Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населенето" на Министерство на вътрешните работи, чрез процесуалния представител юрисконсулт Е.Р, срещу решение № 6243 от 14.10.2016 г. по адм. дело № 5767 по описа за 2016 г. на административен съд - София град.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на закона, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна по касационната жалба - Б.Б, оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв.Ю.Ю.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд - София град (АССГ) е била заповед № Я-3477 от 13.05.2016 г. на директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населенето" на Министерство на вътрешните работи (ГД "ПБЗН" на МВР). С нея е образувано дисциплинарно производство срещу Б.Б, младши инспектор, водач на специален автомобил ІІ степен, пожарникар в сектор "Пожарогасителна и спасителна дейност" на Ш. Р служба "ПБЗН" към СД "ПБЗН" при ГД "ПБЗН" на МВР. С т.2 от тази заповед лицето е отстранено временно от заеманата длъжност и е разпоредено да му бъдат иззети служебните карти, личен знак и оръжие. Заповедта е издадена на основание чл.207, ал.1, т.2, ал.2 и ал.12, чл.214, ал.2 и чл.215, ал.1 от ЗМВР, съответно е обжалвана в посочената т.2 от нея.
Основният спорен момент по делото е законосъобразността на заповедта, чиито адресат е жалбоподателят Б.Б.
В проведеното единствено открито съдебно заседание от 26.09.2016 г. е приета като доказателство заповед № 1983к-1311 от 31.08.2016 г. на директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населенето" на Министерство на вътрешните работи. С нея, на Б.Б е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година, същият е възстановен на същата длъжност, считано от датата на отстраняването му - 19.05.2016 г. и са върнати иззетите служебни карти. Разпоредено е изплащане на възнаграждение за времето на отстраняване.
Първоинстанционният съд е посочил в мотивите си, че жалбоподателят в производството пред него него има правен интерес да поддържа направеното оспорване с първоинстанционната жалба, въпреки факта на възстановяването му на работа, който се установява от представената допълнително заповед. От една страна не е налице процесуално негово действие по оттегляне на същата, отказ или неподдържането й, а от друга - за причинени вреди може да търси обезщетение по исков път. По тези съображения е приел, че тази жалба, с която е сезиран е допустима. Настоящият съдебен състав намира, че преценката за допустимостта на жалбата е правилна, понеже въпреки, че лицето е възстановено на работа и е постановено изплащане на възнаграждението му за времето от отстраняването до възстановяването, за него е налице правен интерес от оспорване с оглед възможността да претендира обезвреда за други имуществени или неимищуствени вреди.
Съдът формира извода си за материална незаконосъобразност на заповедта с позоваване на разпоредбата на чл.100, ал.2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ). Според него тя е аналогична на разпоредбата на чл.214, ал.2 от ЗМВР, на основание на която е издадена процесната заповед, и е обявена за противоконституционна с решение № 5 от 12.05.2016 г. по к. дело № 2/2016 г. на Конституционния съд.
Настоящият съдебен състав не споделя изложените съображения на съда за аналогичност на двете разпоредби от ЗДСл и от ЗМВР, обявяването на противоконституционност на тази от ЗДСл, което рефлектира върху преценката и прави незаконосъобразна заповедта, издадена на основание чл.214, ал.2 от ЗМВР. Действително тези разпоредби имат сходно съдържание, но те регулират различни правоотношения между различни субекти, които са предмет на уреждане от различни закони. В чл.214, ал.1 от ЗМВР е записано, че държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен, но неговият статут се урежда чрез ЗМВР, а не чрез ЗДСл. Освен това съобразно чл.151, ал.2 от КРБ конституционното решение има действие занапред, като следва да се посочи само за точност, че той неправилно се е позовал на този факт. Също така съдът е следвало да обсъди материалноправните предпоставки за издаване на процесната заповед, за да обоснове извода си за незаконосъобразност на оспорения административен акт. По делото е било безспорно установено, че лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, извършено от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.3, т.1, б."а" от НК и е образувано дисциплинарно производство. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е законосъобразна. Обжалваното решение следва да се отмени като неправилно и се постанови друго по съществото на спора с отхвърляне жалбата на лицето.
При този изход на ответната страна по касационната жалба следва да бъдат присъдени съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100.00 (сто) лева, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ. РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 6243 от 14.10.2016 г. по адм. дело № 5767 по описа за 2016 г. на административен съд - София град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Б срещу заповед № Я-3477 от 13.05.2016 г. на директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населенето" на Министерство на вътрешните работи
ОСЪЖДА Б.Б да заплати на ГД "ПБЗН" на МВР сумата 100.00 лв., съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.