Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл.160, ал.6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Г. Т., действаща в качеството си на ЕТ „Бисер-И. Т.” чрез адв.. М. против Решение № 1496/04.07.2013г., постановено по адм. д. № 1404/2011г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против ревизионен акт (РА) № 091003816/17.01.2011г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 352/03.05.2011г. на Директора на Дирекция „ОУИ”- Пловдив при ЦУ на НАП.

В касационната жалба касаторът излага оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

О. Д. на Д”ОДОП” Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба в подробни писмени бележки. Претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл.218 АПК и чл.220 от АПК, намира, че жалбата е допустима. Разледана по съществото е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит в размер на 28 315.10 лева и начислени лихви в размер на 8 922.98 лв.; установени са задължения по ЗОДФЛ отм. за 2005г. в размер на 9 300. 08 лева и лихви в размер на 5 736.27 лева и ЗДДФЛ за 2008г. и 2009г. съответно в размер на 8 347.11 лв. и лихви 2 028.73 лв. и в размер на 12 4.92 лв. и лихва 1 100.01 лв.; и задължителни осигурителни вноски: ДОО – 1 537.68 лв. и лихва 306.16 лв., за ЗО – 683.42 лв. и лихви 134.45 лв....