Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по две касационни жалби – на Н.К, с адрес [населено място] [улица] ап.[номер] и на кмета на община С. З, представлява от В.С на длъжност ст. експерт „Правно обслужване“, с юридическо образование и правоспособност срещу решение № 277 от 02.11.2016 г. постановено по адм. дело № 212 по описа за 2016 г. на Административен съд – [населено място].
В касационната жалба и в допълнението към нея Н.К претендира оставяне в сила на Решение № 277 от 02.11.2016 г. постановено по адм. дело № 212 на Старозагорския Административен съд или алтернативно да прогласи незаконосъобразността на ревизионния акт. Моли присъждане на сторените в производството разноски.
Кмета на община С. З, чрез процесуалния си представител-В.С, обжалва решението, като неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано на основания посочени в чл. 209, т. 3 АПК. Моли то да бъде отменено.
Претендира юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалба.
Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касацационната жалба на Н.К е недопустима поради липса на правен интерс. О.о решение е благоприятно за него, с оглед на което неговата касационна жалба следва да се остави без разглеждане.
Касационната жалба на кмета на община С. З е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна.
С решението съдът е обявил нищожността на ревизионен акт № 1/27-01-2016г., издаден от началник сектор „Проверки и ревизии“ и старши инспектор в сектор „Проверки и ревизии“ при...