Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) .

Образувано е по касационна жалба подадена от Сортиро ЕООД, чрез адв.. Т. процесуален представител, срещу решение 129 от 28.01.2014 г. постановено по адм. дело 781 по описа за 2013 г. на Административен съд - Благоевград.

Касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение е неправилно. Счита, че са налице касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага, че дружеството не дължи такса за притежавания от него недвижим имот. За разлика от данъчното задължение, което е задължително по силата на закона, таксата за битови отпадъци предполага насрещна престация. Не е сведена до знанието на дружеството заповед на кмета по чл. 62 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Описаните в чл. 63 от ЗМДТ дейности трябва да бъдат реално предоставяни. В процесния недвижим имот не се намират сгради, които да са изградени или се експлоатират. Имотът не е застроен. Не се предават никакви отпадъци, които да налагат сметосъбиране и сметоизвозване. Съгласно чл. 7 от ЗМДТ, местните такси се определят въз основата на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. От изложеното по-горе може да се направи извод, че в общинския бюджет не са залегнали разходи по предоставянето на услугата, свързана с имота на дружеството, с оглед на което разходи не са направени. Таксата за битови отпадъци се състои от три компонента. Първите два предполагат наличието на битови отпадъци, каквито в процесния имот не са налице. Формулировката на текста на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ може да породи съмнения, относно обстоятелството, дали думата такива се отнася до битовите отпадъци или до депата и съоръженията. Не се дължат определените с акта лихви, още повече, че дружеството не е изпаднало в забава за плащане. ЗМДТ не определя падеж на задълженията за такса битови отпадъци. Дружеството не...