Образувано е по касационна жалба от директора на Столично управление „Социално осигуряване” /СУСО/ против решение № 4311/24.07.2012г., постановено по адм. дело № 10427/2011г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено решение № 521/26.10.2011г. на главния директор на СУСО и потвърденото с него разпореждане № 5203064664/01.07.2011г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при СУСО. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против административните актове.

Ответникът по касационната жалба – В. Е. Д. от гр. С., представляван от пълномощника адв. Е. С.а, оспорва жалбата. В писмен отговор по жалбата и в писмени бележки

от пълномощника се излагат подробни съображения за правилност на решението . П ретендира се присъждане на направените разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд София – град е отменено

решение № 521/26.10.2011г. на главния директор на СУСО и потвърденото с него разпореждане № 5203064664/01.07.2011г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при СУСО; делото като административна преписка е изпратено на ръководителя по пенсионно осигуряване при СУСО за издаване на ново разпореждане за следващия се размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. Е. Д. за периода след 01.06.2003г.

За да постанови това решение съдът е приел, че с разпореждането, което е потвърдено с оспореното пред съда решение на директора на СУСО, неправилно са определени следващите се размери на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. Д. от 01.06.2004г., вместо от 01.06.2003г., в какъвто смисъл са били задължителните указания, дадени в решение №

3698/15.03.2011г. по адм. дело № 12785/2010г. на ВАС ,

шесто отделение. Съдът е посочил, че в случая административните органи неправилно са тълкували разпоредбата на чл. 100 КСО в редакцията й, действаща към процесния период, тъй като според тази разпоредба, пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юни с решение на Надзорния съвет на НОИ. След като в случая пенсията на В. Д. е отпусната с разпореждане № 1/21.05.2006г., считано от 13.06.1996г., то при правилно приложение на чл. 100 КСО и в съответствие със задължителните указания, дадени с влязлото в сила съдебно решение, ръководителят по пенсионно осигуряване е следвало да определи размера на пенсията на жалбоподателя след 01.06.2003г.

Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно.

От фактическа страна по делото не съществува спор и първоинстанционният съд правилно е установил въз основа на събраните по делото доказателства, че разпореждане № 5203064664/01.07.2011г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, потвърдено с оспореното пред съда решение № 521/26.10.2011г. на главния директор на СУСО, е издадено след връщането на административната преписката на ръководителя на пенсионното осигуряване при СУСО с решение № 2320/12.07.2010г. по адм. дело № 2228/2009г. по описа на Административен съд София – град, оставено в сила с решение

№ 3698/15.03.2011г. по адм. дело № 12785/2010г. на ВАС.

С посоченото първоинстанционно решение е отменено решение № 40/18.02.2009г. на главния директор на СУСО и потвърденото с него разпореждане № 5203064664/ 2/

16.09.2008г. на ръководителя по пенсионното осигуряване, с което е било отменено разпореждане № 1/21.05. 2003г. в частта му относно началната дата н

а отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. Е. Д. от 05.03.2003г., вместо от 13.06.1996г., и е определен нов размер. Правилно също

така

съдът е приел, че с разпореждане № 1/21.05.2003г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 13.06.1996г.

и са определени съответните размери на пенсията по периоди

; с разпореждане № 5203064664/18.07.2003г. е било отменено разпореждане № 1/21.0

5

.2003г. в частта относно началната дата на отпускане на пенсията и същата е отпусната от 05.03.2003г.; разпореждането от 18.07.2003г. е отменено при обжалването по административен ред с решение № 413/30.09.2003г. на главния директор на СУСО и е постановен отказ за отпускане на пенсията; последно посоченото решение на директора на СУСО е отменено при обжалването по съдебен ред с решение № 1520/17.02.2005г. по адм. дело № 11285/2004г. на ВАС и преписката е върната на

главния директор на СУСО за

ново произнасяне. Последният е постановил

решение № 304/09.05.2005г., с което е отменено разпореждането от 18.07.2003г. и преписката е върната за ново произнасяне на административния орган, при което е постановено

разпореждане №

5203064664

/

15.06.2005г., с което на В. Д. е отпусната пенсия считано от 05.03.2003г., потвърдено с решение № 467/08.07.2005г. на директора на СУСО, което е отменено при обжалването по съдебен ред с решение

№ 8718/15.07.2008г. по адм. дело № 3378/2008г.

н

а ВАС и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне с указания за изследване на релевантните за спора обстоятелства във връзка с началната дата на отпускане на пенсията. При това ново произнасяне е постановено посоченото по-горе разпореждане № 5203064664/16.09.2008г., потвърдено с решение № 40/18.02.2009г. на главния директор на СУСО, след чиято отмяна с решение на Административен съд София – град по адм. дело №

2228/2009г.,

потвърдена с решение

№ 3698/15.03.2011г. по адм. дело № 12785/2010г. на ВАС, е постановено разпореждане

№ 5203064664/01.07.2011г., потвърдено с оспореното пред съда решение № 521/26.10.2011г. на главния директор на СУСО

, което съответно е отменено с обжалваното в настоящото производство съдебно решение.

Правилно първоинстанционният съд е посочил, че съгласно указанията, дадени в решение № 3698/15.03.2011г. по адм. дело № 12785/2010г. на ВАС, с което е оставено в сила решение №

2320/12.07.2010г. по адм. дело № 2228/2009г. на Административен съд София - град

,

ръководителят на пенсионното осигуряване е следвало при издаване на новото разпореждане да определи размера на пенсията на В. Д. след последната дата, определена по разпореждане № 1/21.05.2003г., т. е. след 01.06.2003г., като се съобрази и определения размер на пенсията с това разпореждане към тази дата.

От съдържанието на разпореждане № 1/21.05.2003г. е видно, че с него е отпуснат

а

лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. Д., считано от 13.06.1996г., като са определени и размерите на пенсията по периоди, съответно определен е размерът на пенсията от датата, от която е отпусната и са направени периодични преизчислявания на размера на пенсията. Последният период, за който е определен размер на пенсията въз основа на извършено преизчисление е от 01.03.2003г., като е определена пенсия 180,82 лв.; извършено е преизчисляване от 05.03.2003г. на размера на пенсията, като е определена в размер на 181,90 лв.; личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е осъвременена от 01.06.2003г. в размер на 193,18 лв. /181,90 лв. х 1,062/. От изложеното се налага извода, че с разпореждане №

1/21.05.2003г. е определен размер на пенсията на В. Д. от 01.06.2003г. в размер на 193,18 лв.

Т

ова означава, че с посоченото разпореждане е определен посоченият размер на пенсията, който следва да се изплаща от 01.06.2003г., т. е. след тази дата насетне. Съобразно указанията на ВАС в решение

№ 3698/15.03.2011г. по адм. дело № 12785/2010г.

,

при новото произнасяне административният орган е следвало да определи размера на пенсията след последната дата, определена по разпореждане №

1/21.05.2003г. Както се посочи, последната дата, определена по разпореждане №

1/21.05.2003г. е от 01.06.2003г. /насетне/, т. е. с това разпореждане е преизчислена пенсията към тази дата и е определен размерът, който следва да се изплаща след нея, т. е. след датата 01.06.2003г. /именно това е смисълът на израза „да се изплащат…..

от

01.0

6

.200

3

г. ….”/. Следващото дължимо преизчисляване на пенсията е регламентираното по чл. 100 КСО, който в действащата към 01.06.2003г. редакция съгласно ДВ, бр. 41/2001г. гласи: ”Пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юни с решение на

Н

адзорния съвет на Националния осигурителен институт. Осъвременяването се извършва в зависимост от нарастване на осигурителния доход за страната и индекса на потребителските цени през предходната календарна година”. Целта на регламентираното с тази разпоредба задължение за ежегодно осъвременяване на отпуснатите пенсии е да се постигне известно компенсиране на инфлацията. Затова осъвременяването следва да се извършва ежегодно въз основа на приетия индекс

, като

това

следва

да бъде извършвано служебно от административния орган. Приложението на тази разпоредба не се ограничава само до пенсиите, които са първоначално отпуснати до края на предходната година /през тази предходна година/, а се отнася до всички пенсии, които са вече отпуснати до посочената дата и чиито размери съответно са определени. Затова тълкуването, което е н

а

правено от първоинстанционния съд не съответства на точния смисъл на разпоредбата. Обстоятелството, че пенсията на В. Д. е отпусната, считано от 13.06.1996г. не изключва приложението на разпоредбата на чл. 100 КСО. Именно в съответствие с тази разпоредба е преизчисляван

ето на

пенсията

и

за периодите преди 01.06.2003г.

, което е направено с разпореждане № 1/21.05.2003г.

Същественото в случая е обстоятелството, че с разпореждане №

1

/

21.05.2003г. пенсията на В. Д. е преизчислена от 01.06.2003г., като е определен размерът на пенсията, който следва да се изплаща след тази дата. Затова в съответствие с чл. 100 КСО следващото преизчисляване на пенсията следва да бъде от 01.06.2004г., като се определи дължимият за изплащане размер на пенсията след тази дата. Именно това е сторено с разпореж

дане №

5203064664/01.07.2011г.

,

като е извършено преизчисляване на пенсията от 01.06.2004г. и за следващите години в съответствие с приложимите редакции на чл. 100 КСО. Следва за яснота да се посочи, че указанията, дадени в решението на ВАС са размерите на пенсията да се определят не от 01.06.2003г., а

след

последната дата, определена с разпореждане №

1

/

21.05.2003г. Това указание е изпълнено.

Като е достигнал до изводи, различни от посочените, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.

Вместо него на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, в което да бъде отхвърлена подадената жалба на В. Д. против

решение № 521/26.10.2011г. на главния директор на СУСО

.

Следва за яснота на страните да се посочи, че въпросът относно фактическото изплащане на пенсиите на В. Д. за периода от датата, от която е отпусната пенсията – 13.06.1996г. до 05.03.2003г. стои извън предмета на правния спор пред съда. Както вече се посочи, първоинстанционното производство е образувано по жалба на В. Д. против решение

№ 521/26.10.2011г. на главния директор на СУСО

, с което е

потвърденото разпореждане № 5203064664/01.07.2011г

., с което е извършено преизчисляване на пенсията за периодите след 01.06.2003г. Извън предмета на конкретното административно производство, в рамките на което е издадено посоченото разпореждане, е изплащането на пенсията за минало време, поради което и първоинстанционният съд неправилно е обсъждал въпроса относно приложението на давностния срок по чл. 105, ал. 2 КСО по отношение на вземанията на В. Д. за пенсия от 13.06.1996г. насетне. Тази част от мотивите на първоинстанционното решение са неотносими за конкретния правен спор. В този смисъл, доводите, изложените в касационната жалба, които са свързани с приложението на срока по чл. 105, ал. 2 КСО относно посоченото вземане, са неотносими за настоящия правен спор и не следва да бъдат обсъждани. Същото се отнася и за доводите по този въпрос, изложени от пълномощника на ответника по касационната жалба. Изплащането на вече отпусната пенсия с влязъл в сила административен акт представлява изпълнение на акта и защитата при неизпълнение на този акт може да бъде проведена по предвидения за това процесуален ред.

При този изход на спора не се възлагат разноски, тъй като касационният жалбоподател не е претендирал такива.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

решение № 4311/24.07.2012г., постановено по адм. дело № 10427/2011г. по описа на Административен съд София – град

, и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ

жалбата на В. Е. Д. от гр. С. против

решение № 521/26.10.2011г. на главния директор на Столично управление „Социално осигуряване”

, с което е п

отвърдено разпореждане № 5203064664/01.07.2011г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при СУСО.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Н. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. Д./п/ Т. Т.

А.Д.