Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. Г. ЧЛЕНОВЕ:Г. К. Ю. К. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Никола Невенчинизслуша докладваното от съдиятаГ. К. по адм. дело № 5360/2021

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Т., чрез пълномощника му адв. М. П. от САК, против решение № 900 от 15.02.2021, постановено по адм. дело № 11354/2020 г. на Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 53 състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № Л-4521 от 15.10.2020 г., издадена от главния директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията ([Фирма 1]) към Министерство на правосъдието, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание уволнение.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради необоснованост на изводите на съда, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът не е отчел, че в оспорената заповед липсват фактически установявания, които да съответстват на съставите на вменените нарушения, особено на цитираните норми на Етичния кодекс за поведението на държавните служители в[Фирма 1] и ГДО. Освен това цитираните норми от Етичния кодекс сочат на извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, които при надлежно установяване могат да бъдат санкционирани, но на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР - налагане на дисциплинарно наказание порицание, но не и най-тежкото наказание. Извършването на вменените нарушение не е доказано, Касаторът е наказан само поради образуването срещу него на наказателно производство, което грубо погазва презумпцията за невиновност, като за извършването на вменените нарушения липсват доказателства. Иска се отмяна на съдебното решение и оспорената заповед. Не се претендират разноски.

Ответникът - главен директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията оспорва касационната жалба в писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Даганова, както и в с. з. по същество, чрез юрисконсулт Николова. Счита, че постановеното съдебно решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение не страда от сочените пороци и не са налице основания за неговата отмяна.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред АССГ е заповед № Л-4521 от 15.10.2020 г., издадена от главния директор на[Фирма 1] към Министерство на правосъдието, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР на жалбоподателя младши инспектор С. Т. - заемащ длъжността [длъжност] I степен в арест [улица], към сектор Арести при Областна служба Изпълнение на наказанията (ОСИН) - София е наложено дисциплинарно наказание уволнение.

Съдът е събрал и обсъдил относимите доказателства по делото, като е приел за безспорно установено от фактическа страна, че по време на почивка, между работни смeни, на 15/16 август 2020 г., за времето 23,50 – 0,10 часа в гр. София, жалбоподателят е провел среща с непосочено по дисциплинарната преписка лице, по негови сведения - приятелка на задържано лице в следствения арест, където работи, от което е получил опакован багаж.

От последваща проверка е установено, че се касае за торта и две шишета с неизяснено съдържание. Според обясненията на държавния служител, това е подарък от приятелката на задържания, по повод рождения му ден. При провеждане на срещата за предаване на багажа се намесват полицейски служби, които задържат жалбоподателя. Определена му е мярка за задържане с прокурорско постановление за 48 часа.

На 17.08.2020 г., по предложение на началника на ОСИН, главният директор на[Фирма 1], със заповед № Л-3403/17.08.2020 г., в качеството си на дисциплинарно наказващ орган (ДНО) е образувал дисциплинарно производство, определил е комисия в посочения в заповедта персонален състав като дисциплинарно разследващ орган (ДРО). В заповедта за образуване па дисциплинарното производство като деяние, предмет на дисциплинарното разследване е посочено, че е във връзка с постановление на СГП за образуване на досъдебно производство по чл. 301, ал. 2 от НК, с което са извършени дисциплинарни нарушения - нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 7 - превишаване на власт или използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица и т. 13 – деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, за всяко от които е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

Първоинстанционният съд е посочил, че жалбоподателят не е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарното производство, не са му разяснени и правата по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР. Същият е дал обяснения на 17.08.2020 г.

На 14.09.2020 г. е изготвена обобщена справка, в която е посочено, че жалбоподателят е привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер. Същият е нарушил правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители от[Фирма 1] и ГДО, с които е запознат - нормите на чл. 16 - държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява, чл. 43 - държавният служител е неподкупен и не се възползва от правомощията си и служебното положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел, чл. 47 - държавният служител не приема обещания за облага, която не му се следва, за да извърши или не бъде извършено действие по служба и чл. 48 - държавният служител не посредничи за получаване от другиго на облага, за да бъде извършено или да не бъде извършено действие по служба.

С обобщената справка държавният служител се е запознал на 16.09.2020 г. ДРО е изготвил становище за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. В резултат е издадена оспорената заповед, в която като правно основание е посочено - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР; превишаване на власт или използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица; деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата.

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, формално отговоря на изискванията на 210, ал. 1 ЗМВР, доколкото е в писмена форма и съдържа посочените в разпоредбата реквизити, постановена е в срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР.

Приел е също така, че обосновано е прието от ДНО, че жалбоподателят е извършил нарушения на служебната дисциплина, като са събрани доказателства за превишаване на власт или използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, съответно заповедта отговаря на материалния закон.

Съдът е посочил, че в нарушение на преките си задължения по длъжностната характеристика, той е приел вещи и предмети, извън списъка на разрешените предмети от близка на задържан под стража, с цел да ги предаде на последния. Тези му действия са безспорно установени и доказани от обясненията му и другите писмени доказателства. Ако приетата торта се третира като хранителна пратка, то за същата се дължи проверка дали е в списъка на допустими храни, които могат да получават задържани, а шишетата с неясна течност най-вероятно са вещества, чието притежание е забранено. Притежаването на забранени стоки е облага за получателя им. Освен това правата на задържаното лице за получаване на колетни пратки, в това число и храни, също е уредено, съгласно правилата в мястото на задържане, като среднощните срещи за получаване на такива пратки, дори пратките да не са забранени, са в нарушение на тези правила, съответно съставляват нарушение на служебните задължения и на служебната дисциплина, както и етични правила. Правомощията на длъжността изискват държавния служител да пази доброто име на институцията, която представлява, да не уронва престижа на службата и да не се възползва от правомощията си за облагодетелстване или с друга користна цел. В случая, поведението покрива хипотезите за тежки нарушения на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 7, и т. 13 от ЗМВР, тъй като е налице превишаване на властническите правомощия с цел облага за трето лице. С поведението си деецът е злоупотребил с дадената му от закона власт и доверие за изпълняваната длъжност, което е и морално укоримо, тъй като е предприето от служител в място за задържане под стража, задължен да спазва законността при прилагане правилата по ЗИНЗС, съответно уронва престижа на службата. Действията на жалбоподателя са повод да се направи заключение, че служителите от[Фирма 1] не изпълняват служебните си задължения, а злоупотребяват с правомощията си и използват служебното си положение за реализиране на изгоди, несъвместими с режима на мястото на задържане, като по този начин препятства спазването на правилата, при които се осъществява процесуална принуда по отношение на задържани лица. Посоченото уронва престижа на институцията и правилно е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Случаят е станал достояние на трети лица - полиция, прокуратура и останалите структури в[Фирма 1] във връзка с публикуването му в Бюлетин No 146/17.08.2020 г., което се отразява негативно върху авторитета на дирекцията. Установените тежки нарушения на служебната дисциплина обуславят необходимост от налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.

По отношение възражението, че част от изводите на ДНО са формирани от документ по неприключило досъдебно производство – постановление на СГП за задържане на лице, установяващо, че срещу жалбоподателя се води ДП, съдът е посочил, че съгласно чл. 206, ал. 3 от ЗМВР обективната истина може да бъде установена с всички начини и средства, допустими от закон, в който смисъл е и общата норма на чл. 39, ал. 1 от АПК, т. е. в дисциплинарното производство могат да се използват и редовно събраните по реда на НПК доказателства, каквото е и цитираното постановление.

Съдът е приел, че ДНО правилно е приложил нормите на чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР, тъй като са установени деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата и правилно е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, при наличието и на двете кумулативно предвидени материално правни предпоставки, като ДНО действа при условията на обвързана компетентност и е длъжен да го наложи. Службата в[Фирма 1] следва да се упражнява от служители, които спазват законите и опазват обществения ред и с поведението си не уронват престижа на службата.

Съдът е отхвърлил доводите на жалбоподателя, че липсват фактически установени обстоятелства, изпълващи фактическия състав на наложеното най-тежко дисциплинарно наказание, като е посочил, че жалбоподателят е извършил нарушение като е осъществил двустранна връзка със задържано лице и близка на последния по пренасяне и предаване на хранителна пратка и неустановени по съдържание вещества, за което има нормативна забрана.

По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото и не е констатирал липсата на такива, доказващи извършването на вменените дисциплинарни нарушения. Съдът правилно е приел, че в рамките на дисциплинарното производство непротиворечиво е установено, че настоящият касатор предварително - на 12.08.2020 г. се е договорил със задържано, в ареста в който служи, лице да се срещне с негова приятелка и да му достави пратка, съдържаща торта. Същият е осъществил срещата извън работно време, на 15.08.2020 г. около 23.50 часа, срещнал се е с жена (с неустановена самоличност), приел е плик, в който при последващата проверка се е оказала торта и две бутилки с течност, с неустановен характер. Посоченото е категорично установено, както от съдържащите се в преписката писмени доказателства - докладна записка рег. № 13347 от 17.08.2020 г., изготвена от инспектор Д. Г., докладна записка рег. № 9049 от 14.09.2020 г., изготвена от главен инспектор П. К., от която става ясно, че касаторът е задържан в момента на предаване на описания багаж, като след проверка на същия, във вътрешността на тортата е открито наркотично вещество, така и от признанията на самия касатор, съдържащи се в писмените му обяснения, депозирани на 17.08.2020 г. с рег. № 13467 по описа на[Фирма 1].

Фактите, установени в хода на дисциплинарното производство не са оспорени и опровергани в рамките на съдебното дирене, не са представени от жалбоподателя никакви доказателства, които да ги поставят под съмнение. Несъмнено е установено описаното поведение на държавния служител, което правилно е квалифицирано като тежко нарушение на правилата на етичния кодекс, осъществяващи състава на нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, както правилно е приел ДНО и първоинстанционния съд..

Неточни са фактическите установявания на съда, в частта, с която е приел, че жалбоподателят не е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарното производство - № Л-3403 от 17.08.2020 г., както и че на са му разяснени правата по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР. Видно от приетата административна преписка, в същата се съдържа и копие от цитираната заповед (стр. 47 от делото на АССГ), от което ясно личи, че заповедта е връчена на жалбоподателя, лично срещу подпис, на 17.08.2020 г., както и е отразено в забележка, че на същия са разяснени и правата му относно образуваното дисциплинарно производство. Тъй като съдът независимо от тези си грешни констатации е достигнал до верен извод за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при провеждане на дисциплинарното производство, тези грешни констатации от фактическа страна на практика не са се отразили на правните му изводи. Действително, от доказателствата е видно, че жалбоподателя е запознат със събраните в преписката доказателства, запознат е с изготвената обобщена справка отразяваща и всички процесуални действия на ДРО - справката е връчена на 16.09.2020 г., лично срещу подпис, като на държавния служител е указана възможността да подаде възражение и представи доказателства в указания срок. В дадения му срок, същият не е депозирал възражение, видно от протокол от 17.09.2020 г. Връчена му е и покана за даване на писмени обяснения пред ДНО, с характер на такива по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР.

Правилно съдът е приел липса на нарушения относно компетентността на дисциплинарно наказващия орган, наличие на изискуемата форма на акта, по което не се и спори, както и липса на нарушение на административно производствените правила.

По отношение приложението на материалния закон, следва да се приеме за основателно възражението в касационната жалба, че деянието не осъществява съставите на чл. 43 и чл. 47 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в[Фирма 1] - чл. 43 - държавният служител е неподкупен и не се възползва от правомощията си и служебното положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел, чл. 47 - държавният служител не приема обещания за облага, която не му се следва, за да извърши или не бъде извършено действие по служба. В дисциплинарното производство не са събрани доказателства за приет подкуп, получаване лично от държавния служител на облага или извършване на деянието с друга користна цел, както и прието обещание за неследваща се облага.

Обстоятелството, че образуваното наказателно производство е за подкуп не може да служи само по себе си за обосноваване на извод за получаване на подкуп или облага. В този смисъл приетото от решаващия съд, че представеното постановление на прокурор за образуване на производство за подкуп, може да бъде прието в дисциплинарното производство не може да бъде споделен. Независимо от верните мотиви на съда, че няма пречка в рамките на дисциплинарното производство да бъдат приети доказателства, които са редовно събрани при спазване на всички законови изисквания в досъдебното производство, то в случая приетото прокурорско постановление за образуване на досъдебно производство не може да служи за нищо друго освен за установява на факта за образуване на това производство. Противното грубо би погазило презумпцията за невиновност. Освен това, в дисциплинарното производство не са присъединени каквито и да са доказателства от досъдебното производство, които биха могли да послужат за изграждане на подобен извод от ДРО и ДНО. Обещаването и приемането на облага лично от касатора не е установено.

Независимо от изложеното, правилно е прието, както от административния орган, така и от съда, че с описаното изпълнително деяние, държавният служител е нарушил изискванията на чл. 16 и чл. 48 от Етичния кодекс - чл. 16 - държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява и чл. 48 - държавният служител не посредничи за получаване от другиго на облага, за да бъде извършено или да не бъде извършено действие по служба. Същият е доставил в нарушение на реда пратка на задържано лице, която съдържа и забранени вещи, като с нарушението на цитираните етични норми е осъществил и нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което с оглед уронването на престижа на службата, правилно е наложено най-тежкото наказание по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Правилно съдът е приел, че е осъществен квалифициращия признак - уронване на престижа на службата, наложил квалификацията по чл. 203, ал. 1, т. 13, за което ДНО в условията на обвързана компетентност следва да наложи най - тежкото наказание. Безспорно е установено, че деянието е станало известно на широк кръг от лица - граждани (близката на задържаното лице), други служители на[Фирма 1], чрез съобщението в служебния бюлетин, органи на досъдебното производство, прокурори и т. н. поради което не може да се възприеме възражението в касационната жалба, че извършеното нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР следва да бъде санкционирано, но на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР - налагане на дисциплинарно наказание порицание.

Настоящата инстанция споделя подробните мотиви на първоинстанционния съд относно обстоятелствата, свързани с получаването на облага от задържаното лице, оценката на деянието като нарушение, правомощията и завишените изисквания към тази категория държавни служители, злоупотребата с дадената на касатора от закона власт и доверие за изпълняваната длъжност и следващата негативна обществена оценка за извършеното, довела до уронване на престижа на службата, поради което същите не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Решаващият съд правилно е приложил материалния закон.

Съдебното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци или други, констатирани при извършената служебна проверка и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящата инстанция, като в полза на[Фирма 1] следва да се присъди сумата от 100 лева, за юрисконсултско възнаграждение, определена на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 900 от 15.02.2021, постановено по адм. дело № 11354/2020 г. на Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 53 състав.

ОСЪЖДА С. Т. да заплати на Главна дирекция Изпълнение на наказанията към Министерство на правосъдието сумата от 100 (сто) лева разноски за касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Виолета Главинова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Галина Карагьозова

/п/ Юлия Ковачева