5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3117

гр. София, 17.06.2025 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов ч. гр. дело № 2023 по описа на Върховния касационен съд за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. Д. П., Д. Л. И., Л. Д. И. и М. Д. П., подадена чрез пълномощник адв. Н. Б. от АК - Р. срещу определение № 2/09.01.2025 г. по в. ч.т. д. № 245/2024 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено определение № 195/02.08.2024 г. по т. д. № 221/2021 г. на Окръжен съд – Русе, с което оставена без уважение молба вх. № 4322/16.04.2024г. подадена от жалбоподателите за изменение на определение № 89/21.03.2024 г. по т. д. № 221/2021 г. в частта за разноските.

Твърди се, че определението е неправилно. Сочи се, че разпоредбата на чл.78 ал.4 от ГПК предоставя правото на ответника да претендира направените от него разноски в случай на прекратяване на делото, докато такава възможност за ищец не е предвидена. Според жалбоподателите прекратяването на исковото производство има правното значение на отпадане с обратна сила на последиците, които законът свързва с подаването на исковата молба в съда. Когато срещу страната бил иницииран съдебен процес, след което образуваното срещу нея производство е прекратено, законодателят й давал право да иска да бъде възмездена от ищеца, без да конкретизира основанието за прекратяване на производството.

В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1, вр. чл. 278, ал. 4 ГПК се сочи наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл....