Образувано е по касационна жалба от Д. Г. Ж. от гр. П. против решение 591 от 04.03.2014г. по адм. дело 2416/2013г. на Административен съд - Пловдив, с което е

отхвърлена жалбата й в частта, в която е оспорено Решение 298, взето с Протокол 13/01.08.2013г. на Общински съвет, гр. П. като нищожно. В жалбата се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага, че съдът не е спазил разпоредбите на чл.168, ал.1, във връзка с

чл.146, т. 1-5 от АПК и не е извършил проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, а се е произнесъл само по искането за обявяване на нищожност. Подадена е и частна жалба срещу решение 591 от 04.03.2014г. по адм. дело 2416/2013г. на Административен съд - Пловдив, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата,

в частта в която е оспорено Решение 298, взето с Протокол 13/01.08.2013г. на Общински съвет, гр. П. като незаконосъобразно и е прекратено производството по делото в тази част, както и срещу определение 768 от 21.03.2014г. по адм. д . 2416/2013г. на АС - Пловдив, с което е допълнено решение 591 от 04.03.2014г. по адм. дело 2416/2013г. на Административен съд - Пловдив в частта за разноските и е осъдена да заплати на Общински съвет Пловдив 600 лв. Излагат се подробни доводи, че решението на общинския съвет е било оспорено по отношение на неговата незаконосъобразност с първоначалната жалба и в срок, но съдът в нарушение на чл.168 от АПК не е разгледал оплакванията на основанията по чл.146 от АПК. Иска да се отмени

обжалваното решение и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.

Ответникът - Общински съвет - Пловдив, чрез пълномощник адв.. Б., оспорва жалбите като неоснователни с писмен отговор и с писмени бележки излага доводи за правилност на обжалваното решение и определение. Иска, да бъдат оставени в сила решението и определението, като се присъдят направените разноски по делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за основателност на касационната жалба. Излага, че обжалваното решение

в двете му части и допълващото го определение са необосновани и незаконосъобразни постановени при допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон, поради това, че в жалбата си срещу административния акт, жалбоподателката е посочила поотделно основанията за отмяната на същия, като подробно ги е мотивирала чл. 146, т. 2, 3 и 4 от АПК, а в петитума си е предявила искане за обявяването му за нищожен, поради съществени нарушения на материалния закон, което като възможност за отмяна не е изключено, съгласно правната доктрина и изводите на Решение 13965/07.11.12 год. по адм. дело 9045/2012 год. на ВАС. Излага, че в първото съдебно заседание, пълномощникът й е направил уточнение, че жалбата касае и незаконосъобразността на акта, поради което съдът неправилно е приел, че новото уточнение на жалбата, представлява на практика нов петитум, срокът за който по чл. 149, ал. 1 от АПК е бил изтекъл, като е оставил същата без разглеждане и е прекратил производството в тази му част и се е произнесъл само по отношение на твърденията за неговата нищожност, приемайки лаконично само, че актът е издаден от компетентен орган, какъвто се явява в случая общинският съвет. Смята, че е допуснато нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК да не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на представените от страните доказателства е длъжен да провери законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146, още повече, че същите са били изброени в жалбата, както и е нарушен принципа за официалното начало при провеждане на съдебното производство, закрепен в чл. 9 от АПК и в задължението на съда, съгласно чл. 171, ал. 4 да указва на страните представянето на доказателства за изясняването на определени обстоятелства, още повече, че от протоколите на съдебните заседания е видно дори, че е отказал събирането на искани доказателства от страната. Предлага решението да бъде отменено. По отношение на частната жалба срещу допълващото решението определение по отношение на разноските смята, че е основателна. Предлага на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдебните актове следва да бъдат отменени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Настоящият състав на Върховния административен съд като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба и частната жалба са подадени от надлежна страна и в срока, поради което са процесуално допустими. Разгледана по същество са основателни.

С решение 591 от 04.03.2014г. по адм. дело 2416/2013г. на Административен съд - Пловдив, е отхвърлена жалбата на Д. Г. Ж. в частта, в която е оспорено Решение 298, взето с Протокол 13/01.08.2013г. на Общински съвет, гр. П. като нищожно, както и е оставена без разглеждане жалбата й в частта, в която е оспорено Решение 298, взето с Протокол 13/01.08.2013г. на Общински съвет, гр. П. като незаконосъобразно и е прекратено производството по делото в тази част. С определение 768 от 21.03.2014г. по адм. д . 2416/2013г. на АС - Пловдив, е допълнено решение 591 от 04.03.2014г. по адм. дело 2416/2013г. на Административен съд - Пловдив в частта за разноските като е осъдена Д. Г. Ж. да заплати на Общински съвет Пловдив 600 лв. разноски. Съдът е приел, че е сезиран с жалба за прогласяване нищожност на административния акт на ОбС -Пловдив, за която няма срок за произнасяне в съответствие с чл.149, ал.5 от АПК,

като е съобразил, че жалбата до съда е била входирана на 08.08.2013г., а искането от жалбоподателката съдът да отмени административния акт като незаконосъобразен е направено едва на 15.10.2013г., поради което в съответствие с чл.149, ал.1 и чл.159, т.5 от АПК е приел, че в тази част жалбата е просрочена и я оставил без разглеждане и е прекратил производството в тази част.

От доказателствата по делото се установява, че с жалба вх. 16172 от 08.08.2013г. Д. Г. Ж. е оспорила пред АС - П. Р. 298, взето с Протокол 13/01.08.2013г. на Общински съвет, гр. П., с което на основание чл.21, ал.1, т.23, ал.2 и чл.42а, ал.2, т.2 , във връзка с чл.42а, ал.1, т.8 от ЗМСМА и във връзка с чл.60, ал.1 от АПК, предвид фактическите основания в предложение с вх. 13XI-298 от 25.07.2013г. , са прекратени предсрочно пълномощията на кмета на район "Западен" Д. Г. Ж..

В жалбата си подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК Д. Ж. е изложила доводи, че обжалваното решение е незаконосъобразно и е засегнато от пороци по смисъла на чл.146 от АПК, като са посочени - неспазване на установената форма, липсват мотиви и не съдържа фактически и правни основания (чл.59, ал.2, т.4 от АПК), както и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при несъответствие с целта на закона. В петитума на жалбата е посочено, че следва да се приеме от съда, че процесното решение е "постановено при нарушение на административнопроизводствените правила, противоречи на материалноправните разпоредби и не съответства на целта на закона, поради което същото като незаконосъобразно, предвид допуснатите особено съществени пороци следва да бъде обявено за нищожно". В съдебно заседание по протокол от 15.10.2013г. пълномощникът на жалбоподателката адв.. Ч. е направила уточнение, че петитумът е не само да се отмени решението като нищожно, но и като незаконосъобразно.

С обжалваното решение административният съд е приел, че обжалването е допустимо само в частта по отношение искането за обявяване на нищожност на административния акт, а в останалата част е приел, че жалбата е недопустима, като подадена след срока по чл.149, ал.1 от АПК, поради това, че искането за незаконосъобразност е направено в съдебно заседание от 15.10.2013г.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

На първо място необосновано съдът е установил фактическите обстоятелства относно предмета на жалбата, както и твърдените с нея нарушения обуславящи отменителни основания по чл.146, т.2-5 от АПК. В петитума жалбоподателката е твърдяла, че посочените нарушения са толкова съществени, че опорочават административния акт до степен на нищожност. Необосновано съдът е приел, че жалбата е допустима само по отношение твърдението за нищожност. С жалба вх. 16172 от 08.08.2013г. , подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК жалбоподателката е заявила и твърдяла конкретни основания за незаконосъобразност, които не са съобразени от съда, а е прието само заявеното в съдебно заседание от 15.10.2013г. уточнение. Първоначалната жалба е била достатъчно ясно разписана с твърдения за незаконосъобразност, поради и което необосновано съдът е приел, че подобни твърдения не са били заявени.

На второ място съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл.168, ал.1 от АПК и не е извършил контрол за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, а не само тези посочени от жалбоподателката. Съдът не е извършил и проверка на твърденията за нищожност по реда на чл.168, ал.2 от АПК, за всяко от посочени основания за незаконосъобразност и не е преценил дали е налице подобно нарушение и дали е от степен, която да обуславя нищожност. Съдът е разгледал ограничително основанията за нищожност на административния акт от правна страна само относно наличието на компетентност и кворум при вземане на решението от общинския съвет, но без да установи обективно фактическите обстоятелства и без да извърши цялостна проверка в съответствие с чл.168, ал.1 и ал.2 от АПК, както и проверка на твърдяната нищожност по тези основания. Съдът е нарушил задълженията си по чл.171, ал.2 и ал.4 от АПК и е следвало да укаже на жалбоподателката представяне на доказателства относими към възраженията й в жалбата, както и да допусне събиране на нови доказателства поискани от нея и относими към тези твърдения.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че административният съд не е обективно установил фактическите обстоятелства и е извел необосновани правни изводи относно предмета на жалбата, както и е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Пловдив. При новото разглеждане съдът следва да събере доказателства относими към правния спор и се произнесе по законосъобразността и твърдяната нищожност на административния акт в съответствие с чл.168, ал.1 и ал.2 от АПК, при спазване на чл.171, ал.2 и ал.4 от АПК. С оглед отмяната на обжалваното решение следва да бъде отменено и определение 768 от 21.03.2014г. по адм. д . 2416/2013г. на АС - Пловдив, с което е допълнено решение 591 от 04.03.2014г. по адм. дело 2416/2013г. на Административен съд - Пловдив в частта за разноските.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.2 и чл.222, ал.2, т.1 от АПК , Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение 591 от 04.03.2014г. по адм. дело 2416/2013г. на Административен съд - Пловдив.

ОТМЕНЯ определение 768 от 21.03.2014г. по адм. д . 2416/2013г. на АС - Пловдив, с което е допълнено решение 591 от 04.03.2014г. по адм. дело 2416/2013г. на Административен съд - Пловдив в частта за разноските.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Пловдив при спазване на дадените указания. Решението е окончателно. Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Д. Г.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Д./п/ Д. А.

М.Д.