Р Е Ш Е Н И Е

№ 470

гр. София, 09.12. 2010 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. М

ЧЛЕНОВЕ: 1. Ж. Н

2. Т. С

при секретаря …… Кр. П. ……………………………………...... в присъствието на прокурора … Г. …………………………………........ изслуша докладваното от съдия Ж. Н. ………………………………………. наказателно дело № 453 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия К. В. Х. срещу въззивно решение № 105 от 18.06.2010 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 94/2010 г.

Изтъкват се доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание.

Защитникът счита, че съдът не е съизмерил вината на двамата подсъдими, които при независимо извършителство са причинили съставомерните последици. Надценил е тежестта на допуснатото от подсъдимия Х. нарушение на правилата за движение и неоснователно е приел, че с поведението си на пътя този водач е станал първопричина за настъпилото пътно-транспортното произшествие. Всъщност съставомерният резултат не би настъпил, ако другият водач – подсъдимият З. в пияно състояние не е допуснал нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДП, надхвърляйки два пъти максимално допустимата скорост за движение по пътя. Затова, като се вземе предвид фактът, че подсъдимият Х. не е бил в пияно състояние и обстоятелствата, очертаващи ниската степен на личната обществена опасност наложеното наказание лишаване от свобода е явно несправедливо както поради своя размер, така и поради неприлагането на чл. 66, ал. 1 НК. Направено...