Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба, подадена от "В"АД е информаран за констатациите на органите по чл. 110а от ЗООС с писмо изх. № ИЕП-14 от 01.10.2015 г., (класьор 2), като всички непълноти и неточности на ДБ и АП са подробно посочени и на оператора е указано да бъдат взети предвид посочените забележки и да бъдат отстранени непълнотите и несъответствията, като е даден месечен срок затова.

В дадения срок, с писмо вх. № ИЕП-14 от 05.11.2015 г., операторът е внесъл допълнена и коригирана информация по ДБ и допълнение на АП.

Актуализираните документи са изпратени за повторно съгласуване на органите по чл. 110а от ЗООС, видно от писмо от 24.11.2015 г.

В ново становище, обективирано в писмо от 07.12.2015 г. (класьор 3), РИОСВ - Монтана посочва, че част от несъответствията са отстранени, изброени в шест пункта, но са налице останалите несъответствия, поради което дава заключение, че операторът не е представил достатъчна информация за безопасно извършване на дейности по утилизация/делаборация на инженерни и артилерийски боеприпаси на територията на завод "Миджур" и за предотвратяването на големи аварии.

В становището си по актуализираните ДБ и АП, ИА "ГИТ" отново констатира несъответсвия, които са подробно описани, като заключава, че може да се премине към преразглеждане на издаденото разрешително след отстраняване на констатираните несъответствия.

В процедурата е изискано съгласуване и от МРРБ, като в отговор е постъпило писмо в № ИЕП-14 от 04.01.2016 г., че МРРБ няма правомощия да съгласува АП и ДБ в процедурите по гласа седма от ЗООС.

В становище, вх. № ИЕП-14 от 29.01.2016 г. МВР посочва, че е извършена проверка от органите за пожарна безопасност и защита на населението, като са констатирани неточности и непълноти, като разрешение за експлоатация може да бъде издадено след като се отстранят посочените в четири пункта непълноти.

След обобщаване на постъпилата информация и становища, от заместник - министър Б.М е изготвена докладна записка, в която е посочено, че въпреки дадените указания за преработване и допълване на документацията на оператора, политиката му не е пропорционална на опасностите от големи аварии, поради посочените в девет пункта непълноти на ДБ и АП и несъответствия с изискванията на нормативната уредба, поради което тези документи не демонстрират, че операторът е разработил и предвидил достъчно управленски, организационни и технически мерки за предотвратяване на рисковете от последващи големи аварии с опасни вещества, както и мерки за ограничаване на последствията от тях, тъй като:

- политиката за предотвратяване на големи аварии не съответства на системата за управление на мерките за безопасност, необходима за нейното прилагане и не осигурява високо ниво на безопасност и сигурност на модела, конструкцията, действието и поддръжката на всяко съоръжение, включително складово и/или производствено, оборудване и инфраструктура, свързана с действието му, които имат връзка с опасностите от големи аварии в предприятието.

- не е планирал, разработил и приложил подходящи следства, структури и системи за управление на мерките за безопасност, като не е отчел сложността на организацията на дейностите в предприятието, не е определил начина за подобряване на контрола на опасностите от големи аварии и не е осигурил високо ниво на защита на човешкото здраве и околната среда.

- не е разработил система за извличане на поуки от настъпилите в миналото аварии и инциденти на територията на завода като част от коригиращия мониторинг на Системата за управление на мерките за безопасност.

- опасностите от големи аварии и възможните сценарии за големи аварии не обхващат всички мерки за предотвратяването им и за ограничаване на последствията от тях за човешкото здраве и за околната среда.

По тези съображения, в докладната записка е предложено да бъде отменено разрешителното по чл. 104, ал. 1 от ЗООС, за завод "Миджур" с оператор "Видекс" АД, гр. С.. С резолюция "Да" от 25.02.2016 г., министърът на околната среда и водите е възприел посоченото, съответно на 29.02.2016 г. е издадено оспореното решение № 62, с което е отменено разрешително за експлоатация № 67 от 26.07.2007 г. на предприятие с висок рисков потенциал - завод "Миджур", с. Г. Л, община Ч., област В., с оператор "Видекс" АД, гр. С..

За изясняване на делото от фактическа страна бе допусната и съдебна експертиза. В първоначално и допълнително заключение на вещото лице, се съдържат редица изводи, които имат характер на правни заключения, което е извън компетентността на експерта и няма да бъдат взети предвид от съда. Също така част от изводите са направени само по твърденията на жалбоподателя, което дава основание на съда да не възприеме заключението и в тези части. Частично се възприемат някои от констатациите на вещото лице, което ще бъде посочено на съответното място в изложението.

С оглед така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав приема от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 149 от АПК.

Разгледана по същество е неоснователна, тъй като не са налице основания за отмяна на акта по чл. 146 от АПК, както посочени в жалбата, така и други, установени при извършването на служебната проверка за законосъоразност по чл. 168, ал. 1 от АПК.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган - министъра на околната среда и водите, в изпълнение на правомощията му по чл. 105 от ЗООС, съгласно който текст министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице е компетентен орган за издаване, преразглеждане, изменение и отмяна на разрешителни по чл. 104, ал. 1 от ЗООС, във връзка с чл. 116г и сл. от ЗООС, в приложимата редакция. Съгласно чл. 116в, ал. 1 от ЗООС, редакция бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., преди отмяната му в ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.), приложим на основание § 29, ал. 2 от преходните и заключителни разпоредби на ЗООС (редакция, ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) в настоящия случай, операторът на предприятие с висок рисков потенциал преразглежда и при необходимост актуализира доклада за безопасност по чл. 110, ал. 1, т. 1: 1. на всеки 5 години; 2. по своя инициатива или при поискване от министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице - при наличие на нови данни или научна информация, свързани с безопасната експлоатация на предприятието и/или съоръжението. Операторът на предприятие с висок рисков потенциал проверява, преразглежда и при необходимост актуализира аварийния план по чл. 110, ал. 1, т. 2: 1. на подходящи интервали, не по-дълги от три години; 2. по своя инициатива или при поискване от министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице, когато са налице нови данни или научна информация, свързани с мерките за безопасност в предприятието и/или съоръжението. Съгласно чл. 116г от ЗООС, в цитираната редакция, в случаите на чл. 116в министърът на околната среда и водите, преценява необходимостта от преразглеждане и последващо изменение на разрешителното по чл. 104 от ЗООС, съгласно чл. 116д от ЗООС, в случаите по чл. 116г от с. з. министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице с решение изменя или оставя в сила издаденото разрешително.

Решението е издадено в писмена форма и отговаря на всички изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, като са неоснователни оплакванията в жалбата, че в него не се съдържа посочване на фактически и правни основания за издаването му. В решението са изложени подробно фактите, свързани с възникналата голяма авария на територията на завод "Миджур" дала основание за начало на производството по актуализиране и преразглеждане на ДБ и АП, съответно на издаденото разрешително за експлоатация. По възникване на аварията и по характера й на "голяма авария", по смисъла на § 1, т. 54а от ДР на ЗООС не се спори. Съответно възникването на аварията, обосновава наличието на нови факти, по смисъла на чл. 116в и сл. от ЗООС, обосноваващи необходимостта от преразглеждане на мерките, свързани с безопасната експлоатация на предприятието. Освен това в докладната записка, въз основа на която е издадено оспореното решение, както и в документите от административната преписка, също се съдържа посочване както на фактическите основания, послужили за начало на производството и за издаване на административния акт, така и се съдържа и посочване на правните основания - за компетентността на органа, приложимия ред по чл. 116в и сл., във вр. с § 29 от ПЗР на ЗООС, ДВ бр. 62/2015 г., приложимите норми за проведената съгласувателна процедура по чл. 110а и чл. 111 от ЗООС. Съгласно ТР № 16 от 31.03.1970 г. на ОСГК на ВС, мотивите към административния акт, в това число и посочването на фактическите и правни основания за издаването му могат да бъдат изложени и отделно от самия акт в друг документ от преписката, ако изхождат от същия орган, издал акта. В случая докладната записка е одобрена с резолюция от министъра на околната среда и водите и е формирано волеизявление за въприемане на изводите в същата, в това число и мотивите и фактическите и правни основания.

Не са налице и нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът приема, както се посочи и по-горе, че основание за започване на процедурата, приключила с издаване на оспорения административен акт е информацията относно безопасната експлоатация на предприятието, свързана с голямата авария в същото, което има характер на нова информация по смисъла на чл. 116в от ЗООС, във вр. с легалните дефиниции на § 1, т. 7 и 10 от ДР на ЗООС на "налична първична информация" и "събиране на информация", в който случай министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице може да поиска от оператора преразглеждане и актуализиране на ДБ и АП, съответно на основание чл. 116г и чл. 116д от ЗООС може да преразгледа и разрешителното за експлоатация. Не става дума, както се твърди с жалбата за планирани от оператора промени, а за необходимост от анализ на организационните, управленски и технически мерки за безопасно извършване на дейностите по разрешителното за експлоатация, доколкото възникването на аварията доказва, че са налице рискове, които не са били оценени от оператора. Не е налице "смесване на процедура", както се твърди в жалбата, а последователно провеждане на процедура по преразглеждане на АП и ДБ и разрешителното за експлоатация.

Видно от събраните доказателства, е спазена процедурата по раздел I "Предотвратяване на големи аварии" от глава седма "Предотвратяване и ограничаване на промишлено замърсяване" от ЗООС и Наредбата по чл. 104, ал. 6 от ЗООС.

Самият жалбоподател е счел, че е необходимо да актуализира своите ДБ и АП, като е представил техни актуализирани варианти със заявлението си от 23.06.2015 г. и е инициирал процедура по преразглеждане на издаденото разрешително. Ако е считал, че не са налице основания за провеждането й, същият е следвало да предприеме други действия по реда на ЗООС. Вместо това, видно от кореспонденцията между заявителя и издателя на акта, заявителят е участвал активно в административното производство, като не е направил възражение по основанието и реда за провеждането му. Правото му на защита е ефективно упражнявано на всеки етап от процедурата. Предвиденият в закона ред е спазен, като процедурата е проведена по реда, разписан в чл. 110 и сл. от ЗООС.Педено е съгласуване с органите по чл. 110а от ЗООС, като заявителят е уведомен за констатираните в становищата непълнони, неясноти и несъответствия и е имал възможност да ги отстрани. Провеждането на съгласувателната процедура е императивно разписано в закона, като в този смисъл не може да бъде възприето възражението в жалбата, че административният орган безкритично е възприел констатациите на органите по чл. 110а от ЗООС. Съобразяването с мнението на специализираните органи, които са компетентни в съответно възложените им области на регулация, (когато това мнение е възприето от административния орган), не е нарушение, да се приеме противното би обезмислило изискването на становища от същите. Вярно е, че административният орган има възможност за своя самостоятелна преценка и ако не сподели дадено становище е задължен да се мотивира, но в случая констатациите на органите по чл. 110а от ЗООС са възприети.

Неоснователно е възражението в жалбата, че при повторното съгласуване, органите по чл. 110а не са извършили проверка дали са изпълнени указанията от първоначалните им становища, а са дали нови указания и забележки, които не са съобщени на заявителя и не му е дадена възможност да ги отстрани. Възражението е общо и не сочи конкретно за кои констатации се счита, че са нови. Видно от повторните становища, изпълнението на констатациите от първоначалните указания е подложено на анализ и изрично е посочено кои непълноти и несъответствия са отстранени, съответно кои от тях не са отстранени. Не са налице такива "нови" забележки. Що се касае до възражението, че е следвало повторно уведомяване на оператора за отстраняването им, липсва разписано в закона подобно задължение за административния орган, поради което не е налице нарушение. Съдържанието на АП и ДБ са нормативно разписани и операторът е длъжен да се съобрази с изискванията на ЗООС и на Наредба за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и за ограничаване на последствията от тях от 2012 г. - чл. 7 и чл. 8, съответно приложение № 2 и 5 към Наредбата.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила.

Не е налице и соченото в жалбата неправилно приложение на материалния закон.

Неоснователно е твърдението, че административният орган може да иска актуализиране на ДБ и АП, но не може да отмени издаденото разрешително, в рамките на процедурата по чл. 116в и сл. от ЗООС. Извън посоченото относно компетентността на административния орган следва да се добави, че съгласно чл. 116д от ЗООС, в случаите по чл. 116г, (съответно в случаите на чл. 116в, ал. 3 от ЗООС), министърът на околната среда и водите с решение изменя или оставя в сила издаденото разрешително до един месец след изтичане на срока по чл. 110а, ал. 4 или от получаване на коригираните и допълнени документи по чл. 110а, ал. 6 от ЗООС. Тълкувайки нормата, във връзка с разписаните в чл. 105 от ЗООС правомощия на административния орган, сред които е и отмяна на издаденото разрешение за експлоатация, следва да се приеме, че министърът разполага с правото да отмени издаденото разрешение именно в рамките на процедурата по чл. 116в - 116д от ЗООС, доколкото друг самостоятелен ред за отмяна на разрешение не е разписан в закона.

Съгласно чл. 9(5) от Директива 96/82/ЕО на Съвета, докладът за безопасност периодично се преразглежда и при необходимост се актуализира...по молба на компетентната власт, когато е оправдано поради нови факти, или за да се вземе предвид новото техническо познание относно въпросите за безопасност, възникнало например от анализа на аварии или доколкото е възможно "квазиаварии"(едва предотвратени аварии). Аналогична е и нормата на чл. 10(5) от Директива 2012/18/Ес на Европейския парламент и на Съвета от 2012 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества за изменение и последваща отмяна на Директива 96/82/ЕО.Стелно законосъобразно е прието наличие на основание за преразглеждане на ДБ и АП поради възникналата голяма авария, съответно и преразглеждането и отмяната на издаденото разрешително.

Законосъобразна е и преценката на административния орган, че с ДБ и АП не са предвидени достатъчно ефективни мерки за предотвратяване на големи аварии и за ограничаване на последствията от тях. В тази връзка правилно органът се е съобразил и с изразеното в становищата на органите със специална компетентност по чл. 110а, ал. 2 от ЗООС, дадени при повторното съгласуване след актуализарцията на ДБ и АП, които не следва да бъдат преповтаряни. Същите констатации не бяха опровергани и от заключението на вещото лице, напротив някои от тях се споделят в констативно-съобразителната част и изводите от заключението на вещото лице - липса на кадрови и организационен потенциал, технологии, машини и съоръжения за надеждно и безопасно извършване на дейностите на оператора, липса на посочване на производствено помещение за производство на лят бустер, липса на информация за обучен персонал, което вещото лице се е опитало да обясни с обстоятелството, че в момента завода не функционира. Категорично се установи, че в системата за управление на мерките за безопасност не са посочени аварии и инциденти, случили се преди аварията от 2014 г. - злополука през 2007 г. при която е загинал един и е пострадал сериозно друг работник, както и пожар през м. февруари 2010 г., което също е констатирано от вещото лице. В последните актуализирани варианти на АП и ДБ се заявява намерение за възстановяване на производството, прекратено след станалата авария, но в документите не е разработена система за извличане на поуки от настъпили вече аварии и инциденти в миналото, като същите не са посочени. В тази връзка неоснователно е възражението в жалбата, относно неяснота на констатацията за липса на поуки. В писмената защита се цитира и мнението на вещото лице за липса на легална дефиниция на понятието. Възражението не може да бъде възприето, тъй като докладът за безопасност следва да съдържа система за управление на мерките за безопасност (СУМБ), която да е в съответствие с доклада за политиките за предотвратяване на големи аварии и да осигурява постигане на целите в него. Тези мерки следва да са конкретни и да са разписани като процедури, инструкции, системи или друго, гарантиращи изпълнението на политиката на оператора за предотвратяване на големи аварии. Системата за извличане на поуки следва да е част от мониторинга на СУМБ, като съгласно изискванията на Д. С II - чл. 19, държавите членки си резменят информация за придобития опит по отношение предотвратяването на големи аварии и ограничаването на последиците от тях, като за целта Европейската комисия създава информационна система, съдържаща относимата информация, в това число и изпратената на основание чл. 15 от Директивата от компетентните власти информация на анализ на причините за големи аварии и поуките от тях. Съгласно тези изисквания, понятието система за извличане на поуки е с ясно съдържание.

Безспорно се установи точност на констатацията на специализираните органи, съответно на издателя на акта, че в ДБ и АП има вътрешни противоречия и неточност на информацията, например в ДБ е налице несъответствие при посочването на броя на складовете за съхранение на взривни вещества, също в АП се сочи, че складовото стопанство се състои от пет склада с капацитет от 150 това, а на друго място е посочен капацитет от 100 тона. Същото така информационните листове за безопастност не са съобразени с действащата нормативна уребна на ЗОБВВПИ (ЗАКОН ЗЗД ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ). В преприятието няма локална система за оповестяване, която да отговаря на изискванията на чл. 35, ал. 3, т. 4 от ЗЗБ и на чл. 24, ал. 1 от Наредба за условията и реда за функциониране на Националната система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия и за оповестяване при въздушна опасност, както и много други. Констатацията на вещото лице, че има локална система не може да бъде възприето, тъй като същото не разполага със специалните знания, необходими, за да прецени съответствието на системата с нормативните изисквания.

При констатираните многобройни и съществени несъответствия с изискванията и непълноти на документите, правилно от административния орган е приета липсата на подходяща политика за предотвратяване на големи аварии, тъй като предвидената системата за управление на мерките за безопасност не осигурява високо ниво на сигурност на модела, конструкцията, действието и поддръжката на всяко съоръжение, включително складово и/или производствено, оборудване и инфраструктура, свързана с действието му, които имат връзка с опасностите от големи аварии в предприятието, липсата на планиране и разработване на средства, структури и системи за управление на мерките за безопасност и начин за подобряване на контрола на опасностите от големи аварии, както и липсата на система за извличане на поуки от настъпилите в миналото аварии и инциденти на територията на завода, съответно възможните сценарии за големи аварии не обхващат всички мерки за предотвратяването им и за ограничаване на последствията от тях за човешкото здраве и за околната среда.

Неоснователно е възражението в жалбата, че всички органи са съгласували актуализираните документи с положителни становища, като само някои от тях имат забележки към АП и ДБ. Положителни са само становищата на община Ч. и на Главна дирекция "Национална полиция", които са съгласували без забележки. Останалите органи по чл. 110а, ал. 2 от ЗООС са заявили становище, че дейностите по разрешителното могат да бъдат осъществявани, но само след отстраняване на многобройните непълноти и неточности на разписаните в АП и ДБ мерки, в противен случай не може да се приеме, че дейностите ще бъдат извършвани безопасно. Посоченото не може да се приеме за положително съгласуване, същото е под условие, което правилно административният орган е приел, че не може да бъде осъществено в процесната процедура.

Следователно обоснован и законосъобразен е и изводът за отмяна на издаденото разрешително, след като не са установени необходимите мерки за предотвратяване на големи аварии и ограничаване на техните последствия за човека и околната среда.

Не са налице основанията за отмяна по чл. 146 от АПК и жалбата против акта на министъра на околната среда и водите следва да бъде отхвърлена. Оспореното решение е действителен и законосъобразен административен акт, издаден в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и целта на закона.

Ответникът е направил разноски по делото в размер на 300 лева - внесен депозит за допълнителното заключение на съдебната експертиза и е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, в полза на Министерството на околната среда и водите следва да се присъдят разноски в общ размер на 400 лева - 300 лева за депозит и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 143 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Видекс" АД, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. "Я. С" № 88, представлявано от изпълнителния директор Д.М, против решение № 62 от 29.02.2016 г. на министъра на околната среда и водите, с което е отменено разрешително за експлоатация № 67 от 26.07.2007 г. на предприятие с висок рисков потенциал - завод "Миджур", с. Г. Л, община Ч., област В., с оператор "Видекс" АД, гр. С..

ОСЪЖДА "Видекс" АД, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. "Я. С" № 88, представлявано от изпълнителния директор Д.М да заплати на Министерство на околната среда и водите, бул. "К. М. Л" № 22 сумата 400 (четиристотин) лева разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред петчленен състав на Върховния административен съд, в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.