Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „ВИП Енерджи” ЕООД, [населено място] срещу решение №11773 от 04.08.2020г. по в. т.д.№340/2020г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение №1778 от 10.10.2019г., постановено по т. д.№1033/2017г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателя срещу „Н. Еа Компания“ ЕАД /“НЕК“ ЕАД/ искове с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 131 227 лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от непроизведено и неизкупено количество електрическа енергия от фотоволтаична електроцентрала в УПИ №204120 в землището на [населено място] в периода от 19.03.2012г. до 13.12.2013г., както и на сумата от 25 001 лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващи загуби, изразяващи се плащането на договорни лихви за периода от 19.03.2012г. до 13.12.2013г. по договор за заем от 02. 02. 2012г., сключен със „З. З“ АД, настъпили като последица от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника /действията - издаването на писмо изх. №26-1361-2/19.03.2012г. със становище относно присъединяването на фотоволтаичната електроцентрала към електроразпределителната и електропреносната мрежа, а бездействията – липсата на издадено законосъобразно становище в периода до 13. 12. 2013г./ и предявените от жалбоподателя срещу „Електроразпределение Север“ АД искове по чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД за заплащане на сумата от 131 227 лева– обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от непроизведено и неизкупено количество електрическа енергия от фотоволтаична електроцентрала в УПИ №204120 в землището на [населено място] в периода от 19.03.2012г. до 13.12.2013г., и на сумата от 25 001 лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващи загуби, изразяващи се плащането на договорни лихви за периода от 19.03.2012г. до 13.12.2013г. по договор за заем от 02.02.2012г., сключен със „З. З“ АД, настъпили като последица от неизпълнение на задължения на ответника по договор №3135-01.12.2009-П-Т10-26 от 18.05.2010г.

В касационната жалба се твърди, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, водещи до неправилност на решението. Касаторът поддържа, че по главния иск срещу първия ответник въззивният съд е стигнал до незаконосъобразния извод, че от доказателствата по делото не се установява фактическия състав на чл.49 ЗЗД, тъй като няма нормативно установен срок за съгласуване на условията за присъединяване на процесния енергиен обект към електропреносната и електроразпределителната система. Поддържа, че е основателен и евентуалният иск срещу втория ответник, предявен на договорно основание. Излага доводи, че е необоснован изводът на въззивната инстанция, че не е доказано неизпълнение на договорните задължения електроразпределителното предприятие по присъединяване на процесния обект към електроразпределителната мрежа. Моли да се отмени обжалваното решение. Претендира разноски.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните материалноправни въпроси, обусловили изхода на спора:

1. „Предпоставка за възникване на отговорност по чл.49 ЗЗД ли е, когато лицето което е възложило работата другиму и вредите са причинени виновно от служителя, на който е възложена работата, чрез действия или бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата и когато вредите са причинени виновно от служителя, на който е възложена работата, чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея, в който случай вредите се явяват причинени по повод изпълнението на възложената работа?“;

2. „При неизпълнение на задължение по двустранен договор, когато същото е обусловено от поведението на трето лице, следва ли да бъде ангажирана договорната отговорност на осн. чл.79, вр. чл.82 ЗЗД?“;

3. „Във връзка с производство по чл.22 и сл. ЗЕВИ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му противоправно ли се явява поведението на преносното предприятие необосновано да забави задължението си да съгласува условията по присъединяване на енергийния обект, като посочи техническите изисквания за това, без да налага други ограничения, доколкото се касае до присъединяване на енергиен обект, произвеждащ електрическа енергия от възобновяеми източници, при нормативна уредба, отражение на политиката за насърчаване на производството на енергия от такива източници, и обусловено ли е търсенето на вреди по чл.49 ЗЗД с изграждането на енергийния обект и въвеждането му в експлоатация, доколкото това е в зависимост от изпълнението задължението на преносното предприятие да съгласува условията по присъединяване на енергийния обект?“.

По отношение на първите два въпроса се поддържа основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, като касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №7/1958г., ППВС №7/1959г., ППВС №4/1961г., ППВС №17/1963г., ТР №3/12.12.2012г. на ОСГТК на ВКС и цитираните решения по чл.290 ГПК. По отношение на третия въпрос касаторът намира, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание за допускане до касация по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Излага и доводи за очевидна неправилност на обжалваното решение - основание за допускане до касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Ответникът „НЕК“ ЕАД оспорва жалбата, като счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Излага и доводи за правилността на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът „Електроразпределение Север“ АД, [населено място] оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, като излага аргументи за правилността му. Претендира присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете по чл.49 ЗЗД срещу предпочитания ответник и по чл.79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД срещу евентуалния, въззивният съд на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като излага и подробни доводи за неоснователност на изложените във въззивната жалба оплаквания. Решаващият съдебен състав приема за безспорно установено, че ищецът е собственик на описания недвижим имот и изградената в него фотоволтаична електроцентрала /ФЕЦ/, като на 18.12.2009г. между него, като производител и „Е.ОН Б. М“ АД /сега „Енерго-П. М“ АД и „Електроразпределение Север“ АД/ е сключен предварителен договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия, а на 25.05.2010г. е подписан и окончателен договор за присъединяване на обекта на производителя, съгласно който „Е.ОН Б. М“ АД се е задължило да присъедини към собствената си електроразпределителна мрежа централата на ищеца, а последният се е задължил да плати цената на присъединяване. Намира за безспорно и обстоятелството, че съгласно чл.2, ал.1 от договора присъединяването ще се извърши след съгласуване с „НЕК“ ЕАД и подписване на договор между последното дружество и разпределителното предприятие съгласно част четвърта от Наредба №6/2004г.

Като приема, че ищецът извежда спорното право на обезщетение от настъпването на вреди в резултат на действия и бездействия на служители на първия ответник /действие, изразяващо се в издаване на писмо от 19.03.2012г. със становище относно присъединяването на процесната ФЕЦ към електроразпределителната и електропреносната мрежа при въведени противоречащи на закона изисквания и бездействие – липса на издадено законосъобразно становище в периода до 13.12.2013г./, въззивният съдебен състав намира, че ищецът, чиято е доказателствената тежест по исковете за ангажиране на безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника по чл.49 ЗЗД, не е доказал чрез пълно и главно доказване елементите от фактическия й състав – противоправно деяние на лице, на което е възложена работа от ответника по трудов или друг договор, причинени вреди при или по повод изпълнението на възложената работа и причинна връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат. Излага аргументи, че твърдяното противоправно поведение на служители на ответното преносно предприятие е свързано със съгласуването при проучване на условията на присъединяване, т. е. свързване на обекта на производителя на електроенергия с преносната мрежа, което се регламентира от действалата към момента на отправянето на искането за съгласуване Наредба №6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. Съдът възприема като безспорно установено, че „НЕК“ ЕАД е сезиран с искането за съгласуване на 01.12.2009г., по повод промяна на инвестиционните намерения на производителя е внесена корекция в искането на 14.12.2010г., като с писмото от 19.03.2012г. преносното предприятие не е възразило процесната ФЕЦ да се присъедини мрежата, но наред с техническите изисквания за присъединяване е въвело и изискване централата „да не връща енергия на страна СрН в преносната мрежа“. Приема, че окончателно съгласуване на присъединяването, без посоченото условие, е дадено от „НЕК“ ЕАД на 13.12.2013г. - след сезирането на ДКЕВР и становище на регулатора, че за процесната ФЕЦ не се прилага процедурата по присъединяване по чл.23 ЗЕВИ, а след като отговаря на критериите по чл.24 и чл.25 ЗЕВИ преносно предприятие трябва да съгласува условията по присъединяването на енергийния обект без налагане на ограничения. Доколкото обаче в приложимата наредба не е предвиден срок за съгласуване и предвид развилите се производства по жалби по чл.22 ЗЕ срещу отказа за съгласуване без ограничения от страна на производителя и разпределителното предприятие, въззивният съд стига до извод, че не се установява неизпълнение на установено в закон задължение на служителите на ответника, респ. на противоправно поведение.

Решаващият съдебен състав излага мотиви, че ищецът не доказва и другия основен елемент на непозволеното увреждане, тъй като не се установява за него реално да са настъпили твърдените имуществени вреди, които да са резултат от описаното противоправно поведение на лица, на които предпочитаният ответник е възложил работа. Относно претенцията за обезщетяване на пропуснатите ползи от непроизведено и неизкупено количество електрическа енергия от ФЕЦ на ищеца за времето от 19.03.2012 г. до 13.12.2013г. съдът намира, че не е доказана възможността за сигурно увеличаване на имуществото на ищеца, тъй като това увеличение е обвързано с изграждане на обекта за производство на електрическа енергия на ищеца и въвеждането му в експлоатация. Предвид безспорния факт, че този обект е въведен в експлоатация едва на 31.03.2014г., въззивният съд счита, че е изключено за исковия период за ищеца да е съществувала възможност да произвежда електрическа енергия, съответно сигурно да получи печалба от производството, която да е осуетена само от поведението на ответника, свързано с липсата на становище за съгласуване. Отхвърля като неоснователни доводите в жалбата, че в случая са налице пропуснати ползи, доколкото сключването на договор за изкупуването на електроенергията от ФЕЦ е нормативно задължение при цена, определена от ДКЕВР. Аргументира се с характера на твърдените пропуснати ползи, като поддържа, че необходима предпоставка за пропускане увеличението на имуществото на ищеца е изграждането преди исковия период на процесната електрическа централа, която е самостоятелен и отделен от присъединителните съоръжения обект и за чието реализиране не е нужно изпълнение на задължения на „НЕК“ ЕАД. След като преди и през процесния период ФЕЦ не е била изградена и въведена в експлоатация не е съществувала възможност за ищеца да произвежда електрическа енергия, която да продава.

По отношение на претърпените загуби, съдът приема за установено, че ищецът е заплатил лихви по описания договор за заем с третото лице, но счита, че липсват доказателства, че това намаляване на имуществото му е резултат от неизпълнение на задължение на ответното преносно предприятие. Предвид твърдението на ищеца, че претърпените загуби произтичат от невъзможността му за периода, за който е дължал и заплатил възнаградителни лихви по договора за заем, да получи окончателно плащане по договора за безвъзмездна финансова помощ, сключен с ДФ „Земеделие“ и съответно да погаси основното си задължение за връщане на главницата по договора за заем, въззивната инстанция излага доводи, че не е доказано по делото, че плащането на фонда е забавено поради неприсъединяването на ФЕЦ към електроразпределителната и преносна мрежи. Съдът съобразява, че в договора за предоставяне на финансова помощ окончателното плащане не е обвързано с фактическото присъединяване на централата към тези мрежи и сключване на договор за изкупуване на произвежданата от нея електрическа енергия, а с осъществяване на инвестицията - изграждане на електроцентралата и въвеждането й в експлоатация, представяне на документите за това съобразно Наредба №29 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ и учредяване на договорените обезпечения, към които нямат отношение фактическото присъединяване на ФЕЦ към мрежите, респ. и съгласуването с „НЕК“ ЕАД. Като аргумент сочи и т.13 от Приложение №8 към чл.35 от Наредба №29/11.08.2008г., съгласно която окончателното плащане по процесния договор за безвъзмездна финансова помощ е в зависимост от представяне на изискуеми документи за направените разходи за осъществена инвестиция, свързана с производство и продажба на енергия от възобновяеми източници, между които и копие от окончателен договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа, какъвто в случая е подписан на 25.05.2010г.

Въззивният съд намира за неоснователни и предявените искове по чл.79, ал.1, пр.2 вр. чл.82 ЗЗД срещу евентуалния ответник „Електроразпределение Север“ АД за ангажиране на договорната отговорност на ответника за неизпълнение на задължения по договора за присъединяване на собствения на ищеца обект – ФЕЦ към електроразпределителната мрежа. Поддържа аргументи, че не се установява настъпването на твърдените вреди /идентични с тези по главния иск/, които да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договорното задължение на ответника -електроразпределително предприятие, като по отношение на вредите препраща към изложените мотиви във връзка с исковете по чл. 49 ЗЗД. Наред с това излага доводи, че по делото не е доказано и твърдяното неизпълнение на задълженията на разпределителното предприятие по процесния договор – надлежно присъединяване към собствената на ответника електроразпределителна мрежи за исковия период, представляващо забавено изпълнение. Приема, че с оглед качеството на обекта на ищеца /централа за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници/ за ответното електроразпределително предприятие е съществувало задължение за присъединяването му към мрежата, когато същият отговаря на специфичните условия за това, определени в Наредба №6/09.06.2004г. /чл.54, ал.4 от наредбата/. Като взема предвид, че за забавата на техническото присъединяване ответното разпределително предприятие се позовава на задължението си за съгласуване с преносното предприятие на условията за присъединяване, което произтича от нормативните изисквания, и с което предвид конкретните договорни клаузи в договора за присъединяване ищецът се е съгласил, съдът намира, че не е налице основание за договорна отговорност за неизпълнение. Счита, че е необоснована тезата на ищеца, че независимо от въведеното условие с писмото от 19.03.2012 г. на „НЕК“ ЕАД – да не се връща енергия на страна СрН в преносната мрежа, за евентуалния ответник е съществувало задължение за техническото свързване на обекта към разпределителната мрежа и с оглед добросъвестното му изпълнение присъединяването е следвало да бъде извършено след получаването на това становище на преносното предприятието. Приемането на обратното би означавало, от една страна, съобразяване с въведеното от „НЕК“ ЕАД условие, прието за неприложимо по отношение на ФЕЦ от ДКЕВР, а от друга, би изключило правото на разпределителното предприятие да оспори с жалба до регулаторния орган поставеното от преносното предприятие условие в съгласувателното становище.

Съдът намира за неоснователно и възражението на ищеца, че собствената му ФЕЦ е могла да работи и да бъде присъединена, без да връща енергия със средно напрежение в електропреносната система, при условие, че разпределителното предприятие постави изискване за инсталиране на съответните устройства, съответно за съобразяване с условието на „НЕК“ АД в писмото от 19.03.2012г. Съобразява, че поставеното от преносното предприятие условие противоречи на закона /чл.24 вр. чл.23 ЗЕВИ/, а от друга страна не се установява по делото, че електрическата централа на ищеца към момента на даденото от преносното предприятие съгласувателно становище е могла да работи и да бъде присъединена, без да връща енергия със средно напрежение в преносната мрежа. Въззивният съд стига до извода, че липсва виновно забавено изпълнение на задължението на електроразпределителното предприятие за присъединяване на обекта на ищеца, предвид закрепеното в договора съгласие, че присъединяването ще се осъществи в 20-дневен срок от представянето на разрешения за ползване на ФЕЦ и на съоръженията за присъединяване, както и на договори за достъп до електроразпределителната мрежа и за продажба на ел. енергия.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като поставените материалноправни въпроси не са коректно формулирани с оглед изложените от въззивния съд мотиви и не са обусловили изводите му за неоснователност на исковите претенции. За да отхвърли иска с правно основание чл.49 ЗЗД, въззивният съд не е отрекъл възприетото в теорията и съдебната практика относно законовите предпоставки за ангажиране отговорността на лицето, възложило работа другиму за обезщетяване на вредите, причинени виновно при и по повод изпълнението на възложената работа, вкл. в хипотезата на вреди от действия и бездействия при изпълнение на задължения, произтичащи от закона, техническите и други правила или от характера на работата, или от действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея /в какъвто смисъл е първи въпрос/. Съдът е споделил напълно разбирането относно фактическия състав на гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работата на основание чл.49 ЗЗД, но след обсъждане на всички доказателства по делото, е стигнал до извод, че не се установява по категоричен начин, чрез пълно и главно доказване, че е налице противоправно поведение на служители на първия ответник, изразяващо се в издаването на писмо от 19.03.2012г. със становище относно присъединяването на процесната ФЕЦ към електроразпределителната и електропреносната мрежа при въведени противоречащи на закона изисквания и липса на издадено законосъобразно становище в периода до 13.12.2013г., както и не се доказва в резултат от тези деяния ищецът да е претърпял описаните имуществени вреди /пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирана печалба за процесния период и загуби, равняващи се на платената лихва по договор за заем с трето лице/. Решаващият съдебен състав е отхвърлил исковата претенция като неоснователна поради недоказване на основни елементи от фактическия състав на чл.49 ЗЗД, а не поради изключването им като ирелевантни за ангажиране на отговорността на първия ответник като възложител на работата.

По начина, по който е формулиран третият въпрос съдържа в себе си твърдението на ищеца, че изграждането на процесната ФЕЦ и въвеждането й в експлоатация е в зависимост от изпълнението на задълженията на преносното предприятие да съгласува условията по присъединяване на енергийния обект. След анализ на доказателствата по делото въззивният съд приема, че ФЕЦ и присъединителните съоръжения са два различни и самостоятелни обекта, които имат отделни разрешения за строеж, както и отделни строителни книжа и разрешения за експлоатация. Решаващият съдебен състав излага подробни аргументи, че изграждането на самата електроцентрала и въвеждането й в експлоатация не е обвързано от присъединяването към електроразпределителната мрежа, респ. изпълнението на този обект не е в зависимост от съгласуването на условията по присъединяване на енергийния обект.

Отхвърлянето на евентуално съединения иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД не е мотивирано с тезата, че договорна отговорност за вреди от неизпълнен договор не може да се търси, когато неизпълнението е обусловено от поведението на трето лице /трети въпрос/, а с преценката на конкретните факти и обстоятелства, от които произтича спорното право, вкл. изясняване на клаузите, регламентиращи задълженията на страните и сроковете за изпълнение на процесния договор за присъединяване на ФЕЦ на ищеца към електроразпределителната мрежа на втория ответник, както и процесните вреди и причинно-следствената връзка между тях и твърдяната забава. Въззивният съд след изясняване на фактическата обстановка е стигнал до решаващия извод, че липсва виновно забавено изпълнение на задължението на електроразпределителното предприятие за присъединяване на обекта на ищеца, предвид закрепеното в договора съгласие, че присъединяването ще се осъществи в 20-дневен срок от представянето на разрешения за ползване на ФЕЦ и на съоръженията за присъединяване, както и на договори за достъп до електроразпределителната мрежа и за продажба на ел. енергия, както и с оглед липсата на доказателства за претърпени от ищеца вреди, които да са пряка и непосредствена последица от твърдяната забава.

В този смисъл нито един от поставените въпроси не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд и не е обусловил изхода на делото, поради което не отговаря на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за правен въпрос. Изложените от касатора доводи представляват оплаквания за необоснованост и материална незаконосъобразност на въззивното решение /основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК/, които обаче не подлежат на разглеждане в настоящия етап на касационното производство.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1–т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касатора доводи в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са същите, с които е обоснована неправилността на решението в касационната жалба, като обсъждането им изисква преценка на доказателствата по делото, което изключва очевидната неправилност.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът дължи на първия ответник „НЕК“ ЕАД сумата 150 лева юриск. възнаграждение, а на втория ответник „Електроразпределение Север“ АД - сумата 5 592 лева адв. в.ие с ДДС.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №11773 от 04.08.2020г. по в. т.д.№340/2020г. на Апелативен съд - София.

ОСЪЖДА „ВИП Енерджи” ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място] да плати на „НЕК“ ЕАД, [населено място] сумата 150 лева юриск. възнаграждение.

ОСЪЖДА „ВИП Енерджи” ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място] да плати на „Електроразпределение Север“ АД, [населено място] сумата 5 592 лева адв. в.ие с ДДС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.