Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)

14 април 2026 година(*)

„ Преюдициално запитване — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29/ЕО — Информационно общество — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права — Член 2 — Право на възпроизвеждане — Член 5 — Изключения и ограничения — Член 5, параграф 3, буква к) — Понятието „имитация“ — Използване „за целите на“ имитацията — Възпроизвеждане на части от звукозапис (семплиране) — Основни права — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 11 — Свобода на изразяване — Член 13 — Свобода на изкуствата — Член 17 — Право на собственост “

По дело C‑590/23

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) с акт от 14 септември 2023 г., постъпил в Съда на 25 септември 2023 г., в рамките на производство по дело

CG, YN, в качеството на правоприемник на RL,

срещу

Pelham GmbH,

SD, UP, СЪДЪТ (голям състав),

състоящ се от: K. Lenaerts, председател, T. von Danwitz, заместник-председател, K. Jürimäe, C. Lycourgos, I. Jarukaitis, I. Ziemele (докладчик) и F. Schalin, председатели на състави, S. Rodin, M. Gavalec, S. Gervasoni и N. Fenger, съдии,

генерален адвокат: N. Emiliou,

секретар: M. Krausenböck, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 14 януари 2025 г.,

като има предвид становищата, представени:

–за CG и YN, от H. Lindhorst, Rechtsanwalt,

–за Pelham GmbH, SD и UP, от S. Scherer, L. Schramke и A. Walter, Rechtsanwälte,

–за германското правителство, от J. Möller, M. Hellmann и J. Simon, в качеството на представители,

–за Европейската комисия, от J. Samnadda и T. Scharf, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 17 юни 2025 г.,

постанови настоящото

Решение

1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (OB L 167, 2001 г., стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230, и поправка в ОВ L 168, 2016 г., стр. 19).

2 Запитването е отправено в рамките на спор между CG и YN, правоприемник на RL, от една страна, и Pelham GmbH, SD и UP (наричани по-нататък заедно „Pelham и др.“), от друга страна, относно използването, при записа на композираното от SD и UP и продуцирано от Pelham музикално заглавие Nur mir, на ритмичен фрагмент с продължителност от около две секунди, взет от звукозапис на основаната от CG и RL музикална група Kraftwerk.

Правна уредба

Правото на Съюза

3 Съображения 3, 4, 9, 10, 31 и 32 от Директива 2001/29 гласят:

„(3)Предложеното хармонизиране ще допринесе за прилагането на четирите свободи на вътрешния пазар и се отнася до спазването на основните принципи на правото, и особено на правото на собственост, включително интелектуалната собственост[,] [на] свободата на изразяване и на обществения интерес.

(4)Хармонизирана правна рамка в областта на авторското право и сродните му права, като се повишава правната сигурност и едновременно с това се осигурява високо ниво на закрила на интелектуалната собственост, ще насърчи значителни инвестиции в творческите и иновационни дейности, включително в инфраструктурата на мрежи, и ще доведе на свой ред до растеж и засилена конкуренция на европейската промишленост както в областта на предоставянето на съдържание, така и в тази на информационните технологии и по-общо в голям брой промишлени и културни сектори. Това ще гарантира заетостта и насърчи създаването на нови работни места.

[…] (9)Всяка хармонизация на авторското право и сродните му права трябва да се основава на висока степен на закрила, тъй като такива права са основни за интелектуалното творчество. Тяхната защита спомага, за да [се] гарантира поддържането и развитието на творческия процес в интерес на авторите, артистите изпълнители, продуцентите, потребителите, културата, промишлеността и публиката като цяло. Интелектуалната собственост следователно е призната за неразделна част от собствеността.

(10)Ако авторите или артистите изпълнители следва да продължат творческата си и артистична работа, те трябва да получат съответно възнаграждение за използването на техните произведения, както и продуцентите, за да бъдат в състояние да финансират това произведение. Инвестициите, необходими за създаването на продукти като звукозаписи, филми или аудио-визуално произведение, и на услуги, например услугите „до поискване“, са значителни. Необходима е адекватна правна закрила на правата върху интелектуална собственост, за да се гарантира наличието на такова възнаграждение и за да се гарантира възможността за задоволителна възвръщаемост от тези инвестиции.

[…] (31)Трябва да се поддържа справедлив баланс между правата и интересите на различните категории притежатели на права, както и на различните категории притежатели на права и ползватели на закриляни обекти. Съществуващите изключения и ограничения по отношение на правата, както са определени от държавите членки, следва да бъдат преоценени с оглед новата електронна среда. Съществуващите различия в изключенията и ограниченията по отношение на някои ограничени действия имат пряко отрицателно въздействие върху функционирането на вътрешния пазар в областта на авторското право и сродните му права. Такива различия могат да се задълбочат с оглед по-нататъшното развитие на трансграничното използване на произведения и презграничните дейности. За да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар, такива изключения и ограничения следва да бъдат определяни по-хармонично. Степента на тяхната хармонизация следва да се основава на въздействието им върху безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар.

(32)Настоящата директива съдържа изчерпателен списък на изключенията и ограниченията по отношение на правото на възпроизвеждане и правото на публично съобщаване. Някои изключения или ограничения се прилагат само за правото на възпроизвеждане, ако е уместно. Този списък отчита надлежно различните правни традиции на държавите членки, като в същото време цели гарантирането на функциониращ вътрешен пазар. Държавите членки следва да постигнат съгласувано прилагане на тези изключения и ограничения, които ще бъдат оценени при бъдещото преразглеждане на разпоредбите относно прилагането“.

4 Съгласно член 2 от тази директива, озаглавен „Право на възпроизвеждане“:

„Държавите членки предвиждат изключителното право да разрешават или забраняват пряко или непряко, временно или постоянно възпроизвеждане по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, изцяло или частично:

а)за авторите — на техните произведения;

б)за артистите изпълнители — на фиксирането на техните изпълнения;

в)за продуценти на звукозаписи — на техните звукозаписи;

[…]“.

5 Член 3 от посочената директива, озаглавен „Право на публично разгласяване на произведения и право на предоставяне на публично разположение на други закриляни обекти“, гласи:

„1.Държавите членки предоставят на авторите изключително право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него.

2.Държавите членки предвиждат […] изключително право да разрешават или забраняват предоставяне на публично разположение по жичен или безжичен път по такъв начин, че всеки да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него:

а)за изпълнителите — на фиксиранията на техните изпълнения;

б)за продуценти на звукозаписи — на техните звукозаписи;

в)за продуцентите — на първото фиксиране на филми, по отношение на оригинала и копията на техните филми;

г)за радио- и телевизионните организации — за фиксирането на техните излъчвания, независимо дали тези излъчвания са предавани по жичен път или по въздуха, включително чрез кабел или спътник.

3.Правата, посочени в параграфи 1 и 2, не се изчерпват чрез акт на публично разгласяване или предоставяне на публично разположение, както е определено в настоящия член“.

6 Член 5 от същата директива, озаглавен „Изключения и ограничения“, предвижда:

„[…]

3.Държавите членки могат да предвидят изключения или ограничения по отношение на правата, предвидени в членове 2 и 3, в следните случаи:

[…] к)използване за целите на карикатурата, пародията или имитацията;

[…] 5.Изключенията и ограниченията, предвидени в параграфи 1, 2, 3 и 4, се прилагат само в някои специални случаи, които не засягат нормалното използване на произведението или друг закрилян обект, и не засягат неоправдано законните интереси на притежателя на права“.

Германското право

7 Член 51а от Gesetz über Urheberrecht und verwandte Schutzrechte (Urheberrechtsgesetz) (Закон за авторското право и сродните му права (Закон за авторското право) от 9 септември 1965 г. (BGBl. 1965 I, стр. 1273), в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „UrhG“), влиза в сила на 7 юни 2021 г. и гласи:

„Възпроизвеждането, разпространението и публичното разгласяване на публикувано произведение се разрешават за целите на карикатурата, пародията или имитацията. Възможността по първото изречение обхваща използването на изображение или друго възпроизвеждане на използваното произведение дори ако самото изображение или друго възпроизвеждане е закриляно с авторско или сродно на него право“.

8 Съгласно член 83 и член 85, параграф 4 от UrhG разпоредбите на част 1, раздел 6 от този закон, сред които е и член 51а, се прилагат съответно и по отношение на правата на артистите изпълнители и правата на продуцентите на звукозаписи.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

9 SD и UP са композитори на музикалното заглавие Nur mir, включено в продуцирани от Pelham през 1997 г. звукозаписи.

10 CG и починалият през 2020 г. RL, са съоснователи на музикалната група Kraftwerk, която през 1977 г. публикува звукозапис, който включва музикалното заглавие Metall auf Metall.

11 CG и YN, правоприемник на RL, поддържат, че Pelham и др. са копирали в електронен вид (семплирали) около две секунди от ритмичен фрагмент от музикалното заглавие Metall auf Metall и са включили този семпъл чрез последователни повторения в музикалното заглавие Nur mir, въпреки че са могли сами да запишат въпросния фрагмент.

12 CG и YN смятат, че притежаваното от тях в качеството им на продуценти на звукозаписи право, сродно на авторското, е нарушено от Pelham и др. При условията на евентуалност те твърдят нарушение на сродното право, което притежават като артисти изпълнители, а при условия на евентуалност спрямо предходното — нарушение на авторското право на CG върху музикалното произведение. Накрая, отново при условията на евентуалност спрямо предходното поддържат, че Pelham и др. са нарушили санкциониращата паразитизма правна уредба в областта на конкуренцията.

13 CG и RL сезират Landgericht Hamburg (Областен съд Хамбург, Германия), като искат преустановяване на нарушението, присъждане на обезщетение за вреди, предоставяне на информация и предаване на звукозаписите с цел унищожаването им.

14 С решение от 8 октомври 2004 г. този съд уважава исканията, а подадената от Pelham и др. до Oberlandesgericht Hamburg (Висш областен съд Хамбург, Германия) жалба срещу това решение е отхвърлена с решение от 7 юни 2006 г. С решение от 20 ноември 2008 г. по подадената от Pelham и др. до него ревизионна жалба Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) отменя постановеното от Oberlandesgericht Hamburg (Висш областен съд Хамбург) решение и му връща делото за ново разглеждане. С решение от 17 август 2011 г. последният съд отново отхвърля подадената от Pelham и др. въззивна жалба срещу решението от 8 октомври 2004 г. С решение от 13 декември 2012 г. Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) отхвърля подадената от Pelham и др. нова ревизионна жалба срещу решението от 17 август 2011 г.

15 Това решение от 13 декември 2012 г. и предходното решение на Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) от 20 ноември 2008 г., както и второто решение на Oberlandesgericht Hamburg (Висш областен съд Хамбург) от 17 август 2011 г. са отменени от Bundesverfassungsgericht (Федерален конституционен съд, Германия), който връща делото на Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд).

16 В рамките на това трето ревизионно производство Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) отправя до Съда преюдициално запитване, наред с другото, относно тълкуването на член 2, буква в) и член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29, както и на член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост (ОВ L 376, 2006 г., стр. 28; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 3, стр. 14).

17 С решението от 29 юли 2019 г., Pelham и др. (C‑476/17, EU:C:2019:624), Съдът е постановил по-специално, че с оглед на Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) член 2, буква в) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че предоставеното с тази разпоредба изключително право на продуцента на звукозаписи да разреши или забрани възпроизвеждането на своя звукозапис му позволява да се противопостави на използването от трето лице дори на съвсем кратка звукова извадка (семпъл) от неговия звукозапис с цел да бъде включена в друг звукозапис, освен ако извадката не бъде включена в него в изменен и неразпознаваем по време на слушане вид. Съдът е постановил също така, че член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115 трябва да се тълкува в смисъл, че звукозапис, който съдържа музикални семпли, прехвърлени от друг звукозапис, не представлява „копие“ на този друг звукозапис по смисъла на посочената разпоредба, след като не възпроизвежда целия или значителна част от същия.

18 С решение от 30 април 2020 г. Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) отменя решението на Oberlandesgericht Hamburg (Висш областен съд Хамбург) от 7 юни 2006 г. и му връща делото за ново разглеждане. С решение от 28 април 2022 г. последният изменя решението на Landgericht Hamburg (Областен съд Хамбург) от 8 октомври 2004 г., като в съжденията си разграничава три отделни периода.

19 Що се отнася до първия период, а именно този, предхождащ изтичането на срока за транспониране на Директива 2001/29 на 22 декември 2002 г., Oberlandesgericht Hamburg (Висш областен съд Хамбург) изключва наличието на нарушение на авторско право или на сродно на него право, основавайки се на разпоредбите на UrhG в приложимата им през този период редакция.

20 Що се отнася до втория период, тоест периодът след изтичането на срока за транспониране на Директива 2001/29, но преди влизането в сила на 7 юни 2021 г. на съдържащата се в член 51а от UrhG норма, определяща границите на авторското право, този съд, от една страна, осъжда Pelham и др. да предоставят информация за броя на звукозаписите, включващи музикалното заглавие Nur mir, които са продуцирани и/или пуснати на пазара през въпросния период, както и да предадат копията на тези звукозаписи с цел унищожаването им, и от друга страна, констатира, че Pelham и др. са длъжни да заплатят обезщетение за вреди. Той преценява по-специално, че публикувайки отново през 2004 г. два звукозаписа, включващи това заглавие, Pelham и др. са нарушили правото на възпроизвеждане, на което CG и RL са притежатели в качеството си на продуценти на звукозаписи, тъй като фрагментът, взет от музикалното заглавие Metall auf Metall, е ясно доловим в музикалното заглавие Nur mir и е разпознаваем за слушателите, които познават първото от тези заглавия. Освен това, продуцирайки и пускайки на пазара двата звукозаписа през 2004 г., Pelham и др. нарушили авторското право на CG върху взетия ритмичен фрагмент, тъй като същият отговарял на изискванията за авторскоправна закрила.

21 Що се отнася до периода след влизането в сила на 7 юни 2021 г. на член 51а от UrhG, посоченият съд изключва наличието на каквото и да било нарушение на авторското право и сродните му права, преценявайки, че възпроизвеждането, чрез семплиране, на ритмичния фрагмент от музикалното заглавие Metall auf Metall представлява разрешено по силата на тази разпоредба използване за целите на „имитацията“.

22 CG и YN подават пред Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд), който е запитващата юрисдикция, ревизионна жалба срещу решението от 28 април 2022 г. в частта му, с която се отхвърлят исканията им, отнасящи се до периода след 7 юни 2021 г.

23 Според тази юрисдикция Oberlandesgericht Hamburg (Висш областен съд Хамбург) правилно е констатирал, че е налице нарушение на правата, притежавани от жалбоподателите в главното производство в качеството им на продуценти на звукозаписи и артисти изпълнители, тъй като Pelham и др. са взели в такъв вид съответния ритмичен фрагмент, че той, макар и леко променен, все пак е бил разпознаваем при слушане.

24 Запитващата юрисдикция смята, че Oberlandesgericht Hamburg (Висш областен съд Хамбург) не е допуснал грешка при прилагане на правото и като е приел, че този ритмичен фрагмент представлява музикално произведение, което може да е обект на авторскоправна закрила.

25 Същевременно тя посочва, че съгласно член 51а, първо изречение от UrhG възпроизвеждането, разпространението и публичното разгласяване на публикувани произведения за целите на карикатурата, пародията или имитацията са разрешени. Добавя, че съгласно член 83 и член 85, параграф 4 от UrhG тази разпоредба е съответно приложима за сродните права на артистите изпълнители и на продуцентите на звукозаписи.

26 Преценявайки, че при вземането на спорния ритмичен фрагмент не са изпълнени условията за квалифицирането му като „карикатура“ или „пародия“, доколкото няма нищо, което да навежда на мисълта, че музикалното заглавие Nur mir би представлявало проява на хумор или осмиване, Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) иска да разбере дали спорният фрагмент може да се счита за взет за целите на „имитацията“ по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29, тъй като член 51 от UrhG трябва да се тълкува в съответствие с тази разпоредба, която той транспонира в германското право.

27 За целта Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) иска да се установи, първо, дали нормата, определяща границите на авторското право и сродните му права при използването на произведение или друг закрилян обект за целите на имитацията по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29, е общ субсидиарен състав (Auffangtatbestbestand), обхващащ във всички случаи творческата интерпретация на съществуващо произведение или друг референтен обект, включително чрез „семплиране“, или пък по отношение на понятието „имитация“ се прилагат ограничителни критерии като например изискването за хумор, стилово подражание или отдаване на почит.

28 Според запитващата юрисдикция този въпрос е определящ за изхода на спора в главното производство предвид констатацията на Oberlandesgericht Hamburg (Висш областен съд Хамбург), че музикалното заглавие Nur mir действително напомня за ритмичния фрагмент, взет от музикалното заглавие Metall auf Metall, но същевременно се различава съществено от този фрагмент, като при това не е нито подражание на стила му, нито проява на хумор или осмиване. Посоченият съд констатирал още, че музикалното заглавие Nur mir творчески интерпретира въпросния ритмичен фрагмент, доколкото последният е пренесен в различно по жанр музикално заглавие, но същевременно въпреки забавеното темпо и метричната модулация е разпознаваем, тъй като прави алюзия с оригинала.

29 В това отношение Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) отбелязва, че от обстоятелството, че изключенията за имитацията, карикатурата и пародията са уредени с една и съща разпоредба, би могло да се заключи, че тези три изключения имат общи основни характеристики, и по-специално тази, че напомнят за съществуващо произведение, но същевременно съществено се различават от него. За сметка на това не било сигурно, че понятието „имитация“ предполага и други основни характеристики, като например тази да е налице осмиване или проява на хумор, изисквани за карикатурата или пародията, или тази да се подражава на стила или пък да се отдава почит на съответното произведение. Всъщност целта на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 да се осигури справедлив баланс между, от една страна, правата и интересите на авторите, и от друга страна, тези на ползвателите на закриляни обекти, и по-специално тяхната свобода на изразяване и на творчество, гарантирана в членове 11 и 13 от Хартата, би могла да е довод в подкрепа на тълкуването, че изключението за имитацията е общ субсидиарен състав и във всички случаи обхваща творческата интерпретация на съществуващо референтно произведение, включително чрез семплиране.

30 Второ, Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) иска да установи дали констатацията, че е налице използване на произведение или друг закрилян с авторско право обект „за целите на“ имитацията, предполага намерение от страна на ползвателя да използва това произведение или този закрилян обект за такива цели, доколкото Oberlandesgericht Hamburg (Висш областен съд Хамбург) е приел, че такова намерение не се изисква и следователно не е необходимо да се правят изводи в това отношение.

31 При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)Следва ли да се смята, че ограничителната разпоредба относно използването за целите на имитацията по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 е общ субсидиарен състав (Auffangtatbestbestand), който се прилага при всички обстоятелства, и най-малкото по отношение на творческата интерпретация на съществуващо произведение или друг референтен обект, включително чрез семплиране? По отношение на понятието за имитация прилагат ли се ограничителни критерии като изискването за хумор, подражаване на стила или отдаване на почит?

2)Изисква ли използването „за целите“ на имитацията по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 да се установи намерение на ползвателя да използва закрилян с авторско право обект за целите на имитацията или е достатъчно характерът на имитация да е разпознаваем за лицето, което познава съответния закрилян с авторско право обект и притежава необходимото за възприемането на имитацията интелектуално разбиране?“.

По преюдициалните въпроси

По първия въпрос

32 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че изключението за „имитацията“ по смисъла на тази разпоредба е общ субсидиарен състав (Auffangtatbestand), който обхваща най-малкото всяка творческа интерпретация на съществуващо произведение, включително чрез семплиране, без да е необходимо тази интерпретация да е проява на хумор, стилово подражание или отдаване на почит.

33 Съгласно член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 държавите членки могат да предвидят изключения или ограничения по отношение на посочените в членове 2 и 3 от тази директива изключителни права на възпроизвеждане и публично разгласяване, когато става въпрос за използване за целите на карикатурата, пародията или имитацията.

34 Тъй като понятието „имитация“ не е дефинирано в Директива 2001/29 и член 5, параграф 3, буква к) от нея не препраща към националните правни системи, що се отнася до смисъла на това понятие, последното съгласно постоянната съдебна практика трябва да се счита за самостоятелно понятие на правото на Съюза, което следва да се тълкува еднакво на територията на Съюза в съответствие с обичайното значение на въпросния термин в общоупотребимия език и като се държи сметка за контекста, в който се вписва това понятие, и за целите, преследвани с тази разпоредба (вж. в този смисъл решения от 3 септември 2014 г., Deckmyn и Vrijheidsfonds, C‑201/13, EU:C:2014:2132, т. 14, 15 и 19, и от 29 юли 2019 г., Spiegel Online, C‑516/17, EU:C:2019:625, т. 62 и 65).

35 Що се отнася, първо, до обичайното значение на френския термин „пастиш“ („имитация“ в българския текст на Директивата), следва да се отбележи, както по същество прави генералният адвокат в точки 49—57 от заключението си, че този термин е рядко използван в общоупотребимия език и че макар обичайно да се употребява за обозначаване на творение, което по стил подражава на определено произведение, на творец или на произведения от същото художествено течение, все пак носи различни смисли.

36 Така според някои виждания дори скритото подражание с намерение за въвеждане в заблуждение може да се квалифицира като „имитация“, докато други изискват открито, разпознаваемо използване на характерни елементи от едно или повече по-ранни произведения в нова творба, подражаваща на това произведение или на тези по-ранни произведения, за да се установи художествено или творческо взаимодействие с тези произведения.

37 Освен това, макар според някои виждания понятието „имитация“ да се свежда само до хумористичното или сатиричното подражание, а според други — само до стилистичното подражание, има множество гледища, че използването, попадащо в обхвата на това понятие, може да е под различни форми и да е резултат на различни намерения, като например да се отдаде почит на произведението или на имитираните произведения, да се прояви вид хумор или отправи критика или да се направи едно чисто стилистично упражнение.

38 Следователно, тъй като обичайното значение на термина „имитация“ не е еднозначно, за тълкуването на същия следва да се вземе предвид контекстът, в който той се вписва, и целите, преследвани с член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29.

39 Второ, що се отнася до контекста, в който се вписва понятието „имитация“, следва да се отбележи, че като изключения от предоставените с членове 2 и 3 от Директива 2001/29 изключителни права за възпроизвеждане и публично разгласяване, член 5, параграф 3, буква к) от тази директива посочва, освен имитацията, и „карикатурата“ и „пародията“.

40 Свързването на тези три понятия в една и съща разпоредба дава основание да се приеме, че за законодателя на Съюза те имат някои общи основни характеристики, а именно по-специално тази, че се напомня за съществуващо произведение, като същевременно са налице съществени различия с него (вж. в този смисъл решение от 3 септември 2014 г., Deckmyn и Vrijheidsfonds, C‑201/13, EU:C:2014:2132, т. 20).

41 Както обаче по същество отбелязва генералният адвокат в точки 62 и 69 от заключението си, с равнопоставеното изброяване на три отделни понятия в член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 законодателят на Съюза е искал да допусне три категории употреба, които, макар и частично да могат да се припокриват, все пак трябва да се тълкуват по начин, който гарантира полезното действие на всяко от тези изключения. Съответно Съдът не бива да тълкува едно или повече от тези понятия като излишни от правна гледна точка.

42 Следователно, от една страна, макар имитацията да може, подобно на пародията и карикатурата, да бъде проява на хумор или осмиване (вж. в този смисъл решение от 3 септември 2014 г., Deckmyn и Vrijheidsfonds, C‑201/13, EU:C:2014:2132, т. 20), не може да се изисква това непременно да е така, тъй като подобно тълкуване на понятието „имитация“ би означавало на въпросното изключение да се придаде същият обхват като този на „пародията“ или „карикатурата“ и съответно да се застраши полезното му действие.

43 От друга страна, понятието „имитация“ не може да се тълкува в смисъл, че обхваща всяко творение, което напомня за съществуващо произведение, но се различава съществено от него, тъй като, както следва от точка 40 от настоящото решение, подобно тълкуване би направило излишни другите две изключения, изброени в член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29.

44 Освен това, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 69 и 71 от заключението си и както следва от точка 40 от настоящото решение, нищо от контекста на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 или, по-общо, на член 5, не сочи, че изключението за „имитацията“ е замислено от законодателя на Съюза като общ субсидиарен състав, обхващащ всяка форма на творческо използване на защитен с авторско право материал.

45 Трето, що се отнася до целта, посочена в член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29, от съображения 3 и 31 от Директива 2001/29 е видно, че член 5, параграф 3, буква к) от нея има за цел да поддържа, по-специално в електронната среда, справедлив баланс между, от една страна, интереса на притежателите на авторски и сродни права от защитата на правото им на интелектуална собственост, и от друга страна, защитата на интересите и основните права на ползвателите на закриляни обекти — и в частност на свободата им на изразяване и на творческата им свобода, гарантирани с членове 11 и 13 от Хартата — както и на общия интерес (вж. в този смисъл решения от 3 септември 2014 г., Deckmyn и Vrijheidsfonds, C‑201/13, EU:C:2014:2132, т. 25 и 26, и от 29 юли 2019 г., Pelham и др., C‑476/17, EU:C:2019:624, т. 32).

46 Несъмнено, както следва от съображения 4, 9 и 10 от Директива 2001/29, същата има за цел да осигури високо ниво на закрила на авторското право и сродните му права, предоставяйки в членове 2 и 3 изключителни права за възпроизвеждане и публично разгласяване. Правото на интелектуална собственост, закрепено в член 17, параграф 2 от Хартата, обаче не е абсолютно, а трябва да се съизмери с останалите основни права, сред които е и свободата на изкуствата, която е гарантирана с член 13 от Хартата и е част от свободата на изразяване, защитена от своя страна в член 11 от Хартата (вж. в този смисъл решение от 29 юли 2019 г., Pelham и др., C‑476/17, EU:C:2019:624, т. 33 и 34 и цитираната съдебна практика).

47 От това следва, че при тълкуването и прилагането в конкретна ситуация на изключенията, предвидени в член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29, трябва да се постигне справедлив баланс между, от една страна, правата и интересите на лицата по членове 2 и 3 от тази директива, и от друга страна, свободата на изразяване и творческата свобода на ползвателите на закриляни с авторско право произведения, както и общия интерес (вж. в този смисъл решение от 3 септември 2014 г., Deckmyn и Vrijheidsfonds, C‑201/13, EU:C:2014:2132, т. 27).

48 По-специално, като се имат предвид целта, преследвана с член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29, и фактът, че предвидените в тази разпоредба изключения самите те съдържат права за ползвателите на закриляни обекти, така че да се гарантира спазването на основните свободи, понятието „имитация“ трябва да се тълкува не стриктно, а в пълно съответствие с тази цел и тези свободи (вж. в този смисъл решения от 29 юли 2019 г., Funke Medien NRW, C‑469/17, EU:C:2019:623, т. 69—71, и от 29 юли 2019 г., Spiegel Online, C‑516/17, EU:C:2019:625, т. 53—55).

49 При това положение е важно да се отбележи, от една страна, че понятието „имитация“ не може да обхваща скритото подражаване на закриляни обекти или направо плагиатството. Всъщност, дори да се предположи, че такива форми на използване на закриляни с авторско право обекти могат при определени условия да попадат в обхвата на свободата на изразяване или на свободата на изкуствата, тълкуване на това понятие в смисъл, че тези форми са разрешени по силата на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 без предварително разрешение от притежателите на права, не би могло да осигури справедливия баланс, който законодателят на Съюза се е стремил да установи между закрилата на правото на интелектуална собственост на тези притежатели и защитата на основните права на ползвателите на закриляни обекти, както и на обществения интерес. Следователно посоченото понятие предполага, че става въпрос за форми на открито използване на закриляни обекти, които форми са разпознаваеми като такива.

50 От друга страна, що се отнася до въпроса кои форми на открито използване на закриляни обекти конкретно попадат в обхвата на понятието „имитация“, следва да се приеме — предвид преследваната с член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 цел да се гарантира спазването на свободата на изразяване и на свободата на изкуствата, и предвид съображенията, изложени в точки 35—43 от настоящото решение — че това понятие се отнася до творби, които напомнят за едно или повече съществуващи произведения, но същевременно се различават съществено от тях, като целта е да се създаде форма на художествено или творческо взаимодействие с тези произведения, разпознаваема като такава.

51 В това отношение най-напред следва да се отбележи, че за да е възможно такова взаимодействие, е необходимо използваните в новата творба елементи да са характерни за произведението или произведенията, от които произхождат.

52 По-нататък, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 65 и 66 от заключението си, доколкото само използването на елементи от произведение, които поотделно или заедно са защитени с авторско право, може да изисква разрешението на притежателя на правата, изключението за имитацията трябва до известна степен да допуска използването на такива защитени елементи, тъй като в противен случай би било лишено от полезно действие.

53 Накрая, художественото или творческото взаимодействие с произведението или с произведенията, от които произхождат използваните елементи, може да приеме различни форми, например стилистично подражание на тези произведения, отдаване на почит към тях или тяхна хумористична или критична интерпретация.

54 В случая запитващата юрисдикция иска да установи по-специално дали вземането, чрез семплиране, на ритмичен фрагмент от музикално заглавие може да попадне в обхвата на изключението за „имитацията“, предвидено в член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29.

55 В този отношение следва да се припомни, първо, че тази техника, при която ползвателят най-често с помощта на електронно оборудване взема семпъл от звукозапис и го използва при създаването на ново произведение, представлява форма на художествена изява, която попада в свободата на изкуствата, защитена от своя страна с член 13 от Хартата (вж. в този смисъл решение от 29 юли 2019 г., Pelham и др., C‑476/17, EU:C:2019:624, т. 35).

56 Второ, изключителното право, предоставено с член 2, буква в) от Директива 2001/29 на продуцента на звукозаписи да разреши или забрани възпроизвеждането на своя звукозапис, му позволява по принцип да се противопостави на използването от трето лице на звуков семпъл от неговия звукозапис с цел този семпъл да бъде включен в друг звукозапис по начин, при който остава разпознаваем по време на слушане. Това е в съответствие с конкретната цел на изключителното право на продуцента на звукозаписи, формулирана в съображение 10 от тази директива, а именно да се осигури закрила на направените от него инвестиции. Всъщност, както законодателят на Съюза посочва в това съображение, инвестициите, необходими за създаването на звукозаписи, са значителни, поради което е необходимо на техните продуценти да се гарантира възможността за задоволителна възвръщаемост (вж. в този смисъл решение от 29 юли 2019 г., Pelham и др., C‑476/17, EU:C:2019:624, т. 29—31).

57 Справедливият баланс, който е важно да се осигури между защитата на свободата на изкуствата и закрилата на авторското право и сродните му права, съответно е постигнат, когато изключението за „имитацията“ обхваща вземането, чрез семплиране, на ритмичен фрагмент от музикално заглавие, стига така взетият семпъл да се използва за създаването на произведение, което отговаря на изискванията, посочени в точки 49—53 от настоящото решение.

58 С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че изключението за „имитацията“ по смисъла на тази разпоредба не е общ субсидиарен състав (Auffangtatbestand), а обхваща творби, които напомнят за едно или повече съществуващи произведения, но същевременно се различават съществено от тях, и които използват, включително чрез „семплиране“, някои от защитените им с авторското право характерни елементи с цел да се влезе в художествено или творческо взаимодействие с тези произведения, което е разпознаваемо като такова и може да приеме различни форми, например открито стилистично подражание на въпросните произведения, отдаване на почит към тях или тяхна хумористична или критична интерпретация.

По втория въпрос

59 С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че за да бъде съответното използване „за целите на“ имитацията по смисъла на тази разпоредба, е необходимо да се констатира у ползвателя, който иска да се позове на тази разпоредба, намерение да използва съществуващо произведение за такива цели, или пък е достатъчно характерът на „имитация“ да е разпознаваем за онзи, който познава това произведение и притежава нужното интелектуално разбиране.

60 Както следва от отговора на първия въпрос, квалифицирането като имитация предполага по-специално в новата творба да са използвани под различни форми защитени характерни елементи на съществуващото произведение, за да се влезе с него в художествено или творческо взаимодействие, което е разпознаваемо като такова.

61 Както обаче по същество посочва генералният адвокат в точка 82 от заключението си, за да се гарантира правната сигурност, въпросът дали случаят е такъв, трябва да се преценява обективно, така че характерът на „имитация“ трябва да е разпознаваем за онзи, който познава съществуващото произведение, от което са заимствани тези елементи.

62 Ето защо на втория въпрос следва да се отговори, че член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че за да бъде съответното използване „за целите на“ имитацията по смисъла на тази разпоредба, е достатъчно характерът на „имитация“ да е разпознаваем за онзи, който познава съществуващото произведение, от което са заимствани елементи.

По съдебните разноски

63 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

1)Член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество

трябва да се тълкува в смисъл, че

изключението за „имитацията“ по смисъла на тази разпоредба не е общ субсидиарен състав (Auffangtatbestand), а обхваща творби, които напомнят за едно или повече съществуващи произведения, но същевременно се различават съществено от тях, и които използват, включително чрез „семплиране“, някои от защитените им с авторското право характерни елементи с цел да се влезе в художествено или творческо взаимодействие с тези произведения, което е разпознаваемо като такова и може да приеме различни форми, например открито стилистично подражание на въпросните произведения, отдаване на почит към тях или тяхна хумористична или критична интерпретация.

2)Член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29

трябва да се тълкува в смисъл, че

за да бъде съответното използване „за целите на“ имитацията по смисъла на тази разпоредба, е достатъчно характерът на „имитация“ да е разпознаваем за онзи, който познава съществуващото произведение, от което са заимствани елементи.

Подписи

*Език на производството: немски.