РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав)

18 януари 2018 година ( *1 )

„Преюдициално запитване — Околна среда — Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Европейския съюз — Директива 2003/87/ЕО — Член 10а — Преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии — Период 2013—2020 г. — Решение 2011/278/ЕС — Член 3, буква з) — Понятие „подинсталация с технологични емисии“ — Емисии, дължащи се на изгарянето на недоокислен въглерод — Течни отпадъчни вещества — Изключване“

По дело C‑58/17

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Verwaltungsgericht Berlin (Административен съд Берлин, Германия) с акт от 24 януари 2017 г., постъпил в Съда на 3 февруари 2017 г., в рамките на производство по дело

INEOS Köln GmbH

срещу

Bundesrepublik Deutschland

СЪДЪТ (шести състав),

състоящ се от: C. G. Fernlund, председател на състава, Aл. Арабаджиев и E. Regan (докладчик), съдии,

генерален адвокат: H. Saugmandsgaard Øe,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

– за INEOS Köln GmbH, от S. Altenschmidt и A. Sitzer, Rechtsanwälte,

– за германското правителство, от T. Henze и J. Möller, в качеството на представители,

– за Европейската комисия, от A. C. Becker и C. Zadra, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, буква з) от Решение 2011/278/ЕС на Комисията от 27 април 2011 година за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OB L 130, 2011 г., стр. 1).

2 Запитването е отправено в рамките на спор между INEOS Köln GmbH (наричано по-нататък „INEOS“) и Bundesrepublik Deutschland (Федерална република Германия), представлявана от Umweltbundesamt (Федерална агенция за околната среда), по повод отхвърлянето на заявлението му за безплатно разпределяне на квоти за емисии на парникови газове (наричани по-нататък „квоти за емисии“) в частта относно емисиите, дължащи се на изгарянето на недоокислен въглерод, съдържащ се в течни отпадъчни вещества.

Правна уредба

Правото на Съюза

Директиви 2003/87/ЕО и 2009/29/ЕО

3 Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 2003 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 78 и поправка в ОВ L 199, 2011 г., стр. 76), изменена с Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. (ОВ L 140, 2009 г., стр. 63) (наричана по-нататък „Директива 2003/87“), предвижда в член 10а, озаглавен „Преходни общностни правила за хармонизирано безплатно разпределение на квоти“:

„1.До 31 декември 2010 г. Комисията приема напълно хармонизирани мерки по изпълнението на общностно равнище за разпределението на квоти […]

[…] Доколкото е възможно, посочените в първа алинея мерки определят ex ante параметри, валидни за цялата Общност, за да се осигури провеждането на разпределението по начин, който да насърчи намаляването на емисиите на парникови газове и енергийноефективните техники, като се вземат предвид най-ефективните техники, заместителите, алтернативните производствени процеси, високоефективното комбинирано производство на енергия, ефикасното в енергийно отношение използване на отпадни газове, използването на биомаса и улавянето и съхранението на CO2, когато са налице съответни съоръжения, и не предвижда стимули за повишаване на емисиите. […]

[…] 11.При спазване на член 10б, през 2013 г. количеството безплатно разпределени в съответствие с параграфи 4—7 от настоящия член квоти представлява 80 % от количеството, определено в съответствие с мерките, посочени в параграф 1. След това количеството безплатно разпределени квоти започва ежегодно да намалява с еднаква стойност до достигане на 30 % безплатно разпределени квоти през 2020 г., с цел през 2027 г. да се постигне прекратяване на безплатното разпределение на квоти.

[…]“.

4 Съгласно съображение 23 от Директива 2009/29:

„Преходното безплатно разпределение на квоти за инсталациите следва да става посредством хармонизирани правила („ex ante параметри“) за цялата Общност с оглед свеждане до минимум на нарушенията на конкуренцията в рамките на Общността. Тези правила следва да отчитат най-ефикасните техники в областта на парниковите газове и енергията, заместителите, алтернативните производствени процеси, използването на биомаса, възобновяеми енергийни източници и улавяне и CO2. Всяко едно от тези правила следва да не насърчава повишаване на емисиите […]. Тези хармонизирани правила може също така да вземат предвид емисии, свързани с използването на запалими отпадни газове, когато производството на тези газове не може да се избегне в промишления процес. В тази връзка правилата могат да предвидят безплатното разпределяне на квоти за оператори на инсталации, които изгарят съответните отпадни газове, или за оператори на инсталации, в които възникват тези газове. […]“.

Решение 2011/278

5 С Решение 2011/278 Комисията определя на основание член 10a от Директива 2003/87 хармонизираната основа, на която държавите членки трябва да изчислят, за всяка година, броя на безплатните квоти за емисии за всяка инсталация на тяхна територия.

6 Съображения 1, 8, 12 и 32 от тази директива гласят:

(1) В член 10а от цитираната директива е формулирано изискване, че чрез обхващащи цялата Общност и напълно хармонизирани приложни мерки по отношение на разпределянето на безплатните квоти за емисии следва, доколкото е възможно, да бъдат определени предварително зададени показатели (ex-ante benchmarks), за да се осигури провеждането на безплатното разпределяне на квотите по начин, който да насърчи намаляването на емисиите на парникови газове и прилагането на енергийно ефективни начини на работа, като се вземат предвид най-ефективните технологии, заместители и алтернативни производствени процеси, високоефективната когенерация, енергоефективното използване на отпадни газове, използването на биомаса и улавянето и съхранението на въглероден диоксид — когато съществуват съответни съоръжения, и без да се стимулира повишаване на емисиите. […]

[…] (8) При определянето на стойностите на показателите Комисията използва като отправна точка средноаритметичната стойност на данните за емисиите на парникови газове през 2007 и 2008 г. на емисионно най-ефективните 10 % от инсталациите, за които са събрани данни. Също така, в съответствие с член 10а, параграф 1 от Директива [2003/87], за всички отрасли, за които има посочен показател в приложение I, Комисията проведе анализи — въз основа на получена от различни източници допълнителна информация, както и въз основа на специализирано проучване за най-ефективните техники и за потенциала за намаление на емисиите на европейско и международно ниво — дали тези отправни точки достатъчно добре отразяват най-ефективните техники, заместителите, алтернативните производствени процеси, високоефективната когенерация, ефективното оползотворяване на енергията на отпадните газове, използването на биомаса и улавянето и съхранението на въглероден диоксид (в случаите, когато съществуват подобни съоръжения). […]

[…] (12)

В случаите, при които не е възможно извеждане на продуктов показател, но въпреки това съществуват емисии на парникови газове, отговарящи на условията за безплатно разпределяне на квоти, тези квоти следва да бъдат разпределяни на базата на непреки видове подход за определяне на емисиите (fallback approaches) за отделни видове производства. Разработена бе йерархична последователност от три вида непряк подход, с оглед да се постигнат максимални намаления на емисиите и енергоспестявания, поне в някои части от съответните производствени процеси. Топлинният показател (heat benchmark) е подходящ за тези съпроводени с консумация на топлинна енергия процеси, при които се използва измерим топлоносител. Горивният показател (fuel benchmark) е подходящ за случаите, когато използваната в процеса топлина не може да се мери. […] За технологичните емисии (process emissions) е подходящо квотите да бъдат разпределяни въз основа на исторически данни за емисиите. За да се осигури, че безплатното разпределяне на квоти за такива емисии дава достатъчни стимули за намаляване на емисиите на парникови газове, както и за да се избегне различно третиране на технологичните емисии, за които се разпределят квоти на база на исторически данни за емисиите (от една страна) и на такива технологични емисии, които попадат в обхвата на продуктов показател (от друга страна), при определяне на броя на безплатните квоти за емисии историческото равнище на активността на всяка инсталация следва да се умножава по коефициент 0,9700.

[…] (32)

Също така е уместно продуктовите показатели да отчитат ефективното оползотворяване на енергия от отпадни газове и емисиите, свързани с тяхното използване. За тази цел при определянето на стойностите на показателите за продукти, при чието производство се генерират отпадни газове, в голяма степен е отчетено въглеродното съдържание на тези отпадни газове. В случаите, когато отпадните газове при производствения процес се подават извън системните граници на съответния продуктов показател и се изгарят за производството на топлинна енергия извън системните граници на даден процес, определен в приложение I, съответните емисии следва да бъдат взети под внимание посредством разпределяне на допълнителни квоти за емисии на база на топлинния или горивния показател. Във връзка с общия принцип, че няма да се разпределят безплатни квоти за емисии от каквото и да е електропроизводство и за да се избегнат излишни изкривявания на конкурентната среда на пазара за електроснабдяване на промишлени инсталации и, също така, като се взема предвид наличието на въглеродна компонента в цената на електроенергията, е уместно в случаите, при които отпадни газове се подават при производствения процес извън системните граници на съответния продуктов показател и се изгарят с цел производство на електроенергия, да не се разпределят никакви допълнителни квоти, надхвърлящи въглеродното съдържание в отпадния газ, отразено в съответния продуктов показател“.

7 Съгласно член 3 от Решение 2011/278, озаглавен „Определения“:

„За целите на настоящото решение се прилагат следните определения:

[…] з) „подинсталация с технологични емисии“ се определя от […] емисии, дължащи се на изгарянето на недоокислен въглерод, получен в резултат от тези посочени по-долу дейности, което изгаряне се извършва с цел производство на измерима топлинна енергия, неизмерима топлинна енергия или електроенергия, при условие че бъдат извадени емисиите, които биха се отделили от изгарянето на такова количество природен газ, което е с еквивалентна топлотворна способност на технически използваемото енергийно съдържание на недоокисления въглерод:

[…] iv) реакции на химичен синтез с участие на въглеродосъдържащ материал, ако основната цел на реакциите не е производство на топлинна енергия;

[…]“.

8 Член 6 от Решение 2011/278, озаглавен „Разделяне на подинсталации“, предвижда:

„1.За целите на настоящото решение държавите членки трябва да разделят условно всяка инсталация, отговаряща на условията за безплатно разпределяне на квоти за емисии по член 10а от Директива [2003/87], на една или повече от следните видове подинсталации, както е необходимо в съответния случай:

а) подинсталация с продуктов показател;

б) подинсталация с топлинен показател;

в) подинсталация с горивен показател;

г) подинсталация с технологични емисии.

[…]“.

9 Член 10 от Решение 2011/278, озаглавен „Разпределяне на квоти за емисии на ниво инсталация“, гласи:

„1.Въз основа на данните, събрани съгласно член 7, държавите членки трябва да изчисляват за всяка година броя на квотите за емисии, разпределяни безплатно в периода от 2013 г. нататък на всяка работеща инсталация на тяхна територия, в съответствие с посоченото в параграфи 2—8.

2.За целите на това изчисляване държавите членки трябва първо да определят предварителния годишен брой на безплатните квоти за емисии поотделно за всяка подинсталация, както следва:

[…] б) съответно за останалите видове подинсталации:

[…] iii)

за подинсталация с технологични емисии — предварителният годишен брой на безплатните квоти за емисии за дадена година трябва да съответства на стойността на историческата активност във връзка с технологичните емисии, умножена по 0,9700“.

Германското право:

10 Член 9, параграф 1 от Treibhausgas-Emissionshandelgesetz (Закон за търговия с емисии на парникови газове) от 21 юли 2011 г. (BGBl. 2011 I, стр. 1475) предвижда, че на операторите на инсталации се разпределят безплатни квоти в съответствие с принципите, съдържащи се в член 10а от Директива 2003/87 и в Решение 2011/278.

11 Член 2, точка 17 от Verordnung über die Zuteilung von Treibhausgas-Emissionsberechtigungen in der Handelsperiode 2013 bis 2020 (Наредба за разпределянето на квоти за емисии на парникови газове през период на търговия от 2013 г. до 2020 г.) от 26 септември 2011 г. (BGBl. 2011 I, стр. 1921, наричана по-нататък „ZuV 2020“) определя понятието „отпадни газове“, както следва:

„Смес от газове, която съдържа недоокислен въглерод като страничен продукт от процесите по точка 29, буква b), така че химическата енергия е достатъчна за самостоятелно изгаряне, без допълнително гориво, или, при смесване с горива с по-висока енергийна стойност, допринася значително за общата енергийна стойност“.

12 Съгласно член 2, точка 29 от ZuV 2020 понятието „подинсталация с технологични емисии“ се отнася до:

„[…]

b) емисии на въглероден диоксид, отделяни при някой от посочените по-долу дейности извън системните граници на подинсталацията, и приравнени на емисии на продукта:

[…] dd) реакции на химичен синтез с участие на въглеродосъдържащ материал, ако основната цел на реакциите не е производство на топлинна енергия;

[…] c) емисии, дължащи се на изгарянето на недоокислен въглерод, получен в резултат от посочените в буква b) дейности, което изгаряне се извършва с цел производство на измерима топлинна енергия, неизмерима топлинна енергия или електроенергия, при условие че бъдат извадени емисиите, които биха се отделили от изгарянето на такова количество природен газ, което е с еквивалентна топлотворна способност на технически използваемото енергийно съдържание на недоокисления въглерод“.

Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

13 INEOS е оператор на нефтохимически комплекс с множество инсталации за производство на органични химически вещества, в който се включва промишлена електроцентрала. Ролята на последната е да снабдява комплекса с пара чрез изгаряне, по-специално на течни и газообразни отпадъчни вещества от производствените процеси на инсталациите за химическо производство в комплекса.

14 На 23 януари 2012 г. INEOS подава до Deutschen Emissionshandelsstelle (германски орган за търговия с емисии, наричан по-нататък „DEHSt“) заявление за безплатно разпределение на квоти за емисии на основание член 9, параграф 1 от Закона за търговия с емисии на парникови газове за период на търговия 2013—2020 г. Заявлението включва по-специално подинсталация с технологични емисии, дължащи се на изгарянето на недоокислен въглерод, получаван от реакции на химичен синтез, при който в реакцията участва въглеродосъдържащ материал, но чиято основна цел не е производство на топлинна енергия.

15 С решение от 19 февруари 2014 г. DEHSt отказва безплатно разпределение на квоти за технологичните емисии от изгарянето на течни отпадъчни вещества с мотива, че член 2, точка 29, буква c) от ZuV 2020 се прилага само за газообразни отпадни вещества.

16 С решение от 14 септември 2015 г., със същите мотиви, DEHSt отхвърля подадената от INEOS жалба по административен ред.

17 На 29 септември 2015 г. INEOS подава пред Verwaltungsgericht Berlin (Административен съд Берлин, Германия) жалба срещу тези решения, като по-специално изтъква, че нито член 2, точка 29 буква c) от ZuV 2020, нито член 3, буква з) от Решение 2011/278 споменават агрегатното състояние — твърдо, течно или газообразно — на недоокисления въглерод и че няма основание да се смята, че прилагането на тези разпоредби се ограничава до отпадните газове, както те са определени в член 2, точка 17 от ZuV 2020. Такова ограничение не се установявало и от смисъла и целта на разглежданото национално законодателство. С оглед на устойчивото управление на ресурсите както течните, така и газообразните отпадъчни вещества трябвало да се използват за извличане на енергия, вместо да се извеждат или изгарят.

18 Според DEHSt, напротив, от член 10а, параграф 1, трета алинея, първо изречение от Директива 2003/87 и от съображение 23 от Директива 2009/29 следва, че съществува право на разпределение на квоти само за емисиите, дължащи се на изгарянето на недоокислен въглерод от отпадни газове.

19 Ето защо запитващата юрисдикция иска да се установи дали изгарянето на недоокислен въглерод от течни отпадъчни вещества може да доведе до безплатно разпределение на квоти за емисии.

20 При тези условия Verwaltungsgericht Berlin (Административен съд Берлин) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли Решение 2011/278 […] да се тълкува в смисъл, че определението на „подинсталация с технологични емисии“ по член 3, буква з) от това решение изисква газообразно състояние на недоокисления въглерод, или тази разпоредба се прилага и за недоокислен въглерод в течно състояние?“.

По преюдициалния въпрос

21 С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 3, буква з) от Решение 2011/278 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която изключва от понятието „подинсталация с технологични емисии“ по смисъла на тази разпоредба емисиите на парникови газове, дължащи се на изгарянето на недоокислен въглерод в течно състояние.

22 С оглед на разглеждането на този въпрос следва най-напред да се припомни, че предмет на Директива 2003/87 е въвеждането на схема за търговия с квоти за емисии, за да се намалят емисиите на парникови газове в атмосферата до равнище, което би предотвратило опасна антропогенна намеса в климатичната система, и чиято крайна цел е опазването на околната среда (вж. по-специално решение от 8 март 2017 г., ArcelorMittal Rodange и Schifflange, C‑321/15, EU:C:2017:179, т. 24).

23 Тази схема се основава на икономическа логика, която мотивира всеки участник в нея да изпуска количество парникови газове, по-малко от квотите, които първоначално са му били отпуснати, за да прехвърли остатъка от тях на друг участник, изпуснал количество емисии, по-голямо от отпуснатите му квоти (вж. по-специално решение от 8 март 2017 г., ArcelorMittal Rodange и Schifflange, C‑321/15, EU:C:2017:179, т. 22).

24 Директива 2003/87 цели също така до 2020 г. емисиите на парникови газове на Европейския съюз да се намалят с най-малко 20 % в сравнение с нивата от 1990 г. по икономически ефективен начин (решение от 8 септември 2016 г., E.ON Kraftwerke, C‑461/15, EU:C:2016:648, т. 23).

25 За тази цел член 10а от Директива 2003/87 предвижда за инсталациите от определени сектори безплатно разпределение на квоти за емисии, чието количество съгласно параграф 11 от тази разпоредба постепенно намалява през периода 2013—2020 г. с цел през 2027 г. да се постигне прекратяване на безплатното разпределение на квоти (вж. в този смисъл решения от 8 септември 2016 г., E.ON Kraftwerke, C‑461/15, EU:C:2016:648, т. 24 и от 26 октомври 2016 г., Yara Suomi и др., C‑506/14, EU:C:2016:799, т. 46).

26 Съгласно член 10а, параграф 1 от Директива 2003/87 Комисията изготвя с Решение 2011/278 хармонизирани правила в рамките на Съюза за безплатно разпределение на квоти за емисии. Тези хармонизирани правила конкретизират основното изискване за свеждане до минимум на нарушенията на конкуренцията във вътрешния пазар (решение от 22 юни 2016 г., DK Recycling и Roheisen/Комисия, C‑540/14 P, EU:C:2016:469, т. 53).

27 От член 10а, параграф 2 следва, че в тази връзка Комисията определя показатели за отделните отрасли и подотрасли (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2016 г., Borealis и др., C‑180/15, EU:C:2016:647, т. 60).

28 Както следва от член 10, параграфи 1 и 2 от Решение 2011/278, чрез умножаването на тези показатели по историческото равнище на активност на всяка подинсталация държавите членки изчисляват предварителния годишен брой на безплатни квоти. За тази цел съгласно член 6 от това решение те са длъжни да разграничават подинсталациите в зависимост от тяхната дейност, за да могат да определят дали следва да се приложи „продуктов“, „топлинен“ или „горивен показател“ или специфичен фактор за „подинсталациите с технологични емисии“ (решение от 8 септември 2016 г., Borealis и др., C‑180/15, EU:C:2016:647, т. 61).

29 В това отношение Съдът вече е посочил, че определенията, съдържащи се в член 3 от Решение 2011/278, за подинсталации с продуктов, с топлинен и с горивен показател и подинсталации с технологични емисии са взаимно изключващи се (решение от 8 септември 2016 г., Borealis и др., C‑180/15, EU:C:2016:647, т. 62).

30 Както е видно от съображение 12 от Решение 2011/278, само в случаите, при които не е възможно извеждане на продуктов показател, но въпреки това съществуват емисии на парникови газове, отговарящи на условията за безплатно разпределяне на квоти, тези квоти следва да бъдат разпределяни на базата на три вида друг, така наречен „непряк“ подход, според йерархична поредност, определена така, че да се постигнат максимални намаления на емисиите на парникови газове и енергоспестявания, поне в някои части от съответните производствени процеси (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2016 г., Borealis и др., C‑180/15, EU:C:2016:647, т. 67 и 68).

31 Освен това, що се отнася до квалификацията „подинсталация с технологични емисии“, само генерирането на някои видове специфични емисии, посочени в член 3, буква з) подточки i)—vi) от същото решение, позволява да се направи такава квалификация (решение от 8 септември 2016 г., Borealis и др., C‑180/15, EU:C:2016:647, т. 66).

32 В случая следва да се определи дали емисиите, отделяни от изгарянето на недоокислен въглерод, съдържащ се в течни отпадъчни вещества, могат да бъдат взети предвид като технологични емисии по смисъла на член 3, буква з), подточка iv) от Решение 2011/278 с оглед на безплатното разпределение на квоти за емисии по член 10 от това решение.

33 В това отношение следва да се посочи, че член 3, буква з), подточка iv) от Решение 2011/278 определя понятието „подинсталация с технологични емисии“ като включваща „емисии, дължащи се на изгарянето на недоокислен въглерод […], получен в резултат от реакции на химичен синтез с участие на въглеродосъдържащ материал, ако основната цел на реакциите не е производство на топлинна енергия“, „при условие че бъдат извадени емисиите, които биха се отделили от изгарянето на такова количество природен газ, което е с еквивалентна топлотворна способност на технически използваемото енергийно съдържание на недоокисления въглерод“.

34 Както основателно посочват германското правителство и Комисията, този текст не предоставя съществено указание относно агрегатното състояние, в което следва да се намира посоченият в тази разпоредба „недоокисления въглерод“, за да може емисиите от изгарянето му да могат да бъдат взети предвид като технологични емисии с оглед на безплатното разпределение на квоти за емисии.

35 При тези условия съгласно постоянната съдебна практика следва да се вземе предвид общата структура на Директива 2003/87 и на Решение 2011/278, както и преследваните от тях цели (вж. по аналогия по-специално решения от 27 юни 2013 г., Malaysia Dairy Industries, C‑320/12, EU:C:2013:435, т. 26 и от 11 ноември 2015 г., Tecom Mican и Arias Domínguez, C‑223/14, EU:C:2015:744, т. 35 и цитираната съдебна практика).

36 Що се отнася, на първо място, до общата структура на Директива 2003/87 и на Решение 2011/278, най-напред следва да се отбележи, че отчитането на емисиите, свързани с изгарянето на недоокислен въглерод, се включва, както вече е видно от точки 25—31 от настоящото решение, в рамките на специфичния режим в две отношения, доколкото това отчитане се дължи, от една страна, на целите на прилагане на преходните разпоредби относно безплатното разпределяне на квоти за емисии, а от друга страна, въз основа на последно посочения „непряк“ подход, който е този на технологичните емисии. Следователно член 3, буква з), подточка iv) от Решение 2011/278 не може да бъде тълкуван широко (вж. по аналогия решение от 7 април 2016 г., Holcim (Romania)/Комисия, C‑556/14 P, непубликувано, EU:C:2016:207, т. 48).

37 Освен това следва да се посочи, че както Директива 2003/87, в частност член 10а, параграф 1, трета алинея, и съображение 23 от Директива 2009/29, така и Решение 2011/278, по-специално съображения 1, 8 и 32 от него, се позовават на ефективното оползотворяване на енергията като цел за постигане с мерките за безплатно разпределяне на квоти за емисии единствено по отношение на самите отпадни газове.

38 В това отношение от същите тези разпоредби е видно, че обратно на твърдението на INEOS, посочената цел се преследва по отношение на безплатното разпределение на квоти не само за произведената от отпадни газове електроенергия, а по принцип за всички продукти и процеси, които могат да породят право на такова разпределение.

39 Така Съдът вече е установил, че продуктовите показатели отчитат ефективното оползотворяване на енергия от отпадни газове и емисиите, свързани с тяхното използване, и че за тази цел при определянето на стойностите на показателите за продукти, при чието производство се генерират отпадни газове, в голяма степен е отчетено въглеродното съдържание на тези отпадни газове (решения от 8 септември 2016 г., Borealis и др., C‑180/15, EU:C:2016:647, т. 48 и от 26 октомври 2016 г., Yara Suomi и др., C‑506/14, EU:C:2016:799, т. 40).

40 Освен това следва да се отбележи, че както в документа, озаглавен „Guidance Document no 2 on the harmonized free allocation methodology for the EU-ETS post 2012 (Guidance on allocation methodologies)“ (Ръководен документ № 2 относно хармонизираната методология за безплатно разпределение на квоти за емисии на парникови газове в Европейския съюз след 2012 г. (Ръководство относно методологията за разпределяне), от 14 април и 29 юни 2011 г., стр. 22, така и в документа, озаглавен „Guidance Document no 8 on the harmonized free allocation methodology for the EU-ETS post 2012 — Waste gases and process emissions sub-installation“ (Ръководен документ № 8 за хармонизираната методология за безплатно разпределение на квоти в Европейския съюз след 2012 г. — отпадани газове и подинсталации с технологични емисии), от 14 април и 6 септември 2011 г., стр. 4—6, публикувани на интернет страницата на Комисията, последната разглежда само емисиите, отделяни от недоокисления въглерод, съдържащ се в отпадните газове.

41 Макар тези документи да не са правнообвързващи, те все пак са допълнителни индиции, които могат да изяснят общата структура на Директива 2003/87 и на Решение 2011/278 (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2016 г., Borealis и др., C‑180/15, EU:C:2016:647, т. 105 и 112).

42 Безспорно е обаче, че никоя от разпоредбите на Директива 2003/87 или на Решение 2011/278 не се позовава на ефективното оползотворяване на енергията във връзка с използването на течни отпадъчни вещества, съдържащи недоокислен въглерод.

43 На второ място, що се отнася до целите на тази правна уредба, следва да се констатира, че член 10а, параграф 1 от Директива 2003/87 и Решение 2011/278 целят, в контекста на постигането на целите, припомнени в точки 22—24 от настоящото решение, да се насърчи намаляването на емисиите на парникови газове и енергийноефективните техники, като се вземат предвид най-ефективните техники, сред които по-специално най-пълното оползотворяване на енергия от отпадни газове, когато са налице съответни съоръжения, и без да се стимулира повишаване на емисиите (вж. в този смисъл решения от 8 септември 2016 г., Borealis и др., C‑180/15, EU:C:2016:647, т. 102 и от 26 юли 2017 г., ArcelorMittal Atlantique et Lorraine, C‑80/16, EU:C:2017:588, т. 47).

44 Всъщност, както Съдът вече е посочил, когато отпадните газове представляват неизбежен вторичен продукт от производството, оползотворяването на тези газове, както от икономическа, така и от екологична гледна точка, е много по-благоприятно от изгарянето им (вж. в този смисъл решение от 26 юли 2017 г., ArcelorMittal Atlantique et Lorraine, C‑80/16, EU:C:2017:588, т. 22).

45 Този мотив е включен и в съображение 23 от Директива 2009/29, което предвижда да се вземат предвид емисии, свързани с използването на запалими отпадни газове, когато производството на тези газове не може да се избегне в промишления процес.

46 Всъщност, както е видно от представените на Съда писмени становища, отпадните газове от промишленото производство не могат да бъдат съхранявани, така че, ако не бъдат изгорени, те се отделят свободно в атмосферата и неизбежно освобождават в нея съдържащите се в тях парникови газове. Безспорно е обаче, че изгарянето на тези отпадни газове води по принцип до намаляване на емисиите на парникови газове.

47 Обратното, безспорно е, че течните отпадни вещества, от своя страна, не генерират парникови газове или евентуално в много малки количества. Както самото INEOS подчертава, изгарянето на тези течни отпадни вещества, а не самите отпадни вещества, отделя в атмосферата емисии на парникови газове. Тези емисии обаче могат да бъдат избегнати по-специално чрез процесите на разделяне или обработка.

48 Следователно за разлика от изгарянето на отпадни газове изгарянето на течни отпадъчни вещества увеличава емисиите на парникови газове.

49 При тези обстоятелства, макар отчитането на емисиите на парникови газове, генерирани от изгарянето на отпадни газове, съдържащи недоокислен въглерод, да съответства напълно на целите на Директива 2003/87 и на Решение 2011/278, тъй като тези емисии са неизбежни и изгарянето на отпадните газове по принцип води до тяхното намаляване, то напротив, отчитането на емисии на парникови газове, генерирани от изгарянето на течни отпадъчни вещества, съдържащи недоокислен въглерод, ще противоречи на тези цели, тъй като това би довело до увеличаване на посочените емисии, въпреки че те могат да бъдат избегнати.

50 Ето защо както от общата структура на Директива 2003/87 и на Решение 2011/278, така и от преследваните от тях цели следва че емисиите, генерирани от изгарянето на недоокислен въглерод, съдържащ се в течни отпадъчни вещества, не могат да бъдат взети предвид като технологични емисии по смисъла на член 3, буква з), подточка iv) от Решение 2011/278 с оглед на безплатното разпределение на квоти за емисии по член 10 от това решение.

51 Предвид гореизложеното на поставения въпрос следва да се отговори, че член 3, буква з) от Решение 2011/278 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която изключва от понятието „подинсталация с технологични емисии“ по смисъла на разпоредбата емисиите на парникови газове, дължащи се на изгарянето на недоокислен въглерод в течно състояние.

По съдебните разноски

52 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:

Член 3, буква з) от Решение 2011/278/ЕС на Комисията от 27 април 2011 година за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която изключва от понятието „подинсталация с технологични емисии“ по смисъла на разпоредбата емисиите на парникови газове, дължащи се на изгарянето на недоокислен въглерод в течно състояние.

Подписи

( *1 ) Език на производството: немски.