Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК) вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 6817/12.11.2014г., постановено по адм. д. № 6718/2013г., по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 2101204327 от 31.08.2012г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София-град, частично изменен и потвърден с Решение № 683/12.04.2013г. на директора на Дирекция ”ОДОП” София при ЦУ на НАП. С посоченото решение на Д”ОДОП” РА е отменен в оспорената част на установения резултат по ЗКПО за данъчни периоди 2005г. и 2006г. и е изменен в оспорената част, както следва: допълнително начисленият ДДС за периода м.10.2006г. в размер на 103232,30 лв е намален на 95232,30 лв, за периода м.11.2006г. от 11328,38 лв е намален на 10328,38 лв, за периода м.12.2006г. от 23219,41 лв е намален на 22219,41 лв, за периода м.07.2008г. от 40568,31 лв е намален на 7140,87 лв, за периода м.12.2008г. от ДДС за възстановяване 1284,33 лв. е определен ДДС за възстановяване 14975,14 лв.; установеният корпоративен данък по ЗКПО за периода 2007г. от 83056,22 лв е намален на 76352,10 лв, за периода 2008г. от 33316,79 лв. е намален на 19684,54 лв и за периода 2009г. от 58211,87 лв е намален на 790,11 лв, ведно със съответните лихви. В останалата оспорена част РА е потвърден.

Касаторът излага доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Изтъква, че счетоводството му е водено редовно и e представил доказателства, чиято формална доказателствена сила не е зачетена, като вместо това е даден превес на доказателствата, събрани при насрещни проверки, а предметът на доказване е недопустимо разширен. Счита, че...