Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на И.Г, чрез процесуален представител, против решение №939 от 18.05.2018г., постановено по адм. дело №39/2018г. по описа на Административен съд Благоевград, с което отхвърлена жалбата на Гуджев срещу заповед №4426 от 06.12.2017г. на директора на А. М.
С посочената заповед на И.Г, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на осн. чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ)/ЗДСл/ на длъжност митнически инспектор в митница Югозападна, с ранг III –ти младши, без предизвестие и на осн. чл.108, ал.2 от ЗДСл същият не запазва придобития ранг на държавна служба.
Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски за касационното производство.
Ответникът - директора на А. М, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Съображения излага в съдебно заседание. Претендира разноски-юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното решение Административен съд Благоевград е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване установената от закона писмена форма, административнопроизводствените правила, и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, включително при спазване изискването за пропорционалност на наказанието.
Съдът е счел, че вмененото на Гуджев нарушение по чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл., описано като „…уронване престижа на А. М“, доброто име на работодателя с факта на задържането и привличането на Гуджев като обвиняем за корупционно поведение…“, безспорно съставлява етично нарушение. Поведението на служителя според повдигнатото му обвинение по ДП №53/2016г. и оценено от органа като дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл -участие в организирана престъпна група, използвайки служебното си положение с цел да си набави имотна облага по неправомерен начин, представлява нарушение на задължителните етични норми за поведение на митническите служители и на общоприетите в обществото норми и правила за поведение, а нарушения по см. на чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл са всички действия и/или бездействия в противоречие с правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация-поведение, несъвместимо с морала, които води до уронване престижа на службата.
По отношение нарушението по чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл, свързано с неизпълнено задължение, произтичащо от Заповед №ЗАМ-1097/24.11.2014г. на директора на А. М, съдът е приел, че изтърпяването на мярка за неотклонение „задържане под стража“, изключва виновността и наказуемостта на деянието, тъй като служителя е бил в обективна невъзможност да уведоми „незабавно“ началника на Митница „Югозападна“ за задържането си и повдигнатото на 14.06.2017г. обвинение.
Съдът е изложил е мотиви, че тъй като двете прояви - по чл.98, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСл са самостоятелни основания за дисциплинарната отговорност, изключването на едната няма за закономерна последица отпадане отговорността по чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл. Решението е неправилно.
В процесния случай на служителя е наложено дисциплинарно наказание по чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл, за нарушение на т. 2, 3, 4, 6,13 и 15 от Кодекса за поведение на митническия служител/КПМС/ вр. чл.17, ал.1, т.5 от ЗМ, чл.2, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.5, чл.5, ал.1 и ал.2, чл.8, ал.1 и чл.17, ал.1 вр. чл.22 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация/КПСДА/ вр. чл.28, ал.1 от ЗДСл и т.V.29 от длъжностната му характеристика вр. чл.21, ал.2 от ЗДСл, и осъществен състав на дисциплинарните нарушения по чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСл.
Дисциплинарните нарушения според ДНО са извършени чрез действия и бездействие, както следва:
-действия, изразени в корупционни прояви - служителя е участвал в корупционни прояви като е получавал облаги, които не му се следват - престъпление по чл.321, ал.3, предл. 2 и предл. 4, т.2, вр. чл.2, от НК, и в следствие на действията си е допринесъл да бъде задържан от компетентните органи и да му бъде повдигнато обвинение, както и за широкото отразяване в медийното пространство на противоправното поведение на служители от митническата администрация.
-бездействие, изразено в неуведомяване незабавно началника на Митница югозападна, за повдигнатото срещу него на 14.06.2017г. обвинение по ДП№53/2016г. по описа на СО при СП.
По делото липсват данни образуваното наказателно производство срещу И.Г към датата на издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да е приключило с влязла в сила присъда.
При тези обстоятелства не се споделят заключенията на първоинстанционния съд, че задържането на Гуджев на 13.06.2017г. и привличането му като обвиняем за участие в организирана престъпна група с цел да върши престъпления по чл.301 от НК и медийното отразяване на специализираната операция на ГДБОП, проведена на 13.06.2017г. на ГКПП „Кулата“, при която Гуджев е бил задържан заедно с други 22 митнически служители, съставлява неспазване от служителя правилата на КПМС и КПСДА.
Дисциплинарната отговорност на служителя може да бъде ангажира само при установяване на факти, осъществяващи състава на съответните дисциплинарни нарушения. Касае се за факти, безспорно установени в проведено дисциплинарно производство, а не за предположения/независимо до каква степен тези предположения са обосновани/. Видно от съдържанието на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, извода на ДНО за нарушаване правилата на КПМС и КПСДА е основан единствено на предположение, че И.Г е извършил престъпление, без за това да има влязла в сила осъдителна присъда. За да има определено деяние негативна оценка в обществото то следва да е извършено, т. е. да съществува като обективен факт от действителността, определен от дадена правна норма като юридически факт, при осъществяването на който настъпват съответните правни последици по реализиране на дисциплинарна отговорност. В този смисъл противно на възприетото от АС-Благоевград процесната заповед не е основана на фактите, при които е извършено деянието, нито на факта на извършване на това деяние, а на предположение, че такова деяние е извършено. Въпреки, че дисциплинарната отговорност се носи отделно от наказателната, недопустимо е до приключване с влязъл в съдебен акт/присъда/ на наказателното производство, описаните от наказващия орган в заповедта обстоятелства, основани единствено на информация, съдържаща се в писма по проведена кореспонденция с други органи /Началника на митница югозападна, Специализирана прокуратура, ЦМУ, инспекторат на АМ/ да се квалифицират като неизпълнение на служебните задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.
Независимо от горното в случая не са представени доказателства по делото за проведено самостоятелно дисциплинарно производство, в рамките на което да са доказани действия или бездействия на служителя, които да се определят като дисциплинарни нарушения по чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл. От съставения протокол за проведеното заседание на дисциплинарния съвет в А. М на 24.10.2017г. по дисциплинарно дело №14/2017г., образувано срещу държавни служители в М. Ю, включително срещу държавния служител И.Г е видно, че в протокола е възпроизведено съдържанието на писма от началника на митница Ю. Саната прокуратура и ЦМУ, и са направени констатации за широко отразяване в медийното пространство на обстоятелството, че процесните митнически служители, в т. ч. оспорващия, са задържани и са им повдигнати обвинения за получаване на подкупи. В цитирания протокол са възприети за извършени деяния/действия/ от касатора, които обаче, както се отбеляза по-горе не са доказани в проведено дисциплинарно производство или в приключило наказателно производство с влязъл в сила съдебен акт-осъдителна присъда, а са основани на предположения и медийни публикации, като по отношение на всеки от митническите служители, вкл. касатора, е преписано съдържанието на съответното постановление за привличане като обвиняем по ДП №53/2016г. по описа на СО-СП.
Задържането и повдигането на обвинение спрямо държавен служител, отразяването на тези факти в медийното пространство и реакцията на обществеността не е действие или бездействие на самото лице, което да осъществява състав на дисциплинарно нарушение. В този смисъл в оспорената заповед липсват изложени фактически основания-конкретни действия или бездействия на оспорващия, очертаващи допуснато дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл, а извършването на такива от митническия служител не се установява от доказателствения материал по делото, при което решението на административния съд в тази му част е постановено в нарушение на материалния закон.
На следващо място изводите на Административен съд Благоевград в частта относно твърдяното от органа неизпълнение на задължението на служителя по т.1 от Заповед №ЗАМ-1097/24.11.2009г. на директора на Агенция митници, са правилни като краен резултат, макар и по различни от изложените от съда съображения. Според т.1 от цитираната заповед, в случай на образувано срещу митнически служител наказателно производство за престъпление от общ характер, незабавно след узнаването на това обстоятелство служителят лично или чрез упълномощено от него лице следва писмено да уведоми началника на съответната митница, директора на дирекция или ръководителя на самостоятелно звено в ЦМУ за образуваното срещу него НП, като приложи копие от постановлението за привличането му като обвиняем. По отношение възприетото от ДНО неизпълнение на служебни задължения, и наложеното дисциплинарното наказание по чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл, органа е длъжен да обоснове и докаже, че именно неизпълнението на конкретната заповед, изразено в неуведомяването на органа по посочения в заповедта ред и относно визираните обстоятелства, представлява дисциплинарно нарушение от такава степен, имащо за последица налагане на най-тежкото предвидено дисциплинарно наказание-уволнение, във връзка с визираното нарушение на р.V, т.31 от длъжностната характеристика на наказаното лице „Извършва дейности и задачи, възложени с вътрешноадминистративен акт от непосредствения или висшестоящ ръководител“, каквито мотиви /включително относно настъпилите от нарушението вредни последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на служителя/, обосноваващи вида и размера на наложеното наказание в оспорената заповед липсват.
Решението на АССГ е и необосновано, тъй като изводите на първоинстанционния съд не кореспондират със събраните по делото доказателства, и не са формирани след тяхната правилна преценка.
Постановеният от първоинстанционния съд съдебен акт следва да бъде отменен като неправилен, а вместо него постановен друг – по съществото на спора, с който заповед №4426 от 06.12.2017г. на директора на А. М се отмени като незаконосъобразна.
Съобразно изхода на спора на И.Г следва да се присъдят разноски по делото за касационната инстанция общо в размер на 605лв., представляващи ДТ в размер на 5 лева и заплатено адвокатско възнаграждение по договор от 30.05.2018г за правна защита и съдействие с адвокат П.К, при отразена в договора платена сума от 850лв., съобразно направеното възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК вр. чл.144 АПК, което настоящият състав намира за основателно предвид обстоятелството, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, като сумата за адвокатско възнаграждение се редуцира до минималния предвиден размер по чл.9, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 600лв.
Предвид изложеното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №939 от 18.05.2018г., постановено по адм. дело №39/2018г. по описа на Административен съд Благоевград, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед №4426 от 06.12.2017г. на директора на А. М.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на И.Г, [ЕГН], сумата от 605/шестстотин и пет/ лева, разноски по делото за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.