Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. с чл. 160 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] с ЕИК[ЕИК] против решение № 2487/18.11.2014 година, постановено по ах. дело 1719/2014 година на 4-ти състав на АС-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 161306021 от 05.03.2014 г., поправен с ревизионен акт за поправка № 1408987 от 14.03.2014 г., издаден от М. Й. Л., началник сектор при ТД П. на НАП, и Р. Б. Т., главен инспектор по приходите при ТД П. на НАП, потвърден с решение № 514 от 30.05.2014 г. на и. д. директор на Дирекция ’’Обжалване и данъчно-осигурителна практика” П. при ЦУ на НАП, в частта за отказан данъчен кредит в размер на 6 847,73 лева и лихви в размер на 2 803,27 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради наличието на основание по чл. 209, т. 3 АПК - постановено е в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.

Дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП, редовно призована, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съдът е приел, че ревизираното лице не е представило доказателства за реалното изпълнение на сделките с четирите доставчици - [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] по смисъла на чл.6 от ЗДДС, при които е отсъствал кадрови и материално-технически потенциал за изпълнение на фактурираните сделки. Част от доставчиците не са имали регистрирани касови апарати, а при тези...