Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Г. ЧЛЕНОВЕ:Ю. Т. Д. С. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Динка Коларскаизслуша докладваното от съдиятаЮ. Т. по адм. дело № 5478/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Х. от [населено място] срещу Решение №485/17.03.2021 г. на Административен съд Благоевград, постановено по адм. дело №807/2020 г., с което е отхвърлена жалбата й против Решение №2153-01-1/20.01.2020 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Благоевград (ТП на НОИ - Благоевград), с което е потвърдено Разпореждане № [ЕГН]/2140-01-511 от 05.11.2019 г. на ръководителя по „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Благоевград, за отказ да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е осъдена да заплати съдебни разноски в размер на 100 лева.

Касационната жалбоподателка счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Поддържа, че периодът от месец юли 1990 г. до месец март 1992 г., следва да й бъде зачетен като действителен осигурителен стаж по чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване. Моли касационната инстанция да отмени решението на административния съд и да постанови друго по същество на правния спор, с което да отмени обжалвания административен акт.

Ответникът – директорът на Териториално поделение на национален осигурителен институт - Благоевград чрез юрисконсулт З. М., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски по делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване, а решението на административния съд като правилно да се остави в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Като извърши проверка на основание чл. 218 АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд Благоевград, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Благоевград е било Решение №2153-01-1/20.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на В. Х. срещу Разпореждане №[ЕГН]/2140-01-511 от 05.11.2019 г. на ръководителя по „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Благоевград. За да постанови решението си в посочения смисъл съдът е извършил задължителния контрол за законосъобразност на акта по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по чл. 146 АПК. Изложил е аргументи, като е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразен е с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона.

Формираните изводи относно фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, са изведени от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Пред първоинстанционния съд е установено, че административното производство, по което е издадено решението, е започнало с подадено от В. Х. заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на с вх. №2113-01-1188/18.07.2019 година.

Ръководителят по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Благоевград след изпълнение на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК е изяснил фактите и обстоятелствата по случая, и е постановил Разпореждане № № [ЕГН]/2140-01-511 от 05.11.2019 г., с което на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е отказал отпускането на поисканата пенсия. Това разпореждане е било оспорено в административното производство по чл. 117, ал. 1 КСО пред по - горестоящия административен орган, който се е произнесъл с процесното решение и е отхвърлил жалбата на Хаджиславчева против разпореждането от 05.11.2019 година. Приел е, че лицето не е доказало наличие на материалните предпоставки на нормата на чл. 68, ал. 3 КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ). Решението е правилно.

Твърденията и оплакванията на жалбоподателя за наличие на касационното отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, настоящият съдебен състав намира за неоснователни.

Правилно първоинстанционният съд е очертал спорния по делото въпрос, който е свързан с обстоятелството дали жалбоподателката има действителен осигурителен стаж от 15 години по смисъла на чл. 68, ал. 3 КСО, включително и за периода от 01.07.1990 г. до 23.03.1992 г. в Общинска фирма (ОФ) [фирма] – [населено място].

Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и на ал. 2 КСО в относимата редакция предвиждат, че за да се придобие правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, лицето следва да има достигната възраст и осигурителен стаж. В хипотезата, в която лицето няма право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. то придобива право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.

Дефиниция на понятието действителен стаж е дадена в § 1, т. 12 от ДР на КСО и съгласно нея действителен стаж е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.

Съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), осигурителният стаж и доход се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Законодателят изрично е предвидил в чл. 40, ал. 3 ( ред. предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) НПОС тези документи да се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.

Жалбоподателката е подала заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ на 18.07.2019 г. и е [дата на раждане] . Към датата на подаване на заявлението е навършила 67 години, но не е доказала наличие на действителен осигурителен стаж от 15 години. От първоинстанционният административен съд е установено, че за доказване на трудовия си стаж в ОФ [фирма] – [населено място] за периода от 01.09.1989 г. до 23.03.1992 г. Хаджиславчева е приложила трудова книжка №6/16.07.2019 г., издадена въз основа на нотариално заварено копие на трудова книжка №589/09.10.1975 г. и УП – 3.

Съдът правилно не е зачел доказателствената сила на представената трудова книжка от 1975 г. и от 2019 г. за положения от лицето труд, за спорния период от време. Действително, видно от текста на чл. 347 от Кодекса на труда (КТ) трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Необходимите доказателства за правото и размера на пенсията са официални свидетелстващи документи, тъй като производството по отпускане на пенсия е основано на писмено начало.

В случая, при преценката на доказателствената сила на трудовата книжка, в частност представеното в административното производство УП-3 №425/04.12.2017 г., административният съд се е позовал на изходящите от ОФ [фирма] - [населено място] документи и заключението на основна и допълнителна единична съдебно – счетоводна експертиза. Вещото лице е изготвило своето заключение въз основа на приетите по първоинстанционното дело доказателства, разчетно-платежни ведомости на ОФ [фирма] - [населено място], съхраняващи се в архивохранилище на НОИ - [населено място] за периода от м.07.1990 г до м.03.1992 г., документи в ТП на НОИ - Благоевград и Държавен архив – [населено място].

От заключението му е изведен извод, че данните в представените по делото две трудови книжки на лицето не отговарят по съдържание на наличните изплащателни ведомости и други разходооправдателни документи, издавани от Общинска фирма [фирма] – [населено място].

Както вярно е посочил съдът в решението си, съгласно чл. 40, ал. 3 НПОС, трудовата книжка се издава именно въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Но жалбоподателката не фигурира в разплащателните ведомости за посочените периоди, поради което съдът законосъобразно е приел за оборена материалната доказателствена сила на трудовата книжка. А и по делото не са представени други автентични документи по смисъла на чл. 40, ал. 5 НПОС, съдържащи достатъчно данни за придобит от лицето осигурителен стаж за периода от 01.07.1990 г. до 23.03.1992 година. Ето защо, след като липсва вписване в документите, въз основа на които се издава трудовата книжка, отразеното в нея не може да бъде зачетено за действителен осигурителен стаж, необходим за придобиване на правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО.

Във връзка с поддържаното от касаторката възражение за необоснованост на съдебното решение, следва да се посочи, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. По конкретното делото първоинстанционният административен съд е установил вярно фактите по спора, като се е позовал и е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност ангажираните по делото доказателства.

Правилно административният съд не е допуснал събиране на гласни доказателства за установяване наличието на трудов стаж за процесния период от време и спрямо осигурителя ОФ [фирма]- [населено място]. Законодателят е предвидил специален исков ред, чрез предявяване на положителен установителен иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, като от данните по първоинстанционното дело е видно, че Хаджиславчева вече е депозирала искова молба пред Районен съд Благоевград и е образувано гр. дело №1471/2020 година.

Съдът е извършил обоснована преценка на всички представени документи към заявлението за отпускане на пенсия за ОСВ и е кредитирал заключението на съдебното – счетоводната експертиза, която е извършила проверка в архивохранилището на [населено място] и други упоменати по-горе държавни органи, достигайки до правилен извод, че решението на директора на ТП на НОИ - Благоевград е законосъобразно.

Поддържайки така изложеното, касационната инстанция счита, че въз основа на наличните по делото доказателства лицето няма право да се пенсионира по чл. 68, ал. 3 КСО, тъй като не е доказало действителен осигурителен стаж от 15 години. Ето защо, касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора на ответника се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, за осъществено процесуално представителство по делото и за един юрисконсулт. В. Х. следва да заплати на ТП на НОИ – Благоевград сумата от 100 лева, съобразно посоченото в чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №485/17.03.2021 г. на Административен съд Благоевград, постановено по адм. дело № 807/2020 година.

ОСЪЖДА В. Х. от [населено място], с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица] да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Благоевград разноски в размер на 100 лева (сто лева) за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Георги Георгиев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Юлия Тодорова

/п/ Десислава Стоева