Член 1
1. Настоящата директива се прилага по отношение на:
а) данъците, налагани за тежкотоварните превозни средства;
б) ТОЛ таксите и таксите за ползване, налагани на превозните средства.
2. Настоящата директива не се отнася за превозните средства, които се използват изключително в неевропейските територии на държавите членки.
3. Настоящата директива не се отнася за превозни средства с регистрация в Канарските острови, Сеута и Мелиля, както и Азорските острови и Мадейра, които извършват превози изключително на тези територии или между тези територии и, съответно, континенталните територии на Испания и Португалия.
Член 2
1. За целите на настоящата директива:
1) „трансевропейска пътна мрежа“ означава пътната транспортна инфраструктура, посочена в глава II, раздел 3 от Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета , както е илюстрирано чрез картите в приложение I към същия регламент;
2) „основна трансевропейска транспортна мрежа“ означава транспортна инфраструктура, установена в съответствие с глава III от Регламент (ЕС) № 1315/2013;
3) „разходи за строителство“ означава разходите, свързани със строителството, включително разходите за финансиране, където е подходящо, на:
а) нова инфраструктура или нови подобрения на инфраструктурата, включително значителни структурни ремонти, или
б) инфраструктура или подобрения на инфраструктурата, включително значителни структурни ремонти, завършени не повече от 30 години преди 10 юни 2008 г., където към 10 юни 2008 г. вече са били налице начини за таксуване, или завършени преди не повече от 30 години преди установяването на нови начини за таксуване, въведени след 10 юни 2008 г.; или
в) инфраструктура или подобрения на инфраструктурата, завършени преди сроковете, посочени в буква б), когато:
i) държава членка е установила система за събиране на такси, която предоставя възстановяване на тези разходи чрез договор с оператор на системата или чрез други законови действия с еквивалентен ефект, влезли в сила преди 10 юни 2008 г., или
ii) държава членка може да докаже, че решението за изграждането на въпросната инфраструктура е зависело от това дали планираният ѝ експлоатационен период е повече от 30 години;
4) „финансови разходи“ означава лихви по заеми и възстановяване на финансиране със собствен капитал от акционерите;
5) „значителни структурни ремонти“ означава структурни ремонти с изключение на ремонтите, които повече не допринасят полза за ползвателите на пътищата, особено когато ремонтната дейност е заменена с препокриване на пътя или с друга строителна работа;
6) „автомагистрала“ означава път, специално проектиран и построен за автомобилно движение, който не обслужва имоти, граничещи с него, и който отговаря на следните критерии:
а) снабден е, с изключение на специални места или временно, с отделни пътни платна за двете посоки на движение, отделени едно от друго или чрез разделителна ивица, която не е предназначена за движение, или по изключение чрез други средства;
б) не се пресича на едно ниво нито с друг път, нито с железопътна или трамвайна линия, нито с пътека за велосипедисти или пешеходна пътека; и
в) обозначен е специално като автомагистрала;
7) „ТОЛ такса“ означава определена сума, която се заплаща във връзка с превозно средство, въз основа на изминатото разстояние по дадена инфраструктура и в зависимост от типа превозно средство, заплащането на която дава право на същото превозното средство да използва инфраструктурата, и която се състои от една или повече от следните такси:
а) такса за инфраструктура;
б) такса за задръствания; или
в) такса за външни разходи;
8) „такса за инфраструктура“ означава такса, налагана с цел да се възстановят разходите, направени в дадена държава членка за изграждане, поддържане, експлоатация и развитие на инфраструктурата;
9) „такса за външни разходи“ означава такса, налагана с цел да се възстановят разходите, свързани с един или повече от следните фактори:
а) замърсяването на въздуха;
б) шумовото замърсяване, причинено от трафика; или
в) емисиите на CO2, дължащи се на трафика;
10) „разходи във връзка със замърсяването на въздуха, причинено от трафика“ означава стойността на вредите за човешкото здраве и на вредите за околната среда, причинени от изпускането на прахови частици и на прекурсори на озона, като NOx и летливи органични съединения, при експлоатацията на превозно средство;
11) „разходи във връзка с шумовото замърсяване, причинено от трафика“ означава стойността на вредите за човешкото здраве и на вредите за околната среда, причинени от шума, генериран от превозните средства или причинен от тяхното взаимодействие с пътната настилка;
12) „разходи във връзка с емисиите на CO2, дължащи се на трафика“ означава стойността на вредите, причинени от изпускането на CO2 при експлоатацията на превозното средство;
13) „задръстване“ означава ситуация, при която обемът на трафика достига или надхвърля пропускателната способност на пътя;
14) „такса за задръствания“ означава такса, налагана на превозните средства с цел възстановяване на разходите, породени от задръстванията в дадена държава членка, и за намаляване на задръстванията;
15) „среднопретеглена такса за инфраструктура“ означава общият приход от таксата за инфраструктура за даден период, разделен на пробега в километри, пропътуван от тежките превозни средства по участъците от пътя, за които се плаща таксата през същия период;
16) „такса за ползване“ означава определена сума, чието заплащане дава право на превозното средство да използва за определен период инфраструктурата, посочена в член 7, параграфи 1 и 2;
17) „превозно средство“ означава моторно превозно средство с четири или повече колела или съчленена комбинация от превозни средства, предназначени или използвани за превоз на пътници или товари;
18) „тежко превозно средство“ означава моторно превозно средство, чиято технически допустима максимална маса с товар надвишава 3,5 тона;
19) „тежкотоварно превозно средство“ означава тежко превозно средство, предназначено за превоз на товари;
20) „автобус“ означава тежко превозно средство, предназначено за превоз на повече от осем пътници освен водача;
21) „леко превозно средство“ означава превозно средство, чиято технически допустима максимална маса с товар не надвишава 3,5 тона;
22) „лек автомобил“ означава леко превозно средство с четири колела, предназначено за превоз на не повече от осем пътници освен водача;
23) „превозно средство, което представлява исторически интерес“ означава превозно средство, което представлява исторически интерес и за което се съдържа определение в член 3, параграф 7 от Директива 2014/45/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ; 24) „микробус“ означава леко превозно средство, предназначено за превоз на повече от осем пътници освен водача;
25) „моторна каравана“ означава превозно средство с място за живеене, включващо седалки и маса, места за спане, които могат да са отделни или да се преобразуват от седалките, съоръжения за готвене и съхранение;
26) „леко търговско превозно средство“ означава леко превозно средство, предназначено за превоз на товари;
27) „фургон“ означава леко превозно средство по смисъла на част В, точка 4.2 от приложение I към Регламент (ЕС) 2018/858 на Европейския парламент и на Съвета ; 28) „емисии на CO2“ от тежко превозно средство означава неговите специфични емисии на CO2, предвидени в точка 2.3 от неговия информационен файл за клиента, както е определено в част II от приложение IV към Регламент (ЕС) 2017/2400 на Комисията ; 29) „превозно средство с нулеви емисии“ означава:
а) тежко превозно средство с нулеви емисии, определено в член 3, точка 11 от Регламент (ЕС) 2019/1242 на Европейския парламент и на Съвета ; или
б) всеки лек автомобил, микробус или леко търговско превозно средство без двигател с вътрешно горене;
30) „тежко превозно средство с ниски емисии“ означава:
а) тежко превозно средство с ниски емисии съгласно определението в член 3, точка 12 от Регламент (ЕС) 2019/1242;
б) или тежко превозно средство в обхвата на член 2, параграф 1, букви а)—г) от същия регламент, с емисии на CO2, които са под 50 % от еталонните емисии на CO2 за неговата група превозни средства, и което е различно от превозно средство с нулеви емисии;
31) „транспортен оператор“ означава всяко предприятие, което осъществява пътен превоз на пътници или стоки;
32) „превозно средство от клас емисии „EURO 0“, „EURO I“, „EURO II“, „EURO III“, „EURO IV“, „EURO V“, „EEV“, „EURO VI“ означава тежко превозно средство, чиито емисии са в границите за емисиите, посочени в приложение 0;
33) „тип тежко превозно средство“ означава категорията, в която се класифицира тежкото превозно средство в зависимост от броя на осите, размерите или масата му, или като се вземат предвид други показатели за класифициране, отразяващи щетите върху пътя, като класификационната система за щети върху пътя, посочена в приложение IV, при условие че използваната класификационна система се базира на характеристиките на превозното средство, които са отразени в документацията на това средство, използвана във всички държави членки, или които са видими;
34) „подгрупа превозни средства“ означава подгрупа превозни средства съгласно определението в член 3, точка 8 от Регламент (ЕС) 2019/1242;
35) „група превозни средства“ означава група превозни средства съгласно определението в таблица 1 от приложение I към Регламент (ЕС) 2017/2400;
36) „период за докладване за годината Y“ означава период за докладване за годината Y“ съгласно определението в член 3, точка 3 от Регламент (ЕС) 2019/1242;
37) „траектория за намаляване на емисиите“ за периода за докладване за година (Y) и подгрупа превозни средства (sg), а именно ETY,sg, означава произведението от годишния коефициент на намалението на емисиите на CO2 (R-ETY) умножено по еталонните емисии на CO2 (rCO2sg) на подгрупата (sg), а именно ETY,sg = R-ETY x rCO2sg; За годините Y ≤ 2030, както R-ETY, така и rCO2sg са определени в съответствие с точка 5.1 от приложение I към Регламент (ЕС) 2019/1242; За годините Y > 2030, R-ETY е 0,70; rCO2sg се прилага коригирано от делегираните актове, приети в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/1242 за отчетните периоди, започващи след съответните дати на прилагане на същите делегирани актове;
38) „еталонни емисии на CO2 на група превозни средства“ означават:
а) за превозни средства, обхванати от Регламент (ЕС) 2019/1242, сумата, изчислена в съответствие с формулата в приложение I, точка 3 към същия регламент;
б) за превозни средства, които не попадат в обхвана на Регламент (ЕС) 2019/1242, средната стойност на всички емисии на СО2 от превозните средства от тази група превозни средства, докладвани в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/956 на Европейския парламент и на Съвета за първия отчетен период, който започва след датата, от която съгласно член 24 от Регламент (ЕС) 2017/2400 се забранява регистрацията, продажбата или въвеждането в експлоатация на превозни средства от тази група превозни средства, които не отговарят на задълженията, посочени в член 9 от Регламент (ЕС) 2017/2400;
39) „концесионен договор“ означава концесия за строителство или концесия за услуги съгласно определението в член 5, точка 1, буква а) или б) от Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ; 40) „концесионна ТОЛ такса“ означава такса, наложена от концесионер в съответствие с концесионен договор;
41) „значително изменен начин за събиране на ТОЛ такса или за таксуване“ означава начин за събиране на ТОЛ такса или за таксуване, при който изменението на ставките се очаква да увеличи приходите с повече от 10 % в сравнение с предходната счетоводна година, като се изключи ефектът от увеличаването на трафика и след корекция за инфлацията, измерена с промените в хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) в ЕС, от който се изключат енергията и непреработените храни, публикуван от Комисията (Евростат).
2. За целите на параграф 1, точка 2:
а) във всеки случай пропорцията на разходите за строителство, които трябва да бъдат взети предвид, не надвишава пропорцията на актуалния планиран експлоатационен период на инфраструктурните компоненти, които все още ще се използват към 10 юни 2008 г. или към датата, когато се въвеждат новите начини за събиране на ТОЛ такси, ако тя е по-късно;
б) инфраструктурните разходи или разходите за подобрения на инфраструктурата могат да включват всички специфични разходи за инфраструктура, предназначена да намали вредните въздействия във връзка с шума, да въведе новаторски технологии или да повиши пътната безопасност и действителните плащания, направени от инфраструктурния оператор, съответстващи на обективни екологични елементи, като например защита срещу замърсяване на почвата.
3. Без да се засяга член 7га, параграф 3, държавите членки могат да третират моторните каравани или като автобуси, или като леки автомобили.
Член 3
1. Данъците върху превозните средства, посочени в настоящия член, са, както следва:
— Белгия:
taxe de circulation sur les véhicules automobiles/verkeersbelasting op de autovoertuigen,
— България:
данък върху превозните средства,
— Чешка република:
silniční daň,
— Дания:
vaegtafgift of motorkeretrajer m.v.,
— Германия:
Kraftfahrzeugsteuer,
— Естония:
raskeveokimaks,
— Гърция:
Τέλη κυκλοφορίας
— Испания:
а) impuesto sobre vehiculos de traccion mecanica;
б) impuesto sobre actividades economicas (само колкото се отнася до размера на данъка, налаган на моторни превозни средства),
— Франция:
а) taxe spéciale sur certains véhicules routiers;
б) taxe différentielle sur les véhicules a moteur,
— Хърватия:
godišnja naknada za uporabu javnih cesta koja se plaća pri registraciji motornih i priključnih vozila,
— Ирландия:
vehicle excise duty,
— Италия:
a) tassa automobilistica;
б) addizionale del 5 % sulfa tassa automobilistica,
— Кипър:
Τέλη Κυκλοφορίας Οχημάτων,
— Латвия:
transportlīdzekļa ikgadējā nodeva,
— Литва:
(a) Transporto priemonių savininkų ar valdytojų naudotojo mokestis,
(b) Mokestis už Lietuvoje įregistruotas krovinines transporto priemones,
— Люксембург:
taxe sur les véhicules a automoteurs,
— Унгария:
gépjárműadó,
— Малта:
liċenzja tat-triq /road licence fee,
— Нидерландия:
motorrijtuigenbelasting,
— Австрия:
Kraftfahrzeugsteuer,
— Полша:
podatek od środków transportowych,
— Португалия:
a) imposto de camionagem;
б) imposto de circulaçao,
— Румъния:
Taxa asupra mijloacelor de transport,
— Словения:
letno povračilo za uporabo javnih cest za motorna in priklopna vozila,
— Словашка република:
cestná daň,
— Финландия:
varsinainen ajoneuvovero
egentlig fordonsskatt,
— Швеция:
fordonsskatt,
— Великобритания:
а) vehicle excise duty;
б) motor vehicles licence.
2. Държавите-членки, които заменят някой от данъците, изброени в параграф 1, с друг данък от същия вид, трябва да уведомят Комисията, която прави необходимите поправки.
Член 4
Процедурите за облагане и събиране на данъците, посочени в член 3, се определят от всяка държава-членка.
Член 5
По отношение на превозните средства, регистрирани в държавите-членки, данъците, предвидени в член 3, се събират само от държавите-членки, в които е извършена регистрацията.
Член 6
1. Каквато и да е структурата на данъците, посочени в член 3, държавите-членки определят ставките им така че да гарантират данъка за всяка категория или подкатегория превозни средства, посочени в приложение I, да не е по-нисък от минималния размер, посочен в това приложение.
На Гърция, Италия, Португалия и Испания се разрешава до две години след влизане в сила на тази директива да прилагат ставки, по-ниски, но не по-малки от 65 % от посочените минимални ставки в приложение I.
2. Държавите-членки могат да прилагат намаление в размера или освобождаване от данъци за:
а) превозни средства, които се използват за целите на националната или гражданската защита, от пожарната и други аварийни служби и от полицията, както и превозни средства, използвани за поддръжка на пътищата;
б) превозни средства, които извършват само случайни превози по публичните пътни мрежи на държавите-членки по регистрация и които се използват от физически или юридически лица, чиято основна дейност не е превоз на товари, при условие че превозите, извършвани от тези превозни средства не водят до нарушаване на конкуренцията и с уговорката за съгласие от Комисията.
3. а) Съветът, с единодушие, по предложение на Комисията, може да разреши на една държава-членка да поддържа по-нататъшното освобождаване от данъци или да прилага намаления на данъците за превозни средства по социално-икономически съображения или по съображения, свързани с инфраструктурата на държавата. Тези освобождавания или намаления могат да се прилагат само за превозни средства, регистрирани в такава държава-членка, които извършват превоз само в точно определена част от нейната територия;
б) всяка държава-членка, която желае да поддържа подобно освобождаване или намаление на данъците, уведомява Комисията за това, като също така ѝ изпраща цялата необходима информация. Комисията уведомява останалите държави-членки за предлаганото освобождаване или намаляване на данъците в срок от един месец.
Счита се, че Съветът е разрешил прилагането на предложените освобождаване или намаление на данъците, ако в срок от два месеца след датата, на която другите държави-членки са били уведомени в съответствие с първа алинея, нито Комисията, нито някоя друга държава-членка не са изисквали от Съвета да разгледа въпроса.
4. Без да се засяга параграф 1, втора алинея, и параграфи 2 и 3 от настоящия член или член 6 от Директива 92/106/ЕИО на Съвета от 7 декември 1992 г. относно изготвянето на общи правила за някои видове комбиниран транспорт на товари между държавите-членки , държавите-членки могат да не предоставят никакво освобождаване, нито намаляване на данъците, посочени в член 3, което би довело до размер на данъците, по-нисък от минималния, указани в параграф 1 на настоящия член.
Член 7
1. Без да се засяга член 9, параграф 1а, държавите членки могат да продължат да прилагат или да въвеждат ТОЛ такси и/или такси за ползване на трансевропейската пътна мрежа или на определени участъци от нея, както и на онези допълнителни участъци от своята мрежа от автомагистрали, които не са част от трансевропейската пътна мрежа, съгласно условията, предвидени в параграфи 4—14 от настоящия член и в членове 7а—7к.
2. Параграф 1 не засяга правото на държавите членки при спазване на ДФЕС да прилагат ТОЛ такси и/или такси за ползване за други пътища, при условие че налагането на тези такси за такива пътища не е дискриминационно спрямо международния трафик и не води до нарушаване на конкуренцията между операторите. Таксите за изминато разстояние и таксите за ползване, които се налагат за пътища извън трансевропейската пътна мрежа и пътища, различни от магистрали, спазват условията, определени в параграфи 4 и 5 от настоящия член, в член 7а и в член 7й, параграфи 1, 2 и 4.
3. Без да се засягат останалите разпоредби на настоящата директива, ТОЛ таксите и таксите за ползване за различните категории превозни средства, като например тежките превозни средства, тежкотоварните превозни средства, автобусите, леките превозни средства, леките търговски превозни средства, микробусите и леките автомобили, могат да бъдат въвеждани или поддържани независимо една от друга. Когато обаче държавите членки таксуват леките автомобили, те също така таксуват леките търговски превозни средства.
4. Държавите членки не налагат едновременно ТОЛ такси и такси за ползване на която и да е категория превозни средства за използването само на един участък от пътя. Независимо от това държава членка, която налага такса за ползване на своята мрежа, може да налага и ТОЛ такси за използването на мостове, тунели и планински проходи.
Държавите членки могат да решат да не прилагат член 7ва, параграф 3, член 7жа, параграф 1 и член 7жб, параграф 2 по отношение на тези ТОЛ такси за използването на мостове, тунели и планински проходи, когато са изпълнени едно или и двете следни условия:
а)прилагането на член 7ва, параграф 3, член 7жа, параграф 1 и член 7жб, параграф 2 не би било технически осъществимо за въвеждането на такова диференциране в съответната система за ТОЛ такси;
б)прилагането на член 7ва, параграф 3, член 7жа, параграф 1 и член 7жб, параграф 2 би довело до отклоняване на най-замърсяващите превозни средства, с отрицателно въздействие върху безопасността по пътищата и общественото здраве.
Държава членка, която реши да не прилага член 7ва, параграф 3, член 7жа, параграф 1 и член 7жб, параграф 2 в съответствие с втора алинея от настоящия параграф, уведомява Комисията за своето решение.
5. ТОЛ таксите и таксите за ползване не водят до дискриминация, пряка или непряка, на основата на:
а) националността на ползвателя на пътя;
б) държавата членка или третата държава, в която се е установил транспортният оператор;
в) държавата членка или третата държава на регистрация на превозното средство; или
г) началната или крайната точка на транспортната операция.
6. Държавите членки могат да предвидят намалени ТОЛ такси или такси за ползване за определени участъци от пътя или напълно да изключат определени участъци от пътя от пътни такси, по-специално когато движението е с ниска интензивност в слабо населени райони.
7. В случай на пътни инфраструктури, обхванати от концесионни договори, когато договорът е подписан преди 24 март 2022 г. или офертите или отговорите на покани за провеждане на преговори съгласно договорената процедура в рамките на процес за възлагане на обществена поръчка са получени преди 24 март 2022 г., държавите членки могат да изберат да не прилагат член 7ва, параграф 3, член 7ж, параграфи 1 и 2, член 7жа и член 7жб по отношение на ТОЛ таксите и таксите за ползване за тези инфраструктури, докато концесионният договор не бъде подновен или разпоредбите за ТОЛ таксите или таксуването не претърпят съществено изменение.
8. Параграф 7 се прилага и за дългосрочни договори, сключени между публичен и непубличен субект, подписани преди 24 март 2022 г. за извършването на работи и/или управлението на услуги, различни от извършването на работи, които не включват прехвърлянето на риска, свързан с търсенето.
9. Държавите членки могат да предвидят намалени ТОЛ такси или такси за ползване, или освобождаване от тези такси за:
а) тежки превозни средства, които са изключени от изискването да монтират и използват записващо оборудване съгласно Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета (
10 ); б) тежкотоварни превозни средства с технически допустима максимална маса в натоварено състояние над 3,5 тона и по-малка от 7,5 тона, използвани за превоз на материали, оборудване или машини за употреба от водача в хода на неговата работа или за доставка на занаятчийски произведения, когато превозът не се извършва за чужда сметка или срещу възнаграждение;
в) всички превозни средства, обхванати от условията, посочени в член 6, параграф 2, букви а) и б), или всички превозни средства, използвани или притежавани от хора с увреждания;
г) превозни средства с нулеви емисии с технически допустима максимална маса с товар до 4,25 тона.
10. Считано от 25 март 2030 г., държавите членки не прилагат такси за ползване за тежки превозни средства по основната трансевропейска транспортна мрежа.
11. Чрез дерогация от параграф 10 държавите членки могат да налагат такси за ползване за тежки превозни средства в участъци от основната трансевропейска транспортна мрежа, но само в надлежно обосновани случаи, в които прилагането на ТОЛ такса:
а) включва непропорционални административни, инвестиционни и оперативни разходи в сравнение с очакваните приходи или ползи, които би генерирала такава такса, например поради ограничената дължина на съответните участъци от пътя или относително ниската гъстота на населението, или относително ниския трафик; или
б) води до отклоняване на трафика с отрицателно въздействие върху пътната безопасност или общественото здраве.
Преди прилагането на тези ТОЛ такси държавите членки уведомят Комисията за намерението си да направят това. Това уведомление включва причините, обосноваващи, в светлината на първа алинея, прилагането на таксата за ползване на базата на обективни критерии и ясна информация за превозните средства и участъците от пътя, обхванати от таксата за ползване.
Държавите членки могат да подадат едно-единствено уведомление за повече участъци от пътя, обхванати от освобождаванията, при условие че за всеки участък е включена обосновка.
12. Когато държавите членки прилагат обща система за такси за ползване в съответствие с член 8, те адаптират или прекратяват функционирането на общата система до 25 март 2032 г.
13. По отношение на тежкотоварните превозни средства, до 25 март 2027 г. всяка държава членка може да избере да прилага ТОЛ такси или такси за ползване единствено за тежкотоварните превозни средства, чиято технически допустима максимална маса с товар е не по-малка от 12 тона, когато се счете, че начисляването на ТОЛ такси или такси за ползване за тежкотоварните превозни средства с маса по-малка от 12 тона:
а) би довело, в резултат на отклоняване на движението, до значителни неблагоприятни последствия за свободния поток на трафика, околната среда, нивата на шума, задръстванията, здравето или пътната безопасност;
б) би довело до административни разходи, надвишаващи 15 % от допълнителните приходи, генерирани от това разширяване на обхвата; или
в) би засегнало категория превозни средства, която не генерира повече от 10 % от дължимите разходи за инфраструктура.
Държавите членки, които изберат да прилагат ТОЛ такси или такси за ползване, или и двете единствено за тежкотоварните превозни средства, чиято технически допустима максимална маса с товар е не по-малка от 12 тона, информират Комисията за своето решение заедно с мотивите, на които то се основава.
14. Когато ТОЛ такси се прилагат за всички тежки превозни средства, държавите членки могат да изберат да възстановяват различен процент разходи от автобусите и моторните каравани, от една страна, и от тежкотоварните превозни средства, от друга страна.
15. До 25 март 2027 г. Комисията извършва оценка на прилагането и ефективността на настоящата директива по отношение на таксуването на лекотоварните превозни средства.
При тази оценка се взема предвид развитието на системите за таксуване, прилагани за леките превозни средства, по отношение на вида на таксуване, прилаган за различните категории превозни средства, обхвата на съответната мрежа, пропорционалността на ценообразуването и други имащи отношение елементи.
Въз основа на тази оценка, когато е целесъобразно, Комисията прави законодателно предложение за изменение на имащите отношение разпоредби на настоящата директива.
Член 7аа
1. Държавите членки, които са прилагали ТОЛ такси по своята основна трансевропейска транспортна мрежа или част от нея преди 24 март 2022 г., могат да въведат комбинирана система за таксуване за всички тежки превозни средства или за някои видове тежки превозни средства.
2. В тази комбинирана система за таксуване държавите членки могат, независимо от член 7, параграф 10, да прилагат такси за ползване за всички тежки превозни средства или за някои видове тежки превозни средства, включително за някои категории тонаж на тежките превозни средства, по основната трансевропейска транспортна мрежа или части от нея, в съответствие с член 7, параграф 4.
3. Таксите за ползване, посочени в параграф 2 от настоящия член, варират в съответствие с член 7жа и в зависимост от класа емисии EURO. Освен това държавите членки определят размера на таксите за ползване, включително административните разходи, за засегнатите тежки превозни средства, на ниво, което не е по-високо от максималните размери, предвидени в приложение II.
4. Държавите членки, въвели комбинирана система за таксуване, извършват оценка на въздействието или анализ, разясняващ и обосноваващ въвеждането ѝ, като Комисията се уведомява за тази оценка или този анализ най-малко шест месеца преди въвеждането на системата.
Член 7б
1. Таксата за инфраструктура за тежките превозни средства се основава на принципа на възстановяване на инфраструктурните разходи. Среднопретеглената такса за инфраструктура за тежките превозни средства е свързана със строителните разходи и разходите за експлоатация, поддръжка и развитие на съответната инфраструктурна мрежа. Среднопретеглената такса за инфраструктура може да включва също така възвръщаемост на капитала и/или марж на печалбата, основан на пазарните условия.
2. Разходите, които се вземат предвид, са свързани с мрежата или частта от мрежата, за която се налагат такси за инфраструктура за тежките превозни средства, и с превозните средства, подлежащи на такова таксуване. Държавите членки могат да предпочетат да се възстановява само определен процент от тези разходи.
Член 7вб
1. Държавите членки могат да прилагат по-високи такси за външни разходи за емисиите на CO2 в сравнение с референтните стойности, посочени в приложение IIIв, при условие че това се прави по недискриминационен начин и не надвишава повече от два пъти стойностите, посочени в приложение IIIв. Когато държавите членки прилагат настоящия параграф, те обосновават своето решение и уведомяват за това Комисията в съответствие с приложение IIIа.
2. За автобусите държавите членки могат да решат да прилагат същите или по-ниски стойности от прилаганите за тежкотоварните превозни средства.
3. Таксата за външни разходи за емисиите на CO2 може да се комбинира с такса за инфраструктура, която е била варирана в съответствие с член 7жа.
4. До 25 март 2027 г. Комисията прави оценка на прилагането и ефективността на таксуването за външни разходи за емисиите на CO2, както и съгласуваността му с Директива 2003/87/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета (
11 ) и Директива 2003/96/ЕО на Съвета (
12 ). Въз основа на тази оценка, когато е целесъобразно, Комисията прави законодателно предложение за изменение на настоящия член. В случай че настоящият член не е бил съответно изменен до 1 януари 2027 г., но Директива 2003/87/ЕО или Директива 2003/96/ЕО са били изменени по начин, който да доведе до ефективно интернализиране на поне част от външните разходи за емисиите на CO2 от автомобилния транспорт, Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 9г от настоящата директива за изменение на приложение IIIв към настоящата директива, за да коригира референтните стойности на таксата за външни разходи за емисиите на CO2, като взема предвид действителната цена на въглеродните емисии, прилагана за горивата за автомобилен транспорт в Съюза.
Член 7га
1. Държавите членки могат, в съответствие с изискванията, определени в приложение V, да въведат такса за задръствания на всеки участък от своята пътна мрежа, който се повлиява от задръстване. Таксата за задръствания може да се прилага само за тези участъци от пътя, по които редовно стават задръствания, и само през периодите, в които обикновено има задръствания.
2. Държавите членки определят участъците от пътя и периодите, посочени в параграф 1, въз основа на обективни критерии, свързани с равнището на което пътищата и техните околности са засегнати от задръстванията, измерено inter alia чрез средните закъснения или дължината на опашките.
3. Таксата за задръствания, наложена за който и да било участък от пътната мрежа, се прилага без дискриминация спрямо всички категории превозни средства в съответствие със стандартните коефициенти на еквивалентност, посочени в приложение V. Държавите членки обаче могат да освободят частично или изцяло микробусите и автобусите от таксите за задръствания с цел стимулиране на колективния транспорт, на социално-икономическото развитие и на териториалното сближаване. Моторните каравани, независимо от тяхната технически допустима максимална маса с товар, не се считат за автобуси за целите на настоящия параграф.
4. Таксата за задръствания се определя в съответствие с минималните изисквания, посочени в приложение V. Тя отразява разходите, наложени от дадено превозно средство върху другите ползватели на пътя и непряко върху обществото, и спазва референтните стойности, посочени в приложение VI за всеки тип път. Когато държава членка възнамерява да прилага такси за задръствания, по-високи от референтните стойности, посочени в приложение VI, тя уведомява Комисията в съответствие с изискванията, посочени в приложение V.
Приходите, генерирани от такси за задръствания, или паричната равностойност на тези приходи, се използват за решаване на проблема със задръстванията или за развитие на устойчив транспорт и мобилност като цяло.
Когато тези приходи се разпределят към общия бюджет, за дадена държава членка се счита, че е приложила втора алинея, ако тя прилага политики за финансова подкрепа за справяне с проблема със задръстванията или развива устойчив транспорт и мобилност, чиято стойност е равна на приходите, генерирани от таксите за задръствания.
5. Държавите членки установяват подходящи механизми за наблюдение на въздействието на таксите за задръствания и преразглеждане на техния размер. Всяка държава членка преразглежда размера на таксите редовно, поне веднъж на три години, за да гарантират, че те не надвишават разходите, които задръстванията предизвикват в същата държава членка по участъците от пътя, за които се прилага таксата за задръствания.
Член 7д
1. Държавите членки изчисляват максималния размер на таксата за инфраструктура за тежките превозни средства, като използват методика, основана върху основните принципи за изчисляване, съдържащи се в член 7б и приложение III.
2. За концесионни ТОЛ такси максималният размер на таксата за инфраструктура за тежките превозни средства е по-малък или еквивалентен на размера, който би се получил при използване на методиката, основана на основните принципи за изчисляване, съдържащи се в член 7б и приложение III. Оценката на еквивалентността се извършва въз основа на разумно дълъг референтен период, отговарящ на естеството на концесионния договор.
3. Системи за ТОЛ таксуване, които към 10 юни 2008 г. са били вече създадени, или за която са получени оферти или отговори на покани за провеждане на преговори съгласно договорената процедура в рамките на процес за възлагане на обществена поръчка преди 10 юни 2008 г., не са предмет на задълженията, определени в параграфи 1 и 2, докато тази система е в сила и при условие че в нея няма значителни изменения.
Член 7е
1. След като информират Комисията, държавите членки могат да добавят надценка към таксата за инфраструктура, налагана за определени участъци от пътя, които редовно са претоварени или чието използване от превозни средства нанася значителни щети на околната среда, ако са изпълнени следните условия:
а) генерираният от надценката приход се инвестира във финансирането на разработването на транспортни услуги или в изграждането или поддръжката на транспортна инфраструктура от основната трансевропейска транспортна мрежа, която допринася пряко за намаляване на задръстванията или щетите върху околната среда и която се намира в същия коридор като участъка от пътя, за който се прилага надценката;
б) надценката не надвишава 15 % от среднопретеглената такса за инфраструктура, изчислена в съответствие с член 7б, параграф 1 и член 7д от настоящата директива, с изключение на случаите, когато генерираният приход се инвестира в трансгранични участъци от основен коридор на мрежата, установен в съответствие с глава IV от Регламент (ЕС) № 1315/2013, като в този случай надценката не може да надвишава 25 % от посочената среднопретеглена такса за инфраструктура, или когато две или повече държави членки прилагат надценка по един и същ коридор, като в този случай, със съгласието на всички държави членки, които са част от този коридор и са съседни на държавите членки, на чиято територия попада участъкът от коридора, за който се прилага надценката, тази надценка може да надвишава 25 %, но не може да надвишава 50 % от посочената среднопретеглена такса за инфраструктура;
в) прилагането на надценката не води до несправедливо третиране на търговския трафик в сравнение с другите ползватели на пътя;
г) описание на точното място, за което се отнася надценката, и доказателство за решението за финансиране на транспортна инфраструктура или транспортни услуги, посочени в буква а), се изпращат до Комисията преди прилагане на надценката;
д) периодът, през който се прилага надценката, е определен и ограничен предварително и е в съответствие, по отношение на очакваните приходи, с финансовите планове и анализа за разходите и ползите за проектите, съфинансирани от приходите от надценката.
2. В случай на нов трансграничен проект надценка може да се добави само ако всички държави членки, участващи в проекта, са съгласни.
3. Надценка може да бъде приложена към такса за инфраструктура, която е била варирана в съответствие с член 7ж, 7жа или 7жб.
4. След получаване на необходимата информация от държавата членка, възнамеряваща да приложи надценка, Комисията предоставя тази информация на разположение на членовете на комитета, посочен в член 9в. Ако Комисията счете, че планираната надценка не удовлетворява условията, определени в параграф 1 от настоящия член, или ако счете, че тя ще окаже значително неблагоприятно влияние върху икономическото развитие на периферните региони, тя може да приеме актове за изпълнение, да отхвърли или да поиска изменение в плановете за такси, представени от съответната държава членка. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 9в, параграф 3.
5. Надценка не може да се прилага на участъци от пътя, на които се налага такса за задръствания.
Член 7жб
1. Държавите членки могат да диференцират ТОЛ таксите и таксите за ползване за леките превозни средства в зависимост от екологичните характеристики на превозното средство, определени от специфичните емисии на CO2, взети заедно, или претеглените емисии, взети заедно, записани в позиция 49 от сертификата за съответствие на превозното средство, и от класа на емисии EURO.
Без да се засягат разпоредбите на параграф 2 от настоящия член, по-ниски ставки на ТОЛ таксите и таксите за ползване се прилагат за леките автомобили, микробусите и леките търговски превозни средства, които отговарят едновременно на следните две условия:
а)специфичните им емисии на CO2, определени в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1151 на Комисията (
13 ), са равни на нула или са под посочените по-долу равнища:
i)за периода 2021—2024 г.: целите за автомобилния парк на целия ЕС2021, определени в съответствие с част А, точка 6 и част Б, точка 6 от приложение I към Регламент (ЕС) 2019/631 на Европейския парламент и на Съвета (
14 ); ii)за периода 2025—2029 г.: целите общо за автомобилния парк на ЕС, определени в съответствие с част А, точка 6.1.1 и част Б, точка 6.1.1 от приложение I към Регламент (ЕС) 2019/631;
iii)за периода от 2030 г. нататък: целите общо за автомобилния парк на ЕС, определени в съответствие с част А, точка 6.1.2 и част Б, точка 6.1.2 от приложение I към Регламент (ЕС) 2019/631;
б)емисиите им на замърсители, определени в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1151, съответстват на посочените в таблицата в приложение VII към настоящата директива. Държавите членки могат да прилагат намалението за превозни средства с нулеви емисии, посочено в приложение VII към настоящата директива, без да прилагат намаления за другите категории характеристики на емисиите, посочени в същото приложение.
2. Считано от 1 януари 2026 г., когато това е технически осъществимо, държавите членки варират ТОЛ таксите и размера на годишните такси за ползване за фургоните и микробусите в зависимост от екологичните характеристики на превозното средство в съответствие с правилата, определени в приложение VII. За тази цел разпоредбите на параграф 1, втора алинея имат указателен характер.
Когато държави членки изберат да прилагат различни критерии за класа емисии или нива на намаление от тези, посочени в параграф 1 или изберат да включат различни или допълнителни критерии, те уведомяват Комисията за избора си и го обосновават най-малко шест месеца преди въвеждането на варирането.
Държавите членки обаче могат да изберат да прилагат намаления само за превозните средства с нулеви емисии, без да прилагат никакво вариране за другите превозни средства и без да уведомяват Комисията.
3. При спазване на условията, посочени в параграфи 1 и 2, държавите членки могат да вземат предвид подобряване на екологичните характеристики на превозното средство, свързано с преминаването на това превозно средство към алтернативни горива.
4. Държавите членки могат да приемат извънредни мерки за целите на таксуването на превозните средства, които представляват исторически интерес.
5. Посочените в настоящия член варирания не са предназначени да генерират допълнителни приходи.
Член 7з
1. Най-малко шест месеца преди прилагането на нов или значително променен начин за таксуване за инфраструктура държавите членки съобщават на Комисията:
а) за системи на ТОЛ такси, различни от тези, които включват концесионни ТОЛ такси:
— единичните стойности и останалите параметри, използвани при изчисляването на различните елементи на разходите за инфраструктурата, и
— ясна информация за превозните средства, за които се отнася системата на ТОЛ таксата, и географския обхват на мрежата или частта от нея, използвана за всяко изчисляване на разходите, както и процента от разходите, който се планира да бъде възстановен, и
— когато е приложимо, ясна информация за основните характеристики на електронната система за ТОЛ такси, включително за оперативната съвместимост;
б) за система на ТОЛ такси, които включват концесионни ТОЛ такси:
— концесионните договори или значителните промени в тези договори,
— базовия модел, от който възложителят е изходил при изготвяне на обявлението за концесията, както е посочено в приложение VII Б към Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги (
15 ); този базов модел включва прогнозираните разходи, определени в член 7б, параграф 1, предвидени в рамките на концесията, прогнозния трафик по видове превозни средства, предвижданите равнища на ТОЛ таксите и географския обхват на мрежата, включена в концесионния договор.
1а. Когато съобщава на Комисията информация в съответствие с параграф 1, дадена държава членка може да включи информация за повече от една промяна на начина на таксуване за инфраструктура. Когато Комисията вече е била уведомена за дадена промяна, счита се, че държавата членка вече е изпълнила изискванията за информиране по параграф 1 и тази промяна може да бъде приложена без да се уведомява повече Комисията.
2. В рамките на шест месеца от получаване на цялата необходима информация в съответствие с параграф 1 Комисията дава становище дали задълженията по член 7д са изпълнени. Становищата на Комисията се предоставят на комитета, посочен в член 9в.
3. Преди да приложат нов или значително променен начин на таксуване за външни разходи или за задръствания, държавите членки съобщават на Комисията за засегнатата мрежа, предвидените ставки по категория превозно средство и клас емисии, и когато е приложимо, уведомяват Комисията в съответствие с приложение IIIа, точка 2 или приложение V, точка 2.
Член 7и
1. Държавите-членки не предоставят отстъпки или намаления на никой ползвател по отношение на частта от ТОЛ такса, която представлява такса за външни разходи.
2. Държавите-членки могат да предоставят отстъпки или намаления за таксата за инфраструктура, при условие че:
а) получената структура на таксите е пропорционална, разгласява се публично и е достъпна за ползвателите при едни и същи условия и не води до допълнителни разходи, които да се прехвърлят върху други ползватели под формата на по-високи ТОЛ такси;
б) такива отстъпки или намаления отразяват реални спестявания на административните разходи за обработката на редовните ползватели в сравнение със случайните ползватели;
в) намаленията не надхвърлят 13 % от таксата за инфраструктура, заплащана от еквивалентни превозни средства, които нямат право на отстъпка или намаление.
2а. Държавите членки могат да предоставят отстъпки или намаления на таксата за инфраструктура за леките автомобили за редовни ползватели, особено в райони, в които селищата са разпръснати и в покрайнините на градовете. Намалението на приходите, дължащо се на отстъпката, предоставена на редовните ползватели, не се налага на не толкова редовни ползватели.
3. При условията, установени в член 7ж, параграф 1, буква б) и в член 7ж параграф 3 към настоящата директива, когато се отнася за големи проекти по основната трансевропейска транспортна мрежа, чиито карти са посочени в приложение I към Регламент (ЕС) № 1315/2013, размерът на ТОЛ таксите може да подлежи на други форми на вариране с цел да се осигури търговската жизнеспособност на тези проекти, когато те са подложени на пряка конкуренция с други видове транспорт. Получената структура на таксите е линейна и пропорционална. Подробностите по нея се разгласяват публично и тя е достъпна за всички ползватели при едни и същи условия. Тя не води до допълнителни разходи, които да се прехвърлят върху други ползватели под формата на по-високи ТОЛ такси.
Член 7й
1. ТОЛ таксите и таксите за ползване се прилагат и събират и плащането им се наблюдава по начин, който създава възможно най-малко затруднения за свободния поток на трафика и позволява да се избегнат всякакви задължителни проверки и контрол по вътрешните граници на Съюза. За тази цел държавите членки си сътрудничат за установяване на методи, които позволяват на ползвателите на пътя да плащат ТОЛ такси и такси за ползване 24 часа в денонощието, поне електронно или на границата, или в главните търговски обекти, като се използват общоприетите начини на плащане, във и извън държавите членки, в които те се прилагат. Държавите членки не са задължени да осигуряват физически пунктове за плащане.
2. Разпоредбите за събиране на ТОЛ такси и такси за ползване не могат да поставят нередовните ползватели на пътната мрежа в необосновано неизгодно положение по финансов или друг начин. По-специално, когато държава-членка събира ТОЛ такси или такси за ползване изключително чрез система, която изисква използването на бордово устройство в превозното средство, тя трябва да гарантира, че подходящите бордови устройства, съответстващи на изискванията на Директива 2004/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за оперативната съвместимост на електронни системи за пътно таксуване в Общността (
16 ), могат да бъдат получени от всички ползватели при разумни административни и икономически условия.
2а. Когато водач или, ако е приложимо – транспортният оператор или доставчикът на Европейската услуга за електронно събиране на ТОЛ такси (EETS), не е в състояние да представи доказателство за класа емисии на превозното средство за целите на член 7ж, параграф 2, член 7жа или член 7жб, държавите членки могат да прилагат ТОЛ такси или такси за ползване до най-високия размер.
Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че ползвателят на пътя може да декларира класа емисии на превозното средство най-малкото по електронен път, преди да използва инфраструктурата. Държавите членки могат да предлагат електронни и неелектронни средства, даващи възможност на ползвателя да представи доказателства, за да се възползва от намаления на ТОЛ таксите, или по целесъобразност в случай на проверка. Държавите членки могат да поискат доказателствата, предоставяни по електронен път, да бъдат представени преди използването на инфраструктурата.
Държавите членки могат да предприемат мерките необходими, за да гарантират, че представянето на доказателства след използването на инфраструктурата се приема за 30 дни или за по-дълъг период, определен от държавите членки след използването на инфраструктурата, както и за да гарантират възстановяването на всяка произтичаща от доказателствата, предоставени в рамките на приложимия срок, разлика между приложените ТОЛ такси или такси за ползване и ТОЛ таксата или таксата за ползване, съответстваща на класа емисии на засегнатото превозно средство.
3. Ако дадена държава членка налага на превозно средство ТОЛ такса, в квитанция, предоставена на ползвателя на пътя – по възможност електронно, се означават общият размер на ТОЛ таксата, размерът на таксата за инфраструктура, размерът на таксата за външни разходи и когато е приложимо – размерът на таксата за задръствания. Ползвателят на пътя може да се съгласи да не получава разписка.
4. Когато е икономически осъществимо, държавите членки налагат и събират такси за инфраструктура, такси за външни разходи и такси за задръствания чрез електронна система за ТОЛ такси, която отговаря на разпоредбите на член 3, параграф 1 от Директива (ЕС) 2019/520 на Европейския парламент и на Съвета (
17 ). Комисията насърчава сътрудничеството между държавите членки, което се оказва необходимо за осигуряване на оперативната съвместимост на европейско равнище на електронните системи за събиране на ТОЛ такси.
Член 7к
Без да се засягат членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз, настоящата директива не оказва въздействие върху свободата на държавите членки, които въвеждат система за ТОЛ такси, да предвидят подходящи компенсации.
Член 8
1. Две или повече държави-членки могат да си сътрудничат при прилагането на обща система на такси за ползване на инфраструктурата по отношение на техните територии като цяло. В такъв случай тези държави-членки осигуряват тясно сътрудничество с Комисията по отношение на това, както и по отношение на последващата експлоатация на системата и нейното евентуално изменение.
2. Една обща система следва да е предмет на следните условия, в допълнение към тези, посочени в член 7:
а) плащането на общата такса за ползване осигурява достъп до мрежата, определен от участващите държави членки в съответствие с член 7, параграфи 1 и 2;
б) общите ставки на таксите за ползване се определят от участващите държави членки, така че да не са по-високи от максималните ставки, посочени в член 7а;
в) други държави-членки могат да се присъединяват към общата система;
г) участващите държави-членки изработват схема, според която всяка от тях получава справедлив дял от постъпленията от таксите за ползване на инфраструктурата.
3. При обща система за таксите за ползване, предвидена в параграф 1 от настоящия член, крайната дата на прилагане на вариранията, посочени в член 7жa, параграф 1, втора и трета алинеи, се удължава до 25 март 2025 г., а ако еталонните емисии на CO2 бъдат публикувани след 24 март 2022 г. — три години след публикуването на еталонните емисии на CO2.
Член 8а
Всяка държава-членка следи системата от ТОЛ такси и/или потребителски такси, за да гарантира, че тя работи по прозрачен и недискриминационен начин.
Член 8б
1. Две или повече държави-членки могат да си сътрудничат при въвеждането на обща система за ТОЛ такси, приложима на техните територии като цяло. В такъв случай тези държави-членки гарантират, че Комисията е информирана за това сътрудничество, както и за последващата експлоатация на системата и нейното евентуално изменение.
2. Общата система за ТОЛ такси подлежи на условията, установени в членове 7—7к. Други държави-членки могат да се присъединяват към общата система.
Член 9
1. „Настоящата директива не пречи на недискриминационното прилагане от държавите-членки на:“
а) специфични такси:
— наложени на превозното средство при регистрацията му, или
— наложени на превозните средства или товарите с тегло или размери извън нормалните;
б) такси за паркиране и специфични такси, свързани с движението в населени места.
1а. Настоящата директива не възпрепятства държавите членки да прилагат:
а) регулаторни такси, специално предназначени за намаляване на задръстванията или за борба с въздействието върху околната среда, включително лошото качество на въздуха, по всички пътища, разположени в градска зона, включително пътищата от трансевропейската мрежа, пресичащи градски райони;
б) такси, специално предназначени за финансиране на изграждането, експлоатацията, поддръжката и разработването на инсталации, вградени във или разположени по или над пътищата и осигуряващи енергия за превозните средства с ниски и нулеви емисии в движение, и налагани на такива превозни средства.
Тези такси се прилагат на недискриминационна основа.
2. Държавите-членки определят предназначението на приходите, получени по силата на настоящата директива. За да се осигури възможност за развитие на транспортната мрежа като цяло, приходите от такси за инфраструктура и от таксите за външни разходи, или финансовият еквивалент на тяхната стойност, се използват в полза на транспортния сектор и за оптимизиране на цялата транспортна система. По-специално приходите, получени от таксите за външни разходи, или финансовият еквивалент на тяхната стойност, следва да се изразходват за превръщането на транспорта в по-устойчив, включително за един или повече от следните елементи:
а) улесняване на ефективното ценообразуване;
б) намаляване на замърсяването от автомобилния транспорт при източника;
в) смекчаване на последиците от замърсяването от автомобилния транспорт при източника;
г) подобряване на показателите за CO2 и на енергийната ефективност на превозните средства;
д) разработване на алтернативна инфраструктура за ползвателите на транспорта и/или увеличаване на съществуващия капацитет;
е) предоставяне на подкрепа за трансевропейската транспортна мрежа;
ж) оптимизиране на логистиката;
з) подобряване на пътната безопасност; и
и) осигуряване на сигурни места за паркиране.
Член 9а
Държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
Член 9б
Комисията улеснява диалога и обмена на практически технически опит между държавите-членки във връзка с прилагането на настоящата директива и особено на приложенията.
Член 9в
1. Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно механизмите за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (
18 ). 2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
3. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
Член 9г
На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове съгласно член 9д за изменение на настоящата директива по отношение на приложение 0, на формулите в точки 4.1 и 4.2 от приложение IIIа и на сумите, посочени в таблиците в приложения IIIб и IIIв, за да ги адаптира към научния и техническия напредък.
При обстоятелствата, посочени в член 7вб, параграф 4, Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 9д за изменение на настоящата директива по отношение на посочените в приложение IIIв референтни стойности на таксата за външни разходи за емисии на CO2, като взема предвид ефективната цена на въглеродните емисии, прилагана за горивата за автомобилния транспорт в Съюза. Тези изменения се ограничават до това да се гарантира, че равнището на таксите за външни разходи за емисии на CO2 не надхвърля необходимото за интернализирането на тези външни разходи.
Член 9д
1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.
2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 9г, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 24 март 2022 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.
3. Делегирането на правомощия, посочено в член 9г, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.
4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (
19 ). 5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.
6. Делегиран акт, приет съгласно член 9г, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца от нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.
Член 10
1. За целите на настоящата директива, обменните курсове между еврото и националните валути на държавите-членки, които не са приели еврото, са тези, които са влезли в сила на първия работен ден на месец октомври и които са публикувани в Официален вестник на
►M3 Европейския съюз ◄ ; те започват да действат от 1 януари следващата календарна година.
2. Държавите-членки, които не са приели еврото, могат да поддържат размери на таксите, които са в сила по време на годишните промени съгласно параграф 1, ако разликата от превръщането на размерите, изразени в евро, спрямо тези, изразени в национални валути, е по-малка от 5 %.
Член 10а
1. Сумите в евро, определени в приложение II, и сумите в центове, посочени в таблиците в приложения IIIб и IIIв, се актуализират на всеки две години, за да се отчетат промените в хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) в ЕС, с изключение на енергията и непреработените храни, публикуван от Комисията (Евростат). Първата актуализация се провежда до 31 март 2025 г.
Сумите се актуализират автоматично, като се адаптира основната сума в евро или центове чрез процентната промяна в посочения индекс. Получените суми се закръглят до най-близката стойност в евро по отношение на приложение II, до една десета от цента по отношение на приложения IIIб и IIIв.
2. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз адаптираните размери, посочени в параграф 1, до 31 март 2025 г. Тези адаптирани стойности влизат в сила на първия ден от месеца след публикуването им.
Член 11
1. До 25 март 2025 г. и на всеки пет години след това държавите членки публикуват в обобщена форма доклад за ТОЛ таксите и таксите за ползване, събрани на тяхна територия.
2. Публикуваният съгласно параграф 1 доклад съдържа следната информация:
а) развитието на таксуването за използването на пътната инфраструктура, а именно обхванатите мрежи и категории превозни средства, включително всяко освобождаване съгласно член 7, 7в или 7жб;
б) варирането на таксите за инфраструктура или таксите за ползване в зависимост от категорията превозно средство и типа тежко превозно средство;
в) изменението на таксите за инфраструктура или таксите за ползване в зависимост от екологичните характеристики на превозните средства съгласно член 7ж, 7жа или 7жб;
г) където е приложимо, варирането на таксите за инфраструктура според часа, деня или сезона съгласно член 7ж, параграф 1;
д) таксата за външни разходи, наложена за всяка комбинация от класа на превозното средство, вида на пътя и периода от време;
е) среднопретеглената такса за инфраструктура и общия приход от таксата за инфраструктура;
ж) общия приход от таксите за външни разходи;
з) общия приход от таксите за задръствания по категории превозни средства;
и) общия приход, получен чрез надценки, и за кои участъци от пътя са били наложени;
й) общия приход от ТОЛ таксите или таксите за ползване или когато е приложимо и двете;
к) използването на приходите, генерирани чрез прилагането на настоящата директива, и как това използване е позволило на държавата членка да постигне целите, посочени в член 9, параграф 2, или когато тези приходи се разпределят към общия бюджет, информация за размера на разходите, разпределени за пътна транспортна инфраструктура и устойчиви транспортни проекти; и
л) развитието на сектора на превозните средства за споделено ползване, принадлежащи към различните класове емисии на пътищата, за които се събира ТОЛ такса.
Държавите членки, които оповестяват посочената информация онлайн, могат да решат да не изготвят доклада.
Член 12
1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 1 юли 2000 г. Те незабавно информират Комисията за това.
Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното си законодателство в областта, уредена от настоящата директива. Комисията уведомява останалите държави-членки за тези разпоредби.
Член 13
Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.
Член 14
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.