Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. П. и от „ Алфа – Д“ ЕООД, чрез управителя А.Д, против Решение №1737 от 26.07.2018 г., постановено по адм. д. № 3241/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, отменяща Ревизионен акт с № Р-16002617000769-091-001 от 15.08.2017 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 610 от 17.10.2017 г. на директора на Дирекция „ОДОП“- Пловдив, при ЦУ на НАП, в частта му, с която на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Петрол деливъри енд рисърч груп“ ООД, в общ размер от 15 868,32 лева и законни лихви върху тази сума в общ размер от 6 194,92 лева. Касаторът релевира основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Счита, че съдът не е обсъдил и съобразил всички доказателства и установените в хода на ревизията несъответствия в тях, поради което е достигнал до неправилен извод за наличие на реална доставка по процесните фактури.
„Алфа – Д“ ЕООД обжалва решението в частта, отхвърляща жалбата му срещу горепосочения РА. Твърди, че е постановено при нарушение на материалния закон. Формулира доводи, че процесната фактура е окончателна, именно тя документира доставката, поради което по нея са налице основанията за упражняване правото на приспадане на ДДС.
По съображения, изложени в касационните жалби, се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятните за касаторите части. Двете страни молят за присъждане на разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на Дирекция „ОДОП“ и неоснователност на касационнат жалба на дружеството.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението, на посочените основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими, а по същество съобрази следното:
С обжалваното решение първоинстанционният съд e отменил Ревизионен акт с № Р-16002617000769-091-001 от 15.08.2017 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 610 от 17.10.2017 г. на директора на Дирекция „ОДОП“- Пловдив, при ЦУ на НАП, в частта му, с която на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период 01.05.2013 г. до 31.12.2013 г. по 4 бр. фактури, издадени от „Петрол деливъри енд рисърч груп“ ООД, в общ размер от 15 868,32 лева и законни лихви върху тази сума, и е потвърдил РА в частта му, с която на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 10.2015 г. по 1 бр. фактура, издадена от „М. Б“ АД в размер на 2 474,23 лева и законни лихви върху тази сума. За да обоснове формирания краен правен извод за частична неоснователност на подадената жалба, първоинстанционният съд е счел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати нарушения на административно производствените правила. Приел е, че са представени достатъчно доказателства за реалността на доставките по фактурите, издадени от „Петрол деливъри енд рисърч груп“ ООД, а механизмът на доставките е изяснен чрез обясненията на управителя на прекия доставчик. Съдът се е позовал на заключенията на проведената съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно–счетоводна експертиза, мотивирайки се че има съответствие по дати, вид и количества на доставените стоки между фактурите и допълващите ги документи, доказано е плащането по процесните фактури, а последващата реализация на закупените стоки е установена още от ревизиращите органи, поради което разгледаните 4 броя фактури документират реално изпълнени доставки на стоки и жалбоподателят разполага с правото на приспадане на данъчен кредит по тях. Относно установените от данъчните органи несъответствия в доказателствата във връзка с транспорта и доставката на стоките, съдът е посочил, че след като транспортирането на стоките не е направено от жалбоподателя и съответно той не е страна по договорите за превоз, то не следва да му бъде вменено задължението за спазване на относимите нормативни изисквания.
По фактурата, издадена от „М. Б“ АД административният съд е посочил, че не следва да се признае право на приспадане на данъчен кредит, тъй като същото вече е било упражнено от дружеството по авансови фактури през м. 08.2015 г. и м. 09.2015 г. и не може да бъде упражено повторно.
По касационната жалба на Дирекция „ОДОП“ - гр. П.:
Жалбата е основателна. За да отмени РА в тази част първоинстанционният съд се е позовал изцяло на заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната и по допълнителна съдебно-счетоводна експертизи, заключенията по които са изслушани с възражение от процесуалния представител на приходната администрация. Въз основа преценката на представеното в табличен вид описание на процесните фактури - техният предмет, (доставките); стойността; начина на плащане по фактурите; съпътстващите доставката документи; транспортните документи, свързани с доставката от предходните доставчици, както и от обясненията на управителя на прекия доставчик съдът е счел за изяснен механизма на доставките по процесните 4 бр. фактури, издадени от „Петрол деливъри енд рисърч груп“ ООД. Съдът е обосновал извод за наличието по тях на реално изпълнени доставки. Този извод на съда настоящата инстанция намира за неправилен.
Съгласно разпоредбата на чл. 202 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на експерта, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В случая това не е сторено, а съдът в мотивите си е възприел безкритично заключението на вещото лице, без да го обсъди и съобрази заедно с останалите доказателства по делото. Съдът е установил, че в приетите по делото копия на документи, съставени по повод транспортирането на стоките по процесните фактури до базата на ревизираното лице в гр. Х., има неточности и несъответствия, но не ги е обсъдил и не ги е взел предвид при формиране на крайния си извод, а е приел, че след като жалбоподателят не е страна по договорите за превоз, то не следва на същия да бъде вменено задължението за спазване на относимите нормативни изисквания. Анализът на съпровождащите фактурите документи показва наличие на противоречия както в самите документи, така и между обясненията на доставчика, обясненията на превозвачите и отразеното в документите. Тези неточности настоящият състав счита, че са от съществено значение при преценката за наличие на реално извършена доствка, поради което са основателни възраженията на касатора в тази насока. Съобразно обясненията на ревизираното лице, кореспонденцията и договарянето от страната на доставчика се е осъществявало от И.Г, в качеството му на управител. Видно от приемо-предавателните протоколи, съпътстващи фактури с № 579/12.12.2013 г. и № 417/04.09.2013 г., И.Г е предал стоката на представител на ревизираното лице. След служебна проверка в информационните системи на НАП, обаче приходните органи са констатирали, че към момента на издаване на процесните фактури цитираното лице не е било във взаимоотношения с дружеството на доставчика, а е назначено на трудов договор в друго дружество. Едва, считано от 18.06.2014 г., т. е. повече от половин година след осъществяване на процесните доставки, И.Г е вписан като собственик и управител на „Петрол деливъри енд рисърч груп“ ООД. Действително, съгласно чл. 301 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) сделките, сключени от името на търговец, от лице без представителна власт са валидни и пораждат придадените им правни последици, стига търговецът да не се е противопоставил на тях веднага след узнаването им. Въпреки това, фактът на наличните несъответствия, преценен в съвкупност с останалите обстоятелства по доставките разколебава категоричният извод за това, че представените документи отразяват обективни факти от действителността. Този извод се подкрепя и от различията в датите и мястото на разтоварване на стоките, отбелязани в товарителниците, приемо-предавателните протоколи и фактурите. При съпоставяне на протоколите по предходната доставка /между „Вагабонд – ЕЕ“ ЕООД и „Петрол деливъри енд рисърч груп“ ООД/ и приемо-предавателния протокол, с който „Петрол деливъри енд рисърч груп“ ООД като пряк доставчик предава на ревизираното лице стоките по фактура №579/12.12.2013 г. се установява несъответствие в мястото на предаване на стоката, /Пловдив, съгласно данните от фактурата и Хасково, съгласно данните от товарителницата/. Налице е различие в регистрационния номер на превозното средство и името на шофьора, което е логически необяснимо доколкото по делото се твърди транзитна продажба, при която стоката е предадена от предходния доставчик директно на ревизираното лице, без междинно разтоварване. По повод изискана от приходните органи информация, собственикът на дружеството-превозвач е заявил, че не е издавал процесната товарителница и съдържащият се в нея регистрационен номер на МПС не съответства на номера на притежавания от дружеството товарен автомобил. Със справка от МВР е доказано, че вписаният в товарителницата регистрационен номер е на лек автомобил, собственост на трето лице. Подобни несъответствия се установяват при подробния анализ на фактура № 417/04.09.2013 г., издадена от „Риалайс“ ЕООД, според която стоката е получена в Пловдив, а по приложената товарителница стоката е разтоварена в Хасково. Допълнително са налични разлики и в регистрационния номер на превозващия автомобил по складова стокова разписка, издадена от „Петрол деливъри енд рисърч груп“ ООД и регистрационният номер, записан в товарителницата, който от своя страна е потвърден от управителя на дружеството, извършило превоза – „Пробак С.Н.“ ООД. Съгласно съдържанието на фактура № 510/31.10.2013 г. стоката е получена на същата дата, а приложените складови разписки и приемо-предавателни протоколи от предходния доставчик сочат предаване на стоката на прекия доставчик на 02.11.2013 г., което несъответствие доказва, че към 31.10.2013 г. прекият доставчик не е разполагал с процесната стока, за да прехвърли впоследствие правото на фактическо разпореждане с нея. Дата е потвърдена от превозвача, депозирал пътни листа, товарителници, ЧМР и, давайки обяснения във връзка с транспортиране на стоките. По отношение на обсъдените документи съдът не е съобразил и не е коментирал издадения на прекия доставчик „Петрол деливъри енд рисърч груп“ ООД ревизионен акт № Р-16001614001056-091-001/14.05.2015 г., влязъл в сила и приобщен към доказателствата по настоящата ревизия. С цитирания РА на ревизираното лице е извършена ревизия за период, съвпадащ с периода на настоящата ревизия и поради недоказана реалност на доставките му е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Вагабонд – ЕЕ“ ЕООД и „Риалайс“ ЕООД, с които в настоящето производство прекият доставчик обосновава доставките си към „Алфа – Д“ ЕООД. Всички представени към фактурите в настоящето производство документи са били представени от доставчика при извършената му ревизия, разгледани са подробно в РД № Р-16001614001056-092-001/13.03.2015 г. и след преценката им е направен извод за недоказана доставка, предвид констатираните противоречия, непълноти, разминавания, както и обясненията на превозвачите, част от които отричат да са извършвали транспортни услуги за „Петрол деливъри енд рисърч груп“ ООД.
Съгласно нормата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит възниква само за получени стоки и услуги по облагаеми доставки, следователно, за да се признае възникнало право на приспадане, трябва да бъде доказано получаването на съответната доставка. Наличието на стоки от вида и в количество на фактурираните при прекия доставчик е от съществено значение за преценката за реалност на доставката, при положение, че за да прехвърли право на собственост /съответно право на разпореждане със стоката като собственик по смисъла на Директива 2006/112/ доставчикът следва да разполага със същата. При съобразяване на изложеното по-горе следва извод, че прекият доставчик не е разполагал с процесните стоки, така че да може да прехвърли към ревизираното лице правото на разпореждане с тях като собственик. Настоящият касационен състав счита, че съвкупната преценка на съпътстващите фактурите документи, установените несъответствия в тях и при съобразяване на даннитие от влезлия в сила РА, издаден на прекия доставчик, налагат извод за нереално изпълнени доставки на стоки по смисъла на ЗДДС, така че за дружеството не е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Петрол деливъри енд рисърч груп“ ООД. Достигайки до обратния извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази обжалвана част. По касационната жалба на „ Алфа – Д“ ЕООД:
Жалбата е неоснователна. Процесната фактура № 26592/01.10.2015 г. за доставка на стока, издадена от „М. Б“ АД е предхождана от две авансови фактури, издадени през данъчен период м. 08.2015 г., съответно с ДО в размер от 4 453,62 лева, ДДС в размер от 890,72 лева и предмет на доставката „аванс продукция лева“ и д. п. м. 09.2015 г., с ДО в размер от 10 391,78 лева, ДДС в размер от 2 078,36 лева и предмет на доставката „аванс продукция лева“, с които е платен аванс в общ размер на 14 845,39 лева. Процесната фактура с дата 01.10.2015 г. е с облагаема стойност 0 лева и ДДС също 0 лева, като е установено, че с нея са доставени поръчаните материали, тя е окончателна по доставката и чрез нея е приспаднат аванса, платен по предходните две авансови фактури. При служебна проверка в ПП VAT 14 е констатирано, че задълженото лице е приспаднало ДДС по авансовите фактури в общ размер на 2 969,08 лева, а впоследствие е приспаднало ДДС и по окончателната фактура от 01.10.2015 г. в размер на 2 474,23 лева. При така установеното, настоящата касационна инстанция преценява като правилен мотивът на първоинстанционният съд, както и констатацията на ревизиращите органи, че правото на приспадане на ДДС е упражнено два пъти за една и съща доставка, което противоречи на принципа на ДДС и на нормативните изисквания за упражняване на това право по смисъла на чл. 71, ал. 1 от ЗДДС. Поради изложеното законосъобразно е отказано правото на приспадане на ДДС по фактурата на „М. Б“ АД. Решението в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Разноски: С оглед на резултата по спора първоинстанционното решение трябва да бъде отменено и в частта за разноските. За настоящото производство на „Алфа-Д” ЕООД разноски не се дължат. На Дирекция „ОДОП“ следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2 200 лева, юрисконсултско възнагражение общо за двете инстанции.
Предивид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1737 от 26.07.2018 г., постановено по адм. д. № 3241/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив в частта, отменяща РА № Р-16002617000769-091-001 от 15.08.2017 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 610 от 17.10.2017 г. на директора на Дирекция „ОДОП“- Пловдив, при ЦУ на НАП, в частта с която на „Алфа – Д“ ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Петрол деливъри енд рисърч груп“ ООД в общ размер от 15868,32 лева и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 6194,92 лева, както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Алфа-Д” ЕООД, притежаващо ЕИК 126525069 срещу РА № Р-16002617000769-091-001 от 15.08.2017 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 610 от 17.10.2017 г. на директора на Дирекция „ОДОП“- Пловдив, при ЦУ на НАП, в частта с която на „Алфа – Д“ ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Петрол деливъри енд рисърч груп“ ООД в общ размер от 15868,32 лева и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 6194,92 лева.
ОСЪЖДА „Алфа-Д” ЕООД, притежаващо ЕИК 126525069 да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. П. при ЦУ на НАП разноски в размер на 2200 лева, /две хиляди и двеста лева/, представляващи юрисконсултско възнагражение общо за двете инстанции.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване.