Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С решение № 3238 от 30.06.2011 г., постановено по административно дело № 7396/2009 г. по описа на Административен съд София - град, първоинстанционният съд е: 1) отменил по жалбата на Х. Л. Ш. Заключение за характера и степента на увреждане на военнослужещ от 08.10.2009 г., издадено от началник НПЦВМЕАММ, председател ЦВМК и началник отделение ЕОХЗ; 2) изпратил делото като преписка на ЦВМК-ВМА за определяне на вида на настъпилата телесна повреда на Х. Л. Ш., при спазване на задължителните указания, дадени в мотивите на решението; 3) осъдил ЦВМК да заплати на Х. Л. Ш. от бюджета на ВМА направените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 460 лв., представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит по СКМЕ; 4) осъдил ЦВМК да заплати в полза на Административен съд София – град от бюджета на ВМА изплатените разноски на свидетеля Лучев, представляващи транспортни разходи в размер на 16 лв.
Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Централната военномедицинска комисия към НПЦВМЕАММ-ВМА. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК – необоснованост, се иска отмяна на съдебния акт и решаване на спора чрез отхвърляне на жалбата на Х. Л. Ш. срещу Заключение за характера и степента на увреждане от 08.10.2009 г.
Ответникът по касация Х. Л. Ш. от с. Г. С., общ. П. Б., действащ чрез поверениците си адв.. Б. и адв.. Г., оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна, а оспореното с нея решение да се остави в сила. Претендира и присъждане на деловодните разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество по реда на основанието, посочено в нея, и след проверка на решението на първоинстанционния съд за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, касационната жалба е неоснователна.
Със заключението за характера и степента на увреждане на военнослужещ от 08.10.2009 г., предмет на съдебен контрол в производството пред
Софийския градски административен съд, е прието, че на 26.03.2009 г. по време на занятие по взривни дейности Х. Л. Ш. травмира десния си крак, в резултат на което е настъпило влошаване на здравословното му състояние, но понеже не се установяват данни за пълно разкъсване на мускулатура, увреда на магистрални съдове и нерви, това е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което комисията не е признала на Широв, че е получил телесна повреда по смисъла на чл. 128, ал. 2 и чл. 129, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК).
Оспореното заключение е издадено на основание чл. 3, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-4 от 11.03.2005 г. за военномедицинската експертиза на годността за военна служба в мирно време (обн., ДВ, бр. 24 от 22.03.2005 г.), съгласно който извършваната от ЦВМК - ВМА военномедицинска експертиза включва медицинско освидетелстване и преосвидетелстване относно определяне степента на телесна повреда на военнослужещите, причинена при или по повод изпълнение на военната служба. На основание чл. 15, ал. 1, т. 5 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, приет с ПМС № 97 от 31.05.2005 г., ЦВМК действа като обща ТЕЛК за кадрови военнослужещи към МО. Издаваните от ЦВМК актове за освидетелстване и преосвидетелстване на военнослужещи по отношение степента на получените увреждания, работоспособността и годността им за военна служба носят белезите на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, които засягат непосредствено права и законни интереси на освидетелстваните лица. В настоящия случай оспореното заключение относно степента на получената телесна повреда по време на занятие рефлектира пряко върху правото на военнослужещия по чл. 233, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. (ЗОВСРБ) да получи предвиденото еднократно парично обезщетение.
При разглеждане на делото Административен съд София - град е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения.
Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост.
В хода на съдебното производство пред Административен съд София - град (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията и на обуславящите го такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства Софийският градски административен съд е достигнал до краен правен извод за незаконосъобразност на процесното заключение за характера и степента на увреждане на военнослужещ, с оглед на което основателно е отменил заключението и е разпоредил връщане на преписката на ЦВМК, за да се произнесе по вида, характера и степента на увреждане на Широв във формата, изискуема по закона по смисъла на чл. 233 от ЗОВСРБ и чл. 129 от НК. Видно от мотивите на проверяваното решение, първоинстанционният съдебен състав е извършил цялостна проверка съобразно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при което недвусмислено е установил, че заключението на ЦВМК не отговаря на хипотезата на чл. 233, ал. 1 от ЗОВСРБ и чл. 129 от НК относно оценката на здравословното състояние, които относими в случая материалноправни разпоредби съдът правилно е тълкувал.
От представената медицинска документация, свидетелските показания и компетентно изготвеното заключение на първоначалната комплексна медицинска експертиза по делото се е установило, че време на военно занятие на 26.03.2009 г. редник Широв е получил травма на десния крак (призната за трудова злополука), състояща се в разкъсно-контузна рана на дясното бедро от проникване на чуждо тяло – метално парче в долния крайник. Наложила се е оперативна намеса, последвал е отток, инфилтрация и болка в областта на оперативната рана.
Правилна е преценката на съда, че претърпяното от Широв телесно увреждане е довело до трайно затруднение на движението на пострадалия крак за срок, по-голям от тридесет дни, а съгласно чл. 129, ал. 2 от НК телесната повреда е средна, ако е причинено трайно затрудняване на движението на крайниците. Категорична индиция за това е наличието на 69 дни лечение (оздравителния процес е документиран от поредица болнични листи) поради затруднено движение на травмирания крайник, произтичащо от настъпилото увреждане на мускулатурата на десния крак. През този период Широв се е лекувал, не можел сам да се обслужва, придвижвал се с патерици, изпитвал болки, била е ограничена възможността му да извършва активни физически движения и трудова дейност. Установените факти съдът е анализирал съобразно т. 10 от ППВС № 3/1979 г., на която точка противоречат както разсъжденията в касационната жалба относно функциите на крайника и видовете затруднения, както и заключението на повторната комплексна медицинска експертиза, което решаващият съдебен състав с основание не е кредитирал. Съгласно цитираната точка от ППВС, медикобиологичния признак „трайно затрудняване на движението на крайника” по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, представлява ограничение на възможността на същия да извършва движение в пълен обем, нормално и свободно извършване на движението.
Горното обуславя извода за правилност на постановеното от Софийския градски административен съд решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна трябва да бъде оставено в сила. За пълнота на изложението следва изрично да се отбележи, че останалите възражения в касационната жалба касаят граматични грешки при изписване в мотивите на решението на медицински термини на латински език, които грешки не са от естество да обусловят неправилност на съдебния акт.
Въпреки този изход на спора, доколкото няма данни ответника по касация да е направил деловодни разноски за производството пред настоящата инстанция, такива не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3238 от 30.06.2011 г. по административно дело № 7396/2009 г. на Административен съд София - град.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Д./п/ Н. Г. Н.Г.