Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Н. Ц. от гр. А., чрез процесуалния му представител адв. Г. Н. против решение № 2297/21.12.2012г. на Административен съд – гр. Б., постановено по адм. дело № 2517/2011, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № 02-1100223/26.07.2011г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП град Бургас, потвърден с решение № РД-10-350/21.10.2011г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” град Бургас /понастоящем дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика”/.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Касаторът счита, че наличието на преките признаци за реално изпълнение на сделката, а именно двустранно подписани протоколи за приемане на работата по безспорен начин доказват осъществяването на доставка по смисъла на ЗДДС, а от там и материалноправните предпоставки за възникване на правото на данъчен кредит. Позовава се на решение от 21 юни 2012 година на Съда на ЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Искането е за уважаване на касационната жалба. Претендират се разноски.

Ответникът – директор на дирекция „Обжалване и данъчна – осигурителна практика” град Бургас не е представил становище по наведените касационни доводи.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в предвидения от чл. 211, ал.1 от АПК преклузивен срок.

Разгледана по същество и след проверка на обжалваното решение съгласно чл. 218 от АПК, съдът приема следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд, град Бургас е бил ревизионен акт № 02-1100223/26.07.2011г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП град Бургас, потвърден с решение № РД-10-350/21.10.2011г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” град Бургас в частта, в която на Т. Н. Ц. с ЕТ „Строител – Т. Ц.” са установените следните задължения: по ЗДДС в общ размер 32 083.20 лева, поради отказ на правото на данъчен кредит, по фактури, издадени от „Стин” ООД за данъчни периоди м.08, м.09 и м.11.2006г. и за данъчни периоди м.08.2007г., м.10.2007г. и 01.2008г.; допълнително определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2006г. в размер на 16 528.18 лева и съответните лихви, резултат от извършено преобразуване на финансовия резултат на едноличния търговец на основание чл. 23, ал.1, т.10 от ЗКПО отм. с отчетените разходи по фактурите, издадени от „Стин” ООД за този период, данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007г. в размер на 20 728.08 лева и съответните лихви, в резултат от увеличение на финансовия резултат със сумата от 87 896 лева, отчетени разходи по фактури, издадени от „Стин” ООД за този период и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008г., в размер на 750 лева и съответните лихви, поради увеличение на финансовия резултат, на основание чл. 26, т.2 от ЗКПО със сумата от 5000 лева по фактура № 31/01.01.2008г., издадена от „Стин” ООД.

В мотивите на обжалваното решение, са обсъдени фактическите констатации на органите по приходите, събраните по делото доказателства и възраженията на страните във връзка с приложимия по време материален закон. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на процесуалните правила за осъществяване на процесуални действия от страна на приходната администрация. По отношение спазването на приложимия по време материален закон, съдът е изложил съображения, че законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит по фактурите, издадени на ЕТ „Строител – Т. Ц.” и че законосъобразно са определени допълнителни данъци върху доходите по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2006г. и чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г. и 2008г., произтичащи от увеличение на финансовия резултат на търговеца, формиран по реда на ЗКПО.

Решението е неправилно в частта, в която е потвърден определения в ревизионния акт размер на данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2006г. В останалата част, в която жалбата е отхвърлена - по отношение определените задължения по ЗДДС и чл. 48 от ЗДДФЛ във връзка с извършеното увеличение на финансовия резултат на ЕТ „Строител – Т. Ц.”, решението е правилно постановено и не са налице посочените в касационната жалба пороци – необоснованост и нарушение на материалния закон за неговата отмяна. Съображенията за това са следните: По приложението на ЗДДС:

Материалноправните предпоставки за надлежното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит за данъчните периоди на 2006г. са предвидени в чл. 63 и сл. от ЗДДС отм. Съгласно чл. 64, ал.1 от ЗДДС отм. правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката или вносителя е налице, когато са изпълнени следните условия: 1. получателят на доставката, за която е начислен данък, или вносителят на стоката е регистрирано по този закон лице към датата на възникване на данъчното събитие и към датата на издаването на данъчната фактура или към датата на издаване на митническата декларация - при внос; 2. данъкът по облагаемата доставка е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от регистрирано по този закон лице (доставчик) най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка; 3. доставката, по която е начислен данъкът, е облагаема към датата на възникване на данъчното събитие; 4. данъкът при вноса на стоки е начислен от митническите органи и е внесен в републиканския бюджет по съответната сметка, посочена в чл. 75 , или е начислен от вносителя по реда на чл. 58а

; 5. получената от внос стока или по облагаема доставка стока или услуга е използвана, използва се или ще бъде използвана за извършване на облагаеми доставки; 6. получателят притежава данъчна фактура или данъчно дебитно известие, отговарящи на изискванията на Закона за счетоводството

и на този закон, или митническа декларация. Надлежното упражняване правото на данъчен кредит предполага във всички случаи да се установи действителното осъществяване на фактурираните доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС отм. .

Изводите на първоинстанционния съд, че тези предпоставки не са изпълнени за фактурите, издадени от „Стин” ООД на ЕТ Строител – Т. Ц. гр. А. през м.08.2006г., м.09.2006г. и м.11.2006г. с предмет доставка на строителни материали, наем скеле, транспорт, монтаж на скеле, направа на решетки и СМР, съответстват на материалния закон.

Относно тези доставки по делото е установено, че част от фактурите, а именно: фактури № 177/03.08.2006г. № 178/06.08.2006г. и № 185 от 09.08.2006г. са издадени преди регистрацията на ревизираното лице по ЗДДС - на 10.08.2006г. С оглед началния момент на регистрацията по ЗДДС, съдът е приел, че спрямо тези фактури е налице и основанието за отказ по чл. 65, ал.4, т.3 от ЗДДС отм. - данъкът е начислен без основание.

Правото на приспадане на начислен данък преди регистрацията на лицето по ЗДДС за данъчни периоди от 2006г. и условията за неговото възникване и упражняване са уредени в чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС отм. . Съгласно цитираните разпоредби, регистрираното лице има право да приспадне начисления му данък преди датата на регистрацията му по този закон за закупените или придобити по друг начин или внесени активи по смисъла на Закона за счетоводството

, които са налични към датата на регистрацията. Правото на приспадане възниква на датата на регистрация и се упражнява през данъчен период след датата на регистрация, като наличните активи и начисленият при придобиването им данък, включени в регистрационния опис по чл. 68

, се отразяват в дневника за покупките. В конкретния случай от страна на ревизираното лице не са изпълнени тези условия – не е установено, че фактурите документират доставки на активи по смисъла на ЗСч, не се твърди и не са представени доказателства за подаден регистрационен опис на наличните активи, към датата на регистрацията на ЕТ „Строител – Т. Ц.” по ЗДДС, поради което правото на данъчен кредит за данъка, начислен преди регистрацията му, законосъобразно е отказан, какъвто е и крайният извод на първоинстанционния съд.

По отношение на останалите фактури, издадени от „Стин” ООД през 2006г. съдът е приел, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 64, ал.1 във връзка с чл. 65, ал.4, т.4 от ЗДДС отм. - не е настъпило данъчно събитие, не са представени доказателства за начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал.6 от ЗДДС отм. и такива за приложението на чл. 65, ал. 8 от същия закон. Този извод е правилен, доколкото се подкрепя от събраните по делото доказателства. Следва да се допълни, че по процесните фактури, не се установява прехвърляне право на собственост върху строителни материали и извършване на документираните услуги от страна на прекия доставчик. Правилно съдът е приел, че спорният въпрос е относно авторството на фактурираните стопански операции, тъй като от страна на приходната администрация не се оспорва обстоятелството, че строителните дейности обективно са осъществени на обектите, на които ЕТ „Строител – Т. Ц.” е главен изпълнител. В хода на съдебното производство представените от ревизираното лице писмени документи – фактури, договор от 24.07.2006г. за изпълнение на СМР и приложение №1 – количествено стойностна сметка, актове обр.19 за 2006г. са оспорени по реда на чл. 193 от ГПК относно тяхната истинност по отношение на положения подпис на представляващия „Стин” ООД като неавтентични. Съдът с нарочно определение е постановил да се извърши проверка на документите и е указал доказателствената тежест по чл. 193, ал.3 от ГПК. В тази връзка жалбоподателят е направил доказателствено искане за назначаване на съдебно графологическа експертиза, която да установи, че подписите са положени от А. П. и от пълномощника на дружеството Д. А., но в с. з. на 21.11.2012г. е оттеглил искането си. Поради това следва да се приеме, че доказателствената му задача по чл. 193, ал. 3 от ГПК не е изпълнена. С оглед на изложеното представените и оспорени документи не могат да служат като годни писмени доказателства относно релевантните факти за установяване наличието на доставки на стоки и СМР услуги. Тезата, застъпена от касатора, че се касае до действия на търговски помощник по смисъла на ТЗ е недоказана. В конкретния случай не е установено, че актовете обр.19, договорите и фактурите са подписани от управителя и едноличен собственик на капитала към момента на издаване на процесните фактури - А. П., респективно от пълномощника на дружеството Д. А., макар и последният да е разполагал с представителна власт да сключа сделки от името на „Стин” ООД съгласно приложеното пълномощно с нотариална заверка на подписа от 11.07.2006г. Поради това не може да се приеме, че се касае за действия, извършени от името и за сметка на прекия доставчик.

След като от представените по делото доказателства не се установява реалност на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС отм. отказът на правото на данъчен кредит в данъчни периоди от 2006г. се явява законосъобразен само на това основание. Като е достигнал до същите изводи, съдът е приложил правилно материалния закон.

По фактурите, издадени от „Стин” ООД през 2007г. материалноправните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит са уредени в чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС. И в този случай възникването и надлежното упражняване на това субективно право изисква установяване наличието на действително осъществени доставки на стоки и услуги. Доставка на стока съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 6 от ЗДДС, е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС е всяко извършване на услуга. Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит от настъпването на данъчно събитие. Съгласно чл. 25, ал.2 от ЗДДС правопораждащият юридически факт за настъпване на данъчно събитие е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, респективно извършването на услугата. Според общото правило на чл. 24, ал.1 от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху определена вещ прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. Съгласно ал.2 на цитираната норма, при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. По отношение доставките на услуги, нормата на чл. 12 от ППЗДДС предвижда, че услугата се счита за извършена, по смисъла на закона на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно

Закона за счетоводството

и приложимите счетоводни стандарти.

Правилно съдът е приел, че не е доказано настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.2 от ЗДДС по доставките, фактурирани през 2007г., макар и съображенията му, че се касае до една доставка, да не се споделят. В тази връзка следва да се посочи, че се касае до самостоятелни доставки на стоки и услуги, като моментът на настъпване на данъчното събитие подлежи на изследване по отношение на всяка отделна доставка. Жалбоподателят – касатор в настоящото производството основава доводите за реалност на доставките на представените по делото фактури, договор от 10.08.2007, актове обр. 19 от м.08.2007, м.09.2007 и м.10.2007г. Така представените частни документи също са оспорени по реда на чл. 193 от ГПК от ответника. По съображения, аналогични на изложените по-горе относно доставките за 2006г., следва да се приеме, че не е доказано подписването им от законния представител на дружеството, респективно от негов пълномощник, поради което тези документи не представляват годни писмени доказателства за установяване извършването на СМР услугите от страна на прекия доставчик. Както правилно е приел и първоинстанционния съд, основаният спорен момент и по тези доставки касае именно авторството на извършените строителни дейности. Извършването на строителна дейност от ЕТ „Строител – Т. Ц.” като главен изпълнител на същите обекти по договори, сключени с община А., не е достатъчно да установи условията, при които настъпва данъчно събитие по чл. 25, ал.2 от ЗДДС, в какъвто смисъл са доводите в касационната жалба. Следва да се допълни, че в хода на ревизията е установено, че „Стин” ООД е заличено от търговския регистър на 27.10.2009г. По делото не са налице данни и доказателства за местонахождението на счетоводните му документи, с оглед проверка на счетоводното отразяване на процесните доставки. От представения ревизионен акт № 20000140/26.07.2007г. и ревизионен доклад № 278/18.04.2007г. се установява, че в обхвата на проведената ревизия на „Стин” ООД по ЗДДС е включен периода 01.12.2005г. – 31.10.2006г., не и периодите от 2007г. и 2008г. Поради това, крайният извод за липса на материалноправните предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Стин” ООД през м.08.2007г. и м.10.2007г. по чл. 68 и сл. от ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 2 от същия закон.

Правилно и в съответствие с доказателствата по делото, съдът е приел, че фактура № 31 е издадена на 30.08.2007г. и е с данъчна основа 5000 лева и ДДС в размер на 1000 лева.С оглед на това обстоятелство правилно е прието, че при включването й в дневника за покупки за м.082007г. с различна данъчна основа и ДДС в размер на 1384 лева не е изпълнено и условието по чл. 71, т.1 от ЗДДС – получателят не разполага с редовен данъчен документ съгласно чл. 114 от ЗДДС. Упражняването на правото на данъчен кредит в размер на 1 000 лева, по същата фактура в данъчен период м.01.2008г. не отговаря на изискването по чл. 72, ал.1 от ЗДДС.

По приложението на ЗДДФЛ /в сила от 01.01.2007г./ за 2007 и 2008г., при ревизията е установено, че доходите на Т. Ц. като физическо лице са формирани единствено от дейността му като едноличен търговец ЕТ „Строител – Т. Ц.”.

По силата на чл. 26 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец за 2007г. и 2008г. е формираната по реда на

Закона за корпоративното подоходно облагане

данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър. Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя съгласно чл. 27 от ЗДДФЛ, като облагаемият доход по

чл. 26

за данъчната година се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на

Кодекса за социално осигуряване

и на

Закона за здравното осигуряване

, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.

С оглед констатации за липса на реално осъществени доставки по фактурите, издадени от „Стин” ООД през 2006, 2007г. и 2008г., правилно съдът е приел, че са налице условията по чл. 23, ал.2,т.10 от ЗКПО отм. за увеличение на финансовия резултат и на облагаемата печалба на едноличния търговец за 2006г., респективно основанията по чл.26, т.2 от ЗКПО за увеличение на финансовия резултат за 2007г. и 2008г. Изменението на финансовия резултат има за последица увеличение на облагаемия доход на ревизираното физическо лице по чл. 26 от ЗОДФЛ отм. и размера на данъчното задължение за 2006г., съответно на данъчната основа за облагане на доходите от стопанска дейност по чл. 27 от ЗДДФЛ и размера на дължимия данък върху доходите за периода на 2007г. и 2008г. На това основание изводите на първоинстанционния съд относно законосъобразност на ревизионния акт в частта на извършеното увеличение на финансовия резултат за 2007г. и 2008г. са изградени в съответствие с приложимия по време материален закон. В мотивите на решението съдът е възприел изцяло размерът на извършеното увеличение, определената от органите по приходите данъчна основа за облагане по ЗДДФЛ за всеки от ревизираните периоди на 2007г. и 2008г., както и размерът на определения данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. Тези изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства, поради което решението за отхвърляне на жалбата и в тази част е правилно.

По приложението на ЗОДФЛ отм. , с ревизионния акт е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2006г. в размер на 16 528.18 лева, в резултат от извършено увеличение на финансовия резултат на едноличния търговец, на основание чл. 23, ал.2, т.10 от ЗКПО отм. със сумата от 67 520 лева, представляваща данъчната основа по фактурите, издадени в този период от „Стин” ООД. При извършване на дължимата служебна проверка по чл. 218, ал.2 от АПК за спазване на материалния закон се установи, че първоинстанционният съд неправилно е приел за законосъобразна така определения размер на данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. .

Съгласно чл.21 от ЗОДФЛ отм. приложим за ревизирания период на 2006г. физическите лица, извършващи дейност като еднолични търговци, независимо дали са регистрирани по

Търговския закон

, формират данъчната основа за доходите като облагаемият доход, определен по реда на

глава втора от Закона за корпоративното подоходно облагане

, която се намалява с предвидените от закона вноски. В разглеждания случай видно от мотивите на ревизионния доклад, данъчното задължение за този период е определено върху данъчна основа от 71 517 лева. Последната е формирана като сбор от сумата 67 845 лева – данъчна основа за дейност като ЕТ и сумата от 3 672.43 лева, представляваща други доходи, с неустановен произход, на основание чл. 122, ал., т. 7 от ДОПК /л.125 от делото/. Съдът е обсъдил това обстоятелство в мотивите на решението, но изводите му законосъобразност на акта в тази част са в противоречие с фактическите основания, посочени в мотивите му, които са послужили за облагане с данък върху доходите за 2006г. процесуалния и материалния закон. При издаването на оспорения ревизионен акт, видно от мотивите му, компетентният орган по приходите е приел единствено наличието на основания по чл. 23, ал.1, т.10 от ЗКПО отм. за увеличение на облагаемия доход на ревизираното лице със сумата от 67 520 лева, не и такива по чл. 122, ал.1, т.7 от ДОПК. Същевременно при определяне размера на задълженията по ЗОДФЛ отм. за 2006г. е възприет, посоченият в ревизионния доклад размер данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. от 16 528.18 лева. По делото няма данни ревизията да е проведена по реда на чл.122 от ДОПК. В хода на ревизионното производство не е доказано наличието на основание по чл. 122, ал. 1, т.7 от ДОПК. Не е изпълнено и императивното изискване по чл.124, ал.1 от ДОПК за уведомяване на ревизираното лице, че данъчната му основа ще бъде определена по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК. Действително в хода на ревизията е изследвано цялото имущество на данъчно задълженото лице, но нито в заповедта за възлагането й, нито в мотивите на ревизионния доклад и на ревизионния акт е посочено, че ревизията е при особени случаи. След като ревизионното производство не е проведено по този процесуален ред, сумата от 3 672.43 лева, формирана от разходи за изплащане на задължителни осигурителни вноски и разходи за издръжка по статистически данни, неправилно е определена като облагаем доход на ревизираното физическо лице за 2006г. и като такава е участвала в данъчната основа и при определяне размера на данъка от 16 528.18 лева за този период.

С оглед на изложеното данъчната основа за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. следва да се формира единствено със сумата от 67 520 лева, на основание чл.23, ал.2, т.10 от ЗКПО отм. , каквото е и фактическото основание, посочено в ревизионния акт. Поради това начисленият в акта данък върху доходите за 2006г. от 16 528.18 лева е незаконосъобразно определен по размер. Тази сума е изчислена видно от мотивите на ревизионния доклад върху данъчна основа от 71 517.43 лева. След извършеното преобразуване на финансовия резултат на търговеца за 2006г. със сумата от 67 520 лева, представляваща сбора от данъчните основани по фактурите, издадени от „Стин” ООД, облагаемият доход от стопанска дейност на ревизираното лице възлиза на 68 434 лева. След приспадане на декларираните задължителни осигурителни вноски от 319 лева данъчната основа по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. е 68 115 лева, а не 71 517.43 лева. Съдът е обсъдил основанието за изменение на облагаемия доход, но неправилно е приел, че данъчната основа е 67 845 лева и не е извършил дължимата проверка относно посочения в ревизионния акт размер на данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. от 16 528.18 лева. При данъчна основа 68 115 лева, дължимият данък възлиза на 15 711.60 лева. За разликата над тази сума до пълния потвърден размер на задълженията за данък от 16 528.18 лева, решението се явява неправилно и следва да бъде отменено в тази част, както и в частта на съответните лихви. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което и на основание чл. 222, ал.1 от АПК спорът следва да се реши по същество и да се отмени ревизионния акт в частта на определения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за разликата над сумата от 15 711.60 лева и съответните лихви. В останалата част, предвид изложените по–горе мотиви решението е правилно като краен резултат и следва да се остави в сила.

При този изход на спора и предвид направените своевременни искания за присъждане на разноски, на жалбоподателя и касатор в настоящото производство се дължат разноски и за двете съдебни инстанции съобразно уважения размер на жалбата от 816.58 лева. От наличните по делото доказателства, съдът приема за доказани разноските в общ размер от 80 лева, от които 75 лева за внесени държавни такси и 5 лева за издаване на съдебно удостоверение. По делото не са налице доказателства за изплащане на договореното адвокатско възнаграждение от 2500 лева, за ползваната адвокатска защита, поради което тези разноски не подлежат на репариране. С оглед на изложеното ответникът по касация следва да бъде осъден за сумата от 0.92 лева.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 и чл. 222, ал.1 от АПК, Върховния административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2297/21.12.2012г. на Административен съд – гр. Б., постановено по адм. дело № 2517/2011г. в частта, в която е отхвърлена жалбата на Т. Н. Ц. от гр. А., против ревизионен акт № 02-1100223/26.07.2011г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП град Бургас, потвърден с решение № РД-10-350/21.10.2011г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” град Бургас /понастоящем дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика”/, в частта на определения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2006 година за сумата над 15 711.60 лева до пълния начислен размер на данъка от 16 528.18 лева и съответните лихви върху тази сума и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ ревизионен акт № 02-1100223/26.07.2011г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП град Бургас, потвърден с решение № РД-10-350/21.10.2011г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” град Бургас /понастоящем дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика”/, в частта на определения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2006 година за сумата над 15 711.60 лева до пълния начислен размер на данъка от 16 528.18 лева и съответните лихви върху тази сума.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2297/21.12.2012г. на Административен съд – гр. Б., постановено по адм. дело № 2517/2011г. в останалата част.

ОСЪЖДА дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика”, град Бургас да заплати на Т. Н. Ц. от гр. А. сумата от 0.92 лева разноски за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Ф. Н.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. А./п/ М. П.

М.П.