Производството е по реда на чл.160, ал.6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директорът на Дирекция "Обжалван и данъчно-осигурителна практика (ОДОП") гр. Б. при Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), против решение 183/11.02.2014 г., постановено по адм. д. 1470/2013г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменен ревизионен акт (РА) 021202160/19.02.2013 г. издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Б., потвърден с решение 142/13.05.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Б., при ЦУ на НАП, в частта относно установените на М. Й. И. от гр. Б. задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ отм.

, за данъчен период 01.01.2005 г.-31.12.2005 г., в размер на главницата 1 853,21 лева и лихва 1 571,09 лева. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е налице нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Твърди че в обжалваното решение съдът неправилно е приел, че не е спазен срокът по чл.109 от ДОПК, както и че не е следвало да се произнася относно изтичане на давността, след като не е бил сезиран с такова възражение. Подробни съображения в подкрепа на становището си и искането са изложени в касационната жалба. Претендират заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - М. Й. И. от гр. Б. не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна поради следните съображения:

С обжалваното решение е отменен РА 021202160/19.02.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр....