Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)

30 април 2026 година(*)

„ Преюдициално запитване — Конкуренция — Професионален футбол — Споразумение за ненаемане на играчи, сключено между национално спортно сдружение и група от клубове след спирането на спортния сезон 2019/2020 г. поради пандемията от COVID‑19 — Член 101, параграф 1 ДФЕС — Ограничение на конкуренцията с оглед на целта или с оглед на резултата — Пазар на труда — Наемане на играчи от клубовете — Едностранно прекратяване на трудовия договор от играчите — Изтичане на трудовия договор — Съдържание на споразумението — Икономически и правен контекст, в който се вписва споразумението — Обективни цели, които това споразумение се стреми да постигне по отношение на конкуренцията — Обосноваване — Условия — Преследване на легитимни цели от общ интерес — Необходимост — Пропорционалност “

По дело C‑133/24

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunal da Concorrência, Regulação e Supervisão (Съд по конкурентни, регулаторни и надзорни въпроси, Португалия) с акт от 18 декември 2023 г., постъпил в Съда на 16 февруари 2024 г., в рамките на производство по дело

Liga Portuguesa de Futebol Profissional (LPFP),

CD Tondela – Futebol, SAD,

Clube Desportivo Feirense – Futebol, SAD,

Académico de Viseu Futebol Clube – Futebol, SAD,

Os Belenenses – Sociedade Desportiva de Futebol, SAD,

Boavista Futebol Clube – Futebol, SAD,

Sporting Clube de Braga – Futebol, SAD,

Sporting Clube da Covilhã – Futebol, SDUQ, Lda,

Estoril Praia – Futebol, SAD,

Gil Vicente Futebol Clube – Futebol, SDUQ, Lda.,

Leixões Sport Clube – Futebol, SAD,

Clube Desportivo de Mafra – Futebol, SDUQ, Lda,

União Desportiva Oliveirense – Futebol, SAD,

Futebol Clube de Paços de Ferreira, SDUQ, Lda.,

Futebol Clube de Penafiel, SAD,

Portimonense Futebol, SAD,

Rio Ave Futebol Clube – Futebol SDUQ, Lda.,

Santa Clara Açores – Futebol, SAD,

Varzim Sport Club – Futebol, SDUQ, Lda,

União Desportiva Vilafranquense – Futebol, SAD,

Futebol Clube de Famalicão – Futebol SAD,

Associação Académica de Coimbra – Organismo Autónomo de Futebol, SDUQ, Lda.,

Moreirense Futebol Clube – Futebol, SAD,

Marítimo da Madeira, Futebol, SAD,

Vitória Sport Clube – Futebol, SAD,

Futebol Clube do Porto – Futebol, SAD,

Sporting Clube de Portugal – Futebol, SAD,

Sport Lisboa e Benfica – Futebol, SAD

срещу

Autoridade da Concorrência,

СЪДЪТ (пети състав),

състоящ се от: M. L. Arastey Sahún, председател на състава, J. Passer (докладчик), E. Regan, D. Gratsias и B. Smulders, съдии,

генерален адвокат: N. Emiliou,

секретар: L. Carrasco Marco, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 13 февруари 2025 г.,

като има предвид становищата, представени:

–за Liga Portuguesa de Futebol Profissional (LPFP), CD Tondela – Futebol, SAD, Clube Desportivo Feirense – Futebol, SAD, Académico de Viseu Futebol Clube – Futebol, SAD, Os Belenenses – Sociedade Desportiva de Futebol, SAD, Boavista Futebol Clube – Futebol, SAD, Sporting Clube de Braga – Futebol, SAD, Sporting Clube da Covilhã – Futebol, SDUQ, Lda., Estoril Praia – Futebol, SAD, Gil Vicente Futebol Clube – Futebol, SDUQ, Lda, Leixões Sport Clube – Futebol, SAD, Clube Desportivo de Mafra – Futebol, SDUQ, Lda., União Desportiva Oliveirense – Futebol, SAD, Futebol Clube de Paços de Ferreira, SDUQ, Lda., Futebol Clube de Penafiel, SAD, Portimonense Futebol, SAD, Rio Ave Futebol Clube – Futebol SDUQ, Lda., Santa Clara Açores – Futebol, SAD, Varzim Sport Club – Futebol, SDUQ, Lda., União Desportiva Vilafranquense – Futebol, SAD, Futebol Clube de Famalicão –Futebol, SAD, Associação Académica de Coimbra – Organismo Autónomo de Futebol, SDUQ, Lda., от A. Cantanhede Gonçalves, M. J. Faria и L. M. Soares Romão, advogados,

–за Moreirense Futebol Clube – Futebol, SAD, от G. Ribeiro Dias, advogado,

–за Marítimo da Madeira, Futebol, SAD, от J. A. Martins и J. Pinto de Almeida, advogados,

–за Vitória Sport Clube – Futebol, SAD, от G. Gama Lobo и J. Pinto de Almeida, advogados,

–за Futebol Clube de Porto, Futebol, SAD, от A. Domingues, advogado,

–за Sporting Clube de Portugal – Futebol, SAD, от G. Banha Coelho, C. Homem Ferreira Morais, L. D. Silva Morais и L. Tomé Feteira, advogados,

–за Sport Lisboa e Benfica, Futebol, SAD, от R. Bordalo Junqueiro, R. Pacheco Bettencourt и M. Stock da Cunha, advogados,

–за Autoridade da Concorrência, от D. Cardoso, A. Cruz Nogueira и I. Nascimento, advogadas,

–за португалското правителство, от C. Alves и P. Barros da Costa, в качеството на представители,

–за гръцкото правителство, от K. Boskovits, в качеството на представител,

–за полското правителство, от B. Majczyna и D. Lutostańska, в качеството на представители,

–за Европейската комисия, от S. Baches Opi и P. Caro de Sousa и F. van Schaik, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 15 май 2025 г.,

постанови настоящото

Решение

1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 101 ДФЕС.

2 Запитването е отправено в рамките на спор между Liga Portuguesa de Futebol Profissional (LPFP) (Португалска професионална футболна лига, наричана по-нататък „LPFP“) и група от професионални футболни клубове, установени в Португалия, от една страна, и Autoridade da Concorrência (Орган за защита на конкуренцията, Португалия), от друга страна, относно законосъобразността на решение, с което последният констатира по същество, че LPFP и професионалните футболни клубове, които участват в португалското първенство от първа и втора футболна лига, са нарушили член 101 ДФЕС и националното конкурентно право със споразумение за ненаемане на играчи, сключено в контекста на пандемията от COVID‑19 и на спиране за неопределено време на спортния сезон 2019/2020 г.

Правна уредба

3 Член 101 ДФЕС гласи:

„1.Забраняват се като несъвместими с вътрешния пазар всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които биха могли да засегнат търговията между държавите членки и които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, и в частност такива, които:

a)пряко или косвено определят покупни или продажни цени или други условия на търговията;

б)ограничават или контролират производството, пазарите, технологичното развитие или инвестициите;

в)осъществяват подялба на пазари или на доставчици;

г)прилагат различни условия по отношение на еквивалентни сделки с други търговски партньори, като по този начин ги поставят при сравнително по-неблагоприятни условия;

д)поставят сключването на договорите в зависимост от приемането на допълнителни задължения, които по своя характер или в съответствие с търговската практика нямат връзка с предмета на тези договори.

2.Всички споразумения или решения, които са забранени в съответствие с настоящия член, са нищожни.

3.Разпоредбите на параграф 1 могат да бъдат обявени за неприложими по отношение на:

–всяко споразумение или определен вид споразумения между предприятия;

–всяко решение или определен вид решения на сдружения на предприятия;

–всяка съгласувана практика или определен вид съгласувани практики,

които допринасят за подобряване на производството или разпространението на стоки или за развитието на техническия или икономическия прогрес, като при това предоставят на потребителите справедлив дял от получените ползи, без:

a)да налагат на участващите предприятия ограничения, които не са абсолютно необходими за постигането на тези цели;

б)да дават възможност на такива предприятия да елиминират конкуренцията по отношение на съществена част от съответните стоки“.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

4 LPFP е частноправно сдружение по португалското право, чиято цел съгласно устава му е да регламентира и организира дейностите, свързани с професионалния футбол в Португалия. По-конкретно по силата на делегиране на правомощия от Federação Portuguesa de Futebol (Португалска футболна федерация) LPFP регламентира и организира професионални футболни състезания. Сред тези състезания са Primeira Liga (Първа лига) и Segunda Liga (Втора лига).

5 През сезон 2019/2020 г., който първоначално обхваща периода от 1 юли 2019 г. до 30 юни 2020 г., в Първа лига се състезават 18 професионални футболни клуба, установени в Португалия. От своя страна във Втора лига се състезават още 13 клуба, също установени в Португалия.

6 На 11 март 2020 г. Световната здравна организация (СЗО) обявява епидемията от COVID‑19 за пандемия.

7 На 12 март 2020 г. португалските власти обявяват приемането на пакет от мерки за ограничаване на риска от разпространение на пандемията от COVID‑19, сред които ограничаване на движението на населението и затваряне на обекти, предназначени за приемане на посетители. Същия ден LPFP взема решение за спиране за неопределено време на спортния сезон 2019/2020 г. и на всички състезания, организирани през този сезон, включително по-специално националните първенства от Първа и Втора лига. Към този момент е оставало да се изиграят още десет мача във всяко от тези две първенства.

8 На 18 март 2020 г. португалските власти обявяват извънредно положение поради бързото влошаване на здравната ситуация. Обявяването на това положение води до частично суспендиране на набор от права, включително правото на свободно придвижване в страната, правото на напускане на страната и правата на работниците. Наред с това са приети редица извънредни мерки, по-специално за да се подпомогнат работодателите и работниците, засегнати от социалните, икономическите и финансовите последици от пандемията.

9 На 21 март 2020 г. LPFP и Sindicato de Jogadores Profissionais de Futebol (Съюз на професионалните футболисти) (наричан по-нататък „SJPF“) започват преговори, които да им позволят да намерят съвместно решения на затрудненията от спортно, социално, икономическо и финансово естество, пред които е изправен секторът на професионалния футбол в Португалия в резултат на пандемията. Преговорите се отнасят по-конкретно до условията за приключване на спортния сезон 2019/2020 г.

10 На 7 април 2020 г. LPFP и SJPF публикуват поотделно прессъобщения относно хода на преговорите. В своето прессъобщение LPFP посочва, най-напред, че е получила съгласие от SJPF за пакет от правни мерки, които да бъдат включени в приложимия за професионалните футболисти колективен трудов договор, сред които удължаването, до края на спортния сезон 2019/2020 г. — тоест датата, на която в крайна сметка ще се проведе последният официален мач за този сезон — на срока на трудовите договори на играчите, както и на договорите за отдаване под наем или за преотстъпване на играчи в сила към датата на посоченото прессъобщение. След това LPFP уточнява, че със SJPF не са постигнали съгласие по обсъжданите финансови въпроси, сред които възможността клубовете и играчите или, ако това се окаже невъзможно, социалните партньори да договарят мерки за намаляване на заплатите. В прессъобщението си от същия ден SJPF също посочва, че не е постигнато съгласие по този въпрос. Накрая, LPFP припомня, че при липсата на съгласие по този въпрос клубовете остават свободни, наред с други мерки, да прибегнат до опростения режим на временна безработица или да преговарят индивидуално с играчите си, и стига до следния извод:

„[LPFP] продължава да се надява, че може установи в писмен вид съвместно с [SJPF]мерките за допълване на колективния трудов договор, които вече са договорени с последния […]“.

11 Същия ден LPFP и клубовете от Първа лига, представлявани в по-голямата си част от своите президенти, провеждат среща чрез видеоконферентна връзка, по време на която сключват споразумение относно наемането на играчи, които прекратят едностранно трудовия си договор поради пандемията от COVID‑19. След срещата LPFP публикува прессъобщение, което е озаглавено „Президентите на клубовете от [Първа лига] въвеждат правило за едностранното прекратяване“ и гласи:

„Днес президентите на клубовете от [Първа лига] проведоха среща чрез видеоконферента връзка с председателя на [LPFP], анализираха актуалната ситуация и след обсъждане решиха да обявят публично, че клубовете няма да наемат играчи, които едностранно прекратяват трудовия си договор, позовавайки се на трудности, породени от пандемията от COVID‑19 или от произтичащи от нея извънредни решения, и по-специално от удължаването на спортния сезон“.

12 На 8 април 2020 г. LPFP и част от клубовете от Втора лига, представлявани в по-голямата си част от своите президенти, провеждат среща чрез видеоконферентна връзка, след която LPFP публикува прессъобщение, озаглавено „Президентите на клубовете от [Втора лига] се присъединяват към правилото относно едностранното прекратяване“. Първият параграф от това прессъобщение е формулиран по същия начин като посоченото в предходната точка прессъобщение, като след него са добавени два други параграфа, които гласят следното:

„Тази мярка беше приета и обявена вчера от президентите на клубовете от [Първа лига], към които сега се присъединяват и ръководителите на [клубовете от Втора лига]. Обединени, за да се преодолее този труден момент, и изразявайки единна позиция, президентите на клубовете от Втора лига, в постоянно сътрудничество с [LPFP], ще успеят да преодолеят този толкова труден за целия сектор период.

Ръководните лица са убедени повече от всякога, че проблемите и предизвикателствата, пред които сме изправени, са общи и че отговорът задължително също трябва да бъде общ“.

13 От своя страна, на 7 април 2020 г. Международната футболна федерация (ФИФА) публикува циркулярно писмо № 1714, в което се възпроизвежда документ, озаглавен „COVID‑19: регулаторни въпроси, свързани с футбола“ и изготвен от работна група, в която освен представители на ФИФА участват и представители на националните футболни федерации, които са нейни членове, на конфедерациите, на Европейската асоциация на клубовете, на Международната федерация на професионалните футболисти (FIFPro) и на Световния форум на професионалните футболни лиги. В този документ ФИФА по-специално предвижда на националните футболни федерации да се разреши да променят датите на съответния им спортен сезон, както и датите на периодите (наречени „прозорци“) за регистрация на играчите. Освен това ФИФА предлага да се насърчи сътрудничеството между клубовете и играчите за постигане на споразумения за намаляване на заплатите, или евентуално, за „спиране на действието“ на споразуменията, сключени между клубовете и играчите, за периода на спиране на спортния сезон.

14 На 23 април 2020 г. португалските власти публикуват декрет-закон, с който въвеждат набор от извънредни и временни мерки в областта на спорта за справяне с трудностите, породени от пандемията от COVID‑19, като в това число разрешават на португалските спортни федерации да правят промени в правилниците си по време на и за срока на спортния сезон 2019/2020 г.

15 На 30 април 2020 г. португалските власти приемат решение за установяване на стратегия за отмяна на мерките за ограничаване на движението, която предвижда по-специално възможността за възобновяване на спортен сезон 2019/2020 г. с цел успешното приключване националното първенство на Първа лига.

16 На 4 май 2020 г. LPFP, SJPF и Associação Nacional de Treinadores de Futebol (Национално сдружение на треньорите по футбол, Португалия) подписват Меморандум за разбирателство. В мотивите на този меморандум се подчертава породеното от пандемията нетипично и извънредно положение на здравна криза и социални сътресения, след което се посочва възможността за възобновяване на националното първенство на Първа лига, предвидена в посоченото в предходната точка решение, а след това се говори за „[з]апазване на [това първенство] при спазване по-специално на принципите на конкурентна устойчивост […] и на спортни заслуги […]“. Що се отнася до самия меморандум за разбирателство, той предвижда по-специално, че „спортният сезон 2019/2020 г. приключва в деня след последния официален мач от състезанията от този сезон“ и че „[т]трудовите договори в областта на спорта […], сключени между клубове […] и играчи […], изтичащи през текущия спортен сезон […], се считат за автоматично продължени до края на сезона […]“.

17 На 26 май 2020 г. Органът за защита на конкуренцията разпорежда спиране за срок от 90 дни на мерките, посочени в прессъобщенията, публикувани от LPFP на 7 и 8 април 2020 г. и описани в точки 10—12 от настоящото решение. На 2 юни 2020 г. LPFP и съответните клубове изпълняват това разпореждане.

18 На 8 юни 2020 г. страните по сключения между LPFP и SJPF колективен трудов договор го изменят, като включват в него член 7bis, озаглавен „Въздействие на промените в графика на състезанията поради COVID‑19 върху трудовото правоотношение в областта на спорта“, който гласи:

„1.Страните по колективния трудов договор сключват настоящото споразумение в съответствие с меморандума, изготвен с [LPFP] […], който предвижда, че спортният сезон 2019/2020 г. приключва в деня след последния официален мач от състезанията от този сезон.

2.Освен ако страните не са уговорили друго, трудовите договори в областта на спорта […], които са сключени между клубовете, участващи в [Първа лига], и играчите, чийто срок изтича през текущия спортен сезон, както е определен в правилника, се считат за автоматично продължени до края на сезона, както е определен в предходната точка.

[…]4.Удължаването на договора по точка 1 предполага запазване на всички права и задължения на страните, включително задължението на работодателя в областта на спорта да заплаща месечното възнаграждение на играча за текущия спортен сезон, или сума, пропорционална на това възнаграждение, ако спортният сезон приключи, преди то да се дължи в пълния си размер […]

[…]“.

19 На 18 юни 2020 г. Португалската футболна федерация определя 2 август 2020 г. като нова дата за края на спортния сезон 2019/2020 г.

20 На 28 април 2022 г. Органът за защита на конкуренцията постановява решение, с което приема, че мерките, посочени в прессъобщенията, публикувани от LPFP на 7 и 8 април 2020 г. и описани в точки 10—12 от настоящото решение, следва да бъдат квалифицирани като споразумение, което има за цел да ограничи конкуренцията, в която биха могли да влязат участващите в споразумението професионални футболни клубове, ако то не съществуваше, на пазара за набиране на играчи, които могат да участват в националните първенства от Първа и Втора лига.

21 LPFP и група от професионални футболни клубове, които участват в националните първенства от Първа и Втора лига, обжалват това решение пред запитващата юрисдикция — Tribunal da Concorrência, Regulação e Supervisão (Съд по конкурентни, регулаторни и надзорни въпроси, Португалия).

22 В акта за преюдициално запитване, след като представя правната уредба относно наемането и регистрацията на играчи, които могат да участват в националните първенства от Първа и Втора лига, както и последиците от пандемията от COVID‑19 за спортното, икономическото и финансовото положение на португалските професионални футболни клубове, а оттам и за професионалното положение на играчите, тази юрисдикция посочва по същество, че има съмнения относно начина, по който Органът за защита на конкуренцията е тълкувал и приложил член 101, параграф 1 ДФЕС в решението си от 28 април 2022 г.

23 В това отношение посочената юрисдикция счита най-напред, че по принцип и в абстрактен план поведение, при което предприятията постигат споразумение да не привличат или да не наемат работници помежду си и по този начин да ограничат или премахнат перспективите за професионална мобилност на тези работници и преговорните им възможности спрямо съответния им работодател, трябва да се квалифицира с оглед на член 101, параграф 1 ДФЕС като споразумение, с което икономически оператори, действащи в качеството на „купувачи“ на „пазара“ за наемане на работа, си разпределят „ресурсите“, които представляват работната сила. Освен това тя счита, че по своето съдържание такова споразумение може да се приравни на споразуменията по член 101, параграф 1, буква в) ДФЕС и че следователно предвид степента си на вредност то може да се квалифицира като споразумение, което има за „цел“ да ограничи конкуренцията на пазара за наемане на работа, в която участващите предприятия биха могли да влязат, ако не съществуваше такова споразумение, и която може да играе централна роля в някои сектори, в които квалификацията на работниците е от съществено значение, като сектора на професионалния спорт.

24 По-нататък запитващата юрисдикция посочва, че в случая тя все пак се съмнява, че правилното тълкуване на член 101, параграф 1 ДФЕС позволява да се приеме, че споразумение като разглежданото в главното производство уврежда конкуренцията в достатъчна степен, за да може да се квалифицира като ограничаване на конкуренцията с оглед на „целта“.

25 По-специално, от една страна, тази юрисдикция счита, че икономическият и правен контекст, в който е сключено разглежданото в главното производство споразумение, доколкото той може да се вземе предвид, се характеризира с набор от елементи, специфични за сектора на професионалния футбол, към които се прибавят положението, предизвикано от пандемията от COVID‑19, както и социалните, икономическите и финансовите последици от нея за този сектор, за професионалните футболни клубове и за играчите. В това отношение тя отбелязва по същество, че пандемията от COVID‑19 и предизвиканите от нея сътресения са накарали компетентното спортно сдружение да разпореди спирането на спортния сезон 2019/2020 г. и че разглежданото в главното производство споразумение е част от набор от мерки, договорени или приети вследствие на това спиране от различните заинтересовани страни, като спортните сдружения, социалните партньори, клубовете и публичните органи, за да се позволи, доколкото е възможно, възобновяването на този спортен сезон, както и по-общо възстановяването на сектора.

26 От друга страна, посочената юрисдикция счита, че в този контекст обективните цели, които разглежданото в главното производство споразумение цели да постигне по отношение на конкуренцията, имат двойствен характер. Всъщност това споразумение несъмнено ограничава конкуренцията на пазара за набиране на играчи, в която биха могли да влязат участващите клубове, ако то не съществуваше. Като се стреми обаче да запази по този начин стабилността в персоналния състав на играчите за периода на спиране за неопределено време на спортния сезон 2019/2020 г., споразумението има за цел и да позволи състезанията между тези клубове да бъдат възобновени в подходящ момент и следователно да се възстанови конкуренцията „на стадионите“ при условия, които да съхранят интегритета на националните първенства от Първа и Втора лига.

27 Накрая, запитващата юрисдикция иска да се установи дали независимо от това дали разглежданото в главното производство споразумение има достатъчна степен на вредност за конкуренцията, за да може да се квалифицира като споразумение, което има за „цел“ да ограничи конкуренцията, такова споразумение може да се приравни на поведение, за което Съдът е приел, по-специално в решения от 19 февруари 2002 г., Wouters и др. (C‑309/99, EU:C:2002:98), и от 18 юли 2006 г., Meca Medina и Majcen/Комисия (C‑519/04 P, EU:C:2006:492), че при определени условия може да не попадне в обхвата на забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС.

28 При тези обстоятелства Tribunal da Concorrência, Regulação e Supervisão (Съд по конкурентни, регулаторни и надзорни въпроси) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)Представлява ли споразумение, сключено по електронен път чрез платформите Zoom или Microsoft Teams на 7 април 2020 г. между всички спортни дружества на професионалния футбол от Първа лига, към което на следващия ден също по електронен път се присъединяват по-голямата част от спортните дружества на професионалния футбол от Втора лига на държава членка, все така със съгласието на сдружението, чиято цел в тази държава членка е да гарантира и регулира дейностите на професионалния футбол, в смисъл да не наемат помежду си професионални футболисти от тези лиги, които са прекратили едностранно трудовия си договор, позовавайки се на проблеми, възникнали в резултат на пандемията от COVID‑19, или на каквито и да било извънредни решения, произтичащи от нея, по-специално удължаването на спортния сезон, при описаните в настоящото запитване обстоятелства спортно правило по смисъла на съдебната практика Mecca-Medina (дело C‑519/04 P, Mecca-Medina (и Majcen/Комисия, ЕС:C:2006:492)?

2)Може ли за целите на съдебната практика, изведена от решения от 19 февруари 2002 г., Wouters и др. (C‑309/99, EU:C:2002:98, т. 97), и от 18 юли 2006 г., Meca-Medina и Majcen/Комисия (C‑519/04 P, EU:C:2006:492, т. 42), правило, произтичащо от споразумение, сключено по електронен път чрез платформите Zoom или Microsoft Teams на 7 април 2020 г. между всички спортни дружества на професионалния футбол от Първа лига, към което на следващия ден също по електронен път се присъединяват по-голямата част от спортните дружества на професионалния футбол от Втора лига на държава членка, все така със съгласието на сдружението, чиято цел в тази държава членка е да гарантира и регулира дейностите на професионалния футбол, в смисъл да не наемат помежду си професионални футболисти от тези лиги, които са прекратили едностранно трудовия си договор, позовавайки се на проблеми, възникнали в резултат на пандемията от COVID‑19, или на каквито и да било извънредни решения, произтичащи от нея, по-специално удължаването на спортния сезон, при описаните в настоящото запитване обстоятелства да се счита за пропорционално и подходящо и следователно в светлината на разпоредбата на член 165 ДФЕС съвместимо с член 101, параграф 1 ДФЕС?

3)Допуска ли член 101, параграф 1 ДФЕС тълкуване, според което споразумение, сключено по електронен път чрез платформите Zoom или Microsoft Teams на 7 април 2020 г. между всички спортни дружества на професионалния футбол от Първа лига, към което на следващия ден също по електронен път се присъединяват по-голямата част от спортните дружества на професионалния футбол от Втора лига на държава членка, все така със съгласието на сдружението, чиято цел в тази държава членка е да гарантира и регулира дейностите на професионалния футбол, в смисъл да не наемат помежду си професионални футболисти от тези лиги, които са прекратили едностранно трудовия си договор, позовавайки се на проблеми, възникнали в резултат на пандемията от COVID‑19, или на каквито и да било извънредни решения, произтичащи от нея, по-специално удължаването на спортния сезон, може да се квалифицира като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, тъй като показва достатъчна степен на вредност за конкуренцията?“.

По преюдициалните въпроси

Предварителни бележки

29 Най-напред, следва да се припомни, че доколкото упражняването на спорт представлява икономическа дейност, то попада в обхвата на разпоредбите на правото на Съюза, които се прилагат при наличието на такава дейност (решение от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 83 и цитираната съдебна практика, и от 4 октомври 2024 г., FIFA, C‑650/22, EU:C:2024:824, т. 75).

30 Само някои специални правила, които, от една страна, са приети изключително по неикономически съображения, и от друга страна, се отнасят до въпроси, които засягат единствено спорта като такъв, трябва да се считат, че не са свързани с каквато и да е икономическа дейност. Такъв по-специално е случаят с правилата за изключването на чуждестранните играчи от състава на отборите, участващи в първенствата между националните представителни отбори на страните им, или за определянето на критериите за класиране, използвани при подбора на спортистите, които участват в индивидуални състезания (решение от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 84 и цитираната съдебна практика, и от 4 октомври 2024 г., FIFA, C‑650/22, EU:C:2024:824, т. 76).

31 С изключение на тези специфични правила, приетите от спортните сдружения правила, и по-общо, поведението на тези сдружения попадат в приложното поле на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС в областта на конкурентното право, когато са изпълнени условията за прилагане на тези разпоредби (решения от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 87 и цитираната съдебна практика, и от 4 октомври 2024 г., FIFA, C‑650/22, EU:C:2024:824, т. 78). Същото се отнася и за правилата и поведението, възприети, както в главното производство, от професионални футболни клубове, евентуално съгласувано с компетентното национално спортно сдружение.

32 В случая мерки като посочените в прессъобщенията, публикувани от LPFP на 7 и 8 април 2020 г. и описани в точки 10—12 от настоящото решение, не спадат към правилата, към които би могло да се приложи посоченото в точка 30 от настоящото решение изключение, за което Съдът многократно е припомнял, че трябва да остане ограничено до своя предмет и не може да се използва за изключването на всяка спортна дейност от приложното поле на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно икономическото право на Съюза (вж. по аналогия решения от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 89 и цитираната съдебна практика, и от 4 октомври 2024 г., FIFA, C‑650/22, EU:C:2024:824, т. 79).

33 Напротив, като се има предвид, че съставът на отборите представлява един от основните параметри на турнирите, в хода на които се провеждат двубоите между професионалните футболни клубове, и че тези състезания водят до икономическа дейност, трябва да се счита, че мерки като разглежданите в главното производство, които се отнасят до наемането, евентуалния трансфер и перспективите за възможна професионална мобилност, имат пряко отражение върху условията за упражняването на тази икономическа дейност, както и върху конкуренцията между професионалните футболни клубове, които я извършват (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 4 октомври 2024 г., FIFA, C‑650/22, EU:C:2024:824, т. 81).

34 Следователно такива мерки могат да попаднат в приложното поле на член 101 ДФЕС.

По третия въпрос

35 С третия си въпрос, който следва да се разгледа на първо място, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че споразумение, с което клубовете, участващи в професионалните футболни първенства на държава членка, се задължават, съгласувано със съответното национално спортно сдружение, да не наемат помежду си играчи, ако тези играчи са прекратили едностранно трудовия си договор, позовавайки се на трудности, причинени от пандемията от COVID‑19 или от каквито и да било извънредни решения, произтичащи от нея, и по-специално от удължаването на спортния сезон, трябва да се квалифицира като споразумение, които имат за цел да ограничи конкуренцията.

36 В това отношение от постоянната съдебна практика следва, че за да може в даден случай да се приеме, че споразумение, решение на сдружение на предприятия или съгласувана практика попада в обхвата на забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, е необходимо съгласно самия текст на тази разпоредба да се докаже или че това споразумение има за цел предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията, или че това поведение има такъв резултат (решения от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 158 и цитираната съдебна практика, и от 4 октомври 2024 г., FIFA, C‑650/22, EU:C:2024:824, т. 79).

37 Затова, на първо място, следва да се анализира целта на съответното поведение. В случай че след този анализ се окаже, че поведението има антиконкурентна цел, не е необходимо да се разглеждат неговите последици за конкуренцията. Следователно само в хипотезата, при която не може да се приеме, че посоченото поведение има такава антиконкурентна цел, е необходимо, на второ място, да се пристъпи към разглеждане на тези последици (решения от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 159 и цитираната съдебна практика, и от 4 октомври 2024 г., FIFA, C‑650/22, EU:C:2024:824, т. 125).

38 Макар понятието за антиконкурентна „цел“ да не представлява изключение спрямо понятието антиконкурентен „резултат“, то все пак трябва да се тълкува стриктно (решения от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 161 и цитираната съдебна практика, и от 4 октомври 2024 г., FIFA, C‑650/22, EU:C:2024:824, т. 126).

39 Следователно това понятие трябва да се разбира като отнасящо се само към някои видове съгласуване между предприятия, които увреждат в достатъчна степен конкуренцията, за да се приеме, че не е необходимо да се разглежда резултатът от тях. Всъщност определени форми на съгласуване между предприятията могат по самото си естество да се разглеждат като увреждащи доброто функциониране на нормалната конкуренция (решения от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 162 и цитираната съдебна практика, и от 4 октомври 2024 г., FIFA, C‑650/22, EU:C:2024:824, т. 127).

40 Сред видовете действия, които трябва да се считат за такива, на първо място са посочени някои особено увреждащи доброто функциониране на нормалната конкуренция тайни действия, като хоризонталните картели, водещи до определяне на цените, до разпределяне на пазари, до ограничаване на производствения капацитет или до подялбата на клиентелата. Всъщност такъв вид действия могат да доведат до увеличаване на цените или намаляване на производството, а оттам и на предлагането, при което се стига до лошо разпределяне на ресурсите в ущърб на предприятията ползватели и на потребителите (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 163 и цитираната съдебна практика).

41 Без непременно да са вредни за конкуренцията, в някои случаи други видове действия също могат да се разглеждат като такива с антиконкурентна цел. Това се отнася по-специално за някои видове хоризонтални споразумения, различни от картелите, например тези, които водят до изключване на конкурентни предприятия от пазара, или за някои видове решения на сдружения на предприятия (решения от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 164 и цитираната съдебна практика, и от 4 октомври 2024 г., FIFA, C‑650/22, EU:C:2024:824, т. 128). За да може обаче да се приеме такава квалификация, следва да се докаже, че подобни действия имат достатъчна степен на вредност за конкуренцията, в смисъл че, както посочва генералният адвокат в точка 28 от заключението си, те имат ясна антиконкурентна логика.

42 Както следва от член 101, параграф 1, букви а) и в) ДФЕС, който споменава по-специално определянето на „покупни или продажни цени“ и разпределянето на „пазари или на доставчици“, такива картели, такива хоризонтални споразумения и решения на сдружения на предприятия могат да се отнасят не само до продаваните от съответните предприятия стоки или услуги, т.е. до предлагането, но и до ресурсите от всякакво естество, от които тези предприятия се нуждаят, за да реализират тези стоки или услуги, т.е. до търсенето. Така тайното споразумение на посочените предприятия може да се състои например в това да си разпределят доставчиците, да използват своята колективна пазарна мощ, за да определят цената, на която ще купуват вложените от тях материали, или в ограничаване или контрол на основния параметър на конкуренция, какъвто може да представлява в някои сектори или на някои пазари наемането на висококвалифицирани работници, като вече обучените играчи, що се отнася до отрасъла на професионалния футбол (вж. в този смисъл решение от 4 октомври 2024 г., FIFA, C‑650/22, EU:C:2024:824, т. 129 и цитираната съдебна практика).

43 За да се прецени в даден случай дали определено споразумение, решение на сдружение на предприятия или съгласувана практика спада към форма на координация, която поради самото си естество трябва да се разглежда като вредна за доброто функциониране на нормалната конкуренция, е необходимо да се анализират, първо, съдържанието на споразумението, решението или практиката, второ, икономическият и правният контекст, в който то или тя се вписва, и трето, преследваните от него или нея цели (вж. в този смисъл решения от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 165 и цитираната съдебна практика, и от 29 юли 2024 г., Banco BPN/BIC Português и др., C‑298/22, EU:C:2024:638, т. 44).

44 В това отношение, най-напред, анализът на съдържанието на въпросното споразумение, решение на сдружение на предприятия или съгласувана практика предполага да се определи, като се разгледат различните му аспекти дали произтичащото от него съгласуване има характеристики, позволяващи свързването му с форма на координация между предприятия, която поради самото си естество трябва да се счита за вредна за доброто функциониране на нормалната конкуренция, какъвто по-специално е случаят, ако всяко съгласуване с такива характеристики може, именно поради последните, да доведе до условия на конкуренция, които не биха отговаряли на нормалните условия на разглеждания пазар (вж. в този смисъл решение от 29 юли 2024 г., Banco BPN/BIC Português и др., C‑298/22, EU:C:2024:638, т. 45 и цитираната съдебна практика).

45 По нататък, що се отнася до икономическия и правния контекст, в който се вписва разглежданото поведение, следва да се вземат предвид естеството на засегнатите стоки или услуги, както и реалните условия, които характеризират структурата и функционирането на съответния или съответните сектори или пазари. За сметка на това, изобщо не е необходимо да се разглеждат и на още по-силно основание да се доказват последиците от това поведение върху конкуренцията, независимо дали са действителни или потенциални и отрицателни или положителни (решения от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 166 и цитираната съдебна практика, от 27 юни 2024 г., Комисия/Servier и др., C‑176/19 P, EU:C:2024:549, т. 288 и 453 и от 4 октомври 2024 г., FIFA, C‑650/22, EU:C:2024:824, т. 131).

46 С оглед на изложеното от запитващата юрисдикция по този въпрос следва да се уточни, че макар, както следва от цитираната в точка 43 от настоящото решение съдебна практика, анализът на икономическия и правен контекст, в който се вписва дадено поведение, да е задължителен при всички положения, степента на отчитане на този контекст все пак може да зависи от вида на разглежданото поведение, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 42, 43 и 66 от заключението си.

47 Така Съдът е постановил, че при наличието на тайни действия, които могат да спадат към особено вредна за конкуренцията форма на координиране, каквито са хоризонталните картели, водещи до подялба на пазарите или до изключване на потенциално конкурентните предприятия от тези пазари, анализът на икономическия и правния контекст, в който се вписват тези действия, може да бъде сведен до строго необходимото, за да се установи наличието на ограничение на конкуренцията с оглед на целта (вж. в този смисъл решения от 20 януари 2016 г., Toshiba Corporation/Комисия, C‑373/14 P, EU:C:2016:26, т. 28 и 29, и от 26 октомври 2023 г., EDP — Energias de Portugal и др., C‑331/21, EU:C:2023:812, т. 100—102).

48 За разлика от това, при наличието на други видове действия, които, без непременно да са също толкова вредни за конкуренцията, все пак биха могли да имат достатъчна степен на вредност, за да може да се приеме, че имат антиконкурентна цел, следва да се извърши по-задълбочен анализ на всички елементи, посочени в точка 45 от настоящото решение, което предполага, доколкото е необходимо, да се вземе предвид релевантната правна и институционална рамка.

49 Както в единия, така и в другия случай анализът на реалния икономически и правен контекст, в който се вписва разглежданото поведение, трябва да позволи да се гарантира, че са изпълнени необходимите условия, за да се приеме, че това поведение има достатъчна степен на вредност, за да бъде квалифицирано като антиконкурентно с оглед на „целта“. Всъщност такава квалификация може да се възприеме само при определени обстоятелства, свързани по-специално с естеството на разглежданите стоки или услуги, с реалните условия на функциониране на пазара или с неговата структура. Обратно, отчитането на този контекст може да доведе до констатацията, че конкретните обстоятелства около посоченото поведение могат да докажат, че то не е достатъчно вредно, за да обоснове такава квалификация (вж. в този смисъл решение от 29 юли 2024 г., Banco BPN/BIC Português и др., C‑298/22, EU:C:2024:638, т. 48).

50 Накрая, що се отнася до преследваните с разглежданото поведение цели, следва да се определят обективните цели, които това поведение се стреми да постигне по отношение на конкуренцията. За сметка на това, обстоятелството, че участващите предприятия са действали без никакво субективно намерение да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията, а са преследвали някои законни цели, не са релевантни за целите на прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС (решения от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 167 и цитираната съдебна практика, и от 4 октомври 2024 г., FIFA, C‑650/22, EU:C:2024:824, т. 132).

51 Освен това, отчитането на всички изисквани елементи трябва във всички случаи да покаже точните причини, поради които разглежданото поведение е в достатъчна степен вредно за конкуренцията, което да обоснове извода, че то има за цел предотвратяването, ограничаването или нарушаването ѝ (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 168 и цитираната съдебна практика, и от 4 октомври 2024 г., FIFA, C‑650/22, EU:C:2024:824, т. 133).

52 В случая, що се отнася, на първо място, до съдържанието на разглежданото в главното производство споразумение, от самия текст на поставения от запитващата юрисдикция трети въпрос, както и от изложената от тази юрисдикция информация, припомнена в точки 11 и 12 от настоящото решение, следва, че става въпрос за споразумение, с което група от клубове, участващи в националните първенства по професионален футбол на държава членка, са поели ангажимент, съгласувано със съответното национално спортно сдружение, да не наемат играчи помежду си, ако тези играчи са прекратили едностранно трудовия си договор, позовавайки се на трудностите, причинени от пандемията от COVID‑19 или от каквито и да било извънредни решения, произтичащи с нея, и по-специално от удължаването на спортния сезон.

53 Сключвайки такова споразумение, участващите в него професионални футболни клубове координират, в степен и по начин, определени съвместно, в настоящия случай за две състезания на високо равнище, които се провеждат в една държава членка, поведението си на „пазара нагоре по веригата“, какъвто е от икономическа гледна точка наемането на вече обучени или в процес на обучение играчи. Като се координират по този начин, всички тези клубове се отказват или си забраняват всякаква възможност да решат самостоятелно да наемат играч, който едностранно е прекратил трудовия си договор с друг клуб по причини, свързани с пандемията от COVID‑19. Такова споразумение, което съответства на споразумение за ненаемане, представлява явно ограничение на параметър на конкуренцията, който играе съществена роля в областта на професионалния спорт на високо равнище, а именно възможността за ангажиране на играчи, вече наети от даден клуб, тъй като, ако това ограничение не съществуваше, тези клубове биха могли да се конкурират на този пазар (вж. в този смисъл решение от 4 октомври 2024 г., FIFA, C‑650/22, EU:C:2024:824, т. 138, 145 и 146).

54 Споразуменията за ненаемане обаче могат да се приравнят на хоризонталните споразумения за ограничаване на „доставчици“, посочени в член 101, параграф 1, буква в) ДФЕС, които, както е видно от точка 42 от настоящото решение, са вредни за конкуренцията, тъй като целят изкуствено да замразят разпределянето между участващите предприятия на „ресурси“, каквито са работниците (вж. в този смисъл решение от 4 октомври 2024 г., FIFA, C‑650/22, EU:C:2024:824, т. 146), което води до потенциално неефективно разпределение на тези ресурси на пазара.

55 Освен това тези споразумения намаляват възможностите на тези работници да предлагат услугите си на други предприятия и следователно ограничават преговорните им възможности на пазара, включително спрямо предприятието, което ги наема. Следователно, макар съдържанието им да се различава от това на споразуменията, с които такива предприятия се договорят пряко за определяне на заплатите на своите играчи, тоест „покупните цени“ на своите човешки ресурси, което води до премахване или ограничаване на конкуренцията в това отношение, такива споразумения за ненаемане все пак могат да окажат непряко и потенциално въздействие върху тези цени.

56 При това положение, както следва от постоянната съдебна практика, припомнена в точки 43 и 49 от настоящото решение, анализът на съдържанието на дадено споразумение сам по себе си не е достатъчен, дори това споразумение да е свързано с един или друг вид поведение, за което по принцип може да се приеме, че може да ограничи конкуренцията по самата си цел, за да се счете, че е налице такава квалификация.

57 Що се отнася, на второ място, до икономическия и правен контекст, в който се вписва разглежданото поведение, следва да се припомни, първо, че конкретната преценка на реалния контекст, в който се вписват икономическите дейности, свързани с упражняването на даден спорт, може да включва отчитане, наред с други фактори, и доколкото тези особености се окажат релевантни, на естеството, организацията или функционирането на съответния спорт, на начина, по който той се практикува, на начина, по който взаимодействат различните участници в него, както и ролята на структурите или организациите, отговарящи за него на всички равнища, с които Съюзът поощрява сътрудничеството в съответствие с член 165, параграф 3 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 104 и 105 и цитираната съдебна практика).

58 В случая, както бе посочено в точка 52 от настоящото решение, разглежданото в главното производство споразумение е споразумение за ненаемане на играчи, прекратили едностранно трудовия си договор по причини, свързани с пандемията от COVID‑19, което е сключено от група от клубове, участващи в националните професионални футболни първенства на държава членка, и е съгласувано със съответното национално спортно сдружение. Следователно, както бе посочено в точка 53 от настоящото решение, то се отнася до параметър на конкуренцията, който играе съществена роля в областта на професионалния футбол на високо равнище.

59 Конкуренцията, която може да съществува между предприятия като професионалните футболни клубове, обаче има някои особености. Всъщност, макар тези предприятия да могат да се конкурират помежду си на различни пазари, като например продажбата на билети, които дават възможност на зрителите да присъстват на мачове, търсенето и привличането на спонсори или упражняването на някои правни или икономически права, свързани със състезанията, в които участват, и с играчите, които наемат, взаимното им положение на тези пазари все пак зависи в известна степен от тяхната основна и главна дейност, а именно участието им в спортни състезания.

60 Тези спортни състезания се характеризират по-специално с това, че макар участието в тях да е запазено за отбори, които са постигнали определени спортни резултати, и макар провеждането им да се основава на двубоите и постепенното елиминиране на участващите отбори и следователно главно на спортните заслуги, доброто им функциониране, устойчивостта и успехът им се основават и на поддържането на определен спортен и финансов баланс, както и на известно равенство на възможностите между участващите в тях професионални футболни клубове, като се има предвид взаимозависимостта между последните (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 143 и 235 и цитираната съдебна практика).

61 В това отношение устойчивостта на конкуренцията между професионалните футболни клубове предполага, че във всеки един момент има достатъчен брой клубове, които участват в различните състезания, организирани на национално и международно равнище, въпреки че в хода на спортните сезони тези клубове могат постепенно да бъдат елиминирани от дадено спортно състезание и въпреки че някои от тях могат да се изкачат или, напротив, да изпаднат от една лига в друга.

62 Второ, Съдът неколкократно е отбелязвал, че с оглед на тези различни особености е оправдано националните и международните спортни сдружения, които отговарят за дадена спортна дисциплина, да приемат, прилагат и осигуряват спазването, в рамките на своята правна автономия, на общи правила, свързани по-специално с организирането на състезания в тази дисциплина, с безпроблемното им протичане и с участието на спортистите в тях (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 104 и 105 и цитираната съдебна практика).

63 Такива общи правила, предназначени да се гарантира еднородността и координацията на тези състезания в рамките на общ календарен график, както и в по-общ план да се насърчи по подходящ и ефективен начин провеждането на състезания, основани на равенство на възможностите и на заслугите, могат легитимно да целят, наред с останалото, да регламентират условията, при които професионалните футболни клубове могат да съставят участващите в тези състезания отбори, както и условията, при които самите играчи могат да участват в тях (вж. в този смисъл решение от 4 октомври 2024 г., FIFA, C‑650/22, EU:C:2024:824, т. 143 и цитираната съдебна практика).

64 По-специално, след като годишното или сезонното провеждане на професионални футболни състезания между клубове се основава, както бе посочено в точка 60 от настоящото решение, на двубоите и постепенно елиминиране на участващите отбори и следователно главно на спортните заслуги, които могат да бъдат гарантирани само ако всички участващи отбори провеждат двубоите при еднакви нормативни и технически условия, осигуряващи определено равенство на възможностите, може да е оправдано едно спортно сдружение да се стреми до известна степен да гарантира стабилността на персоналния състав на играчите, които формират екипите на тези клубове през даден сезон, например като забрани едностранното прекратяване на трудовите договори през сезон или дори през дадена година (решение от 4 октомври 2024 г., FIFA, C‑650/22, EU:C:2024:824, т. 144 и цитираната съдебна практика).

65 Когато обаче спортно сдружение приеме такива правила, те трябва да са в съответствие с правото на Съюза. По-специално приемането на тези правила не трябва да има за последица това, че спазването им от членовете на това сдружение, които представляват предприятия, води до нарушаване на членове 101 и 102 ДФЕС. Освен това прилагането на посочените правила не може да ограничава упражняването на правата и свободите, които правото на Съюза е предоставило на частноправните субекти (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2023 г., Royal Antwerp Football Club, C‑680/21, EU:C:2023:1010, т. 103 и цитираната съдебна практика).

66 В случая обаче разглежданото в главното производство споразумение, прието съвместно от LPFP и група от футболни клубове, замразява частично конкурентните отношения между тези клубове в качеството им на икономически оператори.

67 Трето, както е видно от точки 24 и 25 от настоящото решение, запитващата юрисдикция иска да се установи дали някои от останалите елементи, които характеризират икономическия и правен контекст, в който се вписва разглежданото в главното производство споразумение, могат да я накарат да приеме, че това споразумение няма достатъчна степен на вредност за конкуренцията, за да може да се счете, че то има за цел да ограничи конкуренцията, и че следователно е оправдано да се въздържи от разглеждане на действителните или потенциалните му последици за конкуренцията.

68 По-специално, както следва от точки 7—11, 14—16 и 18 от настоящото решение, тази юрисдикция се позовава на пандемията от COVID‑19, на общите последици от тази пандемия, свързани по-специално с ограничаването на възможността за придвижване на населението и затварянето на обекти, предназначени за приемане на посетители, както и на нейните специфични последици за сектора на професионалния футбол, като спирането на спортния сезон 2019/2020 г. и многобройните практически, спортни, социални, икономически и финансови трудности, пред които са изправени футболните клубове поради пандемията.

69 В това отношение следва да се отбележи, че макар в крайна сметка запитващата юрисдикция да е тази, която трябва да квалифицира разглежданото в главното производство споразумение от гледна точка на член 101, параграф 1 ДФЕС, когато се произнася по преюдициално запитване, Съдът все пак може въз основа на материалите по преписката, с която разполага, да насочи запитващата юрисдикция при тълкуването и да ѝ помогне да разреши спора в главното производство (вж. в този смисъл решения от 13 юли 2006 г., Manfredi и др., C‑295/04—C‑298/04, EU:C:2006:461, т. 48, и от 25 януари 2024 г., Em akaunt BG, C‑438/22, EU:C:2024:71, т. 27).

70 В случая, най-напред, разглежданото в главното производство поведение се различава от правилата, които националните или международните спортни сдружения, които отговарят за дадена спортна дисциплина, приемат съгласно устава си и от задачите, които са им възложени или признати от публичните органи. Всъщност от прессъобщенията на LPFP от 7 и 8 април 2020 г., описани в точки 10—12 от настоящото решение, изглежда, следва, че това поведение първоначално е възприето не от такова спортно сдружение, а от професионални футболни клубове, които са предприятия.

71 Освен това, тъй като член 101, параграф 1 ДФЕС има за цел да забрани всяка форма на координация, която съзнателно заменя рисковете на конкуренцията с практическо сътрудничество между предприятията, и тъй като в по-широк смисъл разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно конкуренцията се основават на схващането, че всеки икономически оператор трябва да определя самостоятелно политиката, която възнамерява да следва на пазара (вж. в този смисъл решения от 14 юли 1981 г., Züchner, 172/80, EU:C:1981:178, т. 13, и от 20 ноември 2008 г., Beef Industry Development Society и Barry Brothers, C‑209/07, EU:C:2008:643, т. 34), подобно поведение не може да се приравни на такива правила.

72 От предоставената от запитващата юрисдикция информация е видно обаче, че макар първоначално да не е инициирано от компетентното национално спортно сдружение, разглежданото в главното производство поведение е прието в присъствието на председателя на това сдружение и може да счита за подкрепено и дори одобрено от него, което обаче запитващата юрисдикция следва да провери.

73 По-нататък, както се уточнява в акта за преюдициално запитване, това поведение е възприето в конкретния контекст, породен от пандемията от COVID‑19, която не само засяга съответния сектор в много отношения, но и преди всичко оказва съществено въздействие върху самото функциониране на този сектор в условията на конкуренция. По-специално, поради пандемията и след дължащото се на нея спиране на спортния сезон 2019/2020 г. към момента на сключване на разглежданото в главното производство споразумение възобновяването на мачовете, които все още не са били изиграни в рамките на националните първенства от Първа и Втора лига, е било несигурно и тази несигурност се е отразила както на крайната дата на този спортен сезон, в случай че бъде възобновен, така и на изтичането на срока на трудовите договори на някои играчи. Всъщност при липсата на подходящи мерки играчите, които са прекратили едностранно трудовия си договор поради пандемията или чийто трудов договор изтича на датата, на която първоначално е трябвало да приключи този спортен сезон, а именно 30 юни 2020 г., впоследствие биха могли да бъдат наети свободно от друг клуб, което неизбежно и значително би променило състава на различните участващи отбори и следователно би подкопало интегритета на състезанието. Освен това, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 57 и 58 от заключението си, това положение би могло да се влоши, ако икономическите и финансовите затруднения, които изпитват клубовете, засегнати от такова напускане на играчи, им попречат да наемат нови играчи поради липса на достатъчно финансови средства.

74 Несъмнено настъпването на събитие като пандемията от COVID‑19 само по себе си не може да обоснове изключение от императивната разпоредба на член 101, параграф 1 ДФЕС (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 26 септември 2013 г., ÖBB-Personenverkehr, C‑509/11, EU:C:2013:613, т. 49 и 50, и от 8 юни 2023 г., UFC — Que choisir и CLCV, C‑407/21, EU:C:2023:449, т. 57).

75 Тъй като запитващата юрисдикция се позовава на член 165 ДФЕС, следва да се добави, че положението не е различно, когато споразумението, решението на сдружение на предприятия или съгласуваната практика са в областта на спорта. Всъщност тази разпоредба не представлява специално правило, което изключва спорта от обхвата на всички или на част от останалите разпоредби на първичното право на Съюза, които могат да бъдат приложени към него, или което би изисквало в рамките на това прилагане да му се предостави специално третиране (решение от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 101).

76 Това обаче не променя факта, че обстоятелства като посочените в точка 73 от настоящото решение трябва да бъдат взети предвид от запитващата юрисдикция, за да определи дали контекстът на разглежданото в главното производство поведение, анализиран заедно с неговото съдържание и обективни цели, позволява да се приеме, че това поведение има за цел предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията.

77 Накрая, отчитането на икономическия и правния контекст, в който се вписва разглежданото в даден случай поведение, и по-специално на реалните условия, които характеризират функционирането на сектора или пазарите, на които се е проявило това поведение, трябва във всички случаи да разкрие конкретните причини, поради които с оглед на присъщите на този контекст особености посоченото поведение няма достатъчна степен на вредност за конкуренцията, за да може да се счита, че то има за цел предотвратяването, ограничаването или нарушаването ѝ по същия начин, а както стана ясно от точка 51 от настоящото решение, също важи за хипотезата, при която компетентният орган или юрисдикция стигне до обратния извод.

78 Следователно, независимо от извода, до който ще стигне запитващата юрисдикция, след като разгледа останалите посочени от нея елементи от икономическия и правния контекст, що се отнася до наличието или липсата на ограничаване на конкуренцията с оглед на „целта“, подобна преценка трябва да се основава на анализ на конкуренцията, от който да личат точните причини в подкрепа на този извод в светлината на всички релевантни фактически и правни обстоятелства.

79 Що се отнася, на трето и последно място, до обективните цели, които разглежданото в главното производство споразумение цели да постигне по отношение на конкуренцията, изложените от запитващата юрисдикция обстоятелства в това отношение налагат следните съображения.

80 От една страна, тази юрисдикция посочва по същество, че с оглед на ясното и точно съдържание на разглежданото в главното производство споразумение трябва да се приеме, че то има за цел да ограничи конкуренцията, в която присъединилите се към това споразумение професионални футболни клубове биха могли да влязат на пазара за набиране на играчи, ако то не съществуваше.

81 Тези съображения, които извеждат въпросната цел от самото съдържание на посоченото споразумение, потвърждават, че то по своята същност е от такова естество, че може да засегне една от различните форми на конкуренция, а именно конкуренцията при наемането на играчи, в която биха могли да влязат клубовете, участващи в националното първенство от Първа лига, която по това време е била спряна за неопределен срок, но която все пак е можело да бъде възобновена в зависимост от развитието на ситуацията, породена от пандемията от COVID‑19.

82 От друга страна, запитващата юрисдикция по същество посочва, че при обстоятелства като посочените в точка 73 от настоящото решение разглежданото в главното производство споразумение е имало за цел също така да запази стабилността на персоналния състав на играчите, от които клубовете могат да сформират отборите си през целия период на спиране за неопределено време на спортния сезон 2019/2020 г., и по този начин да позволи първенството да бъде възобновено в подходящия момент при условия, които гарантират неговия интегритет. В това отношение тази юрисдикция припомня по-специално, че първоначално е било предвидено този спортен сезон да приключи на 30 юни 2020 г., че множество трудови договори между клубовете и техните играчи са изтичали на същата дата и че ако разглежданото в главното производство споразумение не съществуваше, клубовете биха имали право да наемат играчи от своите конкуренти по време на първенството, включително между първоначално предвидената датата на приключване на посочения спортен сезон и датата на възобновяването му, което би позволило на клубовете, които разполагат с най-много финансови средства, да укрепят отборите си и съответно да отслабят отборите на конкурентите си, нарушавайки по този начин трайно конкуренцията и в крайна сметка конкуренцията „на стадионите“.

83 Тези съображения обаче, въз основа на които запитващата юрисдикция приема, че в това отношение споразумението преследва обективна цел, която благоприятства конкуренцията, изглеждат релевантни с оглед на особеностите, които характеризират нормалното протичане на конкуренцията в сектора на професионалния футбол, припомнени в точки 60—64 от настоящото решение, както и с оглед на реалния контекст, в който е сключено посоченото споразумение.

84 Всъщност, както следва от цитираната в тези точки съдебна практика, футболните състезания между клубовете се основават по-специално на принципа на спортните заслуги, който предполага, че резултатите, постигнати от всички участващи клубове в различните фази на дадено състезание могат да бъдат надлежно съпоставени.

85 Както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 57—59 от заключението си, тази форма на конкуренция, в която могат да влязат клубовете, непременно изисква да се съхранят интегритетът на състезанието и стабилността на персоналния състав на играчите, от които клубовете могат да съставят отборите, които да използват в дадено състезание или през даден сезон, което на практика предполага да се избягват закъснели трансфери на играчи, които могат съществено да променят спортната стойност на един или друг отбор по време на дадено състезание, както и да се забрани едностранното прекратяване на трудови договори през сезона (вж. в този смисъл решения 13 април 2000 г., Lehtonen и Castors Braine, C‑176/96, EU:C:2000:201, т. 53 и 54, и от 4 октомври 2024 г., FIFA, C‑650/22, EU:C:2024:824, т. 100 и 144), освен когато то се извършва по основателни причини, като неплащане на заплатата на играч от неговия клуб или дисциплинарно нарушение, което може да обоснове такова прекратяване.

86 Така запитващата юрисдикция може основателно да приеме, че разглежданото в главното производство споразумение преследва едновременно обективна антиконкурентна цел, а именно ограничаване на конкуренцията на пазара на набиране на играчи, и обективна проконкурентна цел, изразяваща се в осигуряване на стабилност на персоналния състав на играчите, участващи в националните първенства от Първа и Втора лига, чрез ограничаване на привличането от участващите в тях клубове на играчи, чийто трудов договор изтича или ще бъде прекратен едностранно от заинтересованото лице по причина, свързана с пандемията от COVID‑19, включително в периода между датата, на която спортният сезон 2019/2020 г. е трябвало да приключи, ако първенството не беше спряно, и датата, която в крайна сметка е била определена за приключването на този сезон, в случай че бъде възобновено.

87 Като се имат предвид становищата на ответника в главното производство и на Комисията в това отношение, следва да се добави, че това положение се различава съществено от положението, при което поведение, насочено към обективна антиконкурентна цел, преследва едновременно и други цели, които могат да бъдат легитимни, но неутрални по отношение на конкуренцията (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 167 и цитираната съдебна практика).

88 Следователно от изложеното от запитващата юрисдикция и от преписката, с която разполага Съдът, следва, че макар анализът на съдържанието на разглежданото в главното производство споразумение да показва, че то е от такова естество, че да ограничава по очевиден начин конкуренцията, която може да съществува между участващите футболни клубове на пазара за набиране на играчи, то анализът на реалния икономически и правен контекст, в който то се вписва, от своя страна показва, че това споразумение е сключено, от една страна, в сектор, в който конкуренцията има множество специфични особености, и от друга страна, в особен контекст. Освен това от тях следва, че това споразумение преследва не само обективна антиконкурентна цел, изразяваща се в ограничаване на конкуренцията на пазара на набиране на играчи, но и е насочено към постигането на обективна проконкурентна цел, а именно да гарантира стабилността на персоналния състав на играчите, които участват в националните първенства от Първа и Втора лига. При това положение само запитващата юрисдикция следва да определи точно и мотивирано дали с оглед на всички релевантни фактически и правни обстоятелства посоченото споразумение има достатъчна степен на вредност, за да може да се приеме, че то има за цел да ограничи конкуренцията.

89 С оглед на всички изложени по-горе съображения на третия въпрос следва да се отговори, че член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че споразумение, с което клубовете, участващи в професионалните футболни първенства на държава членка, се задължават, съгласувано със съответното национално спортно сдружение, да не наемат играчи помежду си, ако тези играчи са прекратили едностранно трудовия си договор, позовавайки се на трудностите, причинени от пандемията от COVID‑19 или от каквито и да било извънредни решения, произтичащи от нея, и по-специално от удължаването на спортния сезон, трябва да се квалифицира като споразумение, което има за цел да ограничи конкуренцията, освен ако конкретният анализ на съдържанието на това споразумение, на неговите обективни цели по отношение на конкуренцията, както и на специфичния икономически и правен контекст, в който то се вписва, не разкрие точните причини, поради които компетентният орган или юрисдикция счита, че тази квалификация не може да бъде възприета.

По първия и втория въпрос

90 С първия и втория си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че предвидената в него забрана не се прилага за споразумение, с което клубовете, участващи в професионалните футболни първенства на държава членка, се задължават, съгласувано със съответното национално спортно сдружение, да не наемат играчи помежду си, ако тези играчи са прекратили едностранно трудовия си договор, позовавайки се на трудностите, причинени от пандемията от COVID‑19 или каквито и да било извънредни решения, произтичащи от нея, и по-специално от удължаването на спортния сезон.

91 В това отношение от практиката на Съда следва, че не всяко споразумение между предприятия или решение на сдружение на предприятия, което ограничава свободата на действие на предприятията, страни по това споразумение, или обвързани от спазването на това решение, попада непременно в обхвата на забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС. Всъщност анализът на икономическия и правния контекст, в който се вписват някои от тези споразумения и решения, може да доведе до констатацията, първо, че те са обосновани от преследването на една или повече законни цели от общ интерес, които сами по себе си нямат антиконкурентен характер, второ, че конкретните средства, които се използват за постигането на тези цели, са действително необходими за постигането им и трето, че дори да се окаже, че тези средства имат за присъщ резултат ограничаването или нарушаването, поне потенциално, на конкуренцията, този присъщ резултат не надхвърля необходимото, по-специално като премахва всякаква конкуренция (решения от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 183 и цитираната съдебна практика, и от 4 октомври 2024 г., FIFA, C‑650/22, EU:C:2024:824, т. 149).

92 Тази съдебна практика обаче не може да се прилага по отношение на поведение, което далеч не се изчерпва само с присъщия „резултат“ да ограничи, поне потенциално, конкуренцията, ограничавайки свободата на действие на някои предприятия, и има степен на вредност по отношение на тази конкуренция, която позволява да се приеме, че самата му цел е нейното предотвратяване, ограничаване или нарушаване (решения от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 186, и от 4 октомври 2024 г., FIFA, C‑650/22, EU:C:2024:824, т. 150). Всъщност степента, в която подобно поведение вреди на конкуренцията, и следователно пряката или непряка вреда, която то може да причини на ползвателите и междинните или крайните потребители в различните засегнати сектори или пазари, е твърде голяма, за да може то да се счита за оправдано и пропорционално (решение от 4 октомври 2024 г., FIFA, C‑650/22, EU:C:2024:824, т. 150).

93 Следователно, що се отнася до поведение, което има за цел предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията, единствено на основание член 101, параграф 3 ДФЕС и при условие че са спазени всички предвидени в тази разпоредба условия, това поведение може да бъде освободено от забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС (решения от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 187, и от 4 октомври 2024 г., FIFA, C‑650/22, EU:C:2024:824, т. 151).

94 Следователно в случая само ако след анализ на разглежданото в главното производство споразумение запитващата юрисдикция стигне до извода, че то няма за цел да ограничи конкуренцията и ако може да установи, че това споразумението все пак има такъв резултат, тя ще трябва да провери дали може да се приеме, че споразумението не попада в приложното поле на член 101, параграф 1 ДФЕС съгласно припомнената в точка 91 от настоящото решение съдебна практика, като следва да се отбележи, че страната, която се позовава на тази съдебна практика, трябва да докаже с убедителни доводи и доказателства, че са изпълнени всички необходими условия, за да се ползва от нея (вж. по аналогия решение от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 130, 191 и 205 и цитираната съдебна практика).

95 С оглед на изложеното в акта за преюдициално запитване, както и на становищата в това отношение на страните в главното производство и на другите заинтересовани лица, участващи в настоящото производство, следва обаче да се отбележи, на първо място, че макар разглежданото в главното производство поведение да е под формата на споразумение, сключено от професионални футболни клубове със съдействието на съответното национално спортно сдружение, и следователно от предприятия, действали съгласувано със сдружение на предприятия (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 90), то може да попадне в обхвата на съдебната практика, припомнена в точка 91 от настоящото решение. Всъщност, както е видно от текста ѝ, тази съдебна практика е приложима, противно на поддържаното от ответника в главното производство и от Комисията, към всяко поведение, чрез което сдружение на предприятия и предприятията, които са негови членове, се координират помежду си, независимо от формата на това координиране, а не само към онези елементи от това поведение, които приемат формата на правила, които могат да се квалифицират като решение на сдружение на предприятия.

96 Що се отнася, на второ място, до наличието на легитимна цел от общ интерес, Съдът многократно е посочвал, че осигуряването на редовността на спортните състезания представлява легитимна цел от общ интерес, която е от особено значение във футбола, и която може по-специално да обоснове — по принцип и без да се засяга конкретното им съдържание — приемането на правила относно сроковете за трансфер на играчи по време на състезание, както и на правила, които да гарантират поддържането на определена степен на стабилност в персоналния състав на играчите, от които клубовете могат да съставят отборите, които да използват по време на дадено състезание (вж. в този смисъл решение от 4 октомври 2024 г., FIFA, C‑650/22, EU:C:2024:824, т. 100—102 и цитираната съдебна практика).

97 При тези обстоятелства преследването на такава цел може да обоснове — по принцип и без да се засяга конкретното им съдържание — правилата, въведени със споразумение като разглежданото в главното производство.

98 Що се отнася, на трето и последно място, до необходимия и пропорционален характер в тесен смисъл на това споразумение, важно е да се отбележи, че както следва от съдебната практика, посочена в точка 91 от настоящото решение, анализът на споразумението предполага, най-напред, да се определи дали конкретните средства, които се използват в даден случай за преследване на легитимна цел от общ интерес, са годни да гарантират постигането на тази цел, след това, да се прецени дали използването на тези средства е необходимо за постигането на посочената цел, което предполага, че не съществуват други мерки, които са също толкова ефективни за постигането на целта, но същевременно са по-малко ограничителни за конкуренцията, и накрая, да се провери дали ограничителните последици от приетите мерки не са непропорционални спрямо тази цел, по-специално тъй като елиминират всякаква конкуренция на съответния пазар.

99 При това положение запитващата юрисдикция, която в акта си за преюдициално запитване изразява съмнения относно необходимостта и пропорционалността на разглежданото в главното производство споразумение, трябва да извърши задълбочен анализ на тези три условия, а именно годността, необходимостта и пропорционалността в тесен смисъл на това споразумение, като вземе предвид изтъкнатите от страните доводи и доказателства, както и всички релевантни фактически и правни обстоятелства.

100 С оглед на всички гореизложени съображения на първия и втория въпрос следва да се отговори, че член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че предвидената в него забрана не се прилага за споразумение, с което клубовете, участващи в професионалните футболни първенства на държава членка, се задължават, съгласувано със съответното национално спортно сдружение, да не наемат играчи помежду си, ако тези играчи са прекратили едностранно трудовия си договор, позовавайки се на трудностите, причинени от пандемията от COVID‑19 или от каквито и да било извънредни решения, произтичащи от нея, и по-специално от удължаването на спортния сезон, ако от една страна, това споразумение не може да се квалифицира като споразумение, което има за цел да ограничи конкуренцията, и ако, от друга страна, е установено, че посоченото споразумение е обосновано от преследването на легитимна цел от общ интерес, с оглед на която то изглежда подходящо, необходимо и пропорционално в тесен смисъл.

По съдебните разноски

101 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

1)Член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че споразумение, с което клубовете, участващи в професионалните футболни първенства на държава членка, се задължават, съгласувано със съответното национално спортно сдружение, да не наемат играчи помежду си, ако тези играчи са прекратили едностранно трудовия си договор, позовавайки се на трудностите, причинени от пандемията от COVID‑19 или от каквито и да било извънредни решения, произтичащи от нея, и по-специално от удължаването на спортния сезон, трябва да се квалифицира като споразумение, което има за цел да ограничи конкуренцията, освен ако конкретният анализ на съдържанието на това споразумение, на неговите обективни цели по отношение на конкуренцията, както и на специфичния икономически и правен контекст, в който то се вписва, не разкрие точните причини, поради които компетентният орган или юрисдикция счита, че тази квалификация не може да бъде възприета.

2)Член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че предвидената в него забрана не се прилага за споразумение, с което клубовете, участващи в професионалните футболни първенства на държава членка, се задължават, съгласувано със съответното национално спортно сдружение, да не наемат играчи помежду си, ако тези играчи са прекратили едностранно трудовия си договор, позовавайки се на трудностите, причинени от пандемията от COVID‑19 или от каквито и да било извънредни решения, произтичащи от нея, и по-специално от удължаването на спортния сезон, ако от една страна, това споразумение не може да се квалифицира като споразумение, което има за цел да ограничи конкуренцията, и ако, от друга страна, е установено, че посоченото споразумение е обосновано от преследването на легитимна цел от общ интерес, с оглед на която то изглежда подходящо, необходимо и пропорционално в тесен смисъл.

Подписи

*Език на производството: португалски.