Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „АВЕНДИ” ООД против определение № 2197 /22.06.2021 г. по гр. д. № 1432/2021 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното разпореждане за връщане на въззивната жалба като просрочена.

Насрещната страна Р. Р. Й. в писмен отговор твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и че частната жалба е недопустима.

За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд приел, че по делото е разгледан иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ, който попада в приложното поле на чл.310,ал.1,т.1 ГПК и се разглежда по реда на „бързото производство“. Установено е, че с разпореждане от 08.12.2020 г. първоинстанционният съд е отложил съдебното заседание за 27.01.2021 г., като е постановил страните да бъдат призовани по телефона. Видно от отбелязване в списъка на призованите лица, жалбоподателят е бил редовно уведомен чрез своя процесуален представител - адв. В. Д. за насроченото заседание на 09.12.2020 г., в 09.23 часа. Видно от протокола от съдебно заседание от 27.01.2021 г., жалбоподателят „АВЕНДИ” ООД е редовно призован, но негов представител не се е явил, а производството по делото е отложено за 05.02.2021 г. Видно от протокола от съдебно заседание от 05.02.2021 г., жалбоподателят „АВЕНДИ” ООД е бил редовно уведомен от предходното съдебно заседание съгласно чл.56,ал.2 ГПК и не е бил представляван, първоинстанционният съд е разгледал делото и е обявил, че ще се произнесе с решение на 11.02.2021 г., от която дата започва да тече и двуседмичния срок за обжалване пред Варненския окръжен съд. Съдебното решение е било постановено на 11.02.2021 г.. Препис от решението е връчено на „АВЕНДИ” ООД на 25.02.2021 г. Въззивната жалба на „АВЕНДИ” ООД е подадена на 05.03.2021 г..

Въззивният съд, както и първоинстанционният, е приел, че въззивната жалба е просрочена поради следното:

След като страната „АВЕНДИ” ООД е била редовно призована, нейно е било задължението да следи за хода на производството. Обстоятелството, че „АВЕНДИ” ООД не е бил представляван в последното съдебно заседание не води до извод, че действията на първоинстанционния съд са незаконосъобразни. Първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по закон и доколкото се е произнесъл на обявената дата, то съобразно приетото в ТР№ 12 от 11.03.2013 г. по т. д. № 12 /2012 г. на ОСГК на ВКС, срокът за неговото обжалване е започнал да тече от датата, на която съдът е посочил, че ще постанови решението си. Връчването по чл.7,ал.2 ГПК на преписи от решението променя началния момент на срока за подаване на жалба само ако на страните е изпратен препис с други указания или решението е обявено след датата, предварително посочена по чл.315,ал.2 ГПК. В случая в съобщението е написано, че решението подлежи на обжалване както е посочено в него, а в решението е написано, че подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на обявяването му. Пропускът на частния жалбоподател да се снабди своевременно с преписи от протоколите или да направи справка, не е основание да се приеме, че за него срокът за обжалване е започнал да тече от по-късен момент.

Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване жалбоподателят твърди наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК и чл.280,ал.2,пр.3 ГПК (очевидна неправилност на обжалваното определение).

Първият поставен въпрос е: Допустимо ли е призоваването да бъде извършено по телефона, ако е възможно призоваването да бъде извършено по някой от способите по чл.42,ал.1 и ал.2 ГПК?

Твърди се, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 407 от 23.12.2011 г. по гр. д. № 1138 /2010 г., на ВКС, IV г. о. и Решение № 394 от 31.05.1985 г. на ВС, III г. о..

Въпросът е свързан с довод, че жалбоподателят „АВЕНДИ” ООД не е бил редовно призован по реда на чл.56,ал.2 ГПК за проведените открити съдебни заседания на 27.01.2021 г. и на 05.02.2021 г., в което делото е било обявено за решаване на 11.02.2021 г., тъй като не е получил призовка.

Въпросът е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с посоченото решение № 407 от 23.12.2011 г. по гр. д. № 1138 /2010 г., на ВКС, IV г. о., в което е прието, че връчването по телефон, уредено в чл.44,ал.2 ГПК, е допустимо в изключителни случаи, когато то не може да бъде осъществено чрез друг способ, а страната следва да бъде уведомена за извършено или предстоящо съдопроизводствено действие, каквото е насрочено съдебно заседание. Прието е и че връчването по телефон е способ за връчване на съобщения, но не и на книжа.

Случаят е точно такъв. Преди да бъде пренасрочено, делото е било отложено за 16.12.2020 г. след като страните са били редовно призовани от съдебно заседание на 27.11.2020 г.. Разпореждането от закрито съдебно заседание на 08.12.2020 г. (л.271 по делото на Варн. РС) за пренасрочване на делото е постановено поради изключителен случай - поставяне на докладчика по делото под задължителна изолация по време на грипна епидемия. С това разпореждане делото е било отсрочено за 27.01.2021 г.. Разпореждането е постановено 8 дни преди насроченото съдебно заседание на 16.12.2021 г. и поради този срок уведомяването на страните за отсрочването в срока по чл.56,ал.2 ГПК (най-късно една седмица преди заседанието) не е могло да стане по реда на чл.42,ал.1 и ал. 2 – чрез призовка, по пощата, чрез куриерска служба или съдебен изпълнител. За това отсрочване процесуалният представител на частния жалбоподател е уведомен по телефона на 09.12.2021 г. в 9.23 часа. До приключването на разглеждането на делото на 09.02.2021 г. той не е възразил за уведомяването, не твърди и не доказва да се е явил в съда на 16.12.2021 г., нито да се е уведомил за движението на делото до приключване на разглеждането му. При това негово поведение и в случай, че делото не беше отсрочено, а разгледано на датата 16.12.2020 г., за която е било отложено и евентуално на следваща дата, обявено за решаване и решено, процесуалният представител на „АВЕНДИ” ООД също щеше да узнае за съдържанието на решението едва при получаване на препис от него и щеше да рискува да пропусне срока за обжалването му, установен с разпоредбата на чл.315,ал.2 ГПК.

Не е допуснато и противоречие с приетото с Решение № 394 от 31.05.1985 г. на ВС, III г. о., постановено при действието на ГПК отм. г. (отм.), с което също е прието, че в чл.41,ал.4 ГПК (от 1952 г., отм. ) е предвидена възможност в бързи случаи за призоваване и по телефона, но при спазване на условията, посочени в закона – призоваването да се удостовери писмено от извършилото го длъжностно лице, което да посочи името си, длъжностното си качество и да положи подписа си и да напише датата на призоваването. Както е описано по-горе, случаят е точно такъв.

Вторият и третият изведени от частния жалбоподател въпроси са: При оспорване от страна, че не е била призована по телефона, чия е тежестта да докаже, че такова призоваване е било, респ. не е било извършено? Каква е доказателствената стойност на извършеното отбелязване в списъка по делото, че страната е била призована по телефона.

Въпросите не са обуславящи, с частната си жалба до въззивния съд процесуалният представител на „АВЕНДИ” ООД не е оспорил факта, че е бил уведомен по телефона за разпореждането за отсрочване на делото, а е оспорил правното значение на такова уведомяване - че такова уведомяване не представлява редовно призоваване, въпрос, който вече беше разгледан при първия въпрос.

Поради изложеното – че обуславящият въпрос е разрешен в съответствие с установената с решение по чл.290 ГПК практика, а останалите два въпроса не са обуславящи, следва изводът, че те не осъществяват нито основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, нито това по чл.280,ал.1,т.3 ГПК - по обуславящия въпрос има установена практика, поради разглеждането му няма значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Настоящият състав намира и че няма съмнение за очевидна неправилност на обжалваното определение – че не е налице основанието по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на това основание.

Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Частният жалбоподател не сочи отделни аргументи за наличието на такава, освен посочените и разгледани по-горе във връзка с първия правен въпрос, които определя като нарушение на императивна материалноправна норма. Приложените норми са на чл.42,ал.3, чл.44,ал.2, чл.56,ал.2 и чл.315,ал.2 ГПК и са процесуалноправни, а не материалноправни.

Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното определение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на определението (на мотивите към него).

В конкретния случай при запознаване с обжалваното определение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства).

Поради изложеното не са налице предпоставките на чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски, а искането на процесуалния представител на ответната страна адв. И. А. да и бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 вр. чл.36,ал.2 ЗЗД поради предоставяне на безплатна правна помощ на близко лице е основателно за сумата 230 (двеста и тридесет) лева съгласно чл.7,ал.1,т.7 вр. чл.11 НМРАВ.

Поради изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2197 /22.06.2021 г. по гр. д. № 1432 /2021 г. на Варненски окръжен съд.

Осъжда „АВЕНДИ” ООД, ЕИК[ЕИК] да заплати на адв. И. Т. А. сумата 230 (двеста и тридесет) лева възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.