Член 10
Компетентност
1. Държавите членки предприемат необходимите мерки за установяване на своята компетентност по отношение на престъпленията, посочени в член 2, член 3 и член 18а, параграф 1, когато:
а) престъплението е извършено изцяло или отчасти на тяхна територия; или
б) извършителят е един от техните граждани.
2. Дадена държава членка уведомява Комисията, когато реши да разшири компетентността си, като включи престъпления, посочени в член 2, член 3 и член 18а, параграф 1, извършени извън нейната територия, inter alia когато:
а) престъплението е извършено срещу гражданин на съответната държава-членка или лице, което обичайно пребивава на нейна територия;
б) престъплението е извършено в полза на юридическо лице, установено на нейна територия; или
в) извършителят обичайно пребивава на нейна територия.
3. За наказателното преследване на престъпленията, посочени в членове 2 и 3, и извършени извън територията на съответната държава-членка, всяка държава-членка предприема, в случаите, посочени в параграф 1, буква б), и може, в случаите, посочени в параграф 2, да предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че нейната компетентност не е подчинена на едно от следните условия:
а) деянията са престъпления на мястото, където са извършени; или
б) наказателното преследване може да бъде образувано единствено след съобщение от страна на жертвата, подадено на мястото, където е извършено престъплението, или след уведомяване от страна на държавата, в която е мястото на извършване на престъплението.