Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 4 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - С., представен от юрисконсулт Шейретов, срещу решение № 3025/31.03.2015 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 11752 по описа за 2014 г., с което е отменен акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991400004317/27.05.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С.. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт заради противоречието му с материалния закон. Оспорва изводите на първоинстанционния съд за отсъствие на предпоставките на чл. 176, т. 1 от ЗДДС за дерегистрация по ЗДДС, доколкото в закона не е въведено изискване за продължително и системност на неоткриването на адреса за кореспонденция на регистрираното лице. Иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата срещу акта за прекратяване на регистрацията по ЗДДС. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация [фирма], чрез повереника си адвокат Арсов, отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното:

С оспорения пред АССГ административен акт е разпоредено прекратяване на регистрацията по ЗДДС на [фирма] на основание чл. 106, ал. 2, т. 2, б. “б” във вр. с чл. 176, т. 1 от ЗДДС. Фактическо основание за издаване на акта е невъзможността да бъде открит данъчния субект на адреса за кореспонденция при две посещения, извършени съответно на 15.05.2014 г. и на 23.05.2014 г.

АССГ е приел отсъствието на предпоставките за дерегистрация по инициатива на приходната администрация по чл. 176, т. 1 от ЗДДС. Отрекъл е основанието за дерегистрация да е...