Производството е по реда на гл. Х от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Б. и на Д. А. Д. срещу решение 172 от 10.02.2014г. на Административен съд Бургас по адм. д. 882/2013г., с което е изменен ревизионен акт 02-1201852/18.12.2012г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Б., потвърден с решение 89/14.03.2013г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Б. в частта за данък по чл. 35 ЗОДФЛ отм. за 2005г. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007г., 2008г. и 2009г. и съответни лихви, като със съдебното решение данъчните задължения за 2005г. и 2009г. са намалени, а в останалата част жалбата срещу ревизионния акт е отхвърлена.

Касаторът директорът на дирекция ОДОП Бургас оспорва решението, в частта, в която ревизионният акт е изменен, като изтъква всички касационни основания по чл. 209, т.3 АПК съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон. Твърди, че ревизиращите органи са изчислили крайното салдо чрез съпоставка на приходите и разходите към датата на извършване на всеки разход, а не в годишен аспект, което според касатора е правилният подход в случая. Изтъква и неточности при извършените от съда изчисления на сумата, която подлежи на облагане. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и претендира разноски.

Касаторът Д. А. Д. оспорва решението в частта, в която жалбата му срещу ревизионния акт е отхвърлена. Изтъква всички отменителни основания по чл. 209 т.3 АПК. Твърди, че съдът е изменил РА във вреда на жалбоподателя, тъй като е определил начални салда за всяка от годините на процесния период в размер по-нисък от този, определен от ревизиращите органи. Поддържа, че паричните потоци са неправилно определени, което се е отразило и на определяне на данъчната основа. Тя не е намалена...