Касаторът М.А моли да бъде отменено като неправилно решение № 136/06.07.2018г. по адм. д. № 130/2018г. на АС - Ямбол, с което е отхвърлена жалбата против заповед № 18—0261-000097/10.04.2018г. на началника на РУП към ОД на МВР Ямбол, РУ Елхово, за налагане на принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли заповедта да бъде отменена или делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане като му бъдат присъдени разноски.

Ответникът по касационната жалба Началника на РУП към ОД на МВР Ямбол, РУ Елхово, редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл.218 от АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № 18—0261-000097/10.04.2018г. на началника на РУП към ОД на МВР Ямбол, РУ Елхово, за налагане на принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, издадена на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП. Съдът е обсъдил констатациите в акт за установяване на административно нарушение № 41/06.04.2018г. на автоконтрольор при РУ на МВР-Елхово и обосновано е приел, че с акта е установено извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, извършено от М.А, който е управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес" Е 280 ЦДИ с рег. [рег. номер на МПС] след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с полеви тест „Дрегер друг чек 3000“, който е отчел наличие в организма на водача на „ТНС“ и „АМР“. В акта е отбелязано, че водачът е признал, че на 5.04.2018г. в 21ч е изпушил една цигара марихуана. Актът е подписан от водача без възражение. Бил е издаден талон за медицинско изследване, в който Атанасов е отбелязал, че приема установеното с полевия тест наличие на веществата „ТНС“ и „АМР“.

Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба, и е достигнал до обоснован извод за тяхната неоснователност, който се споделя напълно от настоящата инстанция. В заповедта са изложени фактическите обстоятелства, установени в акта за установяване на административно нарушение, посочена е и правната квалификация на наложената принудителна административна мярка, с което е изпълнено задължението на административния орган за мотивиране на административния акт. Неоснователен е доводът за определен максимален срок в заповедта на принудителната административна мярка. Съдът правилно е приел, че административният орган действа при условията на обвързана компетентност, поради което, когато установи управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, е длъжен да наложи определената в закона принудителна административна мярка, както е определена в него – за срок от 6 месеца, който е минималният за приложената принудителна административна мярка. Обосновано съдът е отхвърлил доводът на касатора за липса на компетентност на органа издал заповедта предвид приложената заповед № 1397/23.06.2017г. на директора на ОД на МВР Ямбол, в която с т.1, 1.1 началниците на РУ в ОД на МВР Ямбол са овластени да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП за територията на съответното РУ на ОД на МВР Ямбол.

Касаторът поддържа, че е допуснато нарушение на чл.1, ал.5 от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или на наркотични вещества или техни аналози като не е приложена заповед на министъра на вътрешните работи, в която използваният полеви тест да е включен. На основание чл.3, ал.2 от ЗКНВП (ЗАКОН ЗЗД К. В. НЕ ВЕЩЕСТВА И ПРЕКУРСОРИТЕ) е приета Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, в приложение №1 на която е включена марихуаната в списък I на растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Предвид приемането на резултатите от теста в талона за медицинско изследване и признанието на Атанасов, че предишната вечер преди проверката е изпушил една цигара марихуана е доказано, че по време на проверката на 6.04.2018г. в 7,40ч. е управлявал собствения си лек автомобил след употреба на наркотично вещество – марихуана, поради което законосъобразно административният орган и съдът са приели, че са налице предпоставките на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП за налагане на принудителната административна мярка.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение в размер 150лв на основание чл.78, ал.8 от ГПК, чл.144 от АПК, чл.37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 136/06.07.2018г. по адм. д. № 130/2018г. на Административен съд – Ямбол.

ОСЪЖДА М.А да заплати на ОД на МВР Ямбол, РУ Елхово, 150лв юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.