Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), подадена чрез началника на отдел „Правен“ към дирекция АПИО, срещу решение № 4669 от 12.07.2017 г. по адм. дело № 7647/2016 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменена заповед № ДС-239/06.07.2016 г. на председателя на КОНПИ.
Жалбоподателят оспорва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски.
Ответникът – П.К в писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.. А оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа доводи, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд – София град е отменил заповед № ДС-239/06.07.2016 г., издадена от председателя на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, с която, считано от 11.07.2016 г., на основание чл.107, ал.2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на П.К на длъжност „Главен инспектор“ в Дирекция „Териториално бюро“ – София, с ранг III младши.
За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че на 29.01.2015 г. е бил изготвен и съгласуван индивидуален работен план за 2015 г. на П.К, назначен със Заповед № РД-09-110/24.08.2012 г. на заместник-председателя на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност на длъжност „Главен инспектор“ в Териториална дирекция – София, с ІІІ-ти младши ранг и преназначен със Заповед № ДС-69/10.06.2013 г. на същата длъжност в Териториална дирекция – София на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. В индивидуалния работен план били определени целите, както и периодът и изискванията/критериите за изпълнението им. На 31.07.2015 г. била проведена междинна среща, резултатите от която били обективирани във Формуляр, съгласно Приложение № 2 към чл.19, ал.1, т.1 от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (Наредбата). Видно от съдържанието на формуляра, оценяващият ръководител направил коментар за непостигане на целите от индивидуалния план в пълнота, допълнен бил нов критерий за отчитане изпълнението по цел № 5 и била създадена нова цел № 6. На 06.06.2016 г. оценяващият ръководител поставил на П.К годишна оценка за 2015 г. „неприемливо изпълнение“, срещу която оценяваният отбелязал несъгласие, а на 13.06.2016 г. представил писмено възражение. Съдът е констатирал, че по делото не са ангажирани доказателства оценката да е дадена след провеждане на заключителна среща, така както била регламентирана в чл.13, ал.1 – ал.3 от Наредбата. С Решение по т.25 от Протокол № 686/15.06.2016 г. след обсъждане на направеното от П.К възражение, Комисията потвърдила поставената му годишна оценка „неприемливо изпълнение“. С процесната заповед било прекратено служебното правоотношение с П.К на основание чл.107, ал.2 ЗДСл – получена най-ниска оценка за изпълнението на длъжността за 2015 г., и въз основа на Решение по т.16 от Протокол № 678/22.06.2016 г. на Комисията.
От правна страна съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, съгласно чл.107, ал.1 от ЗДСл във вр. с чл.12, ал.1, т.6 от Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ) и в предвидената от закона форма, но при издаването й били допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, водещи до отмяната й. Решението е правилно.
Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон. Съдът е събрал и обсъдил релевантните за спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани правни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция.
Съгласно чл.76, ал.1 и 2 от ЗДСл държавният служител ежегодно се оценява за изпълнението на длъжността, като оценяването обхваща периода от 1 януари до 31 декември на съответната година. По силата на ал.5 на същия законов текст оценяването се извършва въз основа на: постигането на предварително определени цели или изпълнението на преките задължения и поставените задачи и показаните компетентности. Според ал.6 и 7 предварително определените цели трябва да са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено, измерими по обем, качество и срокове, а оценяващият ръководител е длъжен да извърши оценката на изпълнението на длъжността безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. В изр.2 изрично е записано, че годишната оценка се мотивира писмено, като държавният служител се запознава с направената му оценка. По силата на ал.11 редът за оценяване се определя с Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (обн. ДВ, бр.49/2012г.). При разглеждане на предвидената в Наредбата процедура първоинстанционният съд е стигнал до законосъобразен извод, че съставеният индивидуален работен план на П.К не съответства на изискванията на тази наредба. В нарушение на чл.9, ал.2 и ал.3 от нея, индивидуалният работен план на служителя не съдържа конкретни и постижими цели, измерими по обем, качество и срокове, а общи формулировки, възпроизвеждащи задълженията, регламентирани в длъжностната характеристика за длъжността „Главен инспектор“. Правилна е преценката, че това нарушение е съществено, тъй като опорочава първия етап от оценката и прави невъзможна проверката за изпълнение на целите в работния план за периода на оценяване. Това несъмнено води до порок и на крайната оценка, която следва да бъде изготвена, съобразно степента на постигане на тези цели - чл.14, ал.1 от Наредбата.
Правилна е и констатацията на съда, че в случая не е проведена заключителна среща, като трети етап от процедурата по оценка, с което е нарушен съществено чл.13, вр. с чл.8, ал.1, т.3 от Наредбата. Според ал.2 и 3 на чл.13 от Наредбата на заключителната среща оценяваният представя накратко основните си постижения, възникналите трудности, възможности за подобряване и самооценка за своето изпълнение, както и се оценяват и обсъждат от оценяващия ръководител и оценявания служител въпроси относно степента на постигане на целите в индивидуалния работен план, степента, в която оценяваният е показал компетентностите, необходими за ефективно изпълнение на заеманата длъжност и относно подходящи действия за развитие на служителя. В касационната жалба се твърди, че заключителна среща е проведена, като се изтъква, че това става ясно от данните в административната преписка. Такъв извод обаче и настоящата инстанция не може да изведе, предвид факта, че по делото липсват данни посочените в чл.13, ал.2 и 3 въпроси да са били обсъждани. Не се ангажират и доказателства в тази насока. Предвид това, че процедурата, предшестваща издаването на оспорения акт, е документирана, липсата на документ, който да удостоверява провеждането на заключителна среща навежда на извод, че такава не е провеждана. При това обоснована се явява преценката на административния съд, че неизпълнението на третия етап от процедурата, предвидена в чл.8, ал.1 от Наредбата представлява съществено процесуално нарушение, доколкото с непровеждането на заключителна среща оценяваното лице е било лишено от възможността да се запознае с конкретните факти, които са мотивирали оценяващия ръководител да приеме, че то не е изпълнило на нивото на изискванията, определени в индивидуалния работен план преобладаващата част от целите, заложени в него, както и го е лишило от възможността да вземе отношение по тях.
Въз основа на горните нарушения в процедурата, крайната оценка на оценяващия ръководител не е обективна, така както изисква чл.18, ал.1 от Наредбата, тъй като фактите на които почиват изводите му за неизпълнение, не се основават на конкретни доказателства, установяващи тези нарушения. При липсата на конкретика в индивидуалния работен план на служителя, свързана с изрично посочени конкретни задачи, измерими по обем, качество и срокове на изпълнение, крайната годишна оценка за периода като "неприемливо изпълнение" е необоснована. При това положение преценката за изпълнение на целите не може да бъде извършена от оценяващия орган, както и от съда, именно поради липсата на конкретни, постижими цели в съставения работен план.
Неоснователно е и възражението, че преценката относно изпълнението на длъжността от служителя е такава по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, поради което и съдът не следвало да изследва мотивите по същество, а само да констатира наличието им. По отношение на този довод правилно първоинстанционният съд е изтъкнал, че в правомощията на съда, освен произнасянето по въпроса дали са спазени съответните законови предпоставки за издаването на акта, е и проверка дали органът не е упражнил превратно предоставеното му право на оперативна самостоятелност. Колкото до изследването на мотивите на акта, съдът преценява не само наличието им, но и съдържанието им, тъй като дори и при формално налични мотиви, същите може да са до такава степен несъдържателни или несъответстващи на конкретния казус, че да съставляват пълна немотивираност на акта.
От изложеното правилно е изведен краен извод, че посочените нарушения на Наредбата са съществени и опорочават изготвената оценка, която в нарушение на чл.76, ал.7 от ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно изпълнението на длъжността за периода на оценка. Предвид това, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, следва Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да бъде осъдена да заплати на П.К сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 30.08.2017 г. в размер на 550 лв., като съдът намира, че направеното възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4669 от 12.07.2017 г. по адм. дело № 7647/2016 г. по описа на Административен съд – София град.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на П.К с ЕГН [ЕГН] направените по делото разноски за настоящата инстанция, в размер на 550 (петстоти и петдесет) лева. Решението е окончателно.