Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Д.Р, гр. [населено място], [адрес] срещу Заповед №РД-10-2056 от 04.10.2017 г. на министъра на образованието и науката.

С оспорената заповед министърът на образованието и науката, на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ), е наложил на Д.Р дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1, 2 и 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ). І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – Д.Р, счита оспорената заповед за незаконосъобразна. Липсва виновно извършено деяние, което да представлява нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1, 2 и 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл).

Излага подробно фактите по всяко от визираните в заповедта 19 дисциплинарни нарушения и излага доводи за необосноваността на извода на органа за тяхното осъществяване. Сочи, че по отношение на нито едно от твърдяните нарушения не е посочена дата или период на извършване, което препятства преценката на относимите факти и доказателства, съответно правото на защита и осъществяването на съдебен контрол, а е и нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 ЗДСл. В заповедта за посочените нарушения не може да се установи какво вменено от закона, от вътрешните организационни правила и длъжностната характеристика е нарушено. Цитирането на текстове от длъжностната характеристика не може да замести описанието на твърдяните нарушения.

Счита, че не е нарушил сочените в Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (Кодекса) разпоредби. Налице е противоречие между фактическите и правни основания за издаване на заповедта – фактическите обстоятелства сочат на неизпълнение на служебните задължения, а правното основание е свързано с нарушение на етичните правила. Това счита за съществен порок във формата на акта.

Счита заповедта издадена и в нарушение на чл. 91 ЗДСл, тъй като органът не е взел предвид оценката за...