Производството е по чл.208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.125 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл).
Образувано е по касационна жалба на Министерство на околната среда и водите (МОСВ), чрез процесуален представител срещу решение № 1755/17.03.2015г., постановено по адм. дело № 5248/2013г. по описа на Административен съд София – град (АССГ). Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено и делото да се върне за повторно разглеждане. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответната в производството страна – С. Г. С., чрез процесуален представител оспорва основателността на касационната жалба. Иска решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски, за които представя доказателства и списък.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Намира същото за законосъобразно, постановено при спазени процесуални правила и точно приложен материален закон.
Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, но е частично допустима.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на С. Г. С., уточнена с молба от 02.12.2014 г., с която е предявен иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл срещу Министерство на околната среда и водите за заплащане на обезщетение за периода от 08.03.2013 г. до датата на постановяване на решението на съда. Твърдят се вреди, причинени от незаконосъобразна Заповед № 633 от 08.03.2013 г. на главния секретар на Министерство на околната среда и водите, отменена по съответния ред.
С обжалваното в настоящото производство решение, Министерството на околната среда и водите е осъдено да заплати на С. Г. С. сумата в размер на 9 066 лв. (девет хиляди и шестдесет и шест лева), съставляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за периода от 08.03.2013 г. до 08.09.2013 г.
В частта над присъдената сума от 9 066 лв. (девет хиляди и шестдесет и шест лева) искът на Стоят Г. С. е отхвърлен, поради което касационната жалбата е недопустима в тази й част. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В случая постановеният съдебен акт, в отхвърлителната му част, е изцяло благоприятен за касатора, поради което за последния не е налице правен интерес от неговото оспорване, респ. от неговата отмяна в тази част. Касационната жалба е недопустима в тази й част, поради което, същата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази му част - да се прекрати.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция приeма за допустима касационната жалба, само в частта, срещу решение № 1755/17.03.2015г., постановено по адм. дело № 5248/2013г. по описа на Административен съд София – град, в която Министерството на околната среда и водите е осъдено да заплати на С. Г. С. сумата в размер на 9 066 лв. (девет хиляди и шестдесет и шест лева), съставляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за периода от 08.03.2013 г. до 08.09.2013 г.
Разгледана по същество касационната жалба, в допустимата й част, е неоснователна.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съгласно чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. чл.144 от АПК, решаващият съд правилно приема предявения иск за частично основателен. Съгласно чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗДСл (изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., бр. 38 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.), когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца.
В конкретния случай безспорно е налице прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител с административен акт, отменен по съответния ред - с Решение № 5451 от 12.08.2013 г. по адм. дело № 3274/2003 г. по описа на Административен съд София-град, влязло в сила на 23.06.2014 г. е отменена заповед № 633 от 08.03.2013 г. на главния секретар на МОСВ, с която е прекратено служебното правоотношение на С. на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл поради получаване на възможно най-ниска годишна оценка за изпълнението на длъжността „младши експерт" в отдел „Мониторинг и докладване" при Дирекция „Кохезионна политика за околна среда" на МОСВ.
Датата на влизане в сила на решението, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е правопораждащият факт, с който хипотезата на чл.104, ал.1 от ЗДСл обвързва правото на ищеца да получи обезщетение за понесените от него вреди.
Определянето на обезщетението е въз основа на брутната заплата на служителя към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. С. З № 635 от 30.06.2014 г. на министъра на околната среда и водите държавният служител С. е възстановен на заеманата от него длъжност преди прекратяване на служебното му правоотношение, като му е определена основна месечна заплата, считано от 30.06.2014 г. в размер на 1 511 лв. Предвид гореизложеното, решаващият съд правилно е определил размера на обезщетението, съотнесено към датата на възстановяване на работа, за период от шест месеца или в общ размер на 9 066 лв. (девет хиляди и шестдесет и шест лева).
Неоснователни са доводите на касатора досежно липсата на надлежни доказателства за заемана друга работа от С. през процесния период. По делото са приети като писмени доказателства заверено копие от служебна книжка № 554 от 14.10.2008 г. и справка актуално състояние на всички трудови договори до 17.11.2014 г., издадена от ТД на НАП, от които се установява, че през процесния период от 08.03.2013 г. до 30.06.2014 г. С. не е заемал държавна служба и не е имал сключен трудов договор.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че решаващият съд правилно е определил приложимата в казуса материалноправна норма спрямо конкретните фактически обстоятелства и е направил обоснован правен извод за размера на признатия като основателен иск. Общият размер на претенцията е определен и съответно уважен правилно при точно прилагане на материалноправната норма.
Възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователно. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон и размера на дължимото обезщетение.
Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски и представените доказателства (договор за правна защита и съдействие от 09.04.2015г. и списък по чл.80 ГПК), касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените разноски в размер на 800 лева (осемстотин лева) – заплатено възнаграждение за един адвокат. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид обстоятелството, че същото е определено съобразно нормата на чл.8, ал.1, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението при интерес от 5000 до 10 000 лв. е 580 лв. плюс 5 % за горницата над 5000 лв. Предвид гореизложеното на ответника по касация следва да се присъдят съдебни разноски в претендирания пълен размер – 800 лева (осемстотин лева).
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК и чл.215, т.4 във вр. чл.210, ал.1 АПК, Върховният административен съд - Пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1755/17.03.2015г., постановено по адм. дело № 5248/2013г. по описа на Административен съд София – град, само в частта, в която Министерство на околната среда и водите е осъдено да заплати на С. Г. С. сума в размер на 9 066 лв. (девет хиляди и шестдесет и шест лева), съставляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за периода от 08.03.2013 г. до 08.09.2013 г.
О. Б. Р. жалбата на Министерство на околната среда и водите срещу решение № 1755/17.03.2015г., постановено по адм. дело № 5248/2013г. по описа на Административен съд София – град, в частта, в която е отхвърлен иска на С. Г. С. за обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл срещу Министерството на околната среда и водите в частта над присъдената сума от 9 066 лв. (девет хиляди и шестдесет и шест лева) и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите да заплати на С. Г. С. съдебни разноски в размер на 800 лева (осемстотин лева), представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат.
Решението, в частта, в която съдебното производство е прекратено подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд, в 7 - дневен срок от съобщаването на страните, а в останалата част е окончателно.