Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ /с предишно наименование Държавна комисия за енергийно и водно регулиране-ДКЕВР/ [населено място], чрез процесуалния представител юрк. С. П.,срещу решение № 6193 от 19.10.2015г., постановено по адм. д.№ 4449/2015г. на Административен съд София – град, с което е отменено решение № Ж-80 от 20.10.2014г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, и преписката е върната на КЕВР за ново произнасяне.
В касационната жалба са инвокирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила-касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК с основни съображения, че съдът неправилно приел, че не са изпълнени указанията на ВАС досежно спора по заплащане на допълнително начислени суми за електрическа енергия по съставена корекционна сметка и незаконосъобразно преценил обжалвания акт за несъобразен с материалния закон, а и за немотивиран, а мотиви се съдържали в подготвящите го документи.По тези съображения моли за отмяна на обжалваното решение.В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител юрк. П., поддържа жалбата. Претендира и присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Ответникът–М. К." Е.,чрез процесуалния си представител юрк.Н., и в писмена защита, оспорва касационната жалба, излага доводи за нейната неоснователност и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за защита пред ВАС в размер на 1000 лева.
Заинтересованата страна– [фирма],не изпраща представител и не заявява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.Счита решението за неправилно по съображения, че административният орган се е съобразил с отменителното решение на ВАС, съгласно което е следвало да назначи комисия, която да изясни обстоятелствата по жалбата, да изясни дали не се касае за допусната грешка и как е изчислен периода, за който следва да се начислят суми за консумираната електрическа енергия. Счита, че такава работна група е създадена със заповед на председателя на КЕВР, която е представила доклад за констатациите си, както и че още в констативния протокол, съставен от [фирма] при проверката на 13.07.2011г. е посочено, че грешката е извън допустимото и се дължи на разменени напрежения на фази В и С на клемите на главен прекъсвач и че на основание чл.54 от Общите условия ще се коригира използваната електрическа енергия. Сочи, че съгласно чл.54, ал.2 от Общите условия при установено неправомерно въздействие върху представената за търговско измерване, консумирана електрическа енергия се преизчислява, от момента на това неправомерно въздействие, а когато не може да се установи – за срок не повече от 90 дни. В случая преизчисляването е за 90 дни, а в приетите от КЕВР правила за измерване на количеството ел. енергия е посочена допустимата грешка при измерване. И тъй като установеното при проверката е много над посоченото, а ответникът не е представил доказателства за опровергаване на установеното при проверката, съдът неправилно е отменил акта като незаконосъобразен. Предлага обжалваното решение да бъде отменено.
Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК и е образувано по жалба на [фирма],със седалище [населено място],против решение № Ж-80 от 20.10.2014г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което повторно е прекратено производството, образувано по неговата жалба вх№ Е-12-00-444/15.09.2011г., за заплащане на допълнително начислени суми за електрическа енергия по съставена корекционна сметка, подадена срещу [фирма].Оспорващото дружество твърдяло, че произнасянето на КЕВР, осъществено след връщане от ВАС на преписката за ново разглеждане, не е съобразено със задължителните указания на ВАС, дадени в решение № 16706 от 13.12.2013г. по адм. д. № 16184/2011 г.,оставено в сила с решение № 5773 от 28.04.2014г. по адм. д. № 2132/2014г. на 5-членен състав на същия съд.
Съдът счел за основателни доводите на жалбоподателя. Приел, че оспореното решение е постановено от компетентния административен орган, в съответствие с правомощията му по чл. 22 от ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА) /ЗЕ/,при спазване на изискванията за кворум и мнозинство, в изискуемата от закона форма и приложимите административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон.По конкретно приел, че при новото разглеждане на преписката КЕВР не се е съобразила с изрично посочените в решенията на ВАС указания за необходимостта от събиране на допълнителни доказателства по въпроса дали грешката на измервателната група е в границите на допустимите и на какво се дължи, както и дали правилно е установен точния период на грешното измерване.Допълнил съображенията и като посочил, че ако КЕВР бе поне изложила мотиви защо счита, че събирането на нови доказателства не се налага, биха могли аргументите й да бъдат проверени от съда. Формирал решаващ извод, че поради задължителния характер на указанията на ВАС-от една страна и от друга-затова, че КЕВР не е изпълнила влязъл в сила съдебен акт, е постановила незаконосъобразно решение .По тези съображения и на основание чл.172, ал. 2 АПК/явно е имал предвид чл. 173, ал. 2 АПК/,отменил оспорения акт, и върнал преписката за изпълнение на всички разпоредени от ВАС действия. Така постановеното съдебно решение е правилно.
Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че обжалваното съдебно решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.В случая, при така определения предмет, съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка на акта на всички основания по чл.146 от АПК, а и доказателствената тежест е разпределена правилно.В тази връзка правилно е проведено събирането на доказателства съобразно чл. 170 ал.1 АПК, с оглед задължението на административния орган да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
Неоснователни са и аргументите на касационния жалбоподател, че обжалваното съдебно решение не е мотивирано.Противно на твърдяното, съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на повторното административно производство. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е извел правни изводи, които мотивирал. Макар и непосочил текста на чл. 224 АПК,явно го е взел предвид, тъй като съобразил, че указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото.
Неоснователни са доводите, че обжалваното решение е издадено при несъобразяване с приложимия материален закон и при неглижиране на константната практика на ВАС, предвид следното:.
Няма спор, че първоначално производството пред ДКЕВР е образувано по жалба вх. № Е-12-00-444/15.09.2011г. срещу [фирма] за заплащане на допълнително начислени суми за електрическа енергия по съставена корекционна сметка, с твърдения, че при разглеждане на преписката ДКЕВР не взела предвид правнорелеватни за правилното решаване на административния спор обстоятелства, а именно :неправилното посочване в КП№0003933 от 13.07.2011 г. /л.102 /разположение на трафопоста, в който се намира проверяваното средство за търговско измерване /СТИ/, оспорения размер на коригираната от енергоразпределителното дружество ел. енергия, ползвана от жалбоподателя за процесния период и действително отчетения за предходен период, както и отказа да се извърши нова проверка на средството за търговско измерване. ДКЕВР е съобразила становището на енергоразпределителното дружество от 27.09.2011г. и на основание чл. 22, ал. 2 от ЗЕ извършила проверка по приложените към преписката документи.При последната констатирала, че на 13.07.2011г. негови служители извършили проверка на средството за търговско измерване на посочения адрес, която установила, видно от съставения констативен протокол №003933, че с калибриран уред, еталон №1205151, отчитащ консумираната електрическа енергия в момента на проверката, е измерена грешка "- (минус) 97.93 %, вследствие на разменени напрежения на фази В и С,като по този начин част от електрическата енергия, консумирана от потребителя не се измерва от средството за търговско измерване и не се заплаща от потребителя.КЕВР съобразила разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от Общите условия на енергоразпределителното дружество, че при констатирано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, се коригират сметките за използвана, но незаплатена електрическа енергия, в случая за периода 14.04.2011 г. до 13.07.2011г., за което е издадена фактура от18.08.2011г. за заплащане на 59329,73лв.
Съдът установил, че представените документи по преписката били преценени от ДКЕВР като достатъчни да приеме, че случаят е изяснен и предприетите действия от ответното дружество са в изпълнение на процедурата, предвидена в одобрените Общи условия, поради което и на основание 22, ал. 1, т. 1 и ал. 5 от ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА) и чл. 102, ал. 1 от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката, с обжалваното решение е прекратила преписката, образувана по жалба на задълженото дружество да заплати допълнително начислена корекционна сметка за доставена, но неизмерена и незаплатена електрическа енергия.
Освен горното, съдът съобразил и че ВАС е обосновал изводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила за това решение, установени с разпоредбите на чл. 99, ал. 1 и чл. 100 от НЛДЕ, към която разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗЕ, в редакцията на нормата, действала към датата на приемане на решението (ДВ, бр. 18/2005 г.), във връзка с чл. 60 от ЗЕ, препращат. Взел предвид, че по тези съображения ВАС отменил това решение и е върнал преписката за ново произнасяне с указание ДКЕВР да назначи работна група, да покани страните в административното производство за среща в седалището на комисията, да им даде възможност за допълнително изясняване на претенциите и становищата по тях /тъй като липсвал надлежно съставен и подписан протокол на работна група/ и на участниците в производството не била дадена възможност да представят допълнителни доказателства, да дадат обяснения или възражения по жалбата, Освен това ВАС посочил, че поради неназначаване на работна група, не са събрани относими доказателства и е останал неизяснен въпросът дали грешката на измервателната група е в границите на допустимите и на какво се дължи, както и дали правилно е установен точният период на грешното измерване.
АССГ съобразил, че след връщане на преписката, поради промяна на процесуалните правила за разглеждане на жалби на потребители на електрическа енергия, със заповед № З-Е-185/13.06.2014г. на председателя на ДКЕВР /л. 1 от преписката/ е сформирана работна група, която да извърши необходимите проверки, да изготви доклад за резултатите от проверката и проект на решение, както и че с Доклад № Е-Дк-441/14.10.2014г. /л. 2 от преписката/ е посочено извършването на документална проверка по жалбата, респ. и липса на открити нарушения по съставянето на оспорения от жалбоподателя констативен протокол № 003933/13.07.2011г. Тези са единствените действия, осъществени от административния орган при новото разглеждане на преписката.При това положение, и с оглед данните по делото, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд правилно е констатирал, че не са извършени нови проверки, не са събрани нови доказателства, няма данни повторно да са разглеждани аргументите на страните, в който смисъл са били изричните указания на двете инстанции на ВАС-за изясняване по безспорен начин на обстоятелството дали грешката в измервателните уреди попада в допустимите граници, на какво се дължи тя и дали е установен правилно периода на грешното измерване.
В по-голямата си част твърденията в касационната жалба касаят съображения против тези указания, но те, с оглед нормата на чл. 224 АПК,не подлежат на обсъждане и нова преценка, а следва да се изпълнят.
По тези съображения и противно на твърденията в касационната жалба, релевантните по делото факти досежно оспореното решение на ДКЕВР обективират наличие на предпоставка за приложимост на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК за отмяна. Така напр. и в решение № 15231 от 19.11.2013 г. по адм. д. № 10042/2013 г. на 5 чл. с-в на ВАС,с посочена в него практика на ВАС по идентичени казуси.Тук е мястото да се посочи, че цитираните в настоящата жалба решения на ВАС касаят друга фактическа обстановка.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че атакуваното пред АССГ решение правилно е отменено и преписката правилно е върната на административния орган за постановяване на ново решение, при спазване на изискванията за законосъобразност и указанията, дадени в мотивите на решението, в който смисъл е недовършения, в резултат на техническа грешка, втори диспозитив.
Обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което решението следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на касатора за разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Направеното искане от пълномощника на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно, освен че е направено своевременно.Съдът съобрази нормата на чл. 8, ал. 2, вр. с чл. 7 ал.1 т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, поради което намира, че следва да намали размера на претендираното възнаграждение, като го определи на 300 лева. Посочената сума касаторът следва да бъде осъден да заплати на тази страна, като искането до пълния претендиран размер следва да бъде оставено без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6193 от 19.10.2015г., постановено по адм. д.№ 4449/2015 г. по описа на Административен съд София – град.
ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на [фирма], със седалище [населено място], чрез управителя Н. А.,сумата 300 (триста) лева, представляващи юристконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
О. Б. У. искането на [фирма], със седалище [населено място],за заплащане на разноски на сумата над 300 лева за юристконсултско възнаграждение за настоящото производство до пълния претендиран размер.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.