Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК и е образувано по жалби на директор на дирекция ОДОП, гр. В. Т. при ЦУ на НАП, в отменителната част и от "З. А." ЕООД, гр. М. в отхвърлителната част, на решение 85 от 24.02.2015 г. по адм. д. 169/2014 г. на Административен съд - В. Т., V състав, като се иска отмяна на същото в обжалваната част за всеки от тях и постановяване на ново, с което съответно да се отхвърли изцяло жалбата и да се отмени изцяло ревизионния акт.

Заключението на прокурора е, че жалбите са неоснователни.

Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационните жалби са допустими, но разгледани по същество са неоснователни.

С касираното решение Административен съд В. Т. е отменил по жалба на "З. А." ЕООД ревизионен акт 04251300047/06.11.2013 г. на ТД на НАП В. Т. в частта му потвърдена с решение 58/03.02.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП", с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 18 243,20 лв. и съответните лихви и по ЗКПО за 2012 г. финансовият резултат на дружеството е преобразуван в посока увеличение със сумата 91 216 лв., на което съответства корпоративен данък в размер на 9 121,60 лв. Жалбата е отхвърлена в останалата част. За да постанови решението си съдът е приел, в отменителната част, че по отношение на 5 бр. фактури издадени от "Агростил - Р. К." ЕООД, с оглед наличните по делото доказателства, следва доставките по тях да се преценят като реални доставки по смисъла на чл. 25 ЗДДС. Налице са изискванията по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, 1 ал. 1 ЗДДС. Ревизионният акт в тази част следва да бъде отменен по отношение на отказано право на данъчен кредит в общ размер на 18...