Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Развитие на сектор „Рибарство“ 2007 – 2013 г. срещу Решение № 41/10.01.2018 г. по адм. д. № 2033/2017 г. на Административен съд - Бургас в частта, с която по жалба на община П. е отменено негово Решение № РД-313 от 05.07.2017 г. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне.

Със същото съдебно решение съдът е оставил без разглеждане жалбата на община П. в частта срещу покана изх. № 1000-12220 от 06.07.2017 г. за доброволно възстановяване на част от получена безвъзмездна финансова помощ, издадена от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. В тази част решението се обжалва с частна жалба на община П..

В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост на решението - касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК, тъй като съдът се е произнесъл при липса на годен предмет на оспорване. Счита, че Законът за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е неприложим към конкретния правен спор, тъй като оспореното решение няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. На следващо място сочи неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – община П., в представен писмен отговор и в проведеното открито съдебно заседание чрез пълномощника си адв.. М изразява становище за нейната неоснователност и моли да бъде оставено в сила решението в тази част.

В частната жалба са изложени аргументи, че съдебният акт в частта му с характер на определение е неправилен...