О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 94

гр.София, 10.02.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир ДрагневГеновева Николаева

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3141 по описа за 2021 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. К. Ч. против решение № 261973 от 23.03.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 14373 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 20234125 от 23.10.2020 г. по гр. д. № 17895 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд в частта, с която е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ дисциплинарното уволнение на Г. К. Ч., ищецът е възстановен на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност „професор“ в Отделение по кожни и венерически болести при Медицински институт на МВР, а работодателят е осъден на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ да му заплати 11 677,15 лева обезщетение за оставането без работа поради уволнението за периода от 06.05.2020 г. - 23.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 18.05.2020 г. до окончателното заплащане на задължението, като вместо това тези искове са отхвърлени.

Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи очевидна неправилност, както...