Член 10

Компетентност

1. Държавите членки предприемат необходимите мерки за установяване на своята компетентност по отношение на престъпленията, посочени в член 2, член 3 и член 18а, параграф 1, когато:

а) престъплението е извършено изцяло или отчасти на тяхна територия; или

б) извършителят е един от техните граждани.

2. Дадена държава членка уведомява Комисията, когато реши да разшири компетентността си, като включи престъпления, посочени в член 2, член 3 и член 18а, параграф 1, извършени извън нейната територия, inter alia когато:

а) престъплението е извършено срещу гражданин на съответната държава-членка или лице, което обичайно пребивава на нейна територия;

б) престъплението е извършено в полза на юридическо лице, установено на нейна територия; или

в) извършителят обичайно пребивава на нейна територия.

3. За наказателното преследване на престъпленията, посочени в членове 2 и 3, и извършени извън територията на съответната държава-членка, всяка държава-членка предприема, в случаите, посочени в параграф 1, буква б), и може, в случаите, посочени в параграф 2, да предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че нейната компетентност не е подчинена на едно от следните условия:

а) деянията са престъпления на мястото, където са извършени; или

б) наказателното преследване може да бъде образувано единствено след съобщение от страна на жертвата, подадено на мястото, където е извършено престъплението, или след уведомяване от страна на държавата, в която е мястото на извършване на престъплението.