Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)
29 януари 2026 година(*)
„ Преюдициално запитване — Политика относно убежището — Директива 2013/32/ЕС — Общи процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила — Член 23, параграф 1 — Достъп до информацията, събрана в досието на кандидата за международна закрила — Член 46 — Право на ефективна защита — Харта на основните права на Европейския съюз — Членове 4, 18 и член 19, параграф 2 — Принцип на забрана за връщане — Член 47, втора алинея — Право на справедлив съдебен процес — Разследване в държавата на произход на кандидата — Отхвърляне на молба за международна закрила и приемане на решение за връщане — Достъп на първоинстанционната юрисдикция и на кандидата до информацията относно начина, по който е проведено разследването в страната на произход на кандидата — Обхват на правото на защита и правото на ефективни правни средства за защита — Връзка с принципа на забрана за връщане “
По дело C‑431/24 [Multan](i)
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от rechtbank Den Haag, zittingsplaats Roermond (Първоинстанционен съд Хага, заседаващ в Рурмонд, Нидерландия) с акт от 20 юни 2024 г., постъпил в Съда на 20 юни 2024 г., в рамките на производство по дело
W срещу
Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid,
СЪДЪТ (пети състав),
състоящ се от: M. L. Arastey Sahún, председател на състава, J. Passer, E. Regan (докладчик), D. Gratsias и B. Smulders, съдии,
генерален адвокат: J. Richard de la Tour,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
–за W, от N. C. Blomjous, advocaat,
–за нидерландското правителство, от M. Bulterman и J. M. Hoogveld, в качеството на представители,
–за германското правителство, от J. Möller и R. Kanitz, в качеството на представители,
–за Европейската комисия, от A. Azema, F. Blanc, M. Debieuvre, A. Katsimerou и F. van Schaik, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5 и член 13, параграф 1 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, 2008 г., стр. 98), на член 23, параграф 1 и член 46, параграф 1 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, 2013 г., стр. 60), както и на член 4, член 19, параграф 2 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).
2Запитването е отправено в рамките на спор между W и Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (държавен секретар по правосъдието и сигурността, Нидерландия, наричан по-нататък „държавният секретар“) относно информацията, която трябва, от една страна, да бъде предоставена на W и от друга страна, да бъде взета предвид от юрисдикцията, сезирана с подадената от W жалба срещу решението за отхвърляне на молбата му за международна закрила, както и срещу приетото спрямо него решение за връщане.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 2008/115
3Член 5 от Директива 2008/115, озаглавен „Принцип на „забрана за връщане“, висши интереси на детето, семеен живот и здравословно състояние“, гласи:
„При прилагането на настоящата директива държавите членки надлежно вземат предвид:
а)висшите интереси на детето;
б)семейния живот;
в)здравословното състояние на засегнатия гражданин на трета страна,
и спазват принципа на „забрана за връщане“.
4Член 13 от тази директива е озаглавен „Средства за защита“ и параграф 1 от него предвижда:
„Засегнатият гражданин на трета страна има право на ефективни средства за защита, които му позволяват да обжалва или да иска преразглеждане на решенията, свързани с връщане, посочени в член 12, параграф 1, пред компетентен съдебен или административен орган, или пред компетентен орган, съставен от членове, които са безпристрастни и чиято независимост е гарантирана“.
Директива 2013/32
5Съображения 3 и 12 от Директива 2013/32 гласят:
„(3)Европейският съвет по време на специалното си заседание в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г. се договори да работи за установяването на Обща европейска система за убежище, която се основава на пълното и цялостно прилагане на [Конвенцията за статута на бежанците, подписана в Женева на 28 юли 1951 г. (Recueil des traités des Nations unies, том 189, стр. 150, № 2545 (1954), и допълнена с Протокола за статута на бежанците, подписан в Ню Йорк на 31 януари 1967 г. (наричана по-нататък „Женевската конвенция“)], като по този начин се утвърждава принципът на забрана за връщане, както и че никой няма да бъде върнат обратно, където има опасност от преследване.
[…] (12)Основната цел на настоящата директива е по-нататъшното разработване на нормите за процедурите за предоставяне и отнемане на международна закрила в държавите членки с оглед на създаването на обща процедура за убежище в [Европейския съюз]“.
6Член 23 от тази директива е озаглавен „Обхват на правната помощ и на представителството“ и параграф 1 от него предвижда:
„Държавите членки гарантират, че правният или друг съветник, който е признат или оправомощен за такъв по националното право, който предоставя помощ или представлява определен кандидат по силата на националното право, получава достъп до информацията, която е събрана в досието на кандидата, въз основа на която се взема или ще бъде взето решение.
Държавите членки могат да направят изключение в случаите, когато разкриването на информацията или на нейните източници би могло да застраши националната сигурност, сигурността на организациите или на лицата, които предоставят информацията, или на лицето(ата), за което(ито) се отнася тя, или когато това би попречило на следствие, което е свързано с разглеждането на молба за международна закрила от компетентните органи на държавата членка, или на международните отношения на държавите членки. В тези случаи държавите членки:
а)предоставят достъп до въпросната информация или източници, които са на разположение на органите, посочени в глава V; и
б)създават процедури в националното право, които гарантират, че са зачитат правата на защита на кандидата.
По отношение на буква б) държавите членки могат по-специално да предоставят достъп до въпросната информация или източници на правен или друг съветник, който е преминал проверка за сигурност, доколкото информацията е от значение за разглеждането на молбата или вземането на решение за оттегляне на международна закрила“.
7Съгласно член 30 от посочената директива, озаглавен „Събиране на информация за индивидуални случаи“:
„За целите на разглеждането на индивидуални случаи държавите членки:
а)не разкриват на предполагаемия извършител (или извършители) на преследване или тежко посегателство информация относно индивидуални молби за международна закрила или факта, че е подадена молба;
б)не получат информация от предполагаемия извършител или извършители на преследване или тежко посегателство срещу кандидата по начин, по който този извършител или извършители да бъдат пряко информирани, че е подадена молба от кандидата, и която информация може да застраши физическата неприкосновеност на кандидата или на лицата на негова издръжка, или свободата и сигурността на членовете на неговото семейство, които живеят все още в неговата страна на произход“.
8Член 46 от същата директива, който е озаглавен „Право на ефективна защита“ и се съдържа в глава V от нея, гласи следното:
„1.Държавите членки гарантират, че кандидатите разполагат с право на ефективна защита пред съд срещу следното:
а)решение относно тяхната молба за международна закрила, включително за решение, с което:
i)се установява, че молбата е неоснователна във връзка със статут на бежанец и/или статут на лице под субсидиарна закрила;
[…] 3.С цел спазване на разпоредбите на параграф 1 държавите членки гарантират, че ефективната защита предвижда цялостно и ex nunc разглеждане на фактите и правните въпроси, включително, когато е приложимо, разглеждане на нуждите от международна закрила съгласно [Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (OB L 337, 2011 г., стр. 9)], най-малкото в процедури по обжалване пред първоинстанционен съд.
[…]“.
Нидерландското право
9Algemene wet bestuursrecht (Общ административен закон) в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Awb“), предвижда в член 8:29:
„1.Страните, които са длъжни да предоставят сведения или да представят доказателства, могат, ако имат сериозни основания за това, да откажат да предоставят сведения или да представят документи, или могат да посочат на административния съд, че само той може да се запознае с тези сведения или документи.
[…] 3.Административният съд решава дали отказът или ограничаването на достъпа, посочени в параграф 1, са основателни.
4.Ако административният съд реши, че отказът е основателен, няма задължение.
5.Ако административният съд реши, че ограничаването на достъпа е основателно, той може да се произнесе въз основа на съответните сведения или доказателства само със съгласието на другите страни. Ако това съгласие бъде отказано, делото се разпределя на друг състав.
[…]“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
10Жалбоподателят в главното производство, роден през 1986 г., е християнин с произход от Пакистан. До пристигането си в Нидерландия жалбоподателят живее в страната си на произход. На 31 август 2014 г. той подава първа молба за международна закрила в Нидерландия. Решението, с което тази молба се обявява за неоснователна, включва решение за връщане, придружено от срок за доброволно напускане.
11На 26 ноември 2016 г. срещу жалбоподателя в главното производство е издадена фетва, която призовава всички вярващи да убият него и сестра му. Имената на този жалбоподател, на неговата сестра и на баща им, както и местопребиваването им в Пакистан са посочени в тази фетва. В нея се посочва също, че жалбоподателят е бил собственик на кабелен оператор и че желаел да излъчи християнска мисия по канала си. Посочва се и името на мюфтията, издал посочената фетва, както и покана за изпращане на копия от същата фетва до председателите на всички джамии и корански училища по местопребиваването на същия жалбоподател.
12На 21 ноември 2018 г. жалбоподателят в главното производство подава последваща молба за международна закрила. Той основава тази последваща молба, както и първата си молба, на факта, че е християнин и че единствено поради тази причина се опасява от преследване в Пакистан. Той също така заявява, че е провеждал мисионерска дейност в Пакистан, че по тази причина срещу него е издадена фетва и че понастоящем провежда мисионерска дейност в Нидерландия. В подкрепа на твърденията си той прави изявления, представя препис от тази фетва, който е бил заверен от съд в Пакистан, и представя други документи.
13На 26 юни 2020 г. държавният секретар иска от minister van Buitenlandse Zaken (министър на външните работи, Нидерландия) да изготви индивидуален служебен доклад (наричан по-нататък „индивидуалният служебен доклад“). Държавният секретар е отправил въпроси, за да определи дали засегнатият гражданин на трета страна се нуждае от международна закрила. Министърът на външните работи провежда разследване в страната на произход на този гражданин, за да отговори на тези въпроси.
14Запитващата юрисдикция посочва, че от съдебната практика на Raad van State (Държавен съвет, Нидерландия) следва, че ако индивидуалният служебен доклад предоставя информация безпристрастно, обективно и прозрачно, държавният секретар има право да се довери на точността на тази информация, когато взема решение, освен ако не съществуват конкретни доказателства, които дават основание за съмнение в точността на посочената информация.
15На 12 март 2021 г. министърът на външните работи вписва резултатите от разследването в индивидуалния служебен доклад и ги предоставя на разположение на държавния секретар. Освен това той приканва последния да изпрати на жалбоподателя в главното производство или на неговия представител този индивидуален служебен доклад и редактирана версия на подкрепящите го документи, а именно меморандум от 2 юли 2020 г., адресиран до началника на посолството на Кралство Нидерландия в Пакистан, и недатиран доклад от разследване на последния (наричани по-нататък „подкрепящите документи“).
16Запитващата юрисдикция уточнява също, че резултатите от това разследване са били предмет на проверка, така нареченият „Контрол REK“, извършен от екипа Onderzoek en Expertise Land en Taal (Разследване и експертиза на държави и езици, наричан по-нататък „TOELT“) към Immigratie- en Naturalisatiedienst (Служба по имиграция и натурализация, Нидерландия). В съответствие с критериите, приложими за тази проверка, TOELT оценява индивидуалните служебни доклади въз основа на принципа, че самоличността на засегнатото лице не трябва да бъде разкривана на органите на държавата на произход, за които се предполага, че са извършителите на преследването, и че в хода на разследването не трябва да се посочва, че то се извършва от името на нидерландските власти. Когато въпросният индивидуален служебен доклад отговаря на определен брой условия, той се квалифицира като експертно становище, на което органът, натоварен с разглеждането на молбата за международна закрила, може да основе решението си. В конкретния случай TOELT, чието писмо е приложено към индивидуалния служебен доклад и към редактирания вариант на подкрепящите документи, посочва, че след разглеждане на тези документи е направен изводът, че този доклад е бил изготвен с дължимата грижа и е разбираем от гледна точка на съдържание и процедура.
17С решение от 31 май 2022 г. държавният секретар отхвърля молбата за международна закрила като явно неоснователна. Това решение включва решение за връщане без срок за доброволно напускане и забрана за влизане в страната за срок от две години.
18Жалбоподателят в главното производство обжалва посоченото решение пред запитващата юрисдикция Rechtbank Den Haag, zittingsplaats Roermond (Първоинстанционен съд Хага, заседаващ в Рурмонд, Нидерландия), като твърди по-специално, че държавният секретар е нарушил принципа на правото на Съюза на зачитане на правото на защита, като не му е предоставил пълен достъп до подкрепящите документи.
19На 9 януари 2023 г. запитващата юрисдикция иска от министъра на външните работи да ѝ предостави подкрепящите документи. На 23 януари 2023 г. министърът предоставя подкрепящите документи в оригиналната им редакция и подава искане на основание член 8:29, параграф 1 от Awb. В това искане министърът посочва, че са налице сериозни причини, обосноваващи това, че само запитващата юрисдикция трябва да има достъп до някои части от тези документи.
20На 23 февруари 2023 г. съдебен състав на запитващата юрисдикция, различен от този, който е сезиран със спора в главното производство по същество, постановява решение на основание член 8:29, параграф 3 от Awb. В това решение този състав приема, че е било обосновано да се ограничи оповестяването на подкрепящите документи само до запитващата юрисдикция, тъй като някои от интересите, изтъкнати от министъра на външните работи, тоест, първо, защитата на източниците, второ, защитата на методите и техниките, използвани в рамките на разследването, трето, защитата на личния живот на трето лице, което не участва в разследването, както и, четвърто, предотвратяването на всяка непропорционална вреда, имат предимство пред интереса на жалбоподателя в главното производство да се запознае с всички тези документи.
21На 9 март 2023 г. страните в главното производство са приканени в съответствие с правилата, предвидени в Awb, да разрешат на съдебния състав, който ще се произнесе по законосъобразността на решението за международна закрила в главното производство, да се запознае с подкрепящите документи в оригиналната им редакция. На 23 март 2023 г. държавният секретар съобщава, че разрешава на този съдебен състав да вземе предвид подкрепящите документи в рамките на разглеждането на делото, докато жалбоподателят в главното производство посочва, че към този момент няма да даде съгласието си, тъй като счита, че предвидената в член 8:29 от Awb процедура противоречи на правото на Съюза.
22Запитващата юрисдикция счита, че предвидената в член 8:29 от Awb процедура, както е тълкувана от нидерландските съдилища, е несъвместима с член 23, параграф 1 от Директива 2013/32, както е тълкуван от Съда в решение от 22 септември 2022 г., Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság и др. (C‑159/21, EU:C:2022:708). Всъщност условието по член 23, параграф 1, втора алинея, буква б) от тази директива не било изпълнено, тъй като не била взета никаква достатъчна мярка, за да се гарантира зачитането на правото на защита, както изисква тази разпоредба. Освен това тази процедура също не гарантирала, че условието по член 23, параграф 1, втора алинея, буква а) от посочената директива винаги е изпълнено. Всъщност, въпреки че последната разпоредба предвиждала, че компетентната юрисдикция трябва да има достъп до релевантната информация, за да прецени законосъобразността на решението по молбата за международна закрила, в съответствие с нидерландската правна уредба тази юрисдикция имала достъп до редакцията без заличена информация на документите, на които се основава индивидуалния официален доклад, само ако страните са съгласни с това. Впрочем от текста и целта на посочената разпоредба следвало, че този достъп е безусловен и следователно не можел да зависи от съгласието на страните.
23В този контекст запитващата юрисдикция иска да се установи дали в случая начинът, по който е изготвен индивидуалният официален доклад, и следователно начинът, по който министърът на външните работи е провел разследването, за да отговори на въпросите на държавния секретар, спадат към информацията, обхваната от член 23, параграф 1 от Директива 2013/32, в който случай компетентната юрисдикция и кандидатът за международна закрила би трябвало да получат достъп до тази информация при условията, предвидени в член 23, параграф 1, втора алинея, букви а) и б) от тази директива. Всъщност отговорът на този въпрос бил необходим, доколкото начинът, по който националните органи са провели разследването, сам по себе си може да породи риск от нарушаване на принципа на забрана за връщане.
24В случая жалбоподателят в главното производство се страхувал не от органите на държавата му на произход, а от духовен водач и неговите последователи, поради което гаранцията, че не е имало контакт с тези органи, не означавала автоматично, че разследването е извършено в съответствие с указанията, приложими към разследванията в областта на убежището. Освен това фактът, че не е било оповестено, че разследването е проведено с оглед на молба за международна закрила, подадена от този жалбоподател в Нидерландия, също не гарантирал, че мотивите за това разследване не са били оповестени.
25Нещо повече, тъй като министърът на външните работи не е „решаващ орган“ по смисъла на член 2, буква е) от Директива 2013/32, възможно било той е да не разполага с достатъчно експертни познания, за да прецени по подходящ начин риска от нарушаване на принципа на забрана за връщане, произтичащ от факта, че собственото му разследване би могло да изложи жалбоподателя на такъв риск.
26Освен това защитата, предоставена в член 46, параграф 1 от Директива 2013/32, както и в членове 4 и 47 от Хартата, не би била напълно гарантирана, ако зачитането на правото на защита не се разпростира върху начина, по който е събрана и получена информацията, приложена в досието.
27В случай че Съдът установи, че член 23, параграф 1 от Директива 2013/32 трябва да се тълкува в смисъл, че информацията за начина, по който са събрани и получени елементите, съдържащи се в досието на кандидата за международна закрила, не е част от информацията, събрана в досието по смисъла на тази разпоредба, запитващата юрисдикция иска да се установи дали тя трябва да може да получи достъп до тази категория информация и да се запознае с нея на основание членове 5 и 13 от Директива 2008/115.
28При тези обстоятелства Rechtbank Den Haag, zittingsplaats Roermond (Първоинстанционен съд Хага, заседаващ в Рурмонд, Нидерландия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1)Трябва ли член 23, параграф 1 от Директива 2013/32, разглеждан във връзка с член 46, параграф 1 от тази директива и с оглед на членове 4 и 47 от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че […] информацията, която е събрана в досието на кандидата, въз основа на която се взема или ще бъде взето решение, включва и […] информацията за начина на събиране и получаване на тази информация?
2)Длъжен ли е съдът, който разглежда законосъобразността на решение за връщане, съгласно член 5 от Директива 2008/115, разглеждан във връзка с член 13, параграф 1 от тази директива и с оглед на член 4, член 19, параграф 2 и член 47 от [Хартата] да се увери как е събрана и получена посочената в член 23, параграф 1 от Директива 2013/32 информация?“.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
29С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 23, параграф 1 от Директива 2013/32, разглеждан във връзка с член 46 от тази директива и с оглед на член 47 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че в производство по обжалване пред национална юрисдикция, която трябва да се произнесе по законосъобразността на решение за отхвърляне на молба за международна закрила и на решение за връщане, прието по отношение на гражданина на трета страна, който е подал тази молба, информацията за начина, по който органите на приемащата държава членка са провели разследване в страната на произход на този гражданин, за да проверят основателността на посочената молба, попада в обхвата на понятието „информацията, която е събрана в досието на кандидата, въз основа на която се взема или ще бъде взето решение“ по смисъла на тази разпоредба, така че кандидатът за международна закрила и компетентната юрисдикция трябва да имат достъп до тази информация при условията, предвидени в член 23, параграф 1, втора алинея, букви а) и б) от тази директива.
30В случая запитващата юрисдикция счита, че от начина, по който е проведено разследването от министъра на външните работи в страната на произход, може да произтича риск от нарушаване на принципа на забрана за връщане за съответния гражданин на тази трета страна. Според тази юрисдикция, ако няма възможност за достъп до информацията относно начина, по който е проведено това разследване, тя няма да бъде напълно в състояние да прецени този риск и в крайна сметка въпроса дали този гражданин може да бъде изведен в страната си на произход. Посочената юрисдикция подчертава, че министърът на външните работи изготвя „доклад за разследването“ за всеки индивидуален официален доклад, който съставя, така че информацията за начина, по който е било проведено разследването в главното производство, по принцип е на разположение.
31В това отношение следва да се припомни, че принципът на забрана за връщане е гарантиран като основно право в член 18 от Хартата във връзка с член 33 от Женевската конвенция, както и в член 19, параграф 2 от Хартата (решение от 17 октомври 2024 г., Ararat, C‑156/23, EU:C:2024:892, т. 35 и цитираната съдебна практика).
32Последната разпоредба, разглеждана във връзка с член 4 от Хартата забранява по абсолютен начин, независимо от поведението на засегнатото лице, извеждането, експулсирането или екстрадицията в държава, в която съществува сериозен риск това лице да бъде осъдено на смърт, да бъде подложено на изтезание или на нечовешко или унизително отношение или наказание (решения от 6 юли 2023 г., Bundesamt für Fremdenwesen und Asyl (Бежанец, извършил тежко престъпление), C‑663/21, EU:C:2023:540, т. 36, и от 17 октомври 2024 г., Ararat, C‑156/23, EU:C:2024:892, т. 36).
33От съображения 3 и 12 от Директива 2013/32 обаче следва, че основната ѝ цел е по-нататъшното разработване на нормите за процедурите за предоставяне и отнемане на международна закрила в държавите членки с оглед на създаването на обща процедура за убежище в Съюза, основана на Женевската конвенция, при спазване по-специално на принципа на забрана за връщане, съгласно който никой няма да бъде върнат обратно там, където отново е изложен на опасност от преследване.
34Освен това с член 23, параграф 1 от Директива 2013/32 се въвежда правото на достъп до досието в производствата по молби за международна закрила, като се предвижда, че правният съветник, който предоставя помощ на или представлява кандидата, получава достъп до информацията, събрана в досието на последния, въз основа на която се взема или ще бъде взето решение (решение от 1 декември 2022 г., Bundesrepublik Deutschland (Достъп до досието в производство по молба за убежище), C‑564/21, EU:C:2022:951, т. 34).
35В този контекст следва да се отбележи, че фактът, че от начина, по който национален орган провежда разследване в страната на произход на кандидат за международна закрила, може да възникне риск от нарушаване на принципа на забрана за връщане, се потвърждава от член 30 от Директива 2013/32, който изрично предвижда в буква б), че за целите на събирането на информация по индивидуални случаи държавите членки не се стремят да „получат информация от предполагаемия извършител или извършители на преследване или тежко посегателство срещу кандидата по начин, по който този извършител или извършители да бъдат пряко информирани, че е подадена молба от кандидата, и която информация може да застраши физическата неприкосновеност на кандидата или на лицата на негова издръжка, или свободата и сигурността на членовете на неговото семейство, които живеят все още в неговата страна на произход“.
36В същия дух член 30, буква а) от Директива 2013/32 предвижда, че за целите на събирането на информация за индивидуални случаи държавите членки „не разкриват на предполагаемия извършител (или извършители) на преследване или тежко посегателство информация относно индивидуални молби за международна закрила или факта, че е подадена молба“.
37Кандидат за международна закрила обаче трябва да може да се позове на правото си да бъде защитен срещу такова разкриване, като се основе на релевантни данни относно начина, по който разследването е било проведено в страната му на произход. Също така националната юрисдикция, сезирана с жалба срещу решение за отхвърляне на молба за международна закрила, трябва да може да контролира спазването от държавите членки на задълженията им по член 30, буква а) от Директива 2013/32.
38От гореизложеното следва, че информация като подкрепящите документи, сред които процесният доклад от разследването, трябва да се счита за попадаща в обхвата на понятието „информацията, която е събрана в досието на кандидата, въз основа на която се взема или ще бъде взето решение“ по смисъла на член 23, параграф 1 от Директива 2013/32, доколкото е релевантна за целите, от една страна, на достъпа на съответното лице до тази информация, за да може да упражни в пълна степен правото си на защита спрямо решението за отхвърляне на молбата му за международна закрила, и от друга страна, на преценката за спазването на член 30 от тази директива и в крайна сметка на принципа на забрана за връщане от юрисдикцията, сезирана с жалба срещу такова решение.
39Следва да се добави, че макар в случая решаващият орган да не е имал пълен и пряк достъп до посочената информация, това не променя факта, че тя е част от „досието на кандидата, въз основа на която се взема или ще бъде взето решение“ по смисъла на член 23, параграф 1, първа алинея от Директива 2013/32. Всъщност това обстоятелство по никакъв начин не засяга релевантността на посочената информация, за да се гарантира ефективността на жалбата, подадена от засегнатия гражданин на трета страна срещу решението за отхвърляне на молбата му за международна закрила, нито за да може запитващата юрисдикция да прецени дали е спазен принципът на забрана за връщане. Следователно задължението на тази юрисдикция да вземе предвид всички обстоятелства, които могат да бъдат релевантни за собственото ѝ бъдещо решение, трябва да се счита за приложимо и по отношение на информацията, като подкрепящите документи, сред които процесният доклад от разследването, които по принцип също трябва да са били предоставени на този гражданин.
40Възприетото в точки 38 и 39 от настоящото решение тълкуване се потвърждава от член 46, параграф 3 от Директива 2013/32, както и от член 47 от Хартата.
41От една страна, съгласно заглавието си член 46 от Директива 2013/32 се отнася до правото на ефективна защита на кандидатите за международна закрила. В член 46, параграф 1 от тази директива на тези кандидати се признава такова право на ефективна защита пред съд срещу решенията относно молбата им. В член 46, параграф 3 се определя обхватът на това право, като се уточнява, че обвързаните от тази директива държави членки трябва да гарантират, че юрисдикцията, най-малкото първоинстанционната юрисдикция, пред която се обжалва решението по молбата за международна закрила, извършва „цялостно и ex nunc разглеждане на фактите и правните въпроси, включително, когато е приложимо, разглеждане на нуждите от международна закрила съгласно Директива [2011/95]“ (вж. в този смисъл решение от 3 април 2025 г., Barouk, C‑283/24, EU:C:2025:236, т. 24).
42Съгласно постоянната съдебна практика обаче прилагателното „цялостно“, съдържащо се в член 46, параграф 3 от тази директива, потвърждава, че съдът е длъжен да разгледа по-специално обстоятелствата, които решаващият орган е отчел или е трябвало да отчете (вж. решение от 3 април 2025 г., Barouk, C‑283/24, EU:C:2025:236, т. 28 и цитираната съдебна практика).
43От това следва, че този съд трябва да може да разгледа информацията относно начина, по който е проведено разследването в страната на произход на засегнатия гражданин на трета страна, когато счита, че тази информация е релевантна, за да се прецени напълно рискът от нарушаване на принципа на забрана за връщане.
44От друга страна, правото на справедлив съдебен процес, гарантирано в член 47, втора алинея от Хартата, включва зачитането на правото на защита, което съгласно тази алинея включва възможността на всеки да бъде съветван, защитаван и представляван. Тези права трябва да бъдат зачитани във всяко производство, което се открива срещу определено лице и което може да завърши с увреждащ акт. Правото на достъп до преписката по необходимост съпътства ефективното упражняване на тези права (решение от 1 декември 2022 г., Bundesrepublik Deutschland (Достъп до досието в производство по молба за убежище), C‑564/21, EU:C:2022:951, т. 36 и цитираната съдебна практика).
45Съдът обаче е постановил, че лицето, за което е приет увреждащ акт, има право да проучи всички документи, съдържащи се в преписката по разследването, които могат да бъдат относими към неговата защита, и че не може само органът, приел този акт, да определя необходимите за тази цел документи (вж. в този смисъл решение от 1 декември 2022 г., Bundesrepublik Deutschland (Достъп до досието в производство по молба за убежище), C‑564/21, EU:C:2022:951, т. 38 и 39 и цитираната съдебна практика). Упражняването на това право все пак може да бъде ограничено при спазване на условията, предвидени в член 52, параграф 1 от Хартата.
46Що се отнася до последиците от факта, че информация като разглежданата в главното производство трябва да се счита за спадаща към понятието „информацията, която е събрана в досието на кандидата, въз основа на която се взема или ще бъде взето решение“ по смисъла на член 23, параграф 1, първа алинея от Директива 2013/32, както по същество отбелязва запитващата юрисдикция, от самия текст на член 23, параграф 1 от тази директива следва, че юрисдикция, сезирана с жалба срещу решение за отхвърляне на молба за международна закрила, трябва да има достъп до цялата информация, която може да е от значение за решението му, въпреки че разкриването на част от тази информация е ограничено, що се отнася до кандидата в приложение на изключението, предвидено в тази разпоредба.
47Всъщност Съдът подчертава, че достъпът на заинтересованото лице и този на компетентната юрисдикция до досието са две отделни и кумулативни изисквания и че възможността на тази юрисдикция да получи достъп до досието не може да замести достъпа на това лице или на неговия съветник до досието (решение от 22 септември 2022 г., Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság и др., C‑159/21, EU:C:2022:708, т. 57 и 59).
48Що се отнася до достъпа до досието от засегнатото лице или от неговия съветник, от постоянната съдебна практика следва, че основните права като зачитането на правото на защита съгласно член 47 от Хартата, включително правото на разгласяване на релевантни за защитата документи, не са абсолютни и че спрямо тях могат да се налагат ограничения, при условие че те действително отговарят на преследваните от разглежданата мярка цели от общ интерес и че не представляват по отношение на следваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на гарантираните по този начин права (решение от 1 декември 2022 г., Bundesrepublik Deutschland (Достъп до досието в производство по молба за убежище), C‑564/21, EU:C:2022:951, т. 37 и цитираната съдебна практика).
49Член 23, параграф 1 от Директива 2013/32 е в съответствие с тази логика, тъй като изрично предвижда, че държавите членки могат да направят „изключение“ от правото на кандидата да получи достъп до своето досие в точно определени случаи, тоест „когато разкриването на информацията или на нейните източници би могло да застраши националната сигурност, сигурността на организациите или на лицата, които предоставят информацията, или на лицето(ата), за което(ито) се отнася тя, или когато това би попречило на следствие, което е свързано с разглеждането на молба за международна закрила от компетентните органи на държавата членка, или на международните отношения на държавите членки“. В такива случаи по силата на член 23, параграф 1, втора алинея, буква а) от тази директива държавите членки предоставят достъп до тази информация или до тези източници на органите, посочени в глава V от тази директива, тоест на юрисдикциите, сезирани с жалба като разглежданата в главното производство, и по силата на член 23, параграф 1, втора алинея, буква б) от същата директива създават в националното си право процедури, гарантиращи зачитането на правото на защита на кандидата.
50Що се отнася до последните процедури, съгласно член 23, параграф 1, трета алинея от Директива 2013/32 държавите членки могат по-специално да предоставят достъп до въпросната информация или източници на правен или друг съветник, който е преминал проверка за сигурност, доколкото информацията е от значение за разглеждането на молбата или вземането на решение за оттегляне на международна закрила.
51От това следва, че без да се засягат евентуално елементите, за които съответният орган иска поверителност за целите от общ интерес, припомнени в точка 49 от настоящото решение, представителят на кандидата трябва да има достъп до всички елементи, които могат да бъдат релевантни за изхода на съдебното производство, така както са представени на компетентната юрисдикция, за да може да ги обсъди в рамките на състезателно производство. Подобно изискване е необходимо, за да се гарантират в пълна степен правото на защита на кандидата и ефективността на иска или жалбата, с който е сезирана тази юрисдикция (вж. в този смисъл решение от 1 декември 2022 г., Bundesrepublik Deutschland (Достъп до досието в производство по молба за убежище), C‑564/21, EU:C:2022:951, т. 41—43 и 56 и цитираната съдебна практика).
52Що се отнася до наличието на легитимни цели, които не допускат разкриването на кандидата на определена информация, която може да бъде релевантна, Съдът е постановил, че запитващата юрисдикция следва да провери дали такива цели съществуват, като се стреми да намери равновесие между правото на защита на кандидата и посочените цели (вж. в този смисъл решение от 1 декември 2022 г., Bundesrepublik Deutschland (Достъп до досието в производство по молба за убежище), C‑564/21, EU:C:2022:951, т. 44 и цитираната съдебна практика).
53Когато се счита, че една или повече от целите обосновават неразкриването на информация на кандидата, самата Директива 2013/32 се позовава в член 23, параграф 1, трета алинея на възможността да се предостави достъп до тази информация на правния съветник или на друг съветник на кандидата, който е преминал проверка за сигурност, с цел държавите членки да изпълнят задължението си да гарантират зачитането на правото на защита на този кандидат. При все това от текста на тази разпоредба, и в частност от използването на израза „по-специално“ следва, че тази възможност е спомената само като пример и поради това тя не е единствената възможност, която държавите членки имат, за да се съобразят с член 23, параграф 1, втора алинея, буква б) от тази директива (вж. в този смисъл решение от 22 септември 2022 г., Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság и др., C‑159/21, EU:C:2022:708 т. 42).
54При това положение, след като Директива 2013/32 не предписва по какъв начин държавите членки трябва да гарантират зачитането на правото на защита на заинтересованото лице, когато правото му на достъп до досието е ограничено на основание член 23, параграф 1, втора алинея от тази директива, държавите членки следва да предвидят конкретните правила на необходимите за тази цел производства, при условие обаче че те гарантират по-специално зачитането на правото на ефективни правни средства за защита, закрепено в член 47 от Хартата (вж. в този смисъл решение от 22 септември 2022 г., Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság и др., C‑159/21, EU:C:2022:708 т. 43 и 44).
55В това отношение Съдът е постановил, че макар член 23, параграф 1, втора алинея от Директива 2013/32 да разрешава на държавите членки, по-специално когато националната сигурност го налага, да не предоставят на съответното лице пряк достъп до цялото му досие, тази разпоредба не може — без да се наруши по-специално правото на ефективни правни средства за защита — да се тълкува в смисъл, че допуска компетентните органи да поставят това лице в положение, в което нито то, нито съветникът му биха били в състояние да се запознаят надлежно, евентуално в рамките на специална процедура, предназначена да защити националната сигурност, със същественото съдържание на елементите от решаващо значение, приложени към това досие (вж. в този смисъл решение от 22 септември 2022 г., Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság и др., C‑159/21, EU:C:2022:708 т. 53).
56С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 23, параграф 1 от Директива 2013/32, разглеждан във връзка с член 46 от тази директива и с оглед на член 47 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че в рамките на производство по обжалване пред национална юрисдикция, която трябва да се произнесе по законосъобразността на решение за отхвърляне на молба за международна закрила и на решение за връщане, прието по отношение на гражданина на трета страна, подал тази молба, информацията за начина, по който органите на приемащата държава членка са провели разследване в страната на произход на този гражданин, за да проверят основателността на молбата му, попада в обхвата на понятието „информацията, която е събрана в досието на кандидата, въз основа на която се взема или ще бъде взето решение“ по смисъла на тази разпоредба, когато тази информация може да бъде от значение за преценката на тази юрисдикция дали е спазен принципът на забрана за връщане. От това следва, че кандидатът за международна закрила и компетентната юрисдикция трябва да имат достъп до тази информация при условията, предвидени в член 23, параграф 1, втора алинея, букви а) и б) от тази директива.
По втория въпрос
57Както следва от точка 27 от настоящото решение, запитващата юрисдикция иска да получи отговор на втория въпрос само в случай че Съдът отговори отрицателно на първия въпрос.
58Тъй като Съдът е дал утвърдителен отговор на първия въпрос, не е необходимо да се отговаря на втория въпрос.
По съдебните разноски
59С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:
1)Член 23, параграф 1 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, разглеждан във връзка с член 46 от тази директива и с оглед на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз,
2)трябва да се тълкува в смисъл, че
3)в рамките на производство по обжалване пред национална юрисдикция, която трябва да се произнесе по законосъобразността на решение за отхвърляне на молба за международна закрила и на решение за връщане, прието по отношение на гражданина на трета страна, подал тази молба, информацията за начина, по който органите на приемащата държава членка са провели разследване в страната на произход на този гражданин, за да проверят основателността на молбата му, попада в обхвата на понятието „информацията, която е събрана в досието на кандидата, въз основа на която се взема или ще бъде взето решение“ по смисъла на тази разпоредба, когато тази информация може да бъде от значение за преценката на тази юрисдикция дали е спазен принципът на забрана за връщане. От това следва, че кандидатът за международна закрила и компетентната юрисдикция трябва да имат достъп до тази информация при условията, предвидени в член 23, параграф 1, втора алинея, букви а) и б) от тази директива.
Подписи
*Език на производството: нидерландски.
iИмето на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.