№ 74

гр. София, 03.02.2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. А. Ц. 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 2818/2021 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) „С. А. - Варна“ АД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез адв. С. против решение № 757 от 19.04.2021 г. по гр. д. № 712/2021 г. на Окръжен съд – Варна.

Ответникът Б. М. М. не е подал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК (подаденият такъв от адв. М. е след изтичане на срока за отговор на жалбата).

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:

Предмет на жалбата е цитираното въззивно решение в ЧАСТТА, в която е потвърдено решение № 261734 от 18.12.2020 г. по гр. д. № 11839/2020 г. на Районен съд - Варна (РС – Варна) за уважаване на предявените от Б. М. М. против МБАЛ „С. А. - Варна“ АД – [населено място] искове за защита срещу незаконно уволнение: признато е за незаконно и е отменено на основание на чл.344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на ищеца със заповед № 143/08.09.2020 г. на изпълнителния директор на ответното дружество; ищецът е възстановен на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на предишната работа като „лекар, хирургия“ в клиника „Хирургия – I-во Хирургично отделение” в МБАЛ „С. А. Варна“ АД и последната е осъдена да заплати на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал.1 КТ на ищеца сумата от 3 497. 86 лева – обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода 09.09.2020 г. – 04.12.2020 г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 21.09.2020 г. до окончателното плащане, както и в ЧАСТТА, в която е отменено решение № 260225 от 27.01.2021 г. по гр. д. № 11839/2020 г. на РС - Варна, постановено по реда на чл. 250 ГПК за допълване на решение № 261734 от 18.12.2020 г. с отхвърляне на предявения осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над присъдените 3 497. 86 лв. до 7 363. 92 лв. и е присъдено обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на още 3 866. 06 лв. за период не повече от шест месеца (м. 09.2020 г. – м. 03.2021 г.), ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.09.2020 г. до окончателното плащане.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че с влязло в сила решение от 22.04.2019 г. по гр. д. № 237/2018 г. на РС – Варна е било отменено наложното на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“ и той е бил възстановен на предишната работа при ответника - на длъжността „лекар“, хирургия“ в клиника „Хирургия“ – I-во Хирургично отделение. Със заповед № 143/08.09.2020 г. на изпълнителния директор на ответната болница трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ – с оглед невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, установена с ЕР на ТЕЛК № 3309/156/05.12.2019 г. и допълнително ЕР № 1834/106/16.07.2020 г. на същата комисия, и поради липса на друга работа, подходяща за здравословното състояние на работника. Изтъкнато е, че с първото ЕР на ТЕЛК на ищеца е определена 60% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години, считано от 01.10.2019 г., при водеща диагноза „Други видове стенокардия“, при посочени противопоказни условия на труд: тежък физически труд, нервно психическо напрежение, натоварване на горни крайници. С второто ЕР на ТЕЛК при извършен сравнителен анализ на данните от производствената и длъжностната характеристика на заеманата от ищец длъжност и определените от органите на медицинската експертиза противопоказания е прието, че лицето не може да изпълнява задълженията си като „лекар-хирург“ в Клиника коремна хирургия I–во Хирургично отделение при МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД. В обжалваното решение съдът е проследил хронологията по оспорване на ЕР на ТЕЛК от 05.12.2019 г. и това от 16.07.2020 г. и е констатирал, че те са отменени с ЕР на НЕЛК № 2565/183/01.10.2020 г. като преписката е върната за ново освидетелстване на лицето. При него, съгласно издаденото ЕР на ТЕЛК № 3694/178/27.10.2020 г. е отразено, че към тази дата здравословното състояние на освидетелствания позволява той да изпълнява задълженията си по заеманата длъжност „лекар хирург“ в Клиника коремна хирургия I - во ХО на ответната болница. Развити са доводи, че цитираните решения на органите на медицинската експертиза, на които се е позовал работодателят при извършване на процесното уволнение не могат да бъдат съобразени, а правните им последици зачетени, тъй като към релевантната дата – 08.09.2020 г., когато е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, тези административни актове не са били влезли в сила. Прието е, че при липсата към датата на уволнение на стабилен индивидуален административен акт на компетентния здравен орган за заболяване у ищеца, довело до намалена работоспособност, вследствие на което се е достигнало до невъзможност да изпълнява възложената му работа, прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ е незаконосъобразно. Обсъдени са доводите на работодателя, основани на тезата за предварително изпълнение на предписанието на здравните органи установено в разпоредбата на чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето. Инстанцията по същество е изложила аргументи, че медицинският въпрос дали изпълняваната от ищеца длъжност е противопоказна или не за неговото здраве е извън обхвата на трудовия спор за законност на уволнението – не може да се изследва нито от службите по трудова медицина, нито от назначено в процеса вещо лице. Това е в правомощията на органите на медицинската експертиза и обвързващият характер на техните актове се свързва със стабилитета им, което предполага да са влезли в сила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, които са обуславящи за изхода по делото и които са от значение за точното прилагане на закона – основание за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Тези въпроси имат следното съдържание:

1. „Необходимо ли е Експертното решение на ТЕЛК, с което се определя процент загубена работоспособност над 50 % и са посочени здравни противопоказания за изпълнението на трудовата функция да е влязло в сила по отношение на всички адресати, за да бъде изпълнено от работодателя?“;

2. „С оглед изричната разпоредба на чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето, според която обжалваното ЕР на ТЕЛК не спира изпълнението им, от кой момент е задължен работодателя да изпълни предписанията в Експертното решение и да не допуска работника или служителя да изпълнява работата, за която са установени здравни противопоказания?“;

3. „Неизпълнението от страна на работодателя на предписанията в ЕР на ТЕЛК до влизането му в сила представлява ли неизпълнение на основното му задължение по трудовото правоотношение, регламентирано в чл. 127 КТ?

Касационното обжалване не следва да се допуска.

Повдигнатите въпроси не са релевантни, тъй като не са обусловили правните разрешения на въззивния съд по спорния предмет. Това е така, защото за да уважи главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ втората съдебна инстанция е приела, че в случая към датата на уволнението липсва влязло в сила решение на компетентния медицински орган за трудоустрояване на ищеца. Постановяването на въззивното решение при тези решаващи съображения се явява в пълно съответствие с формираната съдебна практика по приложението на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, според която решението на ТЕЛК/НЕЛК трябва да е влязло в сила към датата на прекратяване на трудовото правоотношение за да е налице основанието на посочената правна норма (така решение № 195 от 30.10.2014 г. по гр. д. № 1997/2014 г. и решение № 131 от 20.01.2021 г. по гр. д. № 3855/2019 г., и двете по описа на ВКС, III г. о.). Непоставянето на значим за делото правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни предпоставки за това – вж. мотивите към разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

Вън от изложеното, липсва обосноваване и на твърдението за наличие на специалната предпоставка – значението на поставените правни въпроси за точното прилагане на закона (каквато хипотеза се поддържа от жалбоподателя) при наличието на утвърдена съдебна практика (вж. по – горе), съобразена от въззивния съд при решаването на спора. В този смисъл изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е съобразено с изискванията, поставени с указанията по т. 4 от цитирания тълкувателен акт. Според тях искането за достъп до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в очертаната хипотеза следва да съдържа обосновка на необходимостта от разглеждане на поставения правен въпрос от касационния съд с оглед промяна на формирана при неточно тълкуване на конкретна правна норма съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Подобна аргументация в случая няма. Нито се представят доказателства за съдебна практика, която е формирана при неточно приложение на закона – чрез дадено неправилно според страната тълкуване на конкретни разпоредби и в резултат на това са обективирани правни разрешения, съвпадащи с приетите от въззивния съд, нито пък са ангажирани доказателства за съдебна практика, която касаторът счита, че следва да се актуализира.

В заключение, не е обосновано приложно поле на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което има за правна последица недопускане до касационен контрол на въззивното решение в обжалваните части.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 757 от 19.04.2021 г. по гр. д. № 712/2021 г. на Окръжен съд – Варна в обжалваните части.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.