1№ 3138/18.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЗЛАТИНА РУБИЕВА

като изслуша докладваното от съдия Рубиева ч. гр. д. № 973 по описа за 2025 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. С. Н. срещу определение № 337/29.01.2025 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр. д. № 4856/2024 г., с което е оставена без разглеждане молба вх. № 27926/21.08.2024 г., идентична с молба вх. № 29091/03.09.2024 г. (уточнена с молби вх. № 29091/03.09.2024 г.; вх. № 7258/09.09.2024 г.; вх. № 33560/14.10.2024 г.) от В. С. Н. и адвокат Н. П., негов процесуален представител, за отмяна на влязлото в сила определение № 294/09.08.2024 г. по ч. гр. д. № 359/2024 г. на Апелативен съд - Пловдив.

Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно. Излага доводи, че молбата за отмяна е допустима. Поддържа твърдение, че неправилно съставът на ВКС е приел, че отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 6 от ГПК се отнася до определение № 294 от 09.08.2024г., постановено по ч. гр. д. № 359/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, тъй като жалбоподателят ясно бил посочил, че иска отмяна на определение № 1094 от 23.03.2024 г. по в. гр. д. № 877/2024г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.

Насрещната страна по частната жалба – „К. И. И. БГ“ ЕАД, чрез пълномощника си, е депозирала отговор, в който заявява становище за неоснователност на изложените в частната жалба доводи за неправилност на обжалваното определение на ВКС и съответно моли същата да бъде оставена без уважение. Предявява претенция за заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение прегражда по-нататъшното развитие на делото и е постановено от състав на Върховния касационен съд, намира че то подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, изр.2 ГПК.

За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като е насочена срещу акт, който не подлежи на отмяна по реда на Глава 24 от ГПК, като се е позовал на задължителното тълкувателно разрешение, дадено в т. 3 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според което решенията на окръжния съд, постановени по жалби срещу действия на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна. Допълнил е, че те не се ползват със сила на пресъдено нещо, дори когато имат за предмет материалноправни въпроси, които са преюдициални за жалбата. С оглед на това е приел, че производството за отмяна е неприложимо и по отношение на определенията, с които съдът се е произнесъл по допустимостта на тези производства. Вторият допълнителен аргумент за недопустимост на молбата за отмяна, изложен от състава на ВКС е, че наведените в молбата и изложението обстоятелства по чл. 303 ГПК не попадат в приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 6 ГПК.

Изложените в частната жалба доводи за неправилност на обжалваното определение на ВКС са неоснователни по следните съображения:

Съгласно задължителните постановки на т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, производството по чл. 303-309 ГПК е извънинстанционно производство за контрол по отношение на неправилни съдебни решения. Извънинстанционният характер на производството произтича от относимостта му единствено към влезлите в сила решения, както и от необходимостта за защита срещу тяхната неправилност в ограничен брой случаи, изчерпателно изброени и лимитивно въведени. Този характер на производството обуславя неговата приложимост само по отношение на определена категория съдебни актове - решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо и определения, имащи техните правни последици, каквито представляват определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита, именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен съдебен контрол. Процесното определение № 294 от 09.08.2024г., постановено по ч. гр. д. № 359/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, чиято отмяна се иска, е постановено по реда на чл. 435 от ГПК. С посоченото определение е потвърдено определение № 1094 от 23.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 877/2024 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което като просрочена е оставена без разглеждане жалба, подадена от В. С. Н., против постановление за възлагане. Същото не притежава горепосочените характеристики на съдебни актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо по предмета на спора, поради което и не представлява акт, подлежащ на отмяна по реда на чл. 303 ГПК, което изрично е прието и в т. 3 на посоченото по-горе тълкувателно решение, което е задължително за всички съдилища, в т. ч. и за Върховния касационен съд.

Не отговаря на истината твърдението на жалбоподателя, че неправилно бил разбран от състава на ВКС, тъй като неговите молби съдържали искане за отмяна на определение № 1094 от 23.03.2024 г. /неточно посочена дата вместо точната дата: 23.04.2024г./ по в. гр. д. № 877/2024г. по описа на Окръжен съд-Пловдив. Предходният състав на ВКС е бил сезиран с молби вх. № 27926/21.08.2024 г., идентична с молба вх. № 29091/03.09.2024 г. (уточнена с молби вх. № 29091/03.09.2024 г.; вх. № 7258/09.09.2024 г.; вх. № 33560/14.10.2024 г.) от В. С. Н. и адвокат Н. П., негов процесуален представител. В титулната част на всяка молба, както и в изложението, изрично е посочено, че се иска отмяна на определение № 294 от 09.08.2024г., постановено по ч. гр. д. № 359/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, поради което волята на жалбоподателя е била правилно възприета. Но дори да се приеме, че молбата по чл. 303 ГПК има за предмет определение № 1094 от 23.04.2024 г. по в. гр. д. № 877/2024 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалба на В. С. Н. срещу постановление за възлагане на недвижим имот, то това определение не притежава характеристика на съдебен акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо по предмета на спора /съгласно разясненията, дадени с тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС/, поради което и не представлява акт, подлежащ на отмяна по реда на чл. 303 ГПК.

Поради изложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора за неоснователност на частната жалба и на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 от ГПК, В. С. Н. следва да бъде осъден да заплати на „К. И. И. БГ“ ЕАД сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за защитата му в настоящото производство, определено по реда на чл. 25а, ал.3 от НЗПП.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 337/29.01.2025 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, постановено по гр. д. № 4856/2024 г.

ОСЪЖДА В. С. Н., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 78, ал.3, вр. с ал. 8 ГПК, да заплати на „К. И. И. БГ“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за защитата му в настоящото производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.