Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П.М, ЕГН [ЕГН], чрез адв. П.Х, с адрес за призоваване: [населено място], [адрес], срещу решение № 48 от 21.05.2018 г., постановено по адм. д. № 7 по описа за 2018 г. на Административен съд – Видин. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 17-0953-001102 от 13.12.2017 г. на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ (ПП) при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Видин, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП) му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) №[номер] до заплащане на глобите“.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на разпоредбите на материалния и процесуалния закон. Навежда оплакване, че допуснатото от съда нарушение се изразява в това, че наказателните постановления (НП), въз основа на които е издадена заповедта за прилагане на ПАМ, са отпаднали поради настъпване на абсолютната давност, тъй като са изминали повече от три години от издаването им. Твърди се, че при издаването на заповедта не е спазено изискването за форма, а именно не са посочени номерата на НП и липсват мотиви, които да обосноват налагането на мярката. Иска обжалваното решение да бъде отменено.

Претендира присъждането на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Ответникът – Полицейски инспектор в сектор „ПП“ при ОДМВР Видин, чрез юрисконсулт Т.Т, в писмена защита по делото изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Върховна административна прокуратура, чрез своя представител...