Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище в [населено място], подадена чрез процесуален представител адв.. Б срещу Решение № 3194 от 08.05.2015г., постановено по адм. дело № 2925 по описа за 2013г. на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 2111201620 от 16.07.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 75 от 14.01.2013г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – С. при ЦУ на НАП.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществено нарушение на съдопризводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт и присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- С., чрез процесуален представител оспорва същата като неоснователна и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното съдебно решение и присъди разноски за касационната инстанция в размер на 4 533 лева.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на контрол...