Решение №2114/13.02.2019 по адм. д. №7580/2018 на ВАС

Производството е по реда на дял трети, глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 301 от 10.05.2018 г., постановено на основание чл. 172, ал. 2 от АПК по административно дело № 135/2018 г., Административен съд - Плевен е отхвърлил жалбата на З.И от [населено място] срещу заповед № ЗСПД/Д-ЕН/10505/29.12.2017 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Плевен, с която на жалбоподателката на основание чл. 8д, ал. 1 и ал. 7 от Закон за семейните помощи за деца (ЗСПД) е отпусната месечна помощ за отглеждане на дете с увреждания – С. А., в размер на 930 лв. за срок от 01.12.2017 г. до 31.03.2020 г.

Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от З.И чрез процесуалния й представител адвокат Ф.П. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК - нарушение на материалния закон, се иска отмяна на решението на Административен съд – Плевен и уважаване на първоначалната жалба срещу заповедта. Претендира и присъждане на деловодните разноски за производството пред двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторката се явява лично, поддържа касационната жалба, моли оспореното с нея решение да бъде отменено и представя писмена защита, изготвена от повереника й, в която са изложени допълнителни аргументи в подкрепа на заявените искания.

Ответникът по касация - директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - Плевен, не се явява, не се представлява, но в депозирана писмена молба оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея решение като правилно да се потвърди. В случай на уважаване на жалбата, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК (Граждански процесуален кодекс) във връзка с чл. 144 от АПК прави възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде редуцирано в минимален размер, поради обстоятелството, че конкретният случай не представлява фактическа и правна сложност.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд като правилно да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Плевен е била заповед № ЗСПД/Д-ЕН/10505/29.12.2017 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Плевен, потвърдена с решение № 15-РД06-0003/24.01.2018 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Плевен, с която на З.И на основание чл. 8д, ал. 1 и ал. 7 от Закон за семейните помощи за деца е отпусната месечна помощ за отглеждане на дете с увреждания – С. А., в размер на 930 лв. за срок от 01.12.2017 г. до 31.03.2020 г.

От фактическа страна по делото безспорно е установено, че по подадено заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-ЕН/2877 от 18.04.2017 г. в Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен, въз онова на представено ЕР (експертно решение) на ТЕЛК (Трудово-експертна лекарска комисия) № 0898/050 от 17.03.2017 г. за преосвидетелстване на детето С. А. с определени 64% вид и степен на увреждане без чужда помощ със срок до 01.03.2018 г., е издадена заповед № ЗСПД/Д-ЕН/2877 от 25.04.2017 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен, с която на майката на детето в качеството й на негов законен представител е отпусната месечна помощ по чл. 8д от ЗСПД за дете с увреждания в размер на 350 лв. за срок от 01.04.2017 г. до 31.03.2018 г. Недоволна от постановеното ЕР на ТЕЛК З.И го е обжалвала пред Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). С ЕР на НЕЛК № 0746/114 от 13.11.2017 г. е отменено ЕР на ТЕЛК по оценка вид и степен на увреждане и срок на инвалидността и е издадено ново, като детето С. А. е преосвидетелствано и му определен краен процент вид и степен на увреждане 100 % с чужда помощ, поради необходимостта от допълнителни грижи в бита и комуникацията. Срокът на инвалидността и на чуждата помощ е определен на три години - до 01.03.2020 г. С оглед новоиздаденото решение на медицинската експертиза е подадено ново заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-ЕН/10505 от 06.12.2017 г. с приложено към него ЕР на НЕЛК № 0746/114 от 13.11.2017 г. за преосвидетелстване на детето. По новото заявление е издадена заповед № ЗСПД /Д-ЕН/10505 от 29.12.2017 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен, като на майката З.И е отпусната месечна помощ по чл. 8д от ЗСПД за дете с увреждания за С. А. в размер на 930 лв. за срок от 01.12.2017 г. до 31.03.2020 г. Със заповед № ЗСПД/Д-ЕН/2877 от 29.12.2017 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен е прекратена отпуснатата по отмененото вече ЕР на ТЕЛК месечна помощ по чл. 8д от ЗСПД за дете с увреждания в размер на 350 лв. за детето с предходната заповед № ЗСПД /Д-ЕН/2877 от 25.04.2017 г.

За да отхвърли оспорването срещу обжалваната пред него заповед № ЗСПД/Д-ЕН/10505/29.12.2017 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Плевен, първоинстанционният съд е изложил мотиви за материалната законосъобразност на административния акт. Според него отпусната на същото основание помощ за отглеждане на детето в размер на 350 лв. е прекратена, считано от първо число на месеца, следващ месеца, през който е отпаднало основанието съобразно чл. 24б, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ППЗСПД (Правилник за прилагане на Закон за семейните помощи за деца), т. е. ЕР на НЕЛК е издадено през месец ноември 2017 година, а отпуснатата помощ при преосвидетелстването в размер на 350 лв. е прекратена, считано от първо число на следващия месец – 01.12.2017 г., и считано от датата на прекратяването е отпусната помощ на същото основание, но в размер 930 лв. съобразно определената от НЕЛК степен на увреждане. Първоинстанционният съд е приел, че в случая преосвидетелстването на детето с определена 100 % инвалидност дава право на майката да получи помощ за отглеждането му в размер на 930 лв., считано от първо число на месеца, в който е подадено заявлението, т. е. от 01.12.2017 г., и за срока на инвалидността, определен в ЕР на НЕЛК – т. е. до 01.03.2020 г. съобразно чл. 8д, ал. 7 от ЗСПД и чл. 24б, ал. 5 от ППЗСПД.

При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав преценява оспореното първоинстанционно решение като валидно и допустимо, постановено по допустима жалба, подадена в срок след осъществено обжалване по административен ред.

Правилно е приел първоинстанционният съд, че заповедта е издадена от съответния териториално и материално компетентен орган и, че същата отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. Подписалата я за директор на Дирекция „Социално подпомагане“ - Плевен М.М – началник отдел „Социална закрила“, го е сторила в условията на заместване съгласно заповед № 1506-РД01-0182/11.07.2017 г., с която посочената служителка е оправомощена да изпълнява функциите на директора на ДСП – Плевен в пълен обем при отсъствието му, а към момента на издаването на процесната заповед титулярният директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен е ползвал отпуск.

Решаващият извод на съда, че обсъжданата заповед е материално законосъобразна обаче е в противоречие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, което е довело като последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК решение.

Фактическата обстановка по казуса не е спорна между страните, а спорът е правен и се свежда до обстоятелството за началния момент, от който следва да се отпусне помощта по чл. 8д от ЗСПД. Настоящият тричленен състав на шесто отделение на Върховния административен съд намира за неправилно приетото от Плевенския административен съд, тъй като в случая помощта е следвало да се отпусне от по-ранна дата, който извод се основава на правилно тълкуване на приложимите разпоредби на чл. 8д от ЗСПД и чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД.

В чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД е предвидено, че месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не повече от 20-годишна възраст, се предоставят на родител/осиновител, когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие, че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закон за закрила на децата. В ал. 7 от същия чл. 8 е уредено, че месечните помощи се отпускат от началото на месеца, през който е подадено заявлението-декларация, до изтичане на срока, определен в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, а съгласно следващата ал. 8, месечната помощ по ал. 1 се отпуска от първо число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението-декларация, ако то е подадено в тримесечен срок от датата на решението, като размерът на помощта за периода преди подаването на заявлението-декларация е 50 % от размера на помощта, определен по реда на ал. 3 за съответната година. В чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД е регламентирано, че в случаите на преосвидетелстване на дете с трайно увреждане месечните помощи се отпускат от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението-декларация, при условие, че няма промяна във вида и степента на трайното увреждане или в степента на трайно намалената работоспособност, които да водят до отпадане на правото, когато заявлението декларация е подадено в тримесечен срок от датата на издаване на новото експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. В настоящата хипотеза е приложимо и правилото на ал. 6 от същия чл. 24б на правилника, съгласно което, когато преосвидетелстването на детето е извършено със закъснение и закъснението не е по вина на родителите или на лицата, които полагат грижи за детето, месечната помощ се предоставя по реда на ал. 4.

Това е така, понеже се касае за дете с трайно увреждане, което е било преосвидетелствано и няма промяна във вида и степента на трайното увреждане на детето, която да води до отпадане на правото, а напротив, от 64% му е определена 100% степен на увреждане с чужда помощ. Преосвидетелстването е извършено с експертно решение на ТЕЛК от 17.03.2017 г., обжалвано пред НЕЛК и изменено с ЕР, определящо 100% вид и степен на увреждане с чужда помощ с крайна дата 01.03.2020 г. Месечната помощ е следвало да бъде отпусната от първо число на месеца, през който е отпаднало предходното основание за отпускането й, а именно месецът, в който е изтекъл срокът на предходното ЕР на ТЕЛК, определило на С. А. 80% вид и степен на увреждане. Въпреки, че с ЕР на ТЕЛК от 17.03.2017 г. на детето са определени 64% вид и степен на увреждане, което поначало не води до отпадане на правото, това експертно решение не е било влязло в сила поради обжалването му в срок от майката и изменението му от НЕЛК. В тази връзка незаконосъобразно е приетото от административния орган, че 01.12.2017 г. е началната дата, от която трябва да се отпусне помощта в размер на 930 лева. В случая експертното решение на ТЕЛК, с което на С. А. е определена 64% вид и степен на увреждане, не е било влязло в сила, то не е стабилен правен акт и не може да породи, измени или прекрати валидни права, задължения или отношения. То няма правния ефект на един окончателен, влязъл в сила административен акт, и не може да породи визираните в него правни последици. Невлязлото в сила ЕР на ТЕЛК не е валидно основание за определяне на началната дата за отпускане на месечната социална помощ за дете с увреждане. Докато то не влезе в сила и не стане окончателен акт, правните субекти не следва да съобразяват поведението си с него.

По тези съображения настоящият съдебен състав не споделя приетото от първоинстанционния съд, че началната дата, от която е следвало да бъде отпусната месечната помощ в размер на 930 лева за детето с трайно увреждане в процесния случай, е 01.12.2017 г. - датата, на която е подадено новото заявление по новото ЕР от НЕЛК. Отмененото ЕР на ТЕЛК е с дата 17.03.2017 г. и започналото с него освидетелстване на детето е приключило окончателно чак на 13.11.2017 г. с посоченото по-горе ЕР № 0746 на НЕЛК.Зето на освидетелстването не може да има за последица лишаване родителя на детето от пълния размер на месечната помощ, защото, ако още с първото си решение ТЕЛК бе определила 100 % степен на увреждане с чужда помощ, каквото като краен резултат определя НЕЛК, и ако ЕР на ТЕЛК бе съобразено с медицинските критерии, посочени в решението на НЕЛК, то тази помощ щеше да бъде отпусната от първо число на месеца, през който е отпаднало предходното основание за отпускането й, а именно месецът, в който е изтекъл срокът на предходното ЕР на ТЕЛК, определило на С. А. 80% вид и степен на увреждане, което е в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел.

След като компетентният орган е бил сезиран с ново заявление-декларация вх. № ЗСПД/Д-ЕН/10505/06.12.17 г., е било допустимо месечната семейна помощ да бъде изменена. Правомощието на административния орган да измени вече отпусната помощ е изрично регламентирано в чл. 6, ал. 1 от ППЗСПД – при извършена служебна проверка, когато се установят различни условия от тези, при които е била отпусната помощта. Именно такова различно условие е обстоятелството, че ЕР № 0746/114 от 13.11.2017 г. на НЕЛК е определен по-голям процент неработоспособност и чужда помощ и съответстващият й по-голям размер на помощта. Експертното решение е по-късно издадено не по вина на родителя, а на органа на медицинската експертиза. Поради това процесната заповед следва да се отмени и съответно преписката да се върне на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Плевен за ново произнасяне относно началната дата за отпускане на помощта, като при новата преценка трябва да се вземе предвид и минал период от време – от първо число на месеца, през който е отпаднало предходното основание за отпускането й, а именно месецът, в който е изтекъл срокът на предходното ЕР на ТЕЛК, определило на С. А. 80% вид и степен на увреждане, като се съобрази и едногодишното ограничение, което регламентира нормата на чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД. Именно от тази дата следва да се счита за възникнало правото на З.И да получи помощ за отглеждане на дете с увреждания, за което по-късно, не по вина на родителя, са определени степен и вид на увреждане 100% ТНР (трайно намалена работоспособност) с чужда помощ.

В този смисъл е постоянната и непроменлива практика на Върховния административен съд, шесто отделение: решение № 13997 от 15.11.2018 г., постановено по административно дело № 6294/2018 г. по описа на ВАС; решение № 15226 от 07.12.2018 г., постановено по административно дело № 6868/2018 г. по описа на ВАС; решение № 15279 от 10.12.2018 г., постановено по административно дело № 9526/2018 г. по описа на ВАС; решение № 16000 от 19.12.2018 г., постановено по административно дело № 8166/2018 г. по описа на ВАС, и др.

Предвид гореизложеното следва да се приеме, че тезата на първоинстанционния съд в мотивите на проверяваното решение не може да бъде споделена, а изложените от касаторовия процесуален представител съображения са изцяло в унисон с приложимата уредба. При постановяване на атакувания съдебен акт съдът е приложил неправилно материалния закон, поради което и при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени заповедта на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Плевен, а преписката на основание чл. 173, ал. 2 и чл. 174 във връзка с чл. 228 от АПК да се върне на административния орган за ново произнасяне в 14-дневен срок (по аргумент от чл. 57, ал. 1 от АПК) със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, съответстващи на мотивите на настоящото съдебно решение.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 във връзка с чл. 228 от АПК трябва да бъде уважено искането на касаторката за присъждане на сторените деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции. Същите се равняват общо на сумата от 1150 лева (550 лв. за първата инстанция и 600 лв. за касационната инстанция), заплатена от З.И за адвокатско възнаграждение на упълномощения да я представлява пред съда адвокат. Възражението на ответника по касация по смисъла на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложима в съдебно-административното производство по силата на чл. 144 от АПК, за прекомерност на заплатеното от опонента му по делото адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на спора, и своевременно направеното и пред двете съдебни инстанции в тази връзка искане за намаляването му, обаче е основателно. Съгласно цитираната разпоредба от ГПК съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА) (ЗЗД), в чиято ал. 2 е закрепено правилото, че този размер не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Касае се за Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (обн. в ДВ, бр. 63 от 23.07.2004 г., изменяна и допълвана след това), в чл. 8, ал. 3 (приложим за спорове като процесния) от която този размер е установен на 500 лв., който е по-нисък от размера на заплатените на повереника адвокат Петрова от доверителката й Ибраимова възнаграждения за процесуалното й представителство по делото. Направеното от ответника възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК дава правомощието на настоящия съдебен състав да редуцира размера на дължимата сума съобразно фактическата и правна сложност на спора, която в случая не е голяма. С оглед на това Дирекция „Социално подпомагане“ - Плевен следва да бъде осъдена да заплати на касаторката за производството пред всяка от съдебните инстанции сумата, фиксирана в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (вр. чл. 78, ал. 5 от ГПК и чл. 36 от ЗЗД) – по 500 лв. или общо 1000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение второ от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.) и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 301 от 10.05.2018 г. на Административен съд - Плевен, постановено по административно дело № 135/2018 г. по описа на съда, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ заповед № ЗСПД/Д-ЕН/10505/29.12.2017 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Плевен.

ИЗПРАЩА административната преписка на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен за ново произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение, в 14-дневен срок от получаването на преписката.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ - Плевен да заплати на З.И с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], обл. [област], сумата 1000 (хиляда) лева за направените деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...