Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр. С. против решение 22 / 04.03.2015 г. по адм. дело 4 / 2015 г. на Административен съд Силистра. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 40, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), чл. 175 от Кодекса на труда (КТ), чл. 9, ал.3 изр. второ от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Ответникът по касационната жалба Р. К. Д., от гр. С. изразява становище за неоснователност на същата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдът обосновано е преценил факта, че с оглед датата на издаване на заповедта на осигурителя за платен отпуск на 25.03.2013 г., същата има действие занапред, но не и за минал период от 18.03.2013 г.. Дори и да се приеме, че осигуреното лице действително е подало молба за отпуск, независимо от ползването на друг вид отпуск, заповедта по чл. 175 КТ е следвало да съдържа изискуемите предпоставки по чл. 9, ал.3 от НМЕ, за да се счита нормата за приложима. В тази връзка правилно е прието, че в конкретния случай не е налице колизия между двата вида отпуск по НМЕ и по КТ. Лицето добросъвестно е ползвало отпуск поради временна неработоспособност и за него е възникнало правото да бъде обезщетено по реда на чл. 40, ал.1 и ал.2 КСО, за което субективно право са осъществени кумулативните предпоставки.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие...