Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
29 януари 2026 година (*)
„ Преюдициално запитване — Искове за обезщетение за вреди по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията — Директива 2014/104/ЕС — Член 5, параграф 1 — Приложно поле — Специален установителен иск с оглед представянето на документи преди евентуалното предявяване на иск за обезщетение за вреди — Преценка на вероятната основателност на претенцията за претърпени вреди “
По дело C‑286/24
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд, Португалия) с акт от 4 март 2024 г., постъпил в Съда на 23 април 2024 г., в рамките на производство по дело
Meliá Hotels International, S.A.
срещу
Associação Ius Omnibus
СЪДЪТ (втори състав),
състоящ се от: K. Jürimäe (докладчик), председател на състава, K. Lenaerts, председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия от втори състав, F. Schalin, M. Gavalec и Z. Csehi, съдии,
генерален адвокат: M. Szpunar,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
–за Meliá Hotels International, S.A., от F. Aguilar de Carvalho, T. L. Faria и G. Neves Lima, advogados,
–за Associação Ius Omnibus, от M. Sousa Ferro, advogado,
–за португалското правителство, от C. Alves и P. Barros da Costa, в качеството на представители,
–за Европейската комисия, от S. Baches Opi и P. Caro de Sousa, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 12 юни 2025 г.,
постанови настоящото
Решение
1Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5, параграф 1 от Директива 2014/104/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 година относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията (ОВ L 349, 2014 г., стр. 1).
2Запитването е отправено в рамките на спор между Meliá Hotels International, S.A. (наричано по-нататък „Meliá“) и Associação Ius Omnibus (наричано по-нататък „Ius Omnibus“) относно специален установителен иск, предявен от последното дружество с цел да бъдат представени документи във връзка с извършено от Meliá нарушение на правото на конкуренция.
Правна уредба
Правото на Съюза
Регламент (ЕО) № 1/2003
3Член 7 („Установяване и прекратяване на нарушение“) от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101] и [102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167) предвижда в параграф 1, първо изречение:
„Когато Комисията, действайки по внесена жалба или по собствена инициатива, установи, че е налице нарушение на член [101] или [102 ДФЕС], тя може чрез решение да задължи съответните предприятия и сдружението на предприятия да прекратят нарушението“.
4Член 16 („Еднакво прилагане на общностното право на конкуренция“) от този регламент предвижда в параграф 1:
„Когато национални съдилища се произнасят по споразумения, решения или практики съгласно член [101] или [102 ДФЕС], които вече са предмет на решения на [Европейската комисия], те не могат да вземат решения, които са в противоречие с решението, прието от Комисията. Те също така трябва да избягват вземане на решения, които биха противоречали на решение, което Комисията предвижда да приеме по образувано от нея производство. За тази цел националният съд може да прецени дали е необходимо да спре своето производство. Това задължение не засяга правата и задълженията по член [267 ДФЕС]“.
Директива 2014/104
5Съображения 6, 14—16, 22, 27 и 47 от Директива 2014/104 гласят:
„(6)С оглед да се гарантират ефективни действия по прилагане от страна на частноправни субекти в рамките на гражданското право и ефективно прилагане от страна на публичните органи за защита на конкуренцията, се изисква взаимодействието на двата инструмента, за да се гарантира максимална ефективност на правилата за конкуренция. […]
[…] (14)Исковете за обезщетение за вреди при нарушения на правото на Съюза или националното конкурентно право обикновено изискват сложен фактологичен и икономически анализ. Необходимите доказателства за доказване на претенция за претърпени вреди често са в изключителното притежание на ответника или на трети лица и не са известни или достъпни в достатъчна степен за ищеца. При тези обстоятелства строгите правни изисквания към ищците да докажат подробно всички факти по делото в началото на производство по иска и да предоставят точно определени придружаващи доказателства може неоправдано да възпрепятства ефективното упражняване на гарантираното с ДФЕС право на обезщетение.
(15)Доказателствата са важен елемент при предявяването на искове за обезщетение за вреди при нарушения на конкурентното право на Съюза или националното конкурентно право. При все това, тъй като съдебното производство в областта на конкуренцията се характеризира с информационна асиметрия, е целесъобразно да се гарантира, че на ищците е предоставено право да искат представянето на доказателства от значение за техните претенции, без да е необходимо да посочват конкретните доказателства. С оглед гарантиране на равенството на страните тези средства следва също така да са достъпни за ответниците по искове за обезщетение за вреди, така че те да могат да поискат представяне на доказателства от ищците. Освен това националните съдилища следва да могат да разпоредят представяне на доказателства от трети лица, включително публични органи. […]
(16)Националните съдилища следва да могат, под собствения си строг контрол, особено по отношение на необходимостта и пропорционалността на мерките за представяне на доказателства, да разпоредят представянето на конкретни доказателства или на категории доказателства по искане на някоя от страните. От изискването за пропорционалност следва, че представянето на доказателства може да бъде разпоредено само след като ищецът представи, въз основа на разумно достъпни за ищеца факти, убедително твърдение за претърпени вреди, които са му причинени от ответника. […]
[…] (22)За да се гарантира ефективната защита на правото на обезщетение, не е необходимо всеки документ, отнасящ се до производство по член 101 или член 102 ДФЕС, да бъде представен на ищеца само на основание на намерението на ищеца да предяви иск за обезщетение за вреди, тъй като е малко вероятно да се налага искът за обезщетение за вреди да бъде основан на всички доказателства в преписката относно това производство.
[…] (27)Правилата на настоящата директива за представяне на документи, различни от заявления за освобождаване от санкция или намаляване на санкции и заявления за постигане на споразумение, гарантират, че увредените лица разполагат с достатъчно други способи да получат достъп до доказателствата от значение за делото, които са им необходими за подготовка на исковете им за обезщетение за вреди. […]
[…] (47)С цел да се отстранят информационната асиметрия и някои трудности, свързани с количественото определяне на вредата в делата, свързани с конкурентното право, а също така да се гарантира ефективността на претенциите за обезщетение за вреди, в случай на нарушения, свързани с картел, е целесъобразно да се приеме, че това нарушение е причинило вреда, по-специално чрез оказване на въздействие върху цените. В зависимост от фактите по делото картелите водят до увеличение на цените или възпрепятстват понижението на цените, което би настъпило при липсата на картел. Тази презумпция не следва да обхваща конкретния размер на вредата. Нарушителите следва да може да оборят тази презумпция. Целесъобразно е тази оборима презумпция да бъде ограничена до картели, предвид тайния характер на картела, който увеличава информационната асиметрия и затруднява ищеца да се сдобие с доказателствата, необходими за доказване на вредата“.
6Член 1 („Предмет и обхват“) от тази директива предвижда:
„1.С настоящата директива се установяват определени правила, необходими да се гарантира, че всеки, който е претърпял вреда вследствие на нарушение на конкурентното право от страна на предприятие или сдружение на предприятия, може ефективно да упражни правото си да претендира от това предприятие или сдружение обезщетение в пълен размер за тази вреда. Освен това с нея се установяват правила за насърчаване на конкуренция на вътрешния пазар без нарушения и отстраняване на пречките пред правилното му функциониране чрез осигуряване на равностойна защита в целия Съюз за всеки, претърпял такава вреда.
2.С настоящата директива се установяват правила за координация на прилагането на правилата за конкуренция от страна на органите за защита на конкуренцията и прилагането на тези правила при искове за обезщетение за вреди, предявени пред националните съдилища“.
7Съгласно член 2, точки 4 и 14 от цитираната директива:
„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
[…] 4)„иск за обезщетение за вреди“ означава иск съгласно националното право, с който пред национален съд се предявява претенция за претърпени вреди от лице, което твърди, че е увредено или от лице, което действа от името на едно или няколко лица, за които се твърди, че са увредени, когато правото на Съюза или националното право предоставя тази възможност, или от физическо или юридическо лице, което е правоприемник на лице, за което се твърди, че е увредено, включително и лицето, придобило правото на иск;
[…] 14)„картел“ означава споразумение или съгласувана практика между двама или повече конкуренти с цел координиране на тяхното конкурентно поведение на пазара или повлияване на съответните параметри на конкуренция чрез практики като например, но не единствено, определяне или координиране на покупните или продажните цени или други условия на търговия […]“.
8Член 5 („Представяне на доказателства“) от същата директива предвижда в параграфи 1—3 и 8:
„1.Държавите членки гарантират, че при производство, свързано с иск за обезщетение за вреди в Съюза, образувано по искане на ищец, който е представил мотивирано изложение, съдържащо разумно достъпни факти и доказателства, които са достатъчни да подкрепят основателността на претенцията му за претърпени вреди, националните съдилища могат да разпоредят ответникът или трето лице да представят доказателствата от значение за делото, които са под техен контрол, при условията, предвидени в настоящата глава. Освен това държавите членки гарантират, че по искане на ответника националните съдилища могат да разпоредят представяне на доказателствата от значение за делото от ищеца или трето лице.
[…] 2.Държавите членки гарантират, че националните съдилища могат да разпоредят представяне на конкретни доказателства или съответни категории от доказателства, които са посочени възможно най-точно и тясно, въз основа на разумно достъпни факти в мотивираното изложение.
3.Държавите членки гарантират, че националните съдилища ограничават представянето на доказателства до това, което е пропорционално. Когато определят дали поискано от дадена страна представяне на доказателства е пропорционално, националните съдилища отчитат законните интереси на всички засегнати страни и трети лица. По-специално съдилищата вземат предвид:
а)степента, в която претенцията или защитата се подкрепят от налични факти и доказателства, които мотивират искането за представянето на доказателства;
б)обхватът и разходите по представянето на доказателства, по-специално за всяко засегнато трето лице, включително за предотвратяване на неконкретизирани искания за информация, която едва ли е от значение за страните по производството;
в)дали доказателствата, чието представяне се иска, съдържат поверителна информация, особено такава, която се отнася до трети лица, и съществуващият режим за защита на тази поверителна информация.
[…] 8.Без да се засягат параграфи 4 и 7 и член 6, настоящият член не възпрепятства държавите членки да запазят или въведат правила, които водят до по-широко представяне на доказателства.“
9Член 6 („Представяне на доказателства, съдържащи се в преписка на орган за защита на конкуренцията“) от Директива 2014/104 предвижда в параграф 4, буква б):
„Когато оценяват пропорционалността на разпореждане за представяне на информация в съответствие с член 5, параграф 3, националните съдилища вземат предвид и следните обстоятелства:
[…] б)дали страната, поискала представянето на доказателства, го е направила във връзка с иск за обезщетение за вреди пред национален съд; […]“.
10Член 17 („Количествено определяне на вредата“) от тази директива предвижда в параграф 2:
„Приема се, че нарушенията, свързани с картел, причиняват вреда. Нарушителят има право да обори тази презумпция“.
Португалското право
11Директива 2014/104 е транспонирана в португалското право с lei № 23/2018 (Закон № 23/2018) от 5 юни 2018 г. (Diário da República, серия 1, бр. 290 от 5 юни 2018 г.).
12Член 12 („Представяне на доказателства в рамките на иск за обезщетение за вреди“) от Закон № 23/2018 предвижда в параграфи 1—4:
„1 — По искане на всяка от страните по иск за обезщетение за вреди съдът може да разпореди другата страна или трето лице, включително публични субекти, да представят доказателствата, които са под техен контрол, при спазване на ограниченията, предвидени в тази глава.
2 — Посоченото в предходния параграф искане се основава на разумно достъпни факти и доказателства, които са достатъчни да подкрепят вероятната основателност на претенцията за претърпени вреди или на защитата, и посочва фактите, които трябва да бъдат доказани.
3 — В искането се посочват възможно най-точно и тясно доказателствата или категориите доказателства, чието представяне се иска, въз основа на фактите, на които то се основава.
4 — Съдът разпорежда представянето на доказателства, ако счете това за пропорционално и релевантно за целите на решаването на делото, като отхвърля исканията, свързани с безразборно издирване на информация“.
13Съгласно член 13 („Достъп до доказателства преди предявяването на иск за обезщетение за вреди“) от този закон:
„1 — Всяко лице, което при условията и за целите на членове 573—576 от Гражданския кодекс желае да получи информация или да бъдат представени доказателства, включително такива, които лицето, което ги притежава, не желае да му предостави, може, като обоснове необходимостта от мярката и при спазване на другите ограничения, посочени в тази глава, да поиска от компетентния съд да призове лицето, което отказва достъп, да ги представи на определените от съда дата, час и място при условията, предвидени в членове 1045—1047 от Гражданския процесуален кодекс.
2 — Разпоредбите на параграфи 2—9 от предходния член се прилагат mutatis mutandis към исканията за достъп, посочени в предходния параграф“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
14На 21 февруари 2020 г. Комисията приема Решение C(2020) 893 final относно производство по член 101 [ДФЕС] и член 53 от Споразумението за ЕИП (Дело AT.39824 — Meliá (Holiday Pricing), резюме на което е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 2 юни 2020 г. (ОВ C 182, 2020 г., стр. 9).
15В това решение с адресат дружество Meliá Комисията констатира, че през периода 1 януари 2014 г.—31 декември 2015 г. Meliá е нарушило член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за Европейско икономическо пространство от 2 май 1991 г. (ОВ L 1, 1993 г.; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 53, стр. 4), като чрез договори е прилагало вертикални практики, които са провеждали разграничение между потребителите съобразно тяхното гражданство или държава на пребиваване, ограничавайки по този начин активните и пасивните продажби на настаняване в хотелите, които управлява или на които е собственик, до потребителите, които или имат гражданство или живеят в държави членки, определяни от Meliá.
16Дружество Ius Omnibus предявява пред компетентния първоинстанционен съд специален установителен иск на основание член 13 от Закон № 23/2018. Целта на иска е да бъдат представени документи, с които Meliá разполага и които Ius Omnibus счита за необходими, за да се установят и докажат, от една страна, обхватът и последиците от установената от Комисията антиконкурентна практика, и от друга, причинената вреда на потребителите в резултат на тази практика и нейното остойностяване. Ius Omnibus подчертава, че този иск предхожда евентуалния колективен иск за обезщетение за вреди, който то възнамерява да предяви, като упражни правото си на actio popularis от името на увредените потребители, които живеят в Португалия, в случай че въз основа на поисканите документи може да докаже, че интересите на тези потребители са накърнени, причина за което е установената от Комисията антиконкурентна практика на Meliá.
17Тази юрисдикция уважава специалния установителен иск, предявен от Ius Omnibus. След като Meliá подава жалба, Tribunal da Relação (Апелативен съд, Португалия) потвърждава изцяло първоинстанционното решение.
18Тогава Meliá подава извънредна ревизионна жалба пред запитващата юрисдикция, Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд, Португалия).
19Тази юрисдикция подчертава, че ѝ се налага да тълкува за първи път член 5, параграфи 1—3 от Директива 2014/104 и членове 12 и 13 от Закон № 23/2018, с който тази директива е транспонирана в португалския правен ред. В тази насока според нея е необходимо да се определи как следва да се преценяват критериите за вероятна основателност, необходимост и пропорционалност в рамките на специален установителен иск с оглед представянето на документи, като предявения от Ius Omnibus. Същата юрисдикция иска по-специално да се установи дали самото позоваване на решение на Комисията е достатъчно, за да обоснове представянето на исканите документи.
20При тези обстоятелства Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1)Приложим ли е член 5, параграф 1 от [Директива 2014/104] по отношение на иск за достъп до доказателства преди предявяване на иск за обезщетение за вреди по смисъла на член 2, параграф 4 от същата директива?
В случай на утвърдителен отговор на този въпрос:
2)Налага ли изискването за вероятност на вредата, произтичащо от член 5, параграф 1 от [Директива 2014/104], жалбоподателят винаги да докаже, че в случая на представляваните потребители, в случая пребиваващи в Португалия, е по-вероятно да е причинена вреда, отколкото обратното?
3)Могат ли националните юрисдикции да мотивират критерия за вероятност на вредата съгласно член 5, параграф 1 от [Директива 2014/104] единствено с наличието на решение на компетентните органи по конкуренцията[?] По-специално, как този анализ ще окаже въздействие върху факта, че става въпрос за решение, постановено в производство по намаляване на санкции относно вертикално нарушение на конкурентното право с оглед на целта?“.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
21Най-напред следва да се припомни, че в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС сътрудничество между националните юрисдикции и Съда той трябва да даде на запитващата юрисдикция полезен отговор, който да ѝ позволи да реши спора, с който е сезирана. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпроса, който му е зададен (вж. решения от 17 юли 1997 г., Krüger, C‑334/95, EU:C:1997:378, т. 22 и 23, от 28 ноември 2000 г., Roquette Frères, C‑88/99, EU:C:2000:652, т. 18, и от 16 февруари 2023 г., Tráficos Manuel Ferrer, C‑312/21, EU:C:2023:99, т. 31).
22Както отбелязва генералният адвокат в точка 23 от заключението си, в случая следва да се изтъкне, че първият въпрос се вписва в контекста на португалското право, което изрично предвижда възможността да се подаде искане за представяне на доказателства, преди да бъде предявен иск за обезщетение за вреди, претърпени поради нарушение на конкурентното право. Ето защо по настоящото дело не е необходимо да се преценява дали Директива 2014/104 задължава държавите членки да предвидят такава възможност.
23За сметка на това следва да се определи дали, когато е предвиден от националното право, предварителният иск за получаване на достъп до доказателства преди евентуалното предявяване на иск за обезщетение за вреди попада в приложното поле на член 5, параграф 1 от тази директива.
24При тези условия се налага изводът, че с първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 5, параграф 1 от Директива 2014/104 трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага спрямо предварителния иск за получаване на достъп до доказателства преди да бъде предявен иск за обезщетение за вреди по смисъла на член 2, точка 4 от тази директива, когато такъв предварителен иск е предвиден от националното право.
25В тази насока е уместно да се припомни, че член 5 от цитираната директива съдържа някои общи правила относно представянето на доказателства в производствата по искове за обезщетение за вреди от нарушения на правото на конкуренция (решение от 12 януари 2023 г., RegioJet, C‑57/21, EU:C:2023:6, т. 55).
26Съгласно член 5, параграф 1, първа алинея, първо изречение от Директива 2014/104 държавите членки гарантират, че при производство, свързано с иск за обезщетение за вреди в Съюза, образувано по искане на ищец, който е представил мотивирано изложение, съдържащо разумно достъпни факти и доказателства, които са достатъчни да подкрепят основателността на претенцията му за претърпени вреди, националните съдилища могат да разпоредят ответникът или трето лице да представят доказателствата от значение за делото, които са под техен контрол, при условията, прогласени в глава II от тази директива, предмет на която е представянето на доказателства.
27Съобразно с постоянната практика на Съда, за тълкуването на тази разпоредба трябва да се вземат предвид не само текстът на разпоредбата от правото на Съюза, която следва да се тълкува, но и нейният контекст, както и целите, преследвани от правната уредба, от която тя е част (вж. решения от 17 ноември 1983 г., Merck, 292/82, EU:C:1983:335, т. 12, и от 10 ноември 2022 г., PACCAR и др., C‑163/21, EU:C:2022:863, т. 38 и цитираната съдебна практика).
28На първо място, досежно граматическото тълкуване на член 5, параграф 1 от Директива 2014/104 следва да се отбележи, че текстът на тази разпоредба е различен в текстовете на отделните езици.
29Така изразът „procédures relatives aux actions en dommages et intérêts“ („производства, свързани с искове за обезщетение за вреди“) е използван по-специално в текстовете на френски, испански („procedimientos relativos a acciones por daños“), чешки („řízeních týkajících se žaloby o náhradu škody“), естонски („kahju hüvitamise hagiga seotud menetluses“), английски („proceedings relating to an action for damages in the Union“) и италиански („procedimenti relativi a une azione per il risarcimento del danno“) на посочената разпоредба. Следователно в текстовете на тези езици член 5, параграф 1 от Директива 2014/104 е формулиран широко поради употребата на неопределения израз „производства, свързани с“. Ето защо наред с иска за обезщетение за вреди stricto sensu по смисъла на член 2, точка 4 от Директива 2014/104 тази разпоредба може да обхваща и иск, който предхожда посочения иск, като иска, с който по силата на националното право се цели да бъдат получени доказателства във връзка с бъдещ иск за обезщетение за вреди.
30Текстовете на други езици на член 5, параграф 1 от тази директива, като например на гръцки („διαδικασίες αγωγής αποζημίωσης“) или полски („w postępowaniu o odszkodowanie“), обаче са формулирани в по-тесен смисъл, доколкото в тях се говори съответно само за „производства по искове за обезщетение за вреди“ или „производства за обезщетение за вреди“. Тези изрази биха могли да се разбират в смисъл, че въпросната разпоредба не е предвидено да се прилага спрямо иск, който предхожда иска за обезщетение за вреди и има за цел да бъдат получени доказателствени документи.
31В тази насока е уместно да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда формулировката, използвана в текста на разпоредба от правото на Съюза на един от езиците, не може да служи като единствена основа за тълкуването на тази разпоредба или да ѝ се отдава предимство пред текстовете на останалите езици. Необходимостта от еднакво тълкуване и прилагане на всяка разпоредба от правото на Съюза изключва възможността последната да се разглежда отделно според текста на един от езиците, а изисква тя да се тълкува в зависимост от общия разум и целите на правната уредба, от която е част (вж. в този смисъл решения от 12 ноември 1969 г., Stauder, 29/69, EU:C:1969:57, т. 2 и 3, и от 29 февруари 2024 г., Bundesamt für Fremdenwesen und Asyl (Последваща промяна на религията), C‑222/22, EU:C:2024:192, т. 42).
32На второ място, що се отнася до контекста на член 5, параграф 1 от Директива 2014/104, следва да се отбележи, първо, че видно от заглавието на тази директива и от член 1 от нея, тя установява определени правила, необходими да се гарантира, че всеки, който е претърпял вреда вследствие на нарушение на конкурентното право, може ефективно да упражни правото си да търси пълно обезщетение за тази вреда, и определя правилата, с които се координират прилагането на правилата на конкуренция от органите за защита на конкуренцията и прилагането на тези правила при искове за обезщетение за вреди, предявени пред националните съдилища.
33С оглед на член 1 от Директива 2014/104 Съдът вече е постановил, че материалният обхват на тази директива е ограничен само до исковете за обезщетение за вреди, предявени за нарушения на правилата на конкуренция, и не обхваща други видове искове с предмет нарушения на разпоредбите на конкурентното право (вж. в този смисъл решение от 20 април 2023 г., Repsol Comercial de Productos Petrolíferos (C‑25/21, EU:C:2023:298, т. 30 и 31). Въпреки че с това Съдът е искал да изключи от приложното поле на цитираната директива по-специално исковете за обявяване на недействителност, предявени на основание член 101, параграф 2 ДФЕС, от друга страна, той не се е произнесъл по приложимостта на същата директива, и по-специално на член 5, параграф 1 от нея, спрямо искове, които предхождат исковете за обезщетение за вреди и имат за цел да се получи достъп до доказателства.
34Второ, следва да се отбележи, че някои разпоредби на Директива 2014/104 изразяват волята на законодателя на Съюза да не изключва от приложното поле на тази директива въпросните предварителни искове.
35Всъщност в член 6, параграф 4, буква б) от Директива 2014/104 досежно доказателствата, които се съдържат в преписка на орган за защита на конкуренцията, се уточнява, че когато оценяват пропорционалността на разпореждане за представяне на информация в съответствие с член 5, параграф 3 от тази директива, националните съдилища вземат предвид и въпроса дали „страната, поискала представянето на доказателства, го е направила във връзка с иск за обезщетение за вреди пред национален съд“.
36В този контекст, за да се гарантира ефективна защита на правото на обезщетение, в съображение 22 от Директива 2014/104 изрично се посочва представянето на документи на ищеца, който „възнамерява да предяви иск за обезщетение за вреди“. В същия смисъл в съображение 27 от тази директива се подчертава още по-ясно, че нейните правила относно представянето на документи гарантират на увредените лица възможността за достъп до доказателствата от значение за делото, необходими „за подготовка на исковете им за обезщетение за вреди“.
37Следователно законодателят на Съюза по принцип не е възнамерявал да изключи от приложното поле на Директива 2014/104 всеки предварителен иск за получаване на достъп до доказателства преди да бъде предявен иск за обезщетение за вредите, причинени от нарушение на конкурентното право. Напротив, става ясно, че поне в някои случаи тази директива изрично обхваща хипотезата, при която искане за представяне на доказателства е подадено, преди да бъде предявен иск за обезщетение за вреди, с цел да бъде подготвен този иск.
38Ето защо тези обстоятелства потвърждават разширително тълкуване на член 5, параграф 1 от Директива 2014/104, в смисъл че същият се прилага спрямо предварителен иск за получаване на достъп до доказателства, преди да бъде предявен иск за обезщетение за вреди, когато такъв иск е предвиден от националното право.
39На трето място, преследваните с Директива 2014/104 цели също могат да подкрепят такова тълкуване.
40В тази насока е уместно да се припомни, че с приемането на Директива 2014/104 законодателят на Съюза е изхождал от констатацията, че борбата с антиконкурентното поведение по инициатива на публичноправни субекти, т.е. на Комисията и на националните органи за защита на конкуренцията, не е достатъчна, за да се осигури пълното спазване на членове 101 и 102 ДФЕС, и че е важно да се улесни възможността частноправни субекти да съдействат за постигането на тази цел, както е посочено в съображение 6 от споменатата директива (решение от 10 ноември 2022 г., PACCAR и др., C‑163/21, EU:C:2022:863, т. 55).
41Постигането на тези цели предполага прилагането на инструменти, които могат да отстранят информационната асиметрия между страните по споровете относно обезщетяването на вредите, причинени от нарушения на конкурентното право, която по принцип характеризира тези спорове в ущърб на увреденото лице, както се припомня в съображение 15 от Директива 2014/104, и която затруднява това лице да получи необходимата информация, за да предяви иск за обезщетение за вреди (вж. в този смисъл решение от 10 ноември 2022 г., PACCAR и др., C‑163/21, EU:C:2022:863, т. 32 и 59).
42Член 5, параграф 1, първа алинея от Директива 2014/104 цели именно да отстрани тази информационна асиметрия, доколкото задължава държавите членки да предоставят на националните съдилища особени правомощия при разглеждането на спорове по искове за обезщетение за вреди, претърпени в резултат на нарушения на конкурентното право (вж. в този смисъл решения от 10 ноември 2022 г., PACCAR и др., C‑163/21, EU:C:2022:863, т. 32, и от 12 януари 2023 г., RegioJet, C‑57/21, EU:C:2023:6, т. 41).
43Тълкуването на член 5, параграф 1 от Директива 2014/104 в смисъл, че той се прилага само към исковете за обезщетение за вреди stricto sensu, изключвайки предварителните искове, които са предвидени от националното право и имат за цел да се получи достъп до доказателства, обаче би било в разрез с целите на тази директива — да се улесни упражняването на правото на обезщетение за вреди, предвид необходимостта да се отстрани характерната за тези спорове информационна асиметрия и така да се гарантира ефективното прилагане на конкурентното право от частноправните субекти.
44Всъщност предварителният иск за получаване на достъп до доказателства, преди да бъде предявен иск за обезщетение за вреди, може именно да допринесе за ефективността на последния иск и да отстрани тази информационна асиметрия.
45Такова тълкуване позволява да се защитят и законните интереси на всички засегнати страни и трети лица.
46Следователно, доколкото попада в приложното поле на член 5, параграф 1 от Директива 2014/104, такъв предварителен иск се урежда от предвидените в член 5 от тази директива общи правила за представяне на доказателства в производствата, свързани с искове за обезщетение за вреди за нарушения на конкурентното право. В член 5, параграфи 2 и 3 от нея се установява механизъм за претегляне на законните интереси на всички засегнати страни и трети лица под строгия контрол на сезираните национални юрисдикции, в интерес както на гарантирането на ефективното упражняване на правото на обезщетение за вреди, така и на предотвратяването на злоупотребата с такива искове (вж. в този смисъл решение от 10 ноември 2022 г., PACCAR и др., C‑163/21, EU:C:2022:863, т. 57 и 64).
47Следователно прилагането на тези общи правила спрямо предвидените от националното право предварителни искове за получаване на достъп до доказателства преди да бъде предявен иск за обезщетение за вреди позволява да се предотвратят „опитите за необосновано търсене на информация“, а именно, в съответствие с член 5, параграф 3, буква б) от посочената директива, неконкретизираните искания за информация, която едва ли е от значение за страните по производството.
48С оглед на изложеното дотук на първия въпрос следва да се отговори, че член 5, параграф 1 от Директива 2014/104 трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага спрямо предварителен иск за получаване на достъп до доказателства преди да бъде предявен иск за обезщетение за вреди по смисъла на член 2, точка 4 от тази директива, когато такъв предварителен иск е предвиден от националното право.
По третия въпрос
49Най-напред следва да се отбележи, подобно на Комисията, че третият въпрос, който трябва да се разгледа преди втория, се отнася до тълкуването на член 5, параграф 1 от Директива 2014/104, и по-конкретно на критерия, изведен от „вероятното наличие на вредата“.
50В тази насока е важно да се подчертае, че член 5, параграф 1 от Директива 2014/104 обвързва получаването на исканите доказателства с представянето от ищеца на мотивирано изложение, съдържащо разумно достъпни факти и доказателства, които са достатъчни да подкрепят вероятната „основателност на претенцията му за претърпени вреди“.
51Освен това от постоянната практика на Съда следва, че всеки има право да иска да бъдат поправени претърпените от него вреди, когато има причинно-следствена връзка между тези вреди и нарушение на правото на Съюза в областта на конкуренцията. Ето защо вредата е само един от елементите, абсолютно необходими за целите на иска за обезщетение, а другите два са наличието на нарушение на конкурентното право и наличието на причинно-следствена връзка между него и вредата (вж. в този смисъл решения от 13 юли 2006 г., Manfredi и др., C‑295/04—C‑298/04, EU:C:2006:461, т. 61, и от 22 юни 2022 г., Volvo и DAF Trucks, C‑267/20, EU:C:2022:494, т. 58 и 60).
52При това положение, в съответствие с припомнената в точка 21 от настоящото решение съдебна практика, и за да се даде полезен отговор на запитващата юрисдикция, третият въпрос следва да бъде преформулиран.
53Ето защо се налага изводът, че с този въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 5, параграф 1 от Директива 2014/104 трябва да се тълкува в смисъл, че решението на Комисията, с което се установява наличието на нарушение на конкурентното право на Съюза под формата на вертикално ограничение с оглед на целта, е достатъчно, за да се установи вероятната основателност на претенция за претърпени вреди, и дали обстоятелството, че това решение е постановено след процедура за постигане на споразумение, влияе върху отговора на този въпрос.
54Както следва от точки 50 и 51 от настоящото решение, член 5, параграф 1 от Директива 2014/104 по същество изисква лицето, увредено от нарушение на конкурентното право, да представи в подкрепа на искането си за представяне на доказателства мотивирано изложение, съдържащо разумно достъпни факти и доказателства, които са достатъчни да подкрепят вероятната основателност на претенцията му за претърпени вреди, т.е. вероятното наличие на нарушение, на вреда и на причинно-следствена връзка между това нарушение и тази вреда.
55На първо място, уместно е да се припомни, че съгласно член 16, параграф 1 от Регламент № 1/2003 когато се произнасят по споразумения, решения или практики по-специално съгласно член 101 ДФЕС, които вече са предмет на решение на Комисията, националните съдилища не могат да вземат решения, които са в противоречие с решението, прието от Комисията.
56Съгласно практиката на Съда това задължение на националния съд да не взема решения, които биха били в разрез с решение на Комисията, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС, e възложено върху националния съд дори когато това решение все още не е окончателно. От една страна, всъщност член 16, параграф 1 от Регламент № 1/2003 не изисква решението на Комисията да е станало окончателно, за да бъде националният съд длъжен да се съобрази с него. От друга страна, все още неокончателно решение на Комисията, в което тя констатира нарушение на конкурентното право, има обвързващо действие, докато не бъде отменено, а националният съд трябва да изведе съответните последици в образуваното пред него производство (вж. в този смисъл решение от 18 април 2024 г., Heureka Group (Уебсайтове за сравняване на цени), C‑605/21, EU:C:2024:324, т. 74 и 77).
57Пак от практиката на Съда следва, че посоченото задължение на националния съд да не взема решения, които биха били в разрез с решение на Комисията, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС, го задължава да признае съществуването на картел или забранена практика. За сметка на това националният съд преценява дали е настъпила вреда и дали съществува пряка причинно-следствена връзка между тази вреда и разглежданите картел или практика (вж. в този смисъл решение от 6 ноември 2012 г., Otis и др., C‑199/11, EU:C:2012:684, т. 65).
58Както отбелязва генералният адвокат в точки 43 и 45 от заключението си, оттук следва, че решението на Комисията, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС, позволява на националния съд да констатира, че наличието, и a fortiori вероятността да е налице нарушението, са доказани. Значението на подобна констатация, основана на това решение, обаче се отнася само до естеството на нарушението и до неговия материален, персонален, времеви и териториален обхват, както е определен от Комисията. За сметка на това споменатото решение само по себе си не е достатъчно, за да подкрепи във всички случаи вероятната основателност на претенция за претърпени вреди. Освен това за целта е необходимо да се докаже вероятното наличие на вредата и на причинно-следствената връзка.
59На второ място, в тази насока следва да се припомни, че съгласно член 17, параграф 2 от Директива 2014/104 се приема, че нарушенията, свързани с картел, причиняват вреда. Нарушителят обаче има право да обори тази презумпция.
60От текста на тази разпоредба е видно, че тя установява оборима презумпция за наличието на вреда, причинена от картел. Както следва от съображение 47 от Директива 2014/104, законодателят на Съюза е ограничил тази презумпция до делата за картели предвид тайния им характер, който увеличава информационната асиметрия и затруднява увредените лица при събирането на необходимите доказателства за наличието на вреда (вж. в този смисъл решение от 22 юни 2022 г., Volvo и DAF Trucks, C‑267/20, EU:C:2022:494, т. 91).
61От член 2, точка 14 от тази директива обаче следва, че за нейните цели картелът се схваща като хоризонтално ограничение на конкуренцията между двама или повече конкуренти.
62Следователно предвидената в член 17, параграф 2 от Директива 2014/104 оборима презумпция за наличие на вреда не е приложима в случай на вертикално ограничение на конкуренцията, в което участват неконкурентни предприятия, които осъществяват дейност на различни равнища от веригата на производство или на разпространение.
63Ето защо при наличие на решение на Комисията, с което се установява забранен от член 101 ДФЕС картел, вероятното наличие на вредата, причинена с нарушението, трябва да се счита за доказано, освен ако ответникът не обори презумпцията.
64За сметка на това решението на Комисията, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС под формата на вертикално ограничение на конкуренцията, само по себе си не позволява да се установи, че е доказано вероятното наличие на вредата, причинена с нарушението.
65Този извод се налага и когато установеното в решението на Комисията вертикално ограничение е ограничение „с оглед на целта“ на конкуренцията.
66В тази насока следва да се припомни, че в член 101, параграф 1 ДФЕС се прави ясно разграничение между понятието „ограничение с оглед на целта“ и понятието „ограничение с оглед на резултата“, като за всяко от тези понятия се прилагат различни правила за доказване (решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 63). Следователно, когато е установена антиконкурентната цел на дадено споразумение, не е необходимо да се разглежда резултатът от него за конкуренцията (решение от 20 януари 2016 г., Toshiba Corporation/Комисия, C‑373/14 P, EU:C:2016:26, т. 25 и цитираната съдебна практика, и от 29 юни 2023 г., Super BockBebidas, C‑211/22, EU:C:2023:529, т. 31).
67Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 53 от заключението си, констатирането на вертикално ограничение на конкуренцията с оглед на целта не означава, че е причинена вреда на конкретно лице, нито че съществува причинно-следствена връзка между това ограничение и евентуалната вреда. Поради това, както уточнява и генералният адвокат в точка 54 от заключението си, степента на вероятност, която се изисква за целите на искането за представяне на доказателства съгласно член 5, параграф 1 от Директива 2014/104, трябва да бъде подкрепена от ищеца и що се отнася до вредата и причинно-следствената връзка.
68При все това дадено решение, с което се установява вертикално ограничение с оглед на целта, може да съдържа релевантни елементи за целите на преценката дали вредата и причинно-следствената връзка вероятно са налице, в съчетание с останалите факти и доказателства, с които жалбоподателят разумно разполага и които той изтъква.
69В случая от точки 46 и 49 от решението на Комисията от 21 февруари 2020 г. следва, че разглежданите договори ограничават възможността на туроператорите свободно да продават хотелско настаняване във всички държави от Европейското икономическо пространство (ЕИП). Тази констатация на Комисията е индиция, че процесното нарушение може да е засегнало португалските потребители. Тази индиция може, в съчетание с останалите разумно достъпни факти и доказателства, изтъкнати от Ius Omnibus, да бъде отчетена с оглед преценката на вероятното наличие на вредата и на причинно-следствената връзка между вредата и нарушението.
70На трето място, с оглед на въпросите на запитващата юрисдикция следва да се добави, че обстоятелството, че решението на Комисията, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС, е прието в рамките на процедура за постигане на споразумение, е ирелевантно за отговора на третия въпрос.
71Всъщност решението, прието след процедура за постигане на споразумение, представлява решение съгласно членове 7 и 23 от Регламент № 1/2003, с което Комисията установява участието на адресатите на решението в дадено нарушение на конкурентното право.
72С оглед на изложеното дотук на третия въпрос следва да се отговори, че член 5, параграф 1 от Директива 2014/104 трябва да се тълкува в смисъл, че решението на Комисията, с което се установява наличието на нарушение на конкурентното право на Съюза под формата на вертикално ограничение с оглед на целта, не е достатъчно, за да се установи вероятната основателност на претенция за претърпени вреди, тъй като последната изисква да се докаже вероятното наличие не само на такова нарушение, установено с такова решение, но и на вреда и на причинно-следствена връзка между тази вреда и това нарушение. Фактът, че посоченото решение е постановено след процедура за постигане на споразумение, не налага различен отговор.
По втория въпрос
73С втория си въпрос, който следва да се преформулира в съответствие със съображенията, изложени в точки 21 и 50—52 от настоящото решение, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 5, параграф 1 от Директива 2014/104 трябва да се тълкува в смисъл, че доказването на вероятната основателност на претенция за претърпени вреди по смисъла на тази разпоредба изисква да се докаже, че има по-голяма вероятност условията за ангажиране на отговорността за нарушение на конкурентното право да са изпълнени, отколкото да не са.
74Както бе припомнено в точка 54 от настоящото решение, член 5, параграф 1 от Директива 2014/104 по същество изисква лицето, увредено от нарушение на конкурентното право, да представи в подкрепа на искането си за представяне на доказателства мотивирано изложение, съдържащо разумно достъпни факти и доказателства, които са достатъчни да подкрепят вероятната основателност на претенцията му за претърпени вреди.
75В тази насока е уместно да се подчертае, че Директива 2014/104 не определя по-подробно какво следва да се разбира под вероятна „основателност“ на претенция за претърпени вреди, нито препраща към правото на държавите членки с оглед на определянето на такова понятие. Ето защо това понятие трябва да получи самостоятелно тълкуване в правото на Съюза, което да отчита не само съдържанието на тази разпоредба, но и нейния контекст и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. в този смисъл решения от 18 януари 1984 г., Ekro, 327/82, EU:C:1984:11, т. 11, от 30 април 2024 г., M.N.(EncroChat), C‑670/22, EU:C:2024:372, т. 109, и от 9 януари 2025 г., Delda, C‑583/23, EU:C:2025:6, т. 27).
76На първо място, съгласно общоупотребимия му смисъл, понятието за вероятна „основателност“ се свързва с правдоподобност, достоверност или вероятност. Това, което вероятно е основателно, изглежда, може да бъде признато, прието или смятано за истина, което навярно е така, допустимо, в което може да се вярва, възможно е, възприемливо или правдоподобно.
77Така разбирано, понятието за вероятна „основателност“ не изисква лицето, за което се твърди, че е увредено от нарушение на конкурентното право, да докаже, че вероятността да са изпълнени трите условия за ангажиране на отговорността е особено висока. Напротив, както отбелязва генералният адвокат в точка 76 от заключението си, с оглед на общоупотребимия му смисъл понятието за вероятна „основателност“ на претенцията за претърпени вреди предполага, че за това лице е необходимо и достатъчно да убеди националния съд, който се произнася по искането му за представяне на доказателства, че хипотезата, че тези три условия са изпълнени, е разумно приемлива.
78На второ място, това тълкуване се потвърждава от контекстуалния анализ на понятието за вероятна „основателност“ на претенцията за претърпени вреди, упомената в член 5, параграф 1 от Директива 2014/104.
79В тази насока е важно да се отбележи, първо, че в общата система на член 5, параграф 1 от Директива 2014/104, разглеждан в светлината по-специално на съображения 6, 14 и 15 от нея, доказването на вероятната основателност на претенцията за претърпени вреди води не до присъждането на обезщетение в рамките на иск по същество, а до постановяването на предварително разпореждане за представяне на доказателства, което е необходимо за ефективността на такъв иск. Всъщност, за да не се смесят процесуалните режими на иска по същество и на искането за представяне на доказателства, и да не стане прекомерно трудно и дори невъзможно тяхното упражняване, необходимата степен на доказване, за да се получат доказателствата, необходими за иска по същество, трябва да бъде по-ниска от изискваната за констатирането, че са изпълнени условията за ангажиране на отговорността по същество.
80Второ, уместно е да се уточни, че съгласно член 5, параграф 1 от Директива 2014/104 вероятната основателност на претенцията за претърпени вреди трябва да бъде подкрепена от ищеца, като той представи „мотивирано изложение, съдържащо разумно достъпни факти и доказателства, които са достатъчни“. В допълнение, видно от съображение 16 от тази директива „[о]т изискването за пропорционалност [предвидено в член 5, параграф 3 от същата директива] следва, че представянето на доказателства може да бъде разпоредено само след като ищецът представи, въз основа на разумно достъпни за [самия него] факти, убедително твърдение за претърпени вреди, които са му причинени от ответника“.
81С оглед на тези обстоятелства се налага изводът, че обстоятелството, че вероятната „основателност“ на претенцията за претърпени вреди трябва да бъде установена единствено въз основа на „разумно достъпни“ факти и доказателства за ищеца, отразява волята на законодателя на Съюза да не възлага върху ищеца прекомерно висока тежест на доказване. Напротив, от посочения ищец се изисква просто да представи „убедително твърдение“, че нарушение на конкурентното право му е причинило вреда.
82Така тези обстоятелства потвърждават даденото в точка 77 от настоящото решение тълкуване, че доказването от ищеца на вероятната основателност на претенцията му за претърпени вреди изисква задължително, но единствено, той да успее да убеди националния съд, който се произнася по искането му за представяне на доказателства, че хипотезата, че трите кумулативни условия за ангажиране на отговорността са изпълнени, е разумно приемлива.
83На трето място, това тълкуване е и единственото, което е съвместимо с целите на Директива 2014/104.
84Както личи от точки 40—42 от настоящото решение, в тази насока цитираната директива цели по-специално да улесни упражняването на правото на обезщетение за вреди и така да гарантира ефективността на прилагането на конкурентното право от страна на частноправните субекти.
85За тази цел с посочената директива трябва по-специално да се отстрани информационната асиметрия, която — видно от съображение 14 от нея — е характерна за исковете за обезщетение за вреди при нарушения на конкурентното право. Както се подчертава в това съображение, всъщност необходимите доказателства за доказване на претенция за претърпени вреди често са в изключителното притежание на ответника или на трети лица и не са известни или достъпни в достатъчна степен за ищеца. Както следва от съображения 14—16 от Директива 2014/104, при тези условия спрямо ищеца не бива да се прилагат „строги правни изисквания“, които биха могли неоправдано да възпрепятстват ефективното упражняване на правото му на обезщетение.
86Всъщност принуждаването на ищеца да докаже в подкрепа на искането си за представяне на доказателства, необходими за целите на иска му за обезщетение за вреди, че има по-голяма вероятност условията за ангажиране на отговорността за нарушение на конкурентното право да са изпълнени, отколкото да не са, би представлявало строго правно изискване, което може неоправдано да възпрепятства ефективното упражняване на правото му на обезщетение. Подобно изискване за доказване би било несъвместимо с целта да се улеснят исковете за обезщетение за вреди, тъй като изискваната степен на доказване би направила за ищеца почти невъзможно или прекомерно трудно да предяви иск за обезщетение.
87Ето защо целите на Директива 2014/104 подкрепят тълкуване на понятието за вероятна „основателност“ на претенцията за претърпени вреди и на тежестта на доказване, възложена върху ищеца, в смисъл, че той трябва въз основа на разумно достъпни за него данни да убеди националния съд, който се произнася по искането му за представяне на доказателства, че хипотезата, че трите кумулативни условия за ангажиране на отговорността за нарушение на конкурентното право са изпълнени, е разумно приемлива.
88С оглед на изложеното дотук на втория въпрос следва да се отговори, че член 5, параграф 1 от Директива 2014/104 трябва да се тълкува в смисъл, че доказването на вероятната основателност на претенция за претърпени вреди по смисъла на тази разпоредба не изисква да се докаже, че има по-голяма вероятност условията за ангажиране на отговорността за нарушение на конкурентното право да са изпълнени, отколкото да не са. Достатъчно е ищецът да докаже, че хипотезата, че тези условия са изпълнени, е разумно приемлива.
По съдебните разноски
89С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:
1)Член 5, параграф 1 от Директива 2014/104/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 година относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията
трябва да се тълкува в смисъл, че
се прилага спрямо предварителен иск за получаване на достъп до доказателства преди да бъде предявен иск за обезщетение за вреди по смисъла на член 2, точка 4 от тази директива, когато такъв предварителен иск е предвиден от националното право.
2)Член 5, параграф 1 от Директива 2014/104
трябва да се тълкува в смисъл, че
решението на Европейската комисия, с което се установява наличието на нарушение на конкурентното право на Съюза под формата на вертикално ограничение с оглед на целта, не е достатъчно, за да се установи вероятната основателност на претенция за претърпени вреди, тъй като същата изисква да се докаже вероятното наличие не само на такова нарушение, установено с такова решение, но и на вреда и на причинно-следствена връзка между тази вреда и това нарушение. Фактът, че посоченото решение е постановено след процедура за постигане на споразумение, не налага различен отговор.
3)Член 5, параграф 1 от Директива 2014/104
трябва да се тълкува в смисъл, че
доказването на вероятната основателност на претенция за претърпени вреди по смисъла на тази разпоредба не изисква да се докаже, че има по-голяма вероятност условията за ангажиране на отговорността за нарушение на конкурентното право да са изпълнени, отколкото да не са. Достатъчно е ищецът да докаже, че хипотезата, че тези условия са изпълнени, е разумно приемлива.
Подписи
*Език на производството: португалски.