Производството е по реда по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.160, ал.6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. С. против решение 1129 от 26.02.2014г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело 6673/2012г., с което е отменен ревизионен акт 2141108108/09.03.2012г. на орган по приходите при ТД на НАП град София, мълчаливо потвърден при условията на чл. 156, ал.4 ДОПК.

В касационната жалба са наведени доводи за наличие на касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Касаторът счита, че съдът неправилно е приложил Тълкувателно решение 2/27.12.2001г. на ВКС по гр. д. 2/2001г. спрямо направените от съпруга М. К. парични вноски по сметките на ЕТ Мелита - М. К.. Твърди, че необосновано са кредитирани събраните по делото гласни доказателства относно разходите на ревизираното лице за пътувания в чужбина. Оспорва като неправилни и изводите относно стойността на тези разходи определена в ревизионния акт въз основа на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата. Претендират се разноски.

Ответникът - Л. И. К., чрез процесуалния си представител адв. В. М. - Тонева оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна по съображения, подробно изложени в представен по делото писмен отговор.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

С оспорения пред административния съд ревизионен акт на Л. К. са установени задължения за данъци по чл. 35 ЗОДФЛ отм. и чл. 48 ЗДДФЛ за периода 01.01.2005г. - 31.12.2010г. в общ размер...