Производството е по реда на гл. Х от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. срещу решение 222 от 07.02.2014г. на Административен съд Варна по адм. д. 2654/2013г., с което е отменен изцяло ревизионен акт 181204277/01.03.2013г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. В., в частта, в която е потвърден с решение 261/27.06.2013г. директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. В..

Касаторът оспорва изцяло решението, като изтъква всички касационни основания по чл. 209, т.3 АПК съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон. Твърди, че ревизиращите органи са изчислили крайното салдо чрез съпоставка на приходите и разходите към датата на извършване на всеки разход, а не в годишен аспект, което според касатора е правилният подход в случая. Изтъква, че съдът не се е произнесъл по спорните по делото въпроси и не е установил каква би била данъчната основа за облагане при изготвяне на баланса на паричните средства на годишна база. Поддържа, че и в този случай е налице превишение на разходите над приходите, което представлява данъчна основа за облагане. Излага и доводи по съществото на спорните въпроси, които не са разгледани от първоинстанционния съд. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и претендира разноски.

Ответникът по касация Е. П. Т. чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Твърди, че не са налице посочените касационни основания.

Заключението на прокурора е за основателност на касационната жалба, при наличие на съществено нарушение на процесуалните правила и липса на мотиви.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

С оспорения пред Административен съд гр. В. ревизионен акт в тежест на Е. П. Т. са установени задължения за подоходен...