12.9.2009

BG Официален вестник на Европейския съюз

C 220/28

Преюдициално запитване отправено от Районен съд Пловдив (България) на 10 юли 2009 г. — Васил Иванов Георгиев / Технически университет — София, филиал Пловдив

(Дело C-268/09)

2009/C 220/53

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Районен съд Пловдив

Страни в главното производство

Ищец: Васил Иванов Георгиев

Ответник: Технически университет — София, филиал Пловдив

Преюдициални въпроси

1) Дали разпоредбите на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (1) изключват приложението на национален закон, който не допуска сключването на безсрочни трудови договори с професори, навършили 65 годишна възраст? По-конкретно, съобразявайки чл. 6, пар. 1 от директивата, обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, както и пропорционални ли са предвидените в чл. 7, ал. 1, т. 6 от Закона за защита от дискриминация предвиждания, въвеждащи възрастови ограничения при заемането на конкретна длъжност, имайки предвид, че директивата е транспонирана в българското законодателство изцяло?

2) Дали разпоредбите на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите изключват приложението на национален закон, който предвижда задължително пенсиониране на професори, навършили 68 годишна възраст? Възможно ли е при изложените факти и обстоятелства по настоящото дело и в случай на констатирано противоречие между разпоредбите на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите и релевантното национално законодателство, в което въпросната директива е транспонирана, тълкуването на разпоредби от общностното право да доведе до неприлагане на националното законодателство?

3) Дали националното законодателство установява навършването на посочената възраст като единствено условие за прекратяване на безсрочното трудово правоотношение и за възможността за продължаването му като срочно трудово правоотношение между същия работник и същия работодател на същата длъжност? Дали националното законодателство установява максимална продължителност и брой на продължаванията на срочното трудово правоотношение със същия работодател след трансформирането на безсрочния договор в срочен, след изтичането на които е невъзможно продължаването на трудовото правоотношение между страните?

(1)ОВ L 303, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7.