Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на П.Й, действащ като ЕТ „П.Й – КОВ“, представен от адв. В.Т и на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В. Т срещу решение № 533/09.01.2018 г. на Административен съд В. Т /АСВТ/ по адм. д. № 34 по описа за 2017 г., с което е частично е отменен ревизионен акт № Р-04000416000559-091-001/17.09.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В. Т и е отхвърлено оспорването в останалата част.

Първият касатор оспорва отхвърлителната част от решението. Заявява трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК.Оните му доводи са за неустановеност на доставките по фактурите, за които се твърди че не са отразени в счетоводството му с последиците за съществуването и размера на определените с РА допълнителни публични задължения за преки и косвени данъци и за задължителни осигурителни вноски, както и за лихви за забава. Описва доказателствата за стопанските операции, които не са събрани. Възпроизвежда заключението на съдебно-счетоводната експертиза за фактите на броя на фактурите, издадени от съответните доставчици и техните белези – четливост, наличие или отсъствие на подпис за получател, счетоводното им отразяване при доставчика, плащането, броя на покупките в един и същи ден от един доставчик и пространствената отдалеченост на доставчика от търговските обекти на получателя; липсата на съпътстваща търговска документация. По интерпретацията му на фактите не съществува нито една от фактурите, във връзка с които съдът е редуцирал публичните задължения, която едновременно да е подписана с посочени имена на получател, да е придружена от съпътстващи документи, да е надлежно осчетоводена и по нея да е платено. Тези доводи са във връзка с допълнително начисления от органите по приходите ДДС. Към тях препраща във връзка със задълженията за...