РЕШЕНИЕ

№ 291

гр. София, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Ружена Керанова

Членове: Спас Иванчев

Светла Букова

при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова

в присъствието на прокурора И. Бл. С.

като разгледа докладваното от С. И. К. наказателно дело от общ характер № 20258002200371 по описа за 2025 година Производството по реда на чл.346 т.4 от НПК е образувано по подадена касационна жалба от повереника на частните обвинители Д. Г. М. и И. Д. М. срещу определение № 72 / 12. 02 2025г. по ВНОХД № 2025000600049 / 2025г. по описа на Пловдивски апелативен съд. С атакуваното определение е прекратено съдебното производство, като е оставена без разглеждане въззивната жалба на частните обвинители срещу присъда № 61 / 18. 09. 2024г. по НОХД № 1579 / 2024г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

С касационната жалба се ангажира основание по чл.348, ал.1, т. 2 от НПК –допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

На първо място се посочва произнасяне в закрито съдебно заседание, без призоваване на страните. Според повереника това следвало да бъде сторено в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

На следващо място се отбелязва, че според повереника частните обвинители имат правен интерес от обжалването на първоинстанционната присъда, като разпоредбата на чл.318, ал.4 от НПК не била приложима.

Частните обвинители не били запознати с правната терминология и не били разбрали, че държавното обвинение е пледирало за условна присъда.

Есенциално се твърди, че те не са направили волеизявление, с което да изразят изрично съгласие за налагане на ниско наказание на подсъдимата С., причинила смъртта на дъщеря им, а още повече за отлагането му по реда на чл.66 от НК. Винаги били настоявали за максимално възможно наказание и ефективно изтърпяване в местата за лишаване от свобода.

Моли да се отмени атакуваното определение като неправилно, като се приеме, че подадената жалба срещу първоинстанционната присъда е допустима и следва да се образува въззивно производство.

Прокурорът от ВКП в съдебното заседание дава становище, че в процесуално отношение атакуваното прекратително определение било изрядно. Според него в съдебния протокол ясно било записано, че след становището на прокурора по същество – за минимална присъда и условно изтърпяване на наказанието, те са се присъединили към това становище, без да излагат допълнителни съображения.

Член 318, ал.4 от НПК бил спазен, тъй като първостепенният съд бил постановил присъдата си в съгласие със становището на частинте обвинители.

Частните обвинители, редовно призовани, се явяват лично, представляват се от повереник, който пледира да се отмени определението за прекратяване на второинстанционното производство. По същество излага доводите си от касационната жалба, като иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Частната обвинителка Д. М. поддържа казаното от повереника. Частната обвинителка И. М. заявява, че не може да бъде убито дете на пешеходна пътека, подсъдимата да се признае за виновна и да й дадат две години условна присъда. Посочва, че не са съгласни за условна присъда.

Подсъдимата С., редовно призована, се явява лично, представлява се от защитник, който поддържа, че жалбата срещу първоинстанционната присъда е недопустимо, което било заявено още във възражение срещу жалбата.

Според защитата нямало как да се приеме, че частните обвинители са искали наказание, каквото излагат във въззивната жалба и поради това нямат правен интерес от обжалването.

Подсъдимата в лична защита посочва, че признала вината си. При последната си дума иска да се потвърди определението.

Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното:

С определение № 72 / 12. 02 2025г. по ВНОХД № 2025000600049 / 2025г. по описа на Пловдивски апелативен съд е прекратено съдебното производство, като е оставена без разглеждане въззивната жалба на частните обвинители срещу присъда № 61 / 18. 09. 2024г. по НОХД № 1579 / 2024г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

Касационната жалба е в срок, подадена е от легитимирани лица по делото, каквито са частните обвинители – чрез техния процесуален представител, повереник по делото - адвокат В. Б.. Разгледана по същество, тя се явява основателна.

Централен въпрос в настоящия казус е пледоарията на повереника на частните обвинители в съдебното заседание от 18.09.2024г., когато е постановена и присъдата по делото. В нея процесуалния представител е заявил, че „ изложението на прокуратурата във връзка повдигнатото обвинение е достатъчно пълно и обосновано, и всяко едно допълнително от моя страна единствено ще отнеме време.“

На следващо място, във втори абзац от пледоарията повереникът е заявил дословно следното:

„С оглед направеното искане от страна защитата за прилагана на диференцирана процедура, моля то да бъде уважено и да постановите присъда, като съобразите установените по делото смекчаващи отговорността обстоятелства.“

Частните обвинители са поддържали казаното от повереника им, при цялата му оскъдност и са нямали какво да добавят.

Двете частни обвинителки са били представлявани и от друг явил се адвокат – Г. М., който е напуснал заседанието преди приключване на съдебното следствие – стр.10 от съдебния протокол.

Качеството на предоставената правна услуга от останалия в съдебното заседание повереник, адвокат В. Б. очевидно е под минимално изискуемото се за защита правата и законните интереси на представляваните от него частни обвинители.

Във второто изречение от общо две в пледоарията си адвокатът е отделил място и е отправил молба да бъде уважено искане на защитата за провеждане на диференцирана процедура, което всъщност вече е било уважено.

В същото изречение е поискал да бъде постановена присъда, като се съобразят установените по делото смекчаващи отговорността обстоятелства.

Повереникът не е намерил за необходимо, нито съдът е указал, да се изрази конкретно становище по отношение на наказанието, което следва да бъде определено при така направено признание на фактите по делото, които обосновават и приложението на материалния закон. Искането да се съобразят установените по делото смекчаващи отговорността обстоятелства далеч не означава налагане на ниско наказание или пък от него да може да се направи извод за прилагане на чл.66 от НК. Съдът е бил служебно задължен да изиска изрично произнасяне от страна на повереника със заявяване какво иска изобщо по това дело – да има или не осъдено лице, да бъде наказано или не, и ако бъде наказано, как да бъде наказано. Най – малкото, защото нормата на чл.318, ал.4 от НПК имплицитно изисква да бъдат направени искания.

Въпреки всичко от съдържанието на това процесуално представяне на адвоката Б. не може да бъде направен изводът, поддържан от въззивната инстанция. Влагане на смислов контекст за приложение на чл. 66 от НК в пледоарията и изявленията на двете частни обвинителки е изключително и само пожелателно, без да има реална фактическа основа за това. Последните, а дори и техния повереник, никъде не са заявили искане да бъде приложен чл. 66 от НК. Поради тази причина касационният състав счете за недопустимо да се приеме, че присъдата е постановена изцяло и в съгласие с тяхно волеизявление, каквото в действителност не е направено.

В този смисъл е и последващия извод, че атакуваното по касационен ред определение за прекратяване на съдебното производство се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Съдът не вижда основание на този етап да се иска разглеждане на делото от друг състав, като този въпрос следва да се разреши от страните и самия второинстанционен състав.

Ето защо и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2-ра, вр. ал.1, т.5 от НПК, Върховният касационен съд, състав на първо наказателно отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ определение № 72 / 12. 02 2025г. по ВНОХД № 2025000600049 / 2025г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е прекратено съдебното производство.

ВРЪЩА делото за на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Решението не подлежи на обжалване.