Образувано е по касационна жалба на адв.Х. Х., в качеството му на процесуален представител на Л. Д. И., едноличен търговец с фирма ЕТ "Мега травел - Л. И.", срещу решение 353 от 15.01.2013 г. по адм. дело 4294 по описа за 2011 г. на административния съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу ревизионен акт 1001001952 от 13.10.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. С., потвърден с решение 485 от 18.03.2011 г.
на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. С..
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго решение, с което се уважи жалбата срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С. оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт М. В.. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.
Административният съд - София град е бил сезиран с жалба от
Л. Д. И., едноличен търговец с фирма ЕТ "Мега травел - Л. И." срещу ревизионен акт 1001001952 от 13.10.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. С., потвърден с решение 485 от 18.03.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. С.. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на лицето, като в хода й е констатирано обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, поради което е тя е реализирана по специалния ред затова. Ревизираното лице е било уведомено по чл.124, ал.1 от ДОПК и е подало декларация по чл.122, ал.3 от ДОПК. С него на същото са определени задължения по чл.35 от ЗОДФЛ отм. за 2006 г., както и такива по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007 г. общо в размер на 12 245.32 лв., главница и лихва. Ревизията е повторна в изпълнение на решение 237 от 19.02.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. С., като първоначално издадения ревизионен акт 2000806540 от 17.09.2009 г. е бил отменен само за двете ревизирани години 2006 г. и 2007 г. за осъществяване на повторна ревизия, а в останалата част е бил потвърден, респ. е влязъл в сила.
В мотивите на съдебното решение подробно е изложена фактическата страна по делото, обсъдени за доказателствата, включително заключенията по съдебно-счетоводната експертиза, възраженията на жалбоподателя. Анализирани са приложените правни разпоредби от съответните материални закони и тези, уреждащи специалния ред за осъществяване на ревизионното производство. Обоснован е извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. По делото не е бил спорен факта, че ревизираното лице е местно лице по смисъла на закона, като осъществява дейност като едноличен търговец. Основните спорни моменти са установяване на обстоятелството по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, а именно наличие на данни за укрити приходи или доходи, както и определяне на данъчната основа, съгласно чл.122, ал.2 от ДОПК и определянето на данъчната основа за облагане. Това са и двата основни касационни довода по отношение на твърдяната неправилност на съдебното решение, а по тези относими към незаконосъобразността на ревизионния акт са предмет на първоинстанционния съдебен контрол.
По повод на установяването на обстоятелството по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, за да бъде осъществена ревизията по специалния ред, в хода на ревизията е установено, че ревизираното лице, в качеството му на едноличен търговец е подало декларация по чл.41 от ЗОДФЛ отм. , като е декларирало отрицателен финансов резултат. От представените писмени доказателства е направена констатация, че лицето е осъществило плащания към други лица в размер на 4 485.20 лв., а е получило плащания в размер на 10 089.00 лв. от физически лица. Понеже осъществява дейност като едноличен търговец е регулиран финансовия резултат на същия и е определено годишно задължение в размер на 1 602.78 лв. За 2006 г. при съпоставка на направените от него приходи и разходи извън дейността като едноличен търговец не е установено разминаване. За 2007 г. лицето е подало ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, като другите разходите на ревизираното лице извън дейността му като търговец са надхвърляли приходите със сумата 21 324.70 лв., а данъчната основа в резултат на реализираната стопанска дейност като едноличен търговец е 13032.12 лв. или обща данъчна основа в размер на 34 356.82 лв. С оглед на това правилна е преценката за установяване на обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК към момента на възлагане и осъществяване на ревизията. Следва да се посочи, че административният орган, както и съда правилно по отношение на ревизираните години са определяли обща данъчна основа за всеки облагаем доход, съгласно чл.15 от ЗОДФЛ отм. и чл.17 от ЗДДФЛ, включваща такива от дейността на лицето като едноличен търговец и други доходи извън нея. По повод началното салдо от 25 994.52 лв., то също правилно е съобразено, доколкото същото е формирано и преценявано в първото ревизионно производство, което е приключило с влязъл в сила ревизионен акт в тази част на спора, т. е. този факт е преценяван при осъществяване на ревизията за целия период 1.01.2002 г.-31.12.2007 г. Ревизионният акт е отменен само за две от ревизираните години - 2006 г. и 2007 г. по повод формирането на данъчните основи, при което за административния орган се явява задължително това прието с влезлия в сила ревизионен акт. Ревизиращият орган е констатирал салдото на паричния поток за всяка една от ревизираните години и е съобразявал същото при преценка на основата за облагане, респ. за наличие или не на задължение за данък върху дохода. По повод на облагането за 2006 г.
Както беше посочено ревизиращият орган е увеличил приходите от дейността като едноличен търговец със сумата 10 089.00 лв., представляващи неотчетени приходи от резервации и според него и не е взел предвид сумата от 4 485.20 лв., представляващи плащания по направени резервации. Определено е данъчно задължение за данък върху дохода в размер на 1 602.78 лв. По повод на първата сума, приета като приходи от 10 089.00 лв., от експерта по съдебно-счетоводната експертиза е установено въз основа на предоставени счетоводни документи и банкови извлечения, че 2 094.00 лв. от тях са постъпили средства от осем физически лица, а сумата от 7 995.00 лв. е от три вноски захранване на сметка от С. П.. Това лице е разпитано като свидетел, като съдът не е кредитирал както заключението, така и събраните гласни доказателства по съображения за липса на икономическа логика и доказателства, че последните пари са теглени от ревизираното лице, както и че не е пътувало до Германия, където се намира лицето, за което те са били предназначени през целия ревизиран период 2002 г.-2007 г. По повод на втората сума от 4 485.20 лв., съдът отново се е позовал на даденото заключение на експерта, включително и при изслушването му. Конкретно е посочил изявлението на последния, че в книгата за разходите на едноличния търгове не са отчетени тези разходи, а чрез допълнителното заключение, при което е преценявана личната сметка на ревизираното лице, не са представени договори с клиенти или други документи, които да обосноват същите.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение в тази му част е правилно постановено. Съдът е преценявал фактите по делото и събраните доказателства, включително и двете заключения на съдебния експерт, макар и критично, като възражението в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения не се явява доказано. Правилно те не са кредитирани, и с оглед изявлението на експерта, понеже не се установява по категоричен начин, че посочената сума от 10 089.00 лв. не се явява приход за ревизирания субект и не се явяват като доказан разход средствата от 4 485.20 лв., видно и от счетоводството му. По повод облагането за 2007 г.
Както беше посочено за 2007 г. лицето е подало ГДД по чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ, като е декларирало приходи от дейност в размер на 94 839.72 лв. Към тях е прибавена сумата от 15 286.00 лв., представляващи такива от резервации, и е получена облагаема данъчна основа в размер на 13 032.12 лв. Освен това въз основа на сметките на физическото лице е констатирано множество тегления и внасяния, като то е направило разходи в размер на 94 620.20 лв., надвишаващи приходите му за същата година със сумата 21 324.00 лв. Формирана е обща данъчна основа от 34 356.82 лв. и задължение в размер на 7 561.64 лв. Съдът правилно е очертал основните спорни моменти относно началното салдо формирано от ревизиращия екип и твърденията на жалбоподателката за получени парични средства от сина й и е преценил правилно същите с оглед на доказателствата по делото и съображенията, изложени по-горе относно това салдо. Действително по сметките на лицето има щатски долари в посочения размер от експерта, но преценката на този факт се явява преклудирана с оглед на влезлия в сила ревизионен акт, а и експертът изрично е посочил, че няма осъществени преводи по сметки от САЩ. По повод на другия спор относно нецененето на събраните гласни доказателства освен на лицето Пашова по изложените съображения, съдът правилно е преценявал и показанията на лицето Борисова за предоставени заеми, доколкото самото ревизирано лице е декларирало, че няма доходи от заеми. Експертът по съдебно-счетоводната експертиза сочи, че сумата 15 286.00 лв. представлява постъпили средства от конкретно посочените в експертизата лица, включително Борисова със сумата 1 840.00 лв., за резервации. По делото не се установява същите да не са свързани с дейността на ревизираното лице като едноличен търговец, поради което правилно са приети като приходи. По повод на констатирания недостиг от 21 340.00 лв., правилно е прието, че лицето не е ангажирало доказателства относно липсата на такъв. Административният орган е анализирал движението на паричните средства по всички сметки на лицето и конкретно е съобразил тези за 2007 г., а както сочи и експертът лицето има голям броя банкови сметки като физическо лице и една разплащателна сметка като едноличен търговец. По повод формираните разходи на същото в чужбина при преценяване на паричния баланс като физическо лице са извършени проверки на други туроператори и се е позовал на наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, доколкото то не е представило за част от разходите си доказателства, както и такива за характера на пътуванията - лични или служебни и разходооправдателни документи. При преценяване на издръжката правилно е формирана като за домакинство от един човек, след като не са представени други доказателства. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход от спора, съдебни разноски не се дължат, а на ответната страна такива са присъдени в съответствие с чл.161, ал.1, изр. трето от ДОПК.
Съобразно изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение 353 от 15.01.2013 г. по адм. дело 4294 по описа за 2011 г. на административния съд - София град.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ З. Ш. секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. Д./п/ Б. Ц.
З.Ш.